НОЕМВРИЙЧЕ вече казва мама, за нас това е радост най-голяма

Публикувах и се сетих, че малката ми душичка днес става на 11 месеца, следващият месец вече ще празнуваме годинка, на мама сладкото пиленце става голямо 
Ето по едно кафенце от мен и по едно парченце "Бяла неделя", че знам, че я обичате 

Цеце, голям молец си си завъдила вкъщи 
Мерги, ти си знаеш, но според мен не си струва да давш по 3-4 лв. повече на ден, за храна на малката хубавица (като кукла е на аватара  ) ако в държавната ви кухня готвят добре. Това са си 60-80 лв. на месец, представи си колко играчки можеш да й купуваш с тези парички 
А буркани и капачки има на женски пазар. На сергиите където продават капачки питаш за буркани за детска кухня и те ти ги вадят изпод тезгяха. 30 букана и 60 капачки са 11 лв. 
Роси, честити ходещи крачета. При лекар да не стъпват 
Приказливка, след време снаха ти на ръце ще те носи, че си научила момчето да готви 
Развеселихте ме, но и леко ме уплашихте с магарииките на по-големитв дечица 

Гале, какво стана, оправиха ли се дрешките?
Таш, да ти е жив и здрав Алекс    (взех си две парчета торта  )

Здравейте бандата!!!
Как сте всички днес? Стискам палци всички болни дечица и майчета (май имаше такива) да са вече оздравели, да са на разходка, за да се възползват от последните хубави дни на есента
 Росииии честити пороходили крачета на Лили, да ги нацелуваш от нас със Стела!!!
Снощи и Стела се задържа за първи път права без никаква опора, като държеше телефона ми с две ръце, но не посмя да направи и крачка . Но има време и това ще стане!!!
Честита месечинка на Алекс, хайде още месец и ще празнуваме годинка   Кога пораснаха тези дечица
при нас положението е лееееко акливо (сори)... Вчера имаше общо 3 изхождания, като последното в 19ч. си беше ВОДА  . Но днес си е нормално
От много четене в сайта на нашето педи, избягвам да отдавам разни неразположения на никненето на зъби, ама тези еднократни повишения на Т, а*о по-воднисто... на какво друго може да се дължи .
Днес следобяд сме на консултация, така че ще се разбере, а и ще докладваме актуални мерки и теглилки
Гале много неприятно е това с прането, на мен често мисе случва да пропусна някой джоб със салфетки, но с памперс не ми се е случвало до сега, ама никога не е късно И аз снощи имах изпълнение с пералнята... Казах на мъжа ми да я пусне, че беше до нея, но съвсем изключих, че не съм сложила прах за пране   .Наложи се да ги пускам пак  
Айде Стела се наспа... чуват се мяучене, бау-бау и други животински звуци  
Отивам.. Лек ден ви желая

Здравейте 

Егати и вируса, изпонатръшка ни всички.... вчера цял ден неможах да стана от леглото, даже свеки дойде да помага, защото бях сама... Майка ми и сестра ми и тях ги хвана, абе ужас. Добре че Андреа е добре, като изключим раз.....то което има и вече незнам какво да и давам за него. Давам и смекта и хидрасек по едно на ден, ама днес отказва да ги пие, пък досега и харесваха, незнам какво да и правя.
Иначе и аз днес съм по-добре, и даже не ме свърта вкъщи ама незнам дали не е опасно да излизам, дали сме заразни, да не заразиме някое друго дете или майка ако ходим в парка.... Вие как мислите?

Пожелавам на всички други болни бързо оздравяване!!! 

Таш, честита месечинка на Алекс 

Роси, честити проходили краченца! Браво на Лилето 

Мергииии, ето те   

Дианка, казвай какво става с Павката, билката действа ли?

Никой нищо не казва за утре.... аз искам да дойда, само да сме добре 

Хайде чао за сега, аз отивам да се хоризонтирам до Андреа, която преди малко заспа. Май още ми е леко отпаднало 

Тали, да ти е живо и здраво порастналото момченце   

Зита, Хидрасека се дава първи ден 4 прахчета, а следващите по три. Има специален за кърмачета, нали от него си взела? Билката я давам от обяд и още не знам...но Хидрасека отказва да го пие. Дано не се влачат дълго с разстройството 

Привет, ноемврийски мами!

