Синдром на Даун - тема 6

Здравейте на всички!

Завърнахме се от болницата и имаме подобрение - спряха ни трепванията в будно състояние, но все още са останали едни гадни и упорити при заспиване, които тъкмо се унесе и го будят. ЕЕГ-то ни също е значително подобрено, инжекциите ще продължат до края на годината с разреждане и силно се надявам и моля дотогава всичко да изчезне, защото направо съм на косъм от отчаянието - ние не можем да преборим тази гадна епилепсия, а до операцията на сърцето кога ли ще стигнем (дано поне междувременно не ни се влошават там нещата). .... От 3-та градска след като ни назначиха дата за октомври и я отложихме (заради настояването на невролога ни да изчакаме още) не мислят да ни преглеждат - нямало какво да се промени. А това лечение което преминаваме сега е толкова натоварващо за организма - милият толкова се е изнервил, че само ръмжи и се напъва изпива повече от 1 литър сокове на ден, пие лекарства и за отделяне на течности .... дано да издържи - най-трудното мина. Отгоре на всичкото се оказа, че имаме и някаква анемия - та ще пием желязо поне 1 месец.

Излишно е да ви казвам какво съм си пожелала за Коледа - да изчезне веднъж завинаги този кошмар!!!

Алекса представям си какво ти е - и на мен сърцето ми се свива при мисълта за операцията и тайно се радвах на отлагането й, още повече че може да ни влоши Уест-а (ако не е излекуван докрай), но колкото по-рано - толкова по-добре - ще се молим за вас и ще вярваме в добрия изход.

Варвара, благодаря -  Габи ни посети в болницата за да види как е Георги и евентуално да ни покаже нейният стил на занимания, но Гого беше толкова нервен, че изобщо нищо не стана, просто при нас приоритетите са ясни - на първо място овладяване на пристъпите - тогава и развитието му ще се ускори.

Поздрави на всички и много коледно настроение (аз чак днес усетих, че наближават празниците )!

Здравейте,
Уил, пожелавам от сърце съвсем скоро да дойде краят на епилепсията и през Новата година Гого бързо да навакса и да върви само напред! Никога не се отчайвай, знай, че всеки дефицит в детското развитие предизвиква компенсаторни способности в друга област, ще надвиете болестта и после неочаквано  ще откриеш някой талант или дарба, за която не си и мечтала, че може да се прояви у Гого. Поздрави и целувки на малкия юнак.
Френд, много се радвам, че Владко е добре, това е най-важното, другото са бели кахъри, а и има една поговорка, че общата беда не е беда. Ох, ама и аз съм започнала да се изразявам с пословици и поговорки, готова съм за някое внуче.
Още две неща ми се искаше да ви разкажа за Гери, вчера много писах, затова сега  продължавам. Едното е, че Гери освен силната зрителна памет, много добре се ориентира и по слух. Ето как го установих. Преди няколко дни вечерта към 7 часа реших да си хапна тайно от нея малко торта /от тази, която донесе Алекса-Смайл/. Взех си чиния и нож и отидох до терасата, където бях оставила тортата на хладно, отрязах си едно парче, тръгнах през хола, но тя ме видя и каза „Торта, торта, ния” /чиния/. Аз обаче бързо влязох в кухнята и затворих вратата, огледах се къде, къде да я скрия и я пъхнах в микровълновата печка и затворих вратичката, която е черна и през нея не се вижда какво има вътре. Върнах се при Гери, но тя тръгна към кухнята, влезе и директно се запъти към микровълновата, повдигна се на пръсти и отвори вратичката. Останах изумена и в първия момент започнах да си мисля за интуиция и пр., но като размислих, се досетих, че тя е чула захлопването на вратичката на микровълновата – през затворена врата и въпреки шума от телевизора в хола. За награда, разбира се, получи малко торта с риск да развалим вечерята.
А другото е, че бяхме седнали с нея на дивана да похапваме грозде и Флюк седна до нас на пода в очакване и той да получи нещо. Тъй като гроздето беше много хубаво и сладко, а може би е последното такова хубаво за сезона, казах на Гери: „Няма да даваш на Флюк, ти си хапвай.” Гери изяде няколко зрънца, понечи да му даде, но се сети, че не позволявам и продължи да хапва, после взе едно зрънце в уста, слезе от дивана и с уста го подаде на Флюк. Много се зарадвах на нейната находчивост, стана ми смешно, че е възприела забраната само за ръчичките и е потърсила друг вариант да почерпи другарчето си.
Поздрави на всички родители и много целувки на децата.

