Строги, но справедливи!

Калина, дали и ти като мен си мислиш, че това е с цел привличане на внимание - наказанията са били внимание, поне нашия така ги възприема, да му се начудиш на акъла, внимание само за него, което сега вече е и на Преси?

Калина, един от първите ми спомени като малка, бе главата на сестра ми с дълги плитки пред мен (между мен и мама) и тя все се застъпваше за мен - не даваше да ми се карат, след което двете бивахме наказани (редки случаи). Обожавам и сестра ми и семейството... Мисля, че е в реда на нещата - не го преживявай толкова!
По темата за строгостта:
- Мамо, хайде аз да те слушам от четвъртия път!
- Анди, няма да стане.
- Защо?
- Нали знаеш, като ти повторя нещо и третия път ушичките не чуват, мама ще се ядоса и ще се скараме, а аз не обичам да се караме.
- Е, нищо, ти и като ми се караш, пак ме обичаш!

Мисля си, че за Преси май не е добре да "подарява" вината си и да я дели. И някак за Вики са по-строгите наказания и винаги съм си мислела, че защото Преси беше прекалено крехък, все с купища проблеми той расте с чусвтвото на ненаказаност. Всъщност от това се опасявам. Ама като си близнак ще носиш два кръста. Особено единия.

изтирх го, за да не спамя темата.

Мисля, че схванах идеята на темата. От това, кето прочетох
Калинае това е истината според мен, но тя не е страшна. Има причини да е така, вътреутробни може би, кармични или др .
Елена, не е хубаво да мислиш така за детето си отсега. Залагаш му в пространството лоша програма. Може би тя няма да има тези проблеми. /сори за спама/
По проблемите на Кудку не мога да взема отношение- не съм била на нейно място.
фоксче, защо искаме деца, две и три, защото така ни е заложено, за да се осъществим напълно като хора- една част от това е да се осъществим като майки. Простичко казано да обичаме, като майки. Имаме нужда да дадем тази обич на някого. Иначе да я носиш цял живот  без да имаш на кого я дадеш е тежък товар. Аз така го чувствам- олекна ми, като станах майка. 
За малките деца. Минава и това. Порастват децата .И посятото семе пониква. Но това с ножа не ми хареса. Може и да не съм права. Моята майка ми е посягала с нож. Лека й пръст! Не я съдя! Просто - била съм от другата страна. Такива неща не се забравят и дори , и да са малки децата, остават в подсъзнанието...
Моята строгост. На мен ми е трудно, защото сме сами. Ако му се скарам много лошо- няма изобщо при кого да отиде, ако съм несправедлива, ако го изплаша със строгостта си ...просто ще остане съвсем сам. Липсата на друг човек в къщи /татко, баба, дядо, братче или сестриче, няма значение просто друг/ ме кара все повече да  меря и премервам себе си и реакциите си. Грешила съм много спрямо него. Но не си го позволявам вече. Особено през последната година - много мисля преди да кажа , отсъдя , накажа. И почти не го наказвам. Много рядко се налага, особено напоследък. Да не му е уроки!Но и когато се налага говоря и пак внимавам, защото всяка дума му прави впечатление и то не винаги това, което аз искам.
Така, че аз съм за премерената и добре обмислена строгост.   

Е, много буквално си ме разбрала - не съм му посегнала с ножа, дори не съм му се заканила - беше по-скоро нещо като - "Ако не слушаш ще ти резна и двете уши, че да знам, защо не ме слушаш.".
Да не решиш и че съм хванала Дара за гушата, като съм я заплашила, че ще я удуша  .
Елена К - ще ти пиша на лични, че оспамихме темата.

