Гафове на път и как се справяме

Е, точно тия дни си мислех за такава тема Аз имам приключения, ама в момента имам много работа така че очаквайте включване

ИнаДот-по вътрешни полети тези кацания са възможни.Трябвало е да погледнеш по-добре билета или от агенцията,в която са ти издавали билета да ти кажат.Ако обаче само по интернет си купувала билета,на пръв поглед не се вижда сигурно,но със сигурност по продължителността на пътуването ставя ясно.
Освен следващия път,когато пътуваш с вътрешни полети да поглеждаш по-подробно
Това изпитах и на "мой"гръб веднъж-мъжа ми летя до Норвегия,но първия самолет закъсня и си изтърва втория полет,при което го качиха на самолет с 3 стопа из цяла Норвегия,докато стигне до града.И до сега ме майтапи-че съм го пратила при полярните мечки Но в този случай разбира се е по вина на авиокомпанията,заради закъснението.

Аз съм много неориентирана и гафове ми се случат често,макар,че основно пътувам из БГ,но се сещам за една приятелка,която се беше заключила без д аиска в тоалетната не един хотел на една екскурзия,автобуса заминал,а нямало покритие,защото тоалетната била в подземен етаж,та прескочила някакси вратата и се обадила в автобуса.

интересна и полезна ще е темата 

Лятото - 40 градуса на сянка, отиваме на разходка по Ропотамо.
По пътя колата просто спира. Аз в шок. Навън не се диша, какво остава вътре.
Предният ден приятелят ми я беше карал да и прегледат всичко. Илиза той, отваря капака, гледа, чуди се.
Аз стоя вътре, потя се нечовешки.
Колите минават покрай нас, подсмихват се, ама никой не спира. Уж сме с нова кола, а пък само ние закъсали на пътя.
Звъним на един познат, който разбира и му казваме проблема.
Пристига той след половин час, като на идване купил 10 литра бензин.
Оказа се, че майсторите са "базикнали" нещо компютъра и просто сме без бензин.

Гледам само паспорта, билета, портмонето и телефона да са близо до мен...  останалото ще го преживея, ако нещо стане.

Не знам изгубването на багаж от самолетната компания дали се брои за гаф, ама си е неприятно да се озовеш в друга държава само с дрехите на гърба си, и да ти кажат, че багажът ти ще дойде след 2-3 дни. 

Очертава се забавна тема, поздравления на авторката за което!
Ще разкажа историята на съседката ми. Пътуват в колата с бебето през нощта без столче, майката го държи в ръцете си отзад, бащата кара колата. Спират ги полицаи и се почва проверка "разкатаване на фамилията". В един момент обаче бебето почва да реве с всичка сила. Ама къса се от рев и няма успокояване. Полицаите се видели в чудо и ги пуснали да си ходят без никакви санкции, а те са си заслужавали доста такива - без столче, без колани... От тогава майката ми разправя, всеки път като ги спрат полицаи на секундата разревавам детето и ни пускат да си ходим без да се задълбочават в проверките.

Поздравления за темата

Ето и наша случка от преди три години но я помним и още как, Имахме навик след работа да пътуваме до родителите на мъжа ми  в Харманли ( Бургас - Средец - Елхово ) да тръгваме в петък вечер и така си потеглихме в една есена вечер със старата ни кола и естествено тя загря спряхме,  дупе се там под капака  моя и се оказа че и трябва вода щото нямала ( не беше с антифриз) добре имахме шише изсипая там и тръгнахме, след 20 минути пак на ново и се оказа че е забравил да завие капачката  и сме я изгубили , на всяка чешмичка по пътя сме спирали за вода , но капака беше като и отказаха и фаровете (то не че можеше да кара бързо за дане изври водата) и сме пътували на габарити , тогава нямаше обхват на мобилните оператори в тоя край (особено като минеш Елхово ) та много дълъг преход беше. И сега винаги се шегуваме като тръгваме ,  колко вълци чух да вият в тая Сакар планина но тогава хич не ми беше до шеги.