Will, искрено се надявам да изчезне нацяло проблема с епилепсията, а след това да се оправи и сърчицето на малкия юнак. Радвам се, че вече сте си в къщи. Време е да се заемете с украсата на къщата за Коледните и Новогодишни празници! 

xelaa, винаги с голямо удоволствие чета за успехите на Гери, а те наистина са впечатляващи. Особено поднасянето на гроздето на Флюк ме развесели много. Изумявам се колко е находчива и изобретателна. Браво на куклата и дано не спира да радва мама с все нови и нови успехи.

Сега, след като не ни остава много време до операцията, реших, че е време да кръстим Ачето. Не смятаме да правим голямо и шумно тържество, а просто да го кръстим. Може да е глупаво, но вярвам, че Бог ще му помага. Днес отидохме в един манастир, който е съвсем близко до Бургас. Там съм кръщавала и батко му. Уговорихме се с игуменката за утре. Така че.. предстои ни кръщене и ще си имаме още едно християнче  Отидохме да купим и елхичка. Много исках първата му елха да е истинска, затова успяхме да намерим елхичка в саксийка. Смятам след това да я посадим на село. Качихме и коледната украса от мазето. За нещастие /или късмет/, имах инцидент с лампичките. Когато ги включих, щепсела ми гръмна в ръката. Няма да ви казвам колко много се изплаших, а ръката ми цялата беше черна. Добре че се разминах само с уплахата.

Приятна и спокойна вечер на всички малки и големи!
Много целувки от нас с бебе Аче! 

Will - много се радвам, че сте си у вас и има подобрение Гого. Дано всичко лощо остане в тази година и от догодина само хубави неща да ви се случват.
xelaa - Гери наистина е впечетлваща със своите умения и както вече ти казвах според мен е съвсем близко в развитието си с  така наречените -деца в норма. Много се радвам като чета.Вярвам, че  тя ще си е и нашата гордост за в бъдеще.
alexa-smile - взели сте добро решение з акръщането.Дано Господ е с вас и всичко мине благополучно с операцията и след някой месец и ти да ни радваш с постиженията на Ачето.Всички ще се молим за това.
Хубаво Кръщане утре . 
Ние сме  с доста нестабилно здравословно състояние напоследък, тъкмо реша , че сме здрави и скоро ще тръгваме на градина, и Ангел вдигне Т или се разкашля.Надявам се и при нас това да остане  в тази годна и от догодина да почнем годината здрави.
Поздрави на всички и целувки на дечицата.

Здравейте приятели!
Включвам се на бързо за да кажа на Will - радвам  се,че са се прибрали в къщи и че Гого е по добре.Пожелавам му от сърце напълно да изчезне проблема с епилепсията и да се оправи проблема със сърчицето му.
Щастлива съм ,че днес ще имаме едно ново христианче в нашия форум .Желая на Ачето много  здраве , щастие  и успехи с които да радва всички които го обичат.Весело изкарване на празника мило семейство.Сигурна съм ,че макар и пребързано да сте решили да кръстите Ачето  сте взели правилното решение и бог ще бди над него и ще го пази.
Чакаме снимки от кръщенето.
Христослава е добре и мисля да я включа в карнавала който е на 16.12 и новогодишното тържество което е на 18.12 в детската градина дано да не се разболее за няколкото дни ходене в градината другата седмица ,че напоследък  е станала доста податлива на вируси въпреки имуностимолиращите лекарства които и давам.
За сега това е от мен.
Целувки на  всички дечица от мен и Христослава.

