Строги, но справедливи!

  • 14 339
  • 168
  •   1
Отговори
# 135
  • София
  • Мнения: 9 517
Туй при моите не минава  Mr. Green

А да не говорим че те са царе един друг да се навиват, така че да изкарат майка си из кожа до край  Mr. Green

# 136
  • Мнения: 1 325
Аз пък ще пробвам. Може и ди има ефект. Ще го ударя на "Споко, споко, споко"!
Абе най-добре е да си пия дианксита Joy

# 137
  • Мнения: 230
Никой не може да има нужда от бой!!!! Това е всемирна глупост.
....
sislie, като че ли мен и дъщеря ми си описала...
А тази сутрин баба й ми разказва, че преди два дни нещо й се скарала, а девойката с равен глас и обяснила: "Ех, бабо-о-о, не викай, говори ми спокойно. Ние в нашата къща всички си говорим мило и нежно, не викаме, бабо-о-о."  Joy
А преди около месец я "хванах" как обяснява на майката на момиченце на нейната възраст, с което се беше сприятелила на почивката ни: "Мама никога не ми се кара, тя ми е приятелка."  Blush (първото, както се досещате, не е вярно)
За дъщеря ми най-голямото наказание е да й кажа, че съм й сърдита, а ако се случи да я пратя в другата стая (което вече се случва изключително рядко), значи сериозно е сгазила лука, следват сълзи, извинения и дълги обяснения как си е разбрала грешката и си е взела бележка. Накрая трогателно ми предлага да се сдобрим. Аз, естествено, съм вече трогната до сълзи, освен това ми става смешно, много се стискам да съм сериозна и не се колебая да приема разумното предложение за сдобряване.
Само не си мислете, че дъщеря ми е кротко ангелче, т.е. че такова ми се е паднало... Естествено, че не винаги човек е в кондиция да се владее. Категорично обаче боят и крясъците говорят единствено за безсилието на възрастния.

# 138
  • Мнения: 1 325
Oste_edna  Hug Много сладко ми звучи вашето "каране" и "сдобряване".
Моята щерка пък като й кажа, че се сърдя и тя ми се разсърдва, защото аз съм виновна, че й се сърдя.  Онзи ден ме набоде с една от нейните фиби и доста ме заболя. Разсърдих й се и се престорих, че плача. Тя ми люсна един шамар и ми се разсърди. После отказа да ми се извини. Много е серт. Чак вечерта, когато се гушнахме в леглого получих официално извинение по случая и много целувки. Но на момента се нацупи, наби ме и се врътна newsm78 Трудничка ми е понякога, най-много я заболява, когато демонстративно не й обръщам внимание. Това винаги има моментален ефект Simple Smile

# 139
  • Мнения: 262
Oste_edna  Hug Много сладко ми звучи вашето "каране" и "сдобряване".
Моята щерка пък като й кажа, че се сърдя и тя ми се разсърдва, защото аз съм виновна, че й се сърдя.  Онзи ден ме набоде с една от нейните фиби и доста ме заболя. Разсърдих й се и се престорих, че плача. Тя ми люсна един шамар и ми се разсърди. После отказа да ми се извини. Много е серт. Чак вечерта, когато се гушнахме в леглого получих официално извинение по случая и много целувки. Но на момента се нацупи, наби ме и се врътна newsm78 Трудничка ми е понякога, най-много я заболява, когато демонстративно не й обръщам внимание. Това винаги има моментален ефект Simple Smile
Laughing радвате ме и двете  bouquet

# 140
  • Мнения: 847
безсмислено и проява на безсилие е, това е ясно, ама е трудно понякога, много е лесно да престъпиш границата ... има такива добри провокации ...
за мен най-шокиращо и стимулиращо ме да си сдържам нервите е като се видя отстрани чрез нея. когато ми отговори буквално с моите думи и тон в аналогична от нейна гледна точка ситуация или когато играе с кукла и ме копира тотално  ... като студен душ ми е идвало и затова дишам ли, дишам. сега гледам, куклите явно я слушат повече ... добре сме, значи Simple Smile
на мен най-трудно ми е разбира се при ПМС, просто тогава са ми халтави нервите и малко ми трябва. добре, че хлапка вече е разумна и разбира от обяснения, горкото дете вече знае кога мама е с ПМС, обяснявам й, че съм по-чувствителна и лесно се ядосвам и детето става по-кротко някак ... същото важи и тя като изпадне в криза, успокоявам я, че няма лошо, нормално е да е нервна или ядосана, да си се нареве, да го изкара, ще мине ...
другото стимулиращо при мен е, че на улицата е абсолютно недопустимо да се издевателства над дете, вкл крещене ... е, те ситуациите вън и вътре са еднакви често, щом успявам да се овладея навън, значи мога и вкъщи.