Голям ужас ми е и затова хич не обичам да пътувам със самолет.
А като си представя, че багажът може и изобщо да не се намери и отчитайки факта, че пътувам с най-любимите си дрехи и неща - съвсем
Аз съм си плюшкинче, обичам си вещите
Затова - с колата, всичко да ми е под око и на една ръка разстояние

да, по време на пътуване може да се случат всякакви весели (и не чак толкова весели) неща

Откакто аз организирам семейните пътешествия, не се е случвало нищо непридвидено /дева съм  /, но въпросното го организира един приятел от компанията.
Та тръгваме от Варна с коли. На Солун хващаме ферибот /всички билети са предварително купени/ за Крит. Там оставаме 5 дни, с намерение след това, пак с ферибот, да отидем за 5 дни на Родос. От там пък, отново с ферибот, до Бодрум Турция. На Крит изкарваме супер, освобождаваме хотела по обяд. Организатора каза, че ферибота за РОдос е в 18ч., затова решаваме да отидем до южната част на Крит. Там е пусто, няма курорти. Намираме една самотна кръчма на пустия плаж, обядваме. После започва едно чудене, дали да се изкъпем в морето, защото там е ужасно солено, а няма къде да се изкъпем после. В крайна сметка решаваме, че ще преживеем до вечерта, когато можем да се полеем в каютите, имахме запазени на ферибота. Отиваме към 16ч. на пристанището и се оказва, че ферибота ни е бил за 12ч.  Следващият директен за Родос е след седмица. И какво, какво ... купуваме билети за друг ферибот до Атина, който пътува цяла нощ /там естествено вече няма свободни каюти/ и после връзка по обяд с друг ферибот за Родос. Не знам дали сте наясно с географията, ама това си беше като да тръгнеш от София за Благоевград, през Варна  Пристигнахме с един ден закъснение.
Изкъпахме се, ама след 40 часа 

Има нещо гнило в гръцките острови, явно 

Бръмчим с колата през прохода Шипка. МъжО кара, аз бременна в края на 8ми, началото на 9ти месец с първото ни дете. Отивам си в Габрово да чакам да раждам (исках да раждам там, при маминка, после пишман станах). Мъжа говори с хендс фрий с шефка си и обяснява разпалено нещо, аз внимавам в пътя щото си ме е страх, че не внимава. Веднага след един завой на пътя изскача голям камък, ама по-голям от главата ми. Като футболна топка. Естествено Тодор не успява да спре или да го заобиколи и минава през него. Чува се удар и се усеща с краката отдолу и задрънчават железца по асфалта. Спираме. Излизаме, на пътя изтекла течност. Гледаме, пипаме, миришем що е то, дали е от скоростната кутия или картера. Не че има пряко значение с дадения момент, защото и без масло в скоростната кутия и без двигателно масло не можем да продължим, ама скоростната кутия е по-скъпа за ремонт, пък нали се сещате, че точно в този момент парите ни трябват за бебешки работи. Течността е черна и стигаме до извода, че е двигателно масло. Понечих да кресна да се карам, ама се спрях и му викам - цял живот ще ти натяквам, да си знаеш, сега обаче нищо няма да кажа, защото не искам да се ядосвам. И отидох да си бера цветенца покрай пътя  Извадихме телефоните и почваме да звъним да ни изтеглят до Габрово. Мина се време, едва един авер да ни изтегли. Без да палим двигателя. Опитахме се да видим какво има отдолу, но отпред се вижда само одрано отдолу по картера. Ама си има железца някакви по пътя. Довличаме се до Габрово някакси късно вечерта и зарязваме колата пред блока. На сутринта с общи усилия и колата на майка с мъжа успяваме да завлечем колата на сервиз. Обясняваме какво как, за камъка, железцата и маслото. Вдигат я на подемника, майстора влиза отдолу. И мъжа влиза. И по едно време майстора вика - "Ей сега много трябва да черпите." и се хили. И Тодор почна да се хили. Камъка е ударил и счупил три охладителни ребра отдолу на скоростната кутия и железата по пътя са ребрата, всичко е здраво - и картера и скоростната, маслото по пътя не било от нас. Стоплихме, че точно два завоя по нагоре качваха на платформа едно закъсало БМВ. Маслото трябва да е било от него.


Само се чудя като се е ударил в камъка тоя с БМВ-то защо не е спрял, много масло имаше по пътя, блокирал си е двигателя. След като не е спрял то е ясно защо не е махнал камъка от шосето.