Здравейте,мили момичета.Минах през всички фази-и с добро и с лошо,но няма постоянен ефект.Моите близнаци са  на 4г и са страшно палави и понеже нямаме баби,а съм сама за всичко с 4-ма мъже покрай мен,на моменти се чувствам безсилна да овладея положението.Два пъти единия ме гледа в очите и ме заплашва,че ако не му донеса...ще се напишка-в момента в който го казва,вече леглото плува.През цялото време ме гледа в очите предизвикателно,а после ме посочи с пръст и ми каза:"Ти си виновна,дразниш детето!"Първият път му се скарах,стана по-зле,следващият направо събрах чаршафите и ги бутнах в пералнята без коментар.Казах му,че е най-доброто дете на света и аз много го обичам,независимо дали иска да ме тормози като се напишва нарочно или не-ще пера докато е необходимо.Повече не се повтори.Явно като се правя,че не обръщам внимание и се държа,все едно нищо не е станало,бурята отминава.Такова чудо с батко им не съмвиждала,на него един шамар не сме плеснали.Не,че не беше палав и не правеше бели,разбираше от дума..Но  определено единия по-може да се баламоса да слуша,другия навие ли си нещо,няма забравяне,цял ден може да мрънка за нещо.Единствено батко им се оправя идеално с тях-тон не повишава,но когато му ги оставим да ги гледа са писенца.Няма инати ,няма въртене,заспиват след обяд-как го постига,не знам.

Иоана,
настръхва ми косата от твоята строгост! Да ти е живо и здраво детето, но...
Моето дете вече порасна и се разправяме на високо равнище, но когато беше малък и правеше какви ли не бели, един път не издържах и го плеснах по дупето! Никога няма да забравя погледа му! И никога повече не го докоснах, освен да го гушна. Заплахи и наказания сме опитвали от безсилие, рядко и с нулев ефект. Докато измислим как да се справим с някой нов проблем, и той изчезне от самосебе си - фаза в развитието. 
Забелязах например, че му е много интересно да направи някоя беля, само и само да види как ще реагирам, нещо като филм по желание
Както всяко дете, и нашето не слуша понякога, опитва се да клинчи, но като цяло спазва правилата, ляга си навреме, подрежда и прочие. Не ми се е качил на главата, макар че никой никога не го е бил. Но годината между 2 и 3 ми се стори безкрайно дълга...

 
премерена жестокост и тормоз са по-осъдителни от случайни шамари. за подобно поведение на родител тук, в германия или ти отнемат детето, или тръгваш на терапия, като неспособен родител.
и на мен ми се случва да плесна, по ръчичката, защото налита да бие. после съжалявам......
всеки да си възпитава детето както иска, но това с копривата и четката за зъби ми идва малко в повечко.
агресията ражда агресия. днес ние бием децата си, утре те решават, че когато не са доволни могат да бият. и ако са по-силните, става страшно.

строгост.........кое ми дава право да съм строга. консекветна съм, само когато се отнася за сигурноста на детето, ако нещо е опасно или застрашава по някакъв начин нея. когато решава, че може да ни удря, ако нещо не и харесва. тогава да. иначе се опитвам да я разсейвам, да започна нова игра, да задоволя временно някой каприз, като например да вземе играчката в магазина, която после оставям незабелязано някъде, а понякога купувам.
напоследък промених тактиката, когато тръгне да посяга, целувам ръчичките и. май функционира.
много рядко се опитва да ме разиграва. границите, които съм поставила са малко. внимателно премислям какви забрани има и какви да няма.

ужасно е да видя обидените и очи, ако съм я ударила и помня това, че съм бита навремето и то не малко. аз съм по силната, лесно е да я набия юнашки за да и взема страха. не че ще ме обича по-малко, но съм сигурна, че ще помни тези моменти на обида, така, както ги помня аз. и до ден днешен ми горчи от това............

уважавам детето си. то е човек, макар малък, неопитен и понякога капризен. а да се бият хората, които уважаваш е грешно. тя е личност и сега се доизгражда. боят мачка и подчинява, а не възпитава. това е моето мнение.
детето не ми е криво, че нервите ми понякога са слаби..............не ми е лесно и избухвам, но това е моя, а не нейна вина.

една връзка, както и едно родителство според мен се градят на базата на взаимно уважение. гледам да не забравям това.

