след като напиша темата си предполагам ,че повечето от вас ще ме наракат мръсница, курва и т.н.
Сега съм на 25. Преди 5 години се запознах с мъж, който беше 10 години по-голям от мен. Влюбих се силно и беше така около 2 години.
Междувременно се отказах от следване в чужбина, започнах работа и се преместих при него. Кархме се много, обичах го но винаги усещах , че някак не сме един за друг. Работех много, а той все в къщи или при майка си....или с приятели на кръчма...Никога не съм се чувствала сигурна и спокойна с него. Винаги на тръни. За пари да не говорим...винаги аз съм си купувала всичко. ...
Въпреки всичките ни проблеми, скандалите за дребни и големи неща, секса , който с времето стана досаден ( в началото беше хубаво )
останахме заедно 6 години. От които последната в раздели...Конккретния повод за раздялата ни беше негова изневяра на 14 февруари.
За тази изневяра съм много виновна аз, тък като рядко показвах някакво желание, не го чувствах близък и някак раздялата започнах аз вътрешно, с времето охладявах все повече, докато в главата си рисувах качествата на мъжа, който искам да срещна...
И един ден се появи... Вече не можех да търпя всички отрицателни страни на моя приятел, вече чувствах някаква сила че мога и без него....Единствения проблем на идеалния мъж е че е женен..и въпреки цялата ми любов не можем да създадем нищо заедно...
И вече 2 години сме заедно и някак си се искаме, и някак си има много страст..и някак си той ми е много мил...и от момента в който го срещнах знам в сърцето си че е за мен....
Днес окончателно се разделихме с предишния ми приятело , който въпреки грешката си искаше да бъдем пак заедно.
И сега се чувствам толкова сама и толкова самотна, защото няма нито един човек, на който да искам да се обадя освен на женения, и няма нито един приятел, на който бих искала да разкажа всичко. И няма нито един човек, който да поканя, с който да пия кафе, с който да излезна....Бях толкова улисана в работата, която сега не ми носи нищо....Забравих следването...
Чувствам живота си до тук като пълен провал - нямам образование, имам работа на хубаво място, но не ми харесва, нямам контакти с никакви хора....сега бавят заплати...няма развитие...., изгубих единствения мъж, който може би ме обичаше истински и на който посветих 5 години от живота си ...най-хубавите... не съм ходила почти никъде извън София....Нямам никака собственост....
сега нямам и приятели....
Чувставам се ужасно празна и самотна....и всичко в живота ми е такъв хаос....
И някак се хващам за най-неподходящите хора и най-неподходящите ситуации....
Как да се справя? Как да бъда като всички? Как да направя така, че да не съм сама?