Здравейте! Не пиша напоследък защото слънчицето Момо не е при мен, но ви чета редовно. Радвам се, че Гого на Will вече е в къщи и се надявам до края на годината да пребори тази епилепсия Мама Will  заслужава вече само положителни емоции, трябва да си почине малко, че скоро младежа Гого ще проходи и я чака много тичане
Alexa-Smile - честито ти христианче! Стискам палци операцията да мине по-бързо и най-вече успешно!
Надявам се другите мъничета  да преборят бързо бацилите и живи и здрави да посрещнат дядо Коледа.Сигурна съм, че той вече им е приготвил много подаръци!
Благодаря на xelaa за идеята да посетя панаира на книгата миналата седмица! Накупих доста интересни книжки на Момо, пък и за мен си взех (и аз човек ). Сега чета "Изкуството да бъдеш родител" от Д-р Фицхю Додсън, нещо като психологическо ръководство за родители, написано на много разбираем и достъпен език и си давам сметка, че повечето от препоръките и заниманията на нашите деца, активното използване на стимули от най-ранна детска възраст са препоръчителни за всички деца, просто малко родители в България се занимават толкова задълбочено с развитието на децата си. Много ме успокои тази констатация" Доскоро се смяташе, че всеки от нас се ражда с определена доза вродена интелигентност, веднъж завинаги фиксирана от наследствеността. Последните изследвания показват, че няма нищо подобно. Интелигентността на възрастния индивид се определя в най-голяма степен от типа интелектуално стимулиране, което е получавал в детството си."
А сега минутка за реклама . Нали Момо (както и Вики на Дежа Ву) беше рекламно лице на фондацията I can too, чувствам се задължена да ви информирам за поредната им инициатива:
http://www.icantoo.eu/events.php?t=0
Не мога да не се впечатля от случайността, че точно 15 декември,рождения ден на бащата на Момчил, който не вярва много във възможностите на сина си, е обявен за Ден на И АЗ МОГА, в подкрепа на децата с увреждания в България
Надявам се да успея да отида на концерта вечерта. През целия ден ще има инициативи из цялата страна, ако желаете можете да се включите!
Вчера изпаднах в доста мрачно настроение, абе направо се разплаках на улицата, след среща в супермаркета на възрастен човек със СД (някъде мой набор) и виждайки отношението на част от останалите хора в магазина. Човекът беше без придружител, изглеждаше тъжно, лошо облечен, много нисък и доста обезформен от килограмите...Но имаше страхотни и изразителни сини очи, които никога няма да забравя. Бяха малко уплашени и притеснени... Хората наоколо или се правеха, че не го виждат,или го заобикаляха с неприязън, а  един възрастен господин го нарече "то". Е, този дядо успях да го даря с поглед, пълен с омраза .
Аз се опитах да му помогна с пазаруването и исках да му съдействам ако не му стигнат парите, но той се притесни малко от мен и се дръпна. Обясни ми, че иска да си купи само вестник защото бил на диета, искал да отслабне. Сега като се замисля човекът говореше смислено и ясно, обслужваше се сам и явно можеше да чете след като си купуваше вестник...Но изглеждаше много, много тъжно. Не мога да се примиря, че моето чаровно слънчице ще се преобрази така...Явно още не сам приела действителността  Но пък на него така му се живее и се радва на всичко и всички!
Поздрави и лека седмица!

Irikar, радвам се ,че пишеш, чудех се дали всичко е  наред с вас.Момо кога ще си идва насам?
"Изкуството да бъдеш родител"  и аз я купих, както и ,,Подъзнанието може всичко"-тя е на Джон Кехоу, има я(последната) вариант за деца и за големи и двете  ги препоръчвам с две ръце.Поне на мен много ми помагат в дадени моменти да се справя   както със себе си, така и с децата(баткото най-вече)....
Дали е свършил панаира на книгата-знаете ли?
Мисля, си, относно това което сподели за възрастният човек със СД- не си представяй, такова бъдеще за Момо, ако можеш разбира се мисли по-позитивно(взимай пример от Хела ). Веднъж разхождайки се в парка цялото семейство, видях още отдалече, че идва някакво странно приспособено колело с моторче прикачено.Като приближи-видях , че го управлява жена с Даун и голяма шапка с периферия, възраст трудно бих определила но около 30г. да е била(може и да бъркам, не знам). Също беше повечко кг. и като чели се притесняваше да гледа наоколо, гледашае си напред леко притеснено, че всички я заглеждат.Странно ми стана и мъчно, разминаха се с Ангел, който беше  също на колелото, не знам дали изобщо го забеляза. После цял ден и аз бях разстроена, хем нямаше кой знае от какво....
Аз не смея да  мисля за такова далечно бъдеще, моля се да сме живи и здрави за да се грижим за него.Добре е да наблягаме повече на спорта за да са в добра физ. ф-ма,която ще допренесе за по-голямо самочувствие и увереност.

И на мен ми се ходи на концерта, но не знам дали ще успеем да класираме и двамата на баба и дядо за да дойдем.дано ти успееш да отидеш и прекараш добре.

