Но не съм съгласна да се говори по принцип за всички лекари, по принцип за всички учители (може по принцип само за всички политици ).
Пак казвам, според мен нещата в самата ни държава са страшно объркани, неправилно поставени, абе както искате го наречете.
Но аз не мога да приема за нормално една продавачка в магазин (моля, не се хващайте конкретно за думата) да взима повече от един лекар. Ами не върви някак си. А при нас е често срещано, уви!
Ето, аз исках да стана учител, това кандидатствах. Тогава се чудех защо всички ме гледат като полезно изкопаемо. Ами имало защо. Е, познайте, не работя като учител. А си харесвах професията, но...
Обаче съм разтоваряла с приятел, който е млад лекар. Питах го - защо не се откажеш? Можеш например да работиш във фармацевтична компания и ще взимаш много повече. Той ми отговори - не мога, разбираш ли, това е животът ми. Пациентите ми, операционната, усъвършенстването. Напук на всичко.
Не обичам обобщенията, но в една съседна Гърция, където ми се налага често да ходя, видиш ли хубава сграда, я болница, я училище, я полицейско управление. Защо ли?