Йоана, има ли в гласа ти самодоволство или така ми се струва!?...
Явно си усвоила родителския модел на отношение към детето? "Аз съм строга и безкомпромисна"...може би като майка си? Не случайно следващото ти изречение започва с нея...
Съзнаваш ли, че подходът ти на "вразумяване" на детето ти е чиста проба насилие? Да, вярно е онова, което ти е казала Мата: за съжаление насилието поражда насилие. Има и термин, описващ едно явление: "идентификация с агресора" или просто казано децата, които биват насилвани под една или друга форма в детството си сами прилагат насилнически приоми и стават насилници - при това без да удобряват насилието и да осъзнават, че го практикуват- просто те не знаят друг отношенчески подход....
Не знам какво очакваш  от нас-четящите тук, споделяйки действията си в поста си!? Но за да се опитам поне малко от малко да съм ти полезна ще те помоля да потърсиш отговори на следните въпроси:

1. Помниш ли какви усещания в детството  ти пораждаха "възпитателните" методи на майка ти?;

2. Какво не би искала да прави като роодител по отношение на децата си един ден порасналото твое дете?;

3.Когато палъвникът ти те провокира да го пляснеш замисли се КАК да постъпя; КАКВО ДРУГО БИХ МОГЛА ДА НАПРАВЯ В ТАЗИ СИТУАЦИЯ?...

И тъй като шамаросванията и пр. са израз на родителското ни безсилие една стратегия, която помага да го заобиколим е да си наложим да се дистанцираме за малко от ситуацията, която ни афектира- просто напусни стаята за няколко минутки и когато усетиш, че си възвръщаш контрола над емоциите си се върни и пооговори с детето за това какво е направило, до какво би могло да доведе това и какво е добре за в бъдеще да не рправи...
Успех! Убедена съм, че ако ги търси ще откриеш алтернативни методи-лишени от насилнически действия, с които да покажеш на детето си, че има правила и граници, които не е добре да нарушава...

Според мен това е поредният нескопосано измислен пост на Гост...

Аз пък изобщо не съм възмутена. Е, с пръчка не съм била, но това с копривата ми е идвало като идея, не мога да отрека. А ако му дам да мие пода с четка за зъби, направо ще му хареса.
Я да ви питам, на вас случвало ли ви се е детето ви да плюе на пода, вие да направите забележка кротко, веднъж, два пъти, то да се хили и да продължава да лигави и пода и себе си, да извикате, да няма ефект, плюенето продължава, да излезете от стаята и пак да няма ефект. Щото на мен ми се случи и като му връчи баща му кърпата да бърше пода, ефектът се появи, та даже и си порева. Не съм авторката, не я защитавам, но просто разберете, че наистина има деца, с които комуникация в определени моменти няма, по никакъв начин. И не ми говорете, че с думи и доверие става, щото не е вярно. Всеки си знае детето.
И за протокола никога не са ме удряли.

да му връчиш кърпата е едно, да му друснеш един юнашки бой е друго. и аз не се оставям да ме прави на маймуна, но не защото съм по-голяма и силна, а защото аз не я правя на маймуна.
явно това, че не си бита е причина да не познаваш усещането на унижение и безсилие, което остава запечатано за цял живот, особено при по-чувствителни хора. отвратително е.
и аз понякога съм на йота да и тегля един здрав пердах заради шамарите, които ни раздава, ама все се спирам.
а копривата си е направо инквизиционна мярка...........знаеш ли как пари това чудо.
говорили сме си кудку, за боя. понякога човек наистина не знае как да се справи с малките гадове обаче просто сърце не ми дава, а и не искам да си мачкам детето и когато му викна да виждам как се свива от страх за да не последва шамар. покрай нея гледам да възпитавам и себе си.

смятам, че вече достатъчно разбира и определено повече се шашка от това, че съм и ободена и не желая да си общувам с нея, отколкото ако я перна. доста горда и честолюбива е и шамарите ще са определено повече от вреда, отколкото от полза.

Аз не знам точните мотиви на анонимната авторка, не искам отново да обсебвам темата, чисто и просто има деца, за които всичко е забавление, дори и наказанията. Моето дете ама наистина не се трогва от забележки и скарване. Онзи ден в детската градина бъркал в контактите, в тоалетната, наказвали го, той се смеел. В нас е същото, всичко е шега, всичко е смях. В детската градина вече ни гледат с искрено съжаление и ни питат как се оправяме, защото вече два пъти ни казват, че за 20-30 години стаж такова бясно дете не са виждали.
Не съм привърженик на боя и много рядко удрям, просто му свикнах, но се научих и да не обвинявам хората, без да знам истинската стуация. Винаги съм си мислела, че децата с поведение като поведението на моето дете са невъзпитани и изтървани, но видях, че не е така.