Поредната караница с майка ми относно детето

Да знаеш,че не си сама...
Мисля,че с теб трябва да направим следното нещо-запознаваме майките си,избиват се взаимно,заради кофти характерите си и си живеем след това щастливо  .Това в квадрата на шегата.....

Майка ми е същата,но проявява мнооого по-малко милост.
Идва всяка сутрин рано-рано,прави на малката попара(а тя все още яде два пъти на ден мляко)и,ако аз не разреша(обичам да си държа на своето),почва да вика:"Мориш детето от глад!Погледни колко е отслабнало!:.Даже веднъж,след поредния скандал(живеем на 50 м и тя е дооста често вкъщи,да кажем...по няколко пъти на ден)заради тая пуста попара, ме заплаши,че ще съобщи на Социални грижи и ще ми вземат детето.Друг път,освен това, ми каза,че е по-добре да си дам детето за осиновяване. Казах й да не се обажда,защото като дойдат социалните и видят попарата, ще извикат докторите с подарък една неразкопчаема риза за нея И това само и единствено заради факта,че нещата не се случват по начина,по който иска да ги нареди тя.


Обичам да я хваля,че вместо сърце в гръдния й кош чегърта калкулатор.Когато някой е болен,се смятат само болничните разходи  и лекарствата.Обича да се "шегува" с баба да не умира,защото ще я вкара в допълнителни разноски .Е,това,вярвам,наистина е на шега....Не е ЧАК толкова лоша....

В къщи е по няколко пъти на ден,и то само за да си вземе нещо или да ми направи забележка колко съм мързелива и не си чистя къщата,не си гледам детето.Влиза с обувки и как се случва,че точно преди това съм мила и търкала пода,не знам...Карък съм и това си е!Когато й кажа да се събуе,защото съм чистила,тя вика: Ще изчистиш пак!

Детето  никога не е облечено достатъчно добре....Никога не е нахранено достатъчно вкусно и обилно.Обажда се по 6-7 пъти на ден(без да преувеличавам) за да й дам отчет какво се случва вкъщи,детето яло ли е ,как е,облечено ли е добре,спи ли,мъжа ми има ли какво да яде,Когато аз й отговоря,че и двамата са си отишли от глад,това се приема като нещо нормално (ние така си говорим по принцип).После на всичкото отгоре ми се оплаква,че сметката й за телефона била голяма ,затова щяла да "сведе разговорите до минимум",което,за мое нещастие,никога не се случва...

Това всичкото е всеки Божи ден,по няколко пъти....Съседите винаги разбират кога е у нас,защото децибелите на гласа й могат да се конкурират с  концерт на Металика.Когато почнах да с хиля на глупостите й,разбрах,че ще ме бъде.И продължих напред.Ето,и днес се обажда няколко пъти,и днес се опита да направи скандал,а аз просто упражнявам красноречието си върху нея и ми е забавно,когато й видя физиономията,след като съм казала нещо,на което не може да отговори(което се случва рядко-дори да е някоя глупост,е по-добре,отколкото да си замълчи)

Когато ми е зле,или съм болна(което се случва рядко,защото просто няма кой да ме отмени с детето),това се приема като каприз,прищявка,или просто намиране на оправдание и причина,за да си "вея краката".

Като говорим за детето.....Бута му в устата какви ли не боклуци.Когато кажа "Не!",това се приема като досадното бръмчене на муха в знойна лятна нощ.Следва нов опит да се напъха абсолютно неподходяща за възрастта на детето храна в устата му-пастички от кварталната сладкарница,бисквити,солети,нишестените кремчета са на голяма почит и се пробутват е-ж-е-д-н-е-в-н-о .Справка-малката е само на годинка и 3 месеца.Реакцията ми е да си взема детето .Което пък предизвиква такъв взрив,все едно някой шегаджия е бутнал варел с барут в пещите на Кремиковци.Едни сълзи,едни истерии,чудо невиждано...Това като първи вариант.Втория е да се вдигне лют скандал(независимо пред чужди хора или насаме),подправен с всевъзможни обвинения .Черешката е великото и нестихващо самосъжаление,целящо да възбуди чувство на вина у противника и да го обезоръжи...За толкова години така и не разбра,че на мен не ми минават тия.