ПП тази, госта, хвърли бомбата и си би камшика нещо, не се включва да обясни какви ги е писала и вършила, но поне повдигна хубава тема ...

# 141
  • Мнения: 1 615
Стилът на гостенката 1:1 напомня подобен гастрол в някаква подобна тема за строгостта в "Нашите деца". Там имаше и бобени зърна под коленете, пръчки през дланите и пр., само че децата бяха 3, едното беше завършило училище, но само държеше да продължава живее при нейните условия и й целуваше ръцете заради даденото му добро възпитание. Но пода и четката за зъби си бяха същите, както и пласниците на голо... Wink

# 142
  • София
  • Мнения: 9 517
Нали тук говорим за физическите наказания... та тя случката станала в детската градина.

В събота вечер синът ми решава да сподели, че в четвъртък или петък следобяд госпожата го била ударила зад врата. Те сега са някакви щури сборни групи по 30-40 деца, щото учителките си взимат отпуските, за да не им изгорят. В понеделник започвам да издирвам, коя е била госпожата в четвъртък или петък следобяд, щото и това не се знае. Говоря с едната госпожа в понеделник сутрин, никой нищо не ми казва. В понеделник вечер разбирам името й и днес сутринта говоря с директорката, щото въпросната госпожа е отпуск.

И днес вечерта синът ми ми обяснява, как в детската го били разпитвали - Теб тати бие ли те? - Той - не, те, аааааааааааа не може да не те бие, той - не ме бие, само ми се кара, те - е, значи тогава мама те бие, той - не, мама не ме бие, тя дори не ми се кара, тя говори с мен. те - ааа, не е възможно, някой трябва да те бие. Той - да, удари ме г-жа едикоя си, те - не е възможно, тя не е такъв човек....

Не ме свърта на едно място, чудя се чия глава да отрежа. Мъж ми е готов да взриви детската, но аз го успокоявам, но ми иде аз да я взривя... Лудост е това, хора, лудост.

# 143
  • Мнения: 262
Нали тук говорим за физическите наказания... та тя случката станала в детската градина.

В събота вечер синът ми решава да сподели, че в четвъртък или петък следобяд госпожата го била ударила зад врата. Те сега са някакви щури сборни групи по 30-40 деца, щото учителките си взимат отпуските, за да не им изгорят. В понеделник започвам да издирвам, коя е била госпожата в четвъртък или петък следобяд, щото и това не се знае. Говоря с едната госпожа в понеделник сутрин, никой нищо не ми казва. В понеделник вечер разбирам името й и днес сутринта говоря с директорката, щото въпросната госпожа е отпуск.

И днес вечерта синът ми ми обяснява, как в детската го били разпитвали - Теб тати бие ли те? - Той - не, те, аааааааааааа не може да не те бие, той - не ме бие, само ми се кара, те - е, значи тогава мама те бие, той - не, мама не ме бие, тя дори не ми се кара, тя говори с мен. те - ааа, не е възможно, някой трябва да те бие. Той - да, удари ме г-жа едикоя си, те - не е възможно, тя не е такъв човек....

Не ме свърта на едно място, чудя се чия глава да отрежа. Мъж ми е готов да взриви детската, но аз го успокоявам, но ми иде аз да я взривя... Лудост е това, хора, лудост.
тцтцтц ужасТ направо

# 144
  • Мнения: 1 615
Фоксче, колко още подобни мъдрости има да чуеш и в детската, и в училище... Sad И не само ти, уви!
Дъщеря ми завършва първи клас, а вече мога да издам събрани съчинения - тук не знам кой е подходящият емотикон, затова просто ще сложа точка.