Когато прегрях колата и мъжа рече да ми каже нещо му казах, че помня камъка и да си трае. Ама за това няма да разправям, че ме е срам Ще ми се смеят всички.


Имам още 48372058720843 случки, шофирам много и сама. Съвсем сама и сама с детето/децата.  При случката с камъка мъжа ми не ми даде да карам, че съм била много бременна. И това му го натяквам

По повод първия абзац:
Предстои пътуване до Малта..Вечерта преди полета..гаджето ме проверява : взе ли си паспорта (още преди ЕС), а билета? И тн..И ми обяснава: аз..като тръгна винаги гледам :паспорт,билети, пари и гаджето дали са с мен..
Пристигаме рано сутринта на летището, отиваме да се чекираме, любимият бърка в джоба и замръзва: забравил е паспорта.. Мале..едвам не изтървахме самолета..
Но това не е всичко.. Кацаме 2 часа по-късно, трансфера ни закарва до хотела, настаняваме се и излизаме да пием кафе..Тръгва да плаща и замръзва-забравил е всичките пари
А той, преди да заминем - си остави колата на паркинга и метна палтото вътре в колата (щото отиваме на топло)..а парите - в палтото..малееее
Добре че има Western Union, та бързо ни изпратиха пари..))

А иначе със загубен багаж-на няколко пъти..

Но най-нервно и инфарктно ни беше на летището в Банкок..
Тръгваме от Самуи за ХоШиМин през Банкок. Чекираме се  директно от Самуи за ХоШиМин..багажи, паспорти и тн..
В Банкок се мотаем щастливо из летището и съвсем навреме-20 мин преди полета идваме на гейта.Подаваме си паспортите на стюардесата и в този момент тя вика- а къде ви е визата???
А визата ни очаква на летището в Сайгон, където местен гид ще ни чака и тн.. Пътуването ни е органзирано от агенция - от служител, ходил във Виетнам..
И се почват едни разправии..Не можело така, трябвало да го има в писмен вид..и тн..Викам й- ама нали ни чекирахте от Самуи за Сайгон, гледахте паспорти, програми и тн?? Е що не казахте, че трябва и друго тогава??? А тя само мига с очи и сочи в една книжка какво пише..Ама аз каво съм виновна? Нали вече сте ни чекирали??
А самолета тръгва..Въртим телефони в Сайгон и в Бг (където е посред нощ) - давам й мобилния  на девойката да се разбере - ама тц..ни на английйски ни на тайски се разбират..И стана тя една..
Самолета излетя..Ами сега? Следващият е на другия ден чак..
Питам ги - а друг има ли? Има. но на друга авиокомпания..И пак - без електронна виза няма да ви пуснат. Успяхме междувременно да се свържем с нашта ТА и ултимативно и казахме да ни изпрати на мейла визите.незабвано.. А тайците извикаха едни полицаи и викат-изведете ги от терминала..
На мен вече ми беше причерняло адски..и се запънах като магаре на мост (то от там и прякорът ми ) Викам на тайката- не мърдам от тук, чакам да ми изпратят визата и ще гоня полета след 2 часа..А тя-може -ама извън терминала.. Казвам й - не мърдам..и седнах на земята и си извадих лаптопа..На всичкото отгоре я накарах да ми даде служебната си парола за нета, за да мога да проверя..И се почна едно чакане..аз на земята и през 1 мин. проверявам за мейл..около нас полицаи и стюардеси..Цирк!
След около половин час най-накрая дойде заветният документ..Показах им го и те се успокоиха..Предадоха ни на поредната стюардеса и се почна едно тичане..Да се принтира, да се се купят нови билети..да се стигне навреме до гейта..и тн..Направо останах без дъх (Банкок е ...еб..и летището - за по-малко от половин час не можеш да преминеш от един терминал в друг..) Накрая задържаха самолета за 10-на минути докато дойдем..
След 1 час щастливо кацнахме в Сайгон - където ни чакаше нашия усмихнат гид, с всички редовни документи..и багажа ни..от изпуснатия полет..
Голям екшън беше...паметно направо.. ДОбре че после прекарването беше уникално, та тази емоция не ни помрачи изживяването..
Та един добронамерен съвет към путуващите из по-непознатите страни..
Проверка - на всичко и от двете страни..Защото агентката ни беше ходила във Виетнам и не са й искали предварително визата..Но е летяла от Париж за Сайгон, а не от Тайланд за Виетнам..))
А Виетнамското посолство беше предупредило че идваме..