Ето ме, макар и не толкова често, колкото ми се иска.
От прочетоното до тук, нещо не ми харесва, че почти всички са болни. Пожелавам скорошно оздравяване на бебчета и мами и никакви Хидрасеци и Ентероли и т.н. ....

Мерги, миличка за това мое включване имаш най- голям принос, ти! Искам да ти кажа, че се записахме за детска кухня в "Джуниърс меню" и Гери/детегледачката на Наско/ ще започне да взима от понеделник. Цената за един месец е 48 лв. и много майки от квартала са доволни.Не носиш абсолютно нищо, а ти доставят храната в пластмасови кутийки за еднократна употреба. Аз все още нямам никакви впечатления и незнам дали ще се приеме добре от детето, затова и го записах първоначално само за една седмица, за да видя каква ще е реакцията. Естествено, след това ще споделя и с теб за отзивите ми. Много поздрави и целувки и на цялото семейство и най-вече на Габи, разбира се!

Таш, честита да ви е 11-тата месечинка! То, вече време не остана, даже след някой и друг ден ще си имаме и първите рожденници от ноемврийчетата. Да са ни живи и здрави вече големите дечица!
Малко ме е яд, че ще се събирате утре, а пък аз няма да мога да присъствам, ама така е - който работи, не му се полага развлечения. 

Честити проходили краченца на Лили на Роси! Да е жива и здрава и все напред и нагоре да върви в живота, като с устрема на първите си стъпки!

За нашият прощапулник да споделя, че беше страхотно парти. Бая народ се събрахме и както се казва, погледахме "сеира" на детето. Търкулнахме питката, Наско се устреми и доста се почуди какво точно се иска от него, но в края на краищата детето се хвана за химикала. "Умника" на мама, все ще му върви на учене и писане, а ако е и като майка си да изкара 125 висши, дето от тях "файда" никаква, ама, това вече е друга тема. Снимки, ще пусна, когато пиша от компютъра в нас, че сега съм си откраднала няколко минути от работното време.

Иначе, за сега сме добре. Здрави сме, което е най-важно за мен.Бях три дни в отпуск и се нагушкахме с Наско и ми беше едно миличко и хубаво, но свърши. Очаквам с нетърпение следващата по-дълга почивка, за да бъда с децата си за по-дълго време.

Наглеждам ви, чета си ви, но не можех да се включа, че снощи не сме спали много добре, явно пак влизаме във фаза - ЗЪБИ!
Има 1 седмица спокойствие и после 1 АД. .... Дано греша.
Не съм оправила прането, защото само една жилетка си личи ,че е на влакна и само нея ще си изпера на ръка, но и това не съм направила, защото ме мързи. 
Днес свеки е свободна и още вчера ми каза, че ще взима Ники, аз си оправих , изчистих, дремнах 1ч и сега съм на линия вече да си го взимам.Понакупих му такива чорапки, термо с пришита подметка отдолу, много са сладурски.Мислих че няма да намеря, но уви, намерииих си. 
Радвам се на поста на Сончето- душицата, която ми се обади на РД и ме поздрави със заразителния си смях, глас и позитивна енергия.Благодаря ти миличка!!!  
Таш - честити ви месечинка.
Прегръдки и усмивки на всички ви, дано минат всички неразположения и сме здрави!

Сонче, изненада ме с тази цена за кухня. Аз съм ползвала "Мама Люси" и "Ози" и са по-скъпички, а нищо чак толкова впечатляващо няма.
Учен си имате значи 

Да се оправят дечицата 

Май нищо не се организирахме за утре  Жалко 

Здравейте.

Еличке, ами то какво толкова има да се организираме за утре? Достатъчно е да се чуем преди обяд, да си каже кой кога се освобождава и само да уточним мястото. Не вярвам да е някакъв проблем  Аз между другото не съм се чувала със Сладурка от вчера, но ще я проверя тая вечер.

