Как се съхранявате около болни/възрастни хора.

Не знам дали правилно формулирам въпроса си, и изобщо има ли отговор.., но се интересувам от мнението на хора, които имат повече жизнен опит, може би бабите на форума ...Откакто сме заедно с мъжа ми, около нас винаги има болни/умиращи/възрастни хора, към които ние сме много привързани и отговорно си изпълняваме синовния дълг. Винаги се подкрепяме с изрази като "Е, може и да е по-лошо". Който е на това дередже знае какви са постоянните теми не само около 'твоите' хора, а и някак си се появяват и куп други свързани истории на болни/възрастни/умиращи хора, които ти съпътстват ежедневието, и хубавите неща в деня стават едни такива мънички...
Там е работата, че за 4 години съвместен живот,  имам чувството, че самите ние се изхабихме страшно емоционално, умората е страшна, съпругът ми особено, той трупа всичко в себе си, докато аз съм по-бурна и не задържам за дълго тежки мисли, а и съм по-млада, но и аз взех да се изтощавам. Опитвам се да мисля позитивно, но като цяло живея с усещането, че с лека ръка прескачаме цял етап от живота, а именно да имаме и хубави емоции, като ( все още) млади хора, в което включвам не само забавленията, а и радостите от живота по принцип. Изчерпана съм вече и откъм идеи как да разведрявам обстановката.
Ясно ми е, че тези неща до известна степен зависят от моментно настроение , но питането ми е - как да се запазим, как да успеем да имаме и личен живот, в който да дадем повече място за нас без това да ни направи тотални егоисти, каквито не можем да бъдем.  Благодаря, че ме прочетохте.