Здравейте,
Дежа Вю, чудесни снимки от вчерашния празник, видях няколко принцеси и принцове от нашата тема – пусни ги и тук, за да ги видят и другите. И Дядо Коледа е много истински!
Ирикар, а с Момо няма ли да сте заедно по Коледа и Нова година?
Аз, изглежда, съм от поколението, което повече цени различията и индивидуалността, тъй като обществените нагласи по времето, когато бях тийнейджърка /възрастта на емоционално запечатване/, бяха такива, че се санкционираше различието и се толерираше еднаквото. Спомням си колко много съм искала да се отличавам по нещо от другите, да съм облечена по-различно, да изказвам по-различни от общоприетите мисли, да правя по-различни неща. Ето защо и до днес съм склонна да възприемам различното като по-интересно, по-интригуващо и съм пренесла това свое разбиране за света и върху Гери. А с тези случки, които ви разказвам за нея, искам преди всичко да ви насоча към това да забелязвате проявите на разумно поведение и израстване, които, убедена съм, ги има и при вашите деца - това са много важни маркери, които ще ви ориентират колко още да вдигнете летвата. Освен това общуването с децата /а и не само с децата/ непременно създава всевъзможни смешни ситуации и е добър повод човек да се посмее и да разтовари напрежението от напрегнатото ежедневие. А ако застанете на оживено място и постоите десетина минутки като разглеждате преминаващите покрай вас хора, ще видите колко различни са те – слаби, пълни, угрижени, весели, абе ще видите всевъзможни модели, някои от които ще ви накарат да се засмеете, други може да ви натъжат, светът е много шарен.
Възможно е хората със СД, които срещате, да имат проблеми с околните по повод на това, че са различни, но много по-вероятно е те да са живели или все още да живеят в по-голяма изолация, което само по себе си се отразява на външния вид, на движенията – по-сковани, на излъчването – по-тъжно. Всеки човек има нужда от пълноценно общуване, от физическо докосване, от емоционален контакт и ако тези потребности не са задоволени, това неминуемо се отразява и върху поведението и външния вид на човека. Ако тези хора са на по трийсет-четирийсет години сега, представете си какви условия са имали за социализация като малки, най-вероятно са отглеждани вкъщи, вие виждате, че и днес интеграцията е проблем, а преди трийсет години?
Деси е права, че трябва да възпитаваме спортния дух в нашите деца, тъй като са склонни към напълняване. Но това е проблем не само на хората със СД, а на всички хора – наднорменото тегло е болест на цивилизацията, на развитите общества.
Аз често си мисля  за Гери, че не е необходимо целият свят да я приема, това за никого не е важно, никой не общува с целия свят и не го е грижа за всичко, което става по света. За нея е важно обаче на всеки етап от развитието й да са задоволени потребностите й – от храна и движение, за да е здрава, от общуване – примерно, сега с мама, с кака и батко, с децата в детската градина, с учителките, с логопеда, с други деца и възрастни, по-нататък сигурно ще е важно за нея да има поне една близка приятелка и още няколко приятелчета и т. н., в някакъв бъдещ период ще е важно за нея и да е полезна – да може да работи, да помага на другите, а не само да е обект на грижи. Т. е., така, както сега създаваме подкрепяща среда за нашите деца от гледна точка на здраве, общуване, обучение, така и в бъдеще – поне до 18-годишна възраст /както и за всички деца/, трябва да подпомагаме и създаваме такава среда, че децата ни да са задоволени не само материално, но и емоционално. И тогава ще можем да очакваме индивидуалността на нашите деца да бъде ценена и приемана, а не да бъдат обект на присмех и отбягване, от което, впрочем, страдат и много хора в норма. Мисля си, че е напълно възможно и постижимо.
Засега приключвам, но скоро ще пиша пак.
Поздрави на всички родители и много целувки на децата.