# 145
  • София
  • Мнения: 9 517
Благодаря, Wilma Flintstone, от няколкото прочетени от мен теми очаквах нещо подобно, но някак си истината ме блъсна като товарен влак  Sad

# 146
  • Мнения: 737
За да не минават като товарен влак и през децата с шамари и манипулиране трябва да знаят, че това няма да мине просто така.
Добре, че твоят ти казва. И че си отстоява истината.
На децата в детската градина на нашия, учителките така са ги подработили, че ги е страх да казват какво става в детската, моят с ужас в очите ми казва "Моля те не казвай и не се карай на Иринка!" (Иринка е учителката)

# 147
  • Мнения: 1 615
Аз бях ужасно добронамерена към ДГ, все си затварях очите за разни работи, все си виках "и те са хора, кой не греши, кой няма нерви"... И понеже детето ми изкара 6 г. на това място (2 ясла + 4 групи), успях доста обеци да си накача по ушите. Накрая вече така бях стиснала зъби, че имаше опасност да ми се изпотрошат или да си прехапя езика, защото реших, че вече е минало и няма смисъл да повеждам битки тепърва. Прецених, че е по-добре да съхраня сили за новото място. Не препоръчвам този подход. Борете се веднага и при всеки случай! Имайте винаги едно наум и не се оставяйте да ви изненадат! Бъдете готови да реагирате на мига! Така подхождам аз вече и въпреки това не спирам да се изненадвам и огорчавам - второто най-вече заради детето си. Но поне избягвам да се прехласвам пред ничий професионализъм, на правилата спрях да гледам като на закон, та сблъсъкът не е чак толкова зашеметяващ, като се случи Wink

# 148
  • София
  • Мнения: 9 517
За да не минават като товарен влак и през децата с шамари и манипулиране трябва да знаят, че това няма да мине просто така.
Добре, че твоят ти казва. И че си отстоява истината.
На децата в детската градина на нашия, учителките така са ги подработили, че ги е страх да казват какво става в детската, моят с ужас в очите ми казва "Моля те не казвай и не се карай на Иринка!" (Иринка е учителката)

Това наистина е по-ужасно, а на всичко отгоре няма и за какво да се хванеш, че да питаш. Помня нашия като беше в първа група бяха направили някаква беля и всички деца от групата (или поне познатите нам) само това обясняваха - направихме беля и ни наказаха всички заедно. Така и не разбрах, каква толкова ужасна беля са направили, че всички мълчаха като пукели и дума не обелваха.

Мама Ира - и моя не си казваше, но аз с риск да подроня авторитета на учителките, поне хиляди пъти обяснявам, че има неща, които не са позволени, независимо че са учителки - боя, наказание, различно от седене на столчето, крещенето. Лошото е, че сега ми се оплаква и като му се карат и като го наказват, но аз изслушвам за каква беля иде реч и определям, че учителките са били прави (не че винаги са прави, де).

# 149
  • Мнения: 11 935
Копирам си поста от друга тема, макар вероятно да не стане ясно тук за какво разстояние говоря, само ще допълня, че е  много дълга улица, по която се движат коли .Абсолютно съм изчерпана от идеи за превъзпитание.

След  похвалата следва оплакване.
Представете си разстоянието от Владислав- светофарите на пресечката с "Дрин"до "Пискюлиев" пресечката с "Дрин".Ако нищо не ви говорят новите имена- улицата, успоредна на тази, на която е районният съд/Кино "Тракия"/ чак до пазара.Та това разстояние беше пробягано[/b] от дивачето, а аз бягам след него с дамска чанта и две големи торби, едната- с негови дрехи и обувки.Изгубих го от поглед и се  обадих на мъжа ми да го пресрещне.Накрая на светофарите на Пискюлиев /преди да пресече  Пискюлиев/дойде мъжът ми , а две жени го бяха настигнали и го спряха.Цялото бягяне беше покрай профучаващите коли по "Дрин"

Аз се разплаках и го прегърнах, а после, вярвайте ми  идеше ми да  го размажа от бой.Но дори не го ударих по дупето, сещайки се за една съседна тема.Да, безсилна съм.Говорих му, но полза не знам кога ще има.

У дома всеки всекиго обвинява за "неправилно възпитание" и днес всеки на всеки е сърдит.Отдавна не е имало такива чак изцепки.

Нямам никакъв способ за  превъзпитание, всичко е изчерпано и съм много отчаяна.
Ако може да ми се даде препоръка- добре е дошла, но с   разговори не става, от пошляпване не виждам полза, също не става.А няма да си простя ако се случи нещо с детето ми.
 

Общи условия

Активация на акаунт