Взех, та снимах най-накрая Василия как щъка, че тя ще протича скоро. Понеже майка ми от време на време й говори по телефона, и сега като види телефон, почва да вика "Бабооооо!". Има я и на клипчето  http://www.youtube.com/watch?v=1UnVtuIJzWo


Утре ще взимам Васето с мен на работа, че съм обещала да им я заведа на колегите да я намачкат преди да са завърлували вируси. А и после ще ходим за дрешки и обувки /нали трябва да я пременя за прощъпулника и рождения ден/ и реших, че е по-добре да е с мен. Абе вкарвам се в приключение май, та ще видим утре на какъв акъл ще се събудя.

И днес си хапна с голям апепит всичко от кухнята, на мен лично много ми харесват нещата. Мерги, ако можеш, все пак се запиши за държавна кухня. Като се замисля, май вече съм склонна на доста компромиси в името на детето. И на мен ми беше дошло до гуша от тия буркани и капачки, ама сега ми е добре, че то за 1 лев какво повече да иска човек. Предполагам, че тия буркани, дето ги искат, все пак са съобразени с някакви хигиенни изисквания и стандарти, по които рабятят от много години.  А представям си с какъв бюджет разполагат тия кухни и какви заплати взимат там - едва ли е по възможностите им да осигуряват еднократни съдчета за тая цена. Пък те хората не са виновни, че тия буркани не ги произвеждат. Абе не знам, предпочитам да дотирам с 11 лева "държавата", но да си осигуря спокойствието за месеци напред. А и се убедих, че храната наистина е много добра. Но пък и това, което ти предлага Сончето, ми звучи доста изгодно, ако и храната им е хубава. Ох, отплеснах се.

Хайде бягам, че Васето се събуди гладна. Отвори ми се и една спешна работа и по-късно ще ви понагледам пак.

Успях, успях   Успях да изчета цялата тема     Айде, Галенце , дойде времето, в което да обясня защо се почувствах така тъпо и гузно пред вас и пред себе си   Не, че някой би се вълнувал, но не обичам да тая нещо в себе си, особено когато ми тежи  