Хела ти си направо нашият форумски Психолог Винаги след твойте постинги ми става едно хубаво, олеква ми  и гледам по-оптимстично на живота.Много си права за всичко , което пишеш.Не всички хора , които са в норма са весели, щастливи от живота, който водят и са самоуверени, много зависи от нас самите как ще се чувстват децата ни след години и средата която им предоставяме.Аз в това отношение чувствам, че не мога да дам много на този етап с тези постоянни боледувания на Ангел, за което ми е много мъчно, дори на ДГ не можем да ходим редовно...Почти след всяка среща с деца той на другият ден е болен...
Да, вчера се презстраших и  го взех на форумският купон, в началото се стресна от многото хора, но после се отпусна и се забавляваше, но си личи, че му липсват социалните контакти, някак сам си играе, не търси да играе с деца, но поне не беше нервен и не буйстваше както у вас ...За сметка на това сега си имаме кашлица....
Ето и тук снимки от празника:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=318551
Дядо Коледа, наистина беше с много хубав костюм, а и той самият си е професионален артист, както и Снежанката..Дори Вики не можа да разкрие дядо си(свекър ми )под костюма и успяхме да запазим все още магията за белобрадият старец, който раздава подаръци на послушните деца, а леля му(снежанка) просто е отишла да помага на дядото....
На тържеството бяха още -Рая, Маги и Васи от нашата тема, съжелявам, че вие не дойдохте....Рая беше много сладка като се нареди да пее песничка до дядо Коледа, Снежанка  и Криси(мисля че беше другата кака). А Маги беше страхотна с много модерна дънкова рокля и се държеше като истинска млада дама.

alexa-smile -как мина светото Кръщение? Да вие честито Христианчето и Господ здраве да му дава.
Целувки на всички дечица.

Здравейте
Ако знаете как сме зажадняли за такова коледно парти с всички вас... По възможност без Дядо Коледа. И без това Владко се дърпа и изобщо не иска да отиде при него да си получи подаръците 
xelaa, благодаря за разсъжденията. Някак ме зареждат с оптимизъм...
Тук нашето тържество също беше хубаво. ТУК качих няколко снимки и сайта започна да дава грешка. Ако успея ще кача още няколко. (имайте предвид, че от снощи къдриците ги няма)
 alexa-smile, честито ти християнче. Чакаме (фото)отчет за събитието
Поздрави на всички малчовци

Благодаря на всички за поздравленията!
В неделя сутринта, когато станахме, валеше дъжд. Казах си: "Е, нищо, дано да му върви като по вода!". Малко след това изгря слънце. Времето беше чудесно. Кръстихме Ачето в манастир "Св. Богородица". Беше едно чудесно, скромно тържество, но някак си се почувтвах по-спокойна. Попа каза, че сега вече Ачето си има Ангел-пазител, който да му помага. Той се държа много спокойно. Изобщо не плака, когато попа го взе. Даже му правеше физиономийки и попа много му се радва.
Със снимки не мога да ви се отчета, защото фотоапаратът е бил на камера и нашият татко е направил клипче. Сега го качвам в YouTube, за да го видите и вие. Качеството не е особено добро, но..
Днес трябваше да ходя до църквата, за да му направи маслосвет, но имах толкова нагажименти, че не успях да отида Някой знае ли какво точно е това? Срам ме е да си призная, но съм изключително невежа в това отношение.
Irikar, чудесно е, че ни информираш за инициативата, но за съжаление няма такава в Бургас.. Надявам се да станем съпричастни към нея чрез теб - ще чакам да разкажеш!
Deja Vu, благодаря за снимките! Като ги гледах си мислех, че тези дечица по нищо не се различават от другите. Едни малки, сладки, невинни създания, които имат нужда от малко повече грижи и любов, за да разцъфнат.
xelaa, винаги те чета с голямо удоволствие! Когато четях разказите на Ирка и Дежо, мислите ми се понесоха в подобна насока. Аз също смятам, че не трябва да сравняваме и да се плашим предварително. Преди 20-30 години нещата са били съвсем различни. Тогава родителите на деца като нашите не са имали абсолютно НИКАКВА подкрепа и информация. Не са знаели какво да правят. Нямало е кой дори малко да ги насочи, да не говорим за специалисти, които да се занимават с тези деца. Изпращали са ги в помощни училища без право на избор. Сега нещата макар и не толкова променени, колкото на нас ни се иска, са различни. Самият факт, че го има този форум, че тук ние, родителите се учим едни от други, помагаме си, обменяме информация и се подкрепяме във всяко едно отношение, е много важен фактор. Винаги съм си мислела, че ние сами слагаме рамки и бариери около нас - било в отношенията си с други хора, било спрямо самите себе си.. Нека не допускаме да слагаме в рамка и децата си! Да, те са различни, да, те са по-трудни за отглеждане и възпитание, но те са и уникални и със сигурност ни учат на много неща. Нека винаги гледаме какво могат и ги тласкаме в тази посока, нека изследваме заедно с тях живота и средата, в която живеем, за да ги направим по-пълноценни хора. Знам, че повечето хора не са толерантни /дори проявяват понякога нетърпимост, грубост и агресия/ по отношение на "различните", но за мен те са толкова дребни и жалки душички, че дори и всичко с детенцето ми да беше наред, пак нямаше да ги искам около себе си. Те самите не си дават сметка, че никой не е застрахован от ударите на съдбата.. А и нима някой знае какво ще стане с детето му, било то нормално и здраво? Лично аз се страхувам и за другото си дете, като гледам каква е по-голямата част от подрастващото ни поколение
Спирам вече, че нещо много задълбах и се унесох 
Friend, скоро не си ни разказвал нищо за Владко. Не може да няма някоя случка, която да ни споделиш 