Според нея мъжът ми ще ме напусне и ще си намери по-уютен дом,с по-работна жена,по-добра домакиня,по-добра майка."Да знаеш,той ще си отиде и ще останеш сама!" "ще си вземе багажа и ще замине при друга!" "Аз ти казвам-ще го загубиш!".И досега не разбрах точно за какво ще ме напусне мъжа ми.....Отношенията ни с мъжа ми са табу за всички-никой не знае нищо за тях,освен,че се обичаме.
 
Единствената добра дума,която някога съм чула от нея е,че съм била умна.И това казано по повод красноречието ми и лютия сарказъм ,с който отвръщам на нейните думи

Има и мноооого други неща,но те са прекалено лични.

Та,не знам дали трябва да си лекуваш нервите,но ако се наложи,бъди сигурна,че ще се срещнем в санаториума,може даже да сме в съседни легла .

НЕ ме разбирайте погрешно-аз обичам своята майка.Но...как ми се искаше да живее по-далеч

Леле Китана,честно-чудя се да плача или да се смея на историята ти.Но със сигурност ми харесва колко философски си се научила да гледаш на нещата. От мен-сила и успех в "борбата".

 
Борбата ще е вечна,поне до края на живота на една от двете ни
Исках да покажа на момичето,че не е сама и че не тя е тази,която се държи неадекватно.Аз за моя случай съм се примирила,че отърване няма.

Към авторката : дръж на своето и не позволявай да тъпче самочувствието и самоувереността ти!Просто не й позволявай да ти влиза под кожата.Ако й го позволиш(което,няма как да не е станало в една или друга степен),ще се сринеш от напрежението.Определи си собствената територия и я пази!

Ох КИТАНА, и на теб не ти е лесно 

Аз все си мислех, че само свекървите основно правят проблеми / или поне голям % се оплакват само от тях във форума/, но явно и нашите майки не падат по-долу.
 
Търпение , търпение и разговори, но не мисля че ефекта  е дълготраен.  Всяко чудо за 3 дни.
Ама по някой път наистина е супер дразнещо.

Лелееееее, като ви чета момичета...
Аз имам прекрасна майка, трябва да и кажа, че я обичам много.

Аз като чета темите ми се струва че не остана роднина неоплюта. То не са свекърви, майки, зълви, мъже, за бащи също имаше теми. Изобщо напоследък ми прави впечатление, че страшна нетърпимост между хората настава. Явно живота ни е много натоварен и не ни остава търпение да преглътнем и да премълчим понякога. Сигурно майките ви трудно се изтърпяват, но само на майка си аз бих простила много неща. Та има ли някой на този свят, който да ни е по-близък от мама? /след децата, разбира се/. Може би мисля така, защото моята майка е най-прекрасния човек, който познавам. И явно не мога да разбера авторката, защото не съм имала майка като нейната.

Може би .Плюй си в пазвата,чукай на дърво и не забравяй най-важното-прегърни майка си и й кажи ,че я обичаш и да не се променя .

Китана, умрях от смях. С това чувство за хумор ще оцелееш.
Сега си спомням с моя приятелка - млади майки, старателни, изчели литература, си споделяме за майките - Сякаш тия деца ние не сме ги родили, а само се чудим как да ги уморим.

Въпреки старанието ми да съм в крак с времето, отсега си представям как ще взема да дам вода на внучето и ще го сложа на гърне преди първи клас и представям си дъщеря ми какво ще ме направи. За евентуалната снаха не ми се мисли.

Тристан, ние също безкрайно обичаме майките си. Иначе нямаше да ни пука.

Не ме разбирай погрешно, аз много обичам майка ми и знам че и всичко ще направи за мен. Едното изобщо не пречи на другото. И двете сме огнени зодии и много темпераментни, от  там и повечето конфликти.
Както по-горе писах не мога да й се сърдя за повече от няколко часа.
Тук не става въпрос за чувствата ми към нея, ами за начина да парирам това поведение и да сведа конфликтите до минимум.

Погледни го така- Вальо ТОплото също е нечии роднина-син,девер/вуйчо/баща/брат....
Оная намръщената леличка зад гишето в НОИ,на която липсват само ролките на главата,също е дъщеря,майка,съпруга.....
Съседа ,който нарочно дупчи с бормашина над детската стая в десет вечерта също е син,внук,чичо........