Всеки, който пожелае спокойно може да отмине следващите писания  

Та, както вече бях писала по-напред в темата, бях в крива фаза известно време. Всъщност дори не съм сигурна дали съм излязла от това състояние все още   Както и да е. На какво се дължеше това състояние , не знам. Може би ми дойде малко в повече всичко, което ми се струпа тази година, като стресови ситуации. Не казвам , че са ми се случили чак ужасни, трудно преодолими неща, но проблемът беше в това, че преживявах стрес след стрес   В много от тези моменти съм губила духа си (всичко съм споделяла с вас  ) И в един момент, когато започнах да се обездвижвам и да осъзнавам какво всъщност може да се случи с мен, чашата преля. Това беше повече , отколкото можех да понеса. Чувствах се непрекъснато стъпила на ръба и само един лек ветрец можеше да ме повали завинаги. Не преувеличавам абсолютно нито едно от моите усещания. Психически бях изключително лабилна. Плачех от мъка, болка, разочарование, ...плачех дори, когато трябва да се радвам. Защо ли? Защото  в главата ми веднага нахлуваше мисълта, че може да съм щастлива за последно. Че може би усещам това неописуемо чувство за последен път. Че виждам усмивката на децата си за последно. Че се любя за последно с мъжа си.... Просто всичко правех за последно. Така живях последните 3 месеца. След всяко хубаво нещо, което ми се случеше аз плачех. Не, не плачех! Раздирах се от мъка, обляна в сълзи. А когато някой успееше да ме утеши, изпадах в някакъв транс. Седях, гледах в човека срещу мен, а всъщност не виждах никой и нищо... Беше ме страх. Страхувах се от неизвестното, страхувах се от себе си, страхувах се за хората, които обичам, страхувах се от смъртта, ..., страхувах се да бъда щстлива. Защо ли? Защото след всеки един момент на малко щастие, ни споделяше беда. Усмихвах се плахо. Радвах се плахо. Прегръщах семейството си плахо.
Психическото ми състояние флоши и физическото ми. Изпитвах непрекъснато глад, хранех се, а отслабвах. Скоро след това загубих и апетит. Не исках да ям. Изпитвах отвращение от всяка поднесена ми храна. Започнах да губя съзнание за секунди, не чувах, не виждах, не усещах нищо. Изпитвах непрекъснато болки в различни части от тялото си - неописуеми, необясними. Това ме разрушаваше малко по малко. Мислех си, че умирам. Бях се предала.
Имах нужда от подкрепа през цялото време, но срещах само присмех.(Баща ми преживя удар, когато беше на 30 година. Оттогава психическото му състояние относно здравословното му бе трагично. Измисляше си болест след болест. Съсипваше ни година след година. И така докато стана на 50, т.е до преди 2 години, когато махна с ръка на всикчо и реши да "живее" Затова приемаха всичко случващо се около мен на шега. Докато един ден не разбраха, че така не ми помагат , а ми вредят повече. Обединиха се в силата, която ми дават и с малко повече помощ и сили дадени ми от самата мен, преодолях този стрес. Надявам се...
Започнах да отмятам всяка една болежка, като посещавах различни доктори. Започвах да се чувствам истински щастлива. Малко по-малко бягах от ръба и стъпвах здраво на земята. Най-голямо щастие за мен бе , когато ми казаха, че нямам херния на кръста. Тогава се почувствах окрилена. Споделих с вас. И точно тогава, когато се родих отново, се намери човек, който да отвърне на моето щастие със скептицизъм.
Повърнах се назад. Не исках вече да пиша във форума. Исках да чета, но не можех. Сядах започвах и затварях страницата. В един момент се почувствах чужда на вас. А не исках. Аз ви обожавам. Животът ми вече е свързан с вас. С вашите тревоги и радости. Медхен веднъж ми каза: "Няма начин, Роси!
Щом веднъж си започнала, няма оттърване!" И е точно така!
Стегнах си дупето, седнах и 3 дни ви чета. Една думичка не съм пропуснала (както винаги, разбира се) . И страница след страница ми ставаше все по-криво. Криво ми беше , че съм пропуснала да честитя РД на Билка и Ренка , че съм пропуснала РД на момченцето на Приказливка, , че съм изпуснала ставането леля на Жу за трети път . Че съм пропуснала прибирането на Креми при малката Кари, че съм изпуснала невероятните клипчета на Сончето и Дианка, изпуснала съм и8 да се ядосам на свекито на Маруся, да честитя пъргави крачета на сладурковци, ... и много други, и много други.
Още по-тъпо ми стана, когато видях, че сте питали за тел. на Баксиска, а аз и се обадих, без дори да знам за това. Почувствах се като егоист. А истината е, че аз още от София ги мисля. Тогава все още не бяха постъпили в болница. Мислех да и се обадя и видях, че тъпите телефонни номера са останали в стария телефо. (Тогава се ядосах и защото смятах да се видя с някои от вас. Това е една друга тема, но ако щете вярвайте, прекосих един парк близо до центъра, взирайки се в майките с колички  ) Още като се прибрах, прегледах личните си съобщения, намерих и тел. и и се обадих. Милата ми разказа какво има се случва, а аз тъпея, защото дори не знаех в този момент, че са в болница.

След първите 3 страници, се почувствах като предателка. Реших, че заради един откровен човек , който споделя това, което мисли, не мога да изгубя всичко, което имам с вас и от вас.

Олекна ми, затова спирам. Не мисля да трия нищо. Ако на някой му съм се сторила странна за известен период от време, искам да знае защо е било.

Прегръщам ви с чисто сърце  

П.п. Малко си пооправих грешките, че бяха мнооого :roll:

РОСИ - ОБИЧАМ ТЕ !!!!!!!!
       

Хайде в новата тема със старо заглавие.Съжалявам,не ми дойде нищо което да напиша като заглавие този път
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=335204.new#new