Я кажете дечицата написаха ли вече писъмца на дядо Коледа? А вие украсихте ли си домовете?

Много целувки на всички малчугани от нас с бебе Аче!

П.п. Ето го и клипчето http://www.youtube.com/watch?v=kqzUrnGcBO8

Здравейте,
Концерта на фондация I can too беше много приятен, жива джаз музика, изпълнена с много темперамент и любов. Искрено се възхищавам на президентa на тази фондация Нели Радева.Откриването на този медицински център модел на немски такъв е нещо добро, което надявам се ще е от полза и за нашите деца, но най-важното е, че с инициативите си фондацията популяризира съществуването на нашите деца по доста атрактивен начин, с помощта на модерното изкуство и позитивна медийна кампания. Харесва ми и мотото на фондацията "И аз мога"...
Alexa-smile - клипчето от кръщенето беше много интересно, ритуала ми се стори доста по-различен от колкото беше при нас, явно всеки поп си има свой канон 
Снимките от тържествата са страхотни, Момо и тази година ще се размине с Дядо Коледа и коледни тържества, а толкова му се купонясва
Дано да сте прави за оптимистичните очаквания за бъдещето на нашите деца. Аз съм сигурна, че докато съм жива ще направя всичко възможно Момо   да не е самотен и да изглежда спретнат и в добра форма. Ужасява ме какво го чака след това, няма нито братя и сестри, нито дори първи братовчеди. Кой ще го погледне? Но да не гледаме толкова напред...
Поздрави и дано няма вече болни!

В момента в предаването-,,Искрено и лично" по Нова Телевизия говорят за генетичните изследвания.Гости са Кременски  и един Отец(не разбрах как се казва).

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН  НА  БОРЯНКА НА VaninaKuleva!
Боби пожелаваме ти много здраве щастие и успех в училище и живота!  
Бъди все така усмихната и лъчезарна.
ВЕСЕЛ ПРАЗНИК!
Целувки от цялото ни семейство но най много от Христослава!

За да не спамя много, съвсем накратко пожелавам на Боби да е здрава, да има много щастливо детство, да има успехи в училище и да продължава да прави мама и татко много щастливи!
Irikar, съжалявам, че няма да сте заедно с малкия разбойник по празниците.
alexa-smile, кръщенето на Ангел се различава и от това на Владко. Но това не е важно. Както е казал дядо поп, сега вече има кой да бди над малкото човече и да го закриля.
За Владко не знам какво да ви разкажа. Две седмици не беше на градина. Баба му го гледа у тях и явно много му беше домъчняло за нас. Откакто си е в къщи като че ли е по-послушен. И по "приказлив"  Учим го да брои, но не много успешно. Не му се брои много-много. Ако е до три, сравнително се справя - "но, де, ти". Но понеже знае 5, както и "дай пет" (четири е много сложно-"тети"), често се случва "но, де, пе"(1, 2, 5). Бърза да свърши 
От доста време се каня да ви похваля ресурсната учителка в градината. Много съвестен човек, работи с голямо желание и се вижда че двамата се харесват. Трябва да снимам и да ви покажа картичката, която тя изработи специално за него...
За логопедката не мога да кажа нищо, понеже не се виждаме. Но разликата между нея и ресурсната учителка е очевидна...
Сега се подготвяме за коледното тържество в градината. От него няма да мога да ви покажа снимки, тъй като ще бъде без родителите. Евентуално ако правят диск...
Май стана дълго вече...
РАД, как е Яна?