Преди 4г. сме на почивка на о-в Бали. Там се правят много хубави дърворезби и наш приятел ни беше дал пари да му купиме колко се може по-голяма и хубава . Спазарихме една около 1м, те като я опаковаха стана 3пъти по голяма, освен това за нас си напазарувахме сувенири, подаръци и т.н наложи се да си купиме още един голям куфар за да съберем багажа. Тръгваме си и се чекираме не летището при което настава някаква суматоха тая мацка ходи от едно гише на друго пита нещо пак се връща, една опашка зад нас - нещо се случва никой нищо не казва Викам на мъжа ми тия не са чували за БГ не знаят къде да ни пратят багажа Извъднъж прояснение имали сме ~20 кг свръхбагаж, мъжа ми /не говори англ./ и ми казва да питам колко струва да го плащаме и да тръгваме. Питам аз и тая ми казва 1200, да ама там парите са им в рупии някакви хиляди и я моля да ни го сметне в евро или $ при което тя смутена ми казва ами това са 1200 евро  Аз съм спокоен човек по принцип, но тогава как не припаднах не знам. И се почва ами той багажа ни не струва толкова, как толкова пари. В същото време на другото гише австралиици и японци мъкнат по един вагон багаж сърфове, детски колички, покупки, абе 5 пъти по-вече от нашия, да ама Австралия и Япония били близо и до там щяло да струва ~40$. А и това е до Виена, а от до София още пари. Чудиме се какво да правиме и мъжа ми казва Аз повече от 150 евро за багаж не плащам, почват едни преговори при което тая казва изчакайте. След 15мин се връща дава ни билетите и ни казва Искам да останете с добри впечатления от Бали и пак да се върнете, написах ви по-малко кг Ох, отдъхнахме си ама мъжа ми така или иначе се беше подготвил да плаща, бутнахме и 50 евро /за там и преди 4г. супер много пари/тя като се изчерви, като се притесни...но впечатленията си ни останаха докрай добри и пак си мислеме да се върнем там, но ще внимаваме с багажа

Като четох историята на Ми6и и се сетих: винаги се усмихвайте на лелките на чекинга, защото свръхбагажа се таксува на око.

Пресен случай от миналия месец - пътувам сама с котката и три куфара. Придвижването от нас до летището беше цяла одисея, но най-накрая се добирам до терминала и се нареждам на опашката. Животното реве като тигър и цялата опашка разбира, че пътувам с котка, а също и съседните две опашки. И се започва една разправия - "Имате 30 кг. свръхбагаж! В един куфар не може да има повече от 32 кг., а вашият е 42 кг! И котката не е обявена за пътуване, няма да може да я качите!..." След няколкоминутни преговори платих свръхбагаж само на котката и на 5 кг. от останалия багаж, и местих багаж по куфарите, за да им изравня теглото.
(А котката си беше обявена, от агенцията на три пъти ме увериха, че има съгласие за нея от авиокомпанията! Обаче нещо явно се е издънило по системата им.)
Та пристигам тук и някакъв скучаещ служител на летището, за да не заспи, решил да поработи, идва към мен и казва с неописуемо произношение "Кет - докюментс". Аз го гледам тъпо и си мисля, че ми казва добър вечер. Кимам и отминавам. Той върви след мен и продължава да нарежда, при което отнякъде се появява мъжа ми с една количка за куфарите и му подава моя паспорт. Оня гледа, гледа, заозърта се за някой по ветеринарния контрол, но накрая го домързя зверски и ми върна паспорта.

Та така... ако пътувате с животно, винаги го заявявайте възможно най-рано и искайте поне десет пъти потвърждение, че има разрешение за пътуването му.

После ще ви разкажа как си губихме паспортите и билетите във Виена и в Истанбул 

Весела тема 

При мен  издънката беше това лято... загубването на багажа. Имахме доста промени по летищата, и последния самолет за Осло го хващаме в последния момент, понеже самолета от Тайланд кацна с голямо закъснение в Аамстердам. Та от там на тъгъдък , в последния момент  се качихме на самолета за Осло.

Кацнахме в Осло и аз имах лошото предчувствие, че багаж няма да има на лентата. И познах 

А и не само моя..ами на всичкипътници  от нашия самолет, които правиха прехвърляне от Банкок ,багажа им го нямаше. Явно за толкова кратко време не са успели да прехвърлят куфарите ни на самолета за Осло.

 Настана суматоха, хората се възмущаваха. Бяхме уморено от 20 часовия полет и от смените по летищата, и от часовата разлика. Веднага  се зареди една голяма опашка пред гишето на  дадената авиокомпания и  хората взеха да чакат , за  да попълват  декларации...за изчезналия багаж...и това става в 23.00 през ноща.

 А аз имам да гоня нощен влак. в 23.45, така че нямах никакво време  и желание да вися на опашка и да попълвам декларация. Просто трябваше да си хвана влака.

Заминах с едно  куфарче за Тайланд, там си купих едно доста по-голямо на колелца, което напълних с подаръчета и сувенири. И сега стоях на летището  бях без нито един куфар. Их че гот било  така  да се пътува ...  без  никакъв багаж  Бях само с две найлонови чанти от Tax-free и дамската ми чаната с документите   

В последствие се оказа че влака в който се качихме  щяло да има две смени, понеже имало повреда . А аз бях неимоверно спокойна...чак се учудвам    Сигурно умората доста е притъпила емоциите ми и реакциите ми. Само си представях мека и пухена възглавничка, нищо друго не исках в момента, дори бях готова да забравя за куфарите. 

Та  се почна голямото местене! След около да часа във влака в който си бях поръчала спално купе, в което   никак не успях да дремн, защото по вътрепното  радиото постоянно съобщаваха нещо... за някакви си  гари.   Слезнахме някъде, и  от там ни качиха да няколко автобуса...и ни возиха  така окло  50 километра на друга гара, от където пък  взехме друг влак.  В автобусчето пак не можах да дремна, щото пътешествието беше прекалено  кратко, само около 40 минутки. 

Сега  разбирам ,че всяко зло  за добро. И добре че съм нямала големите куфари с мене. Нямаше да мога да се справя  с двата куфара на това темпо на движение... Така че всъщност си беше много по-добре, че бях без багаж. 

Прибрах се с втория нощен влак,  като успях да дреман малко, като сънувах как моя куфар лети към мен... Сънувах само единия...новия който бях купила  там.    Сигурно понеже беше ярко зелен на цвят...

 Прибрах се в къщи и спах непробудно 12 часа...

Първото нещо след като се наспах беше да се свържа с авиокомпанията , с която пътувах. Разговора беше не повече от 3 минутки.

 Жената много  учтиво ме попита за номера на полета, за номера на куфарите и имената ми и ... това беше.

На другия ден сутринта ми се обадиха по телефона, че моите куфарчета са намерени, а  след обяд те  бяха  докарани пред  вратата ми 

Е как, за тях пазя най-благата си усмивка на специално място в сърцето 

То ако не те хареса, ако ще ченето да си извадиш отвън, никаква полза . Веднъж в София, лелката не беше на кеф нещо, и въпреки, че бях първа на гишето - в 5 и нещо сутринта, ми даде място на последния ред до тоалетните, където и прозорец няма  . Добре, че стюарда беше свестен, и като го помолих да ме смени, ми намери място по-напред 
Сори за офф-а.

Мъжа ми при последното си пътуване се качил в самолета,от трансферната точка ще лети с друга компания.Обажда ми се от трансферното летище:
-Добре съм,кацнах,голям майтап.На самолета в София качили един багаж повече,от друг самолет.И не знаят кой е багажа,тъкмо да литнем и ни накараха всички да слезем,свалиха ни багажа и ни накарха да си познаем куфарите.Останиля без притежател куфар се оказал не намясто попаднал.

А за заявяването  на животни- да споделя -случва се понякога,когато авиокомпанията работи с друга резервационна система да не види съобщението,макар,при агента да излиза,че е потвардено.А и всяка компания има "квота" колко животни да се превозят на дадения самолет.Моя съвет е да си искате от агенцията разпецхатка на резервацията,където да се вижда съобщението  с размери на клетката и т.н.Защото тази информация не присъства в билета.

Не се бях сетила да поискам разпечатка на потвърждението.  Вече ще знам.

Абе...... колкото и да се усмихвам крокодили като на софийското летище няма никъде. На тръгване от тук с едно мизерно куфарче ми викат, че имам свръх багаж, исках да си платя - не можело, страшен скандал спретнах на чекинга и накрая си извадих половината козметика и си я върнах по изпращачите. По пътя накъде ми счупиха куфара, както го хвърлят багажа като го товарят по самолетите. В Копенхаген си купих нов куфар, ама огрооооомен. Куфарище! Туй ми ти чудо с всичкия багаж от стария куфар, плюс сувенири, подаръци и покупки, доволно натъпкан го завличам на летището. Ама едвам го вдигам, не мога да го нося. Подготвена за свръхбагаж и плащане се запътвам към чекинга. Там една мацка мило ми се усмихна, само ме попита това ли ще чекирам, нямам ли повече багаж (малко ли и се видя - не знам), лепна едно червено етикетче на куфара и спокойно ме чекира. Аз  гледах като изтървана. С парите подготвени за свръхбагажа щастливо се напазарувах в безмитната Ми вътрешно ги бях похарчила вече, няма да ги връщам я!
Пък като ми видяха куфара на нашата митница веднага ме привикаха за проверка. Митничарката ми вика да си отворя ръчния багаж - отварям и почвам да вадя бонбони. 12 вида лакрицови бонбони извадих, всичките възможни видове във супера, като спрях на път за летището в Копенхаген В КУФАРА имаше пък шоколадови бонобнки, 3-4 вида най-отгоре. Гледа, гледа, явно схвана що за странна птица съм и не се занимава с мен и ме пусна.

извинете за офф-а:ама се породи един въпрос при мен с този свръхбагаж... аз само 2 пъти съм пътувала със самолет, но и 2та пъти ми теглиха багажа при чекинга. поне аз с такова впечатление останах.. да не би да си измислят колко ти тежи куфара, нещо не разбирам?

Не, не си измислят, дори понякога машините са занулени на -1 кг . Просто като ти е натъпкан повече куфара, теглото му минава над разрешеното от компанията, което е обикновено 20 кг за туристическата класа. Всичко над тези разрешени кг е свръхбагаж и се таксува на килограм според тарифите на компанията. 

Да, а на никсотарифните най-често е 15кг. максимума. Освен това синдикатите на хамалите въведоха и изискване едно "парче" да не бъде повече от 30кг. Т.е. ако примерно пътувате двама, не може да сте с един общ куфар от 40кг. Да не се сецнат в кръста хамалите 

Случаят е от преди 10 години.

Приятелка на моята колежка се женеше в Букурещ и ни покани на сватбата си. Ние поканихме още приятели от Варна.

Моята колежка пътува директно до Букурещ, аз отидох до Варна със самолет и оттам с едно приятелско семейство и още една приятелка поехме за Букурещ. Пътуването беше низ от недоразумения и побърквация от смях.

Последният напън на историята беше късния следобяд в неделя, когато на излизане от Букурещ се спука гума.
По това време нямаше роуминг, нямаше евро, а ние бяхме похарчили вече всички леи.
Успяхме да се доберем до една бензиностанция Шел и да се опитаме намерим помощ. Оказа се , че те английски почти не говорят, сервиз - нямат, друг такъв наблизо не работи в неделя следобед, а на бензиностанцията с долари не можеш да купиш нищо.

Целият проблем беше, че малко преди да тръгне за Букурещ, шофьорът беше ходил в сервиз да му сменят зимните гуми и те ги бяха натегнали така, че той ръчно не можеше да развие спуканата.
Седяхме доста на Шел в очакване да ни дойде спасителна идея. Направихме Брейнсторм - трябваше масло, с което да се полее винта и той да отпусне, само че нямаше как да го купим. Накрая МЪЖЪТ каза: "Абе, някоя от вас няма ли някакъв такъв крем?!". А аз отговорих: "ИМАМ!!"
Така "Джонсън Бейби ойл" ни спаси.

Върнахме се във Варна, аз изпуснах нощния влак и един ден от работа.

InaDot - Какъв е извода? - Винаги носете мазен крем, многофункционален е

Това с крема ми напомни на една случка от моя живот - преди доста години пътуваме с тогавашното ми гадже с тогавашната кола на баща ми - горд Москвич...Завалява пороен дъжд, