Гафове на път и как се справяме

  Това ми е познато. Прибираме се от България, кацаме и си взимаме багажа. Чак у нас се разбира, че свекъра е взел чужд куфар - същия като неговия самсонайт  . Обратно на колата и към летището, там пък другия човек, с неговия куфар тъкмо пишел обяснения за изгубен багаж  и че изглежда точно като този куфар, който е пред него, но не е неговия . Та си ги размениха, стиснаха ръце и всеки по пътя си, като и двамата за всеки случай си отвориха куфарите още на летището, да се уверят, че този път са взели правилния куфар .

Аз затова си лепя някакви лепенки или нещо друго, с което да си маркирам куфара, за да съм сигурна, че е моят. Защото така на връщане от Брюксел с един човечец се чудихме над два еднакви куфара, накрая ги отворихме, за да не объркаме нещо.

Ами аз на моя съм завързала мартеница , защото е изключително рядко срещан знак. Което не попречи да ми изгубят куфара, за пореден път, тъй като "хамалите" при ваденето му от самолета просто бяха изтръгнали дръжката , а с нея замина  мартеницата ми.

По повод на куфарите - аз вече пътувам с ярко открояващи се такива, защото Бога ми, само мойте се виждат на лентата като започнат да излизат. Преди ходех с едни синьо-сиво-черно-никакви, сега съм с ето  тези и не съм видяла много други лудички с такива шаренки багажи, та ми е лесно да ги намеря. Самите куфари имат вградена табелка за името и адреса и няма как да изхвъркне при товарене, нещо, което винаги ми се случваше с разни хвърчащи етикети. Лесно е и за описание, ако се загубят.

Ау, много са хубави  от къде ги купи, ако не е тайна?

argun, честно казано не знам, мъжът ми ги купи, преди да пътувам веднъж. Бях си харесала този тип куфари, поради причините, изброени в горните постове и му бях казала и веднъж той се прибра с тях, но така и не съм го питала от кой точно магазин ги е взел, ще го питам обаче. Но аз не живея в БГ, така че едва ли ще ти е от полза. Иначе са на  California Pak -Monte Carlo.

За изгубения багаж не искам да си спомням. Като се прибирах от САЩ веднъж с два куфара и максимално допустимите 32кг и ги нямаше на лентата за багаж седнах и се разревах. Бях купила подаръци на всички, а изчезнаха
За закъснения на полети...... как ми го причиниха алиталия (с малка буква, че са ми много черни по много причини). Стоя и чакам в залата за международни полети в Милано. Отивам в Щатите на студентска бригада за първи път. Сам-сама. И по едно време взе да се вика нещо и всички залегнаха. Аз, както си стоях на едно диванче не сварих да легна на пода, ами си останах на диванчето. Надойдоха униформени с оръжие и известно време всички стояха на пода (аз си лежа на диванчето). Така и не разбрах какво стана. По едно време въоръжените се разотидоха и калабалъка утихна. Имаше още 2ч до моя полет и си викам - да минават по-бързо, че да се махна от тук. Чакам, чакам, дойде си времето, дойде и отмина. На таблата пише - отложен. Три часа след моя полет има друг, пак за Ню Йорк. И той закъсня. Двата полета ни чекираха заедно, ние с 3 часа, те с един час закъснение. Кацаме в Ню Йорк и аз си викам - отървах връзката за Кливланд, ами да бързам да се наредя на опашката за презаверяване на билети. Ама нито знам къде е офиса на алиталия, нито нищо. Прелитам супербързо през митницата (явно свикнали с бедни чуждестранни студенти на бригада) и не ме занимаваха с нищо. И се наредих на опашка от трима души, аз 4та. След мене застанаха още поне 150 човека изтърали полетите си заради двете закъснения. Аз бях съвсем отпред Каква бях оправна Не знам дали за другите са намерили места, ама мен ме тикнаха в някакъв малък чартър до Кливланд в едно мъъъъъничко самолетче само 20тина човека. И като малко и друса, та се убих да повръщам

Много забавна тема! И при нас има доста забавни случки, сега ще разкажа само за едната. Предстои ни пътуване за Мексико, съответно ни трябват визи. Посолството е в Будапеща, Унгария и тия ни викнаха на интервю. Аз от 2 седмици съм на нова работа, но с 300 зора успявам да се измъкна за 1 ден, т.е. 2 нощи + 1 ден бяхме на път. И за 36 часа изминахме 2000 км с колата, понеже нямаше друг транспорт. Пътувахме предимно през нощта , спали сме общо 2 пъти за по 1-2 часа по пътя, а навън беше кучешки студ, в Сърбия имаше и снежна виелица. Но някак си успяваме да се приберем полубудни. Визата представлява едно стикерче, попълнено с химикал. Пътуването наближава - в четвъртък е, а в неделя си изпирам якето в пералнята. И какво мислите - задграничния ми паспорт с изстрадалата виза - в единия джоб на якето. Причерня ми като видях какво съм направила. Няма време нито да си вадя нов паспорт, нито нова виза и виждам как Мексико се отдалечава... Но (!!!) в същия джоб над паспорта имаше една нощна дамска превръзка Always. Тогава изпитах истинско възхищение към тази марка. Не знам какво беше попивала, но само първите 3-4 страници на паспорта бяха мокри около 1/3-та! Визата беше непокътната! Единствено на българската граница ме питаха дали съм мокрила паспорта, заради нагънатите начални страници... 

Хе-хе, no_name, това направо като сюжет за реклама на превръзките 

Xa-xa...направо...Ама като видях какво съм сторила толкова се бях притеснила, че смених всички цветове... Иначе на връщане от въпросната Унгария близо до входа на София, когато леглото ти е пред очите, спукахме гума. Ама явно и двамата сме били полузаспали, защото усетихме дрънченето много късно - гумата беше на парцал. Навън люта зима...как се сменя гума - ужас.
Да не говорим, че никой не ни беше казал, че за магистралата в Унгария трябвало винетка. И ние си караме без проблеми, а глобата била няколко стотин евро. На косъм се разминахме с един патрул на връщане.   

No_name, те не напразно се казват Always   Напомни ми как и аз ходих в Будапеща в същото посолство за виза. Уж една приятелка живее там и ме остави на път за работа в близост до посолството, но се оказа,че не е точно Мексиканското...(От март миналата година визи за там вече не ни трябват, алилуя!Но преди се пращаха документи в посолството им в Будапеща и се ходеше на интервю.) Аз обаче не го намерих посолството бързо,даже никак не го намерих.Времето минаваше,часът наближаваше,а аз бродех из този квартал и никакво посолство не откривах.Започнах да се шашкам и изведнъж се оказвам пред една ограда и гледам бг-то знаме.Викам си - ето тук ще ми помогнат,няма ка да не ми - нали са мои хора.Оказа се резиденцията на бг посланик там.Огледах оттук,огледах оттам,ни посланик видях,нито някой слуга..Обикалях, обикалях и като не намерих кой да попитам,поех в посоката,за която реших,че е вярната.Освен че не видях посланика,не видях и никой от обитателите на този квартал,който евентуално да попитам.Разгеле накрая съзрях едно магазинче,влезнах, купих си един банан (все пак да направя малко оборот и да ги предразположа) и запитах къде аджеба е това посолство.В цялото си ошашкване изобщо не се сетих,че немският ще ми свърши много по-голяма работа,а пробвах на аглийски.Продавачката се измъчи (ама и тя не се сети да обърне на немски),обаче криво ляво ми даде някакви насоки.
С два скока излетях от бакалницата и се понесох в указаната посока.Вече бях на косъм от закъснението.По някакво чудо успях да стигна до едни сгради,които приличаха на посолства.С радстно облекчение се приближих до една - но се оказа Колумбийското или Кубинското или някакво такова,но не "моето". Викам си: Няма страшно,те са един дол дренки, и моето трябва да е наблизо. Е, наблизо беше.На магия открих входа, поех си дълбоко въздух и с най-спокойната усмивка (иначе плувнала в пот) се заизкачвах по стълбите след не много любезната служителка.Бях май единствената кандидатка за виза за деня. След кратко чакане ме прие заместник-консулът. Усмихнат,нисичък и с мустачки,на 30 и нещо. Заразпитва ме защо само момиче иска да ходи толкова далеч и т.н. Аз вложих всичките си ораторски умения, за да го убедя как се интерсувам от тяхната страна, култура (бях изчела де каквото намерих за Мексико) и как искам да прекарам 2 седмици в Канкун и да се върна в милата си родина, за да продължа да работя по трудовия си договор (надлежно изфалшифициран с помощта на баща ми  ).  Човекът лека полека взе да ми вярва, заприказвахме се за разни други неща и изобщо ударихме го на мухабет и шегички.Резултатът беше,че не само ми даде виза,ами ми я даде за цял месец вместо скромно исканите от мен 2 седмици.Толкова се сприятелихме,че си позволих да го критикувам,че не са отворили едно посолство у нас,а ни принуждават да бием път до Будапеща,за да вземем виза.Но ние толкова обичаме тяхната страна,че сме готови и на такива жертви...Човекът каза,че ще види какво може да направи по въпроса   Е, платих си 37 евро (или долара,не помня вече), прибрах си паспортчето и бумагите и се застягах да си ходя. Но консулът имаше нещо друго на ум и.... ме покани на обяд   Ситуацията беше доста деликатна, както може да се предположи, но в името на визата (пък и започвах да огладнявам) приех.Обясни ми той къде и в колко да го чакам и като първи приятели се разделихме.Стигнах до центъра,помотах се в един мол и в уречения час зачаках милия консул да дойде.Сега, ясно е,че можех да изчезна и да го пратя за зелен хайвер.Но сърце не ми даваше,пък и какво толкова - един безплатен обяд.А и най-вече: знам ли дали няма да се ядоса и да звънне един телефон на колегите си у дома и като кацна на летището да ми кажат да си ходя обратно.Малко рисковано си беше....Дойде човекът, заведе ме в един модерен ресторант, похапнахме, поговирхме си и стана дума,че на другия ден си тръгвам и ще ходя на изложбата на Пикасо в еди коя си коя галерия.Той си предложи услугите и колата...Разбрахме се за час и откъде да ме вземе на другата сутрин.Но честно казано на другата сутрин хич нямах желание да съм чак толкова любезна,а и той малко закъсня,така че аз се метнах на първия автобус и си спретнах една хубава разходчица из този прекрасен град сам-самичка и много ми беше добре.Е,имах леки угризения,но за кратко.Надявам се човекът да е добре и щастлив и от все сърце му благодаря за визата и за гостоприемството!Разбира се визата от туристическа прерастна в работна,но мисля,че с това не ощетих никой, даже напротив...

Old Sport, насмалко консулша да те направим!  Той барем млад и хубав ли беше или не съвсем?

Ох, оспамихме малко темата  Извинявам се!
За млад - млад беше, за хубав - ми не особено - нисичък, усмихнат мустакат мексиканец. Лоренцо се зовеше - не,че помня,но си погледнах паспорта и на визата се е подписал 

Брех...аз имам спомен за грозен посланик (може да сме уцелили различни)  , но пък много се забавлявах на твоите перипетии (на чужд гръб и 100 тояги са малко  ). Трябва да издадеш книга направо! Вярваш ли, че още помня името на улицата на посолството, но не и номера. Беше приключение да я намерим при положение, че никой не говореше английски. После беше проблем да обменим валута, понеже и в банките не говореха английски.
И наговорихме разни щуротии в посолството, че нещо много се заяждат, а ние на екскурзия отивахме. Аз пък се изкарах колежка на съпруга ми само и само да не отървем почивката (тя беше награда от бизнес партньор на неговата фирма).
От края на интервюто, докато ни дадат визите имахме около 2-3 часа. Мъжът ми предложи да се поразходим, да поразгледаме малко, аз му казах, че ми се спи адски, да ми отключи колата да дремна и хич не ми е до разходки, но накрая склоних де...
После едва успяхме да си тръгнем от Мексико, понеже не ни бяха предупредили за таксите за напускане, които се предават на летището (по 50 евро/долара на човек) и да са живи и здрави гърците, дето ни заеха пари. Понеже с 8 часова разлика с България нямаше да успеем с Western Union. Да не говорим, че техен офис имаше на около 25 км. Прилежно бяхме си оставили само 75 евро, понеже всичко до пристигането ни в България беше платено...уж...Но пък визите ни бяха за по 10 дни и ако не си бяхме тръгнали, щяха да ни екстрадират безплатно, дет се вика...Ех, спомени...   

Еми "моят" беше заместник-консулът, ергенче. Може вие да сте се натъкнали на шефа му. Освен това аз говоря за 2004г.
Не знаех,че е имало някакви такси за напускане на страната.На мен нищо не ми искаха, но пък аз имах разрешително за работа към онзи момент.
На летището в Канкун ( а и май на всички мексикански летища) след като си вземеш багажа, но преди да излезеш от летището, минаваш през допълнителна проверка - има светофар и ако светне зелено, минаваш без да те проверяват,ако светне червено, ти тарашат багажа.Уж е на случаен принцип, но малко ме съмнява - покрай мен испанците си минаваха на зелено,а на мен ми светна червено и един кръвожаден митничар с радост ми отвори куфара и започна да рови.Нищо не намери, естествено, обаче после едва натъпках парцалите обратно и с хиляда зора го затворих. Доста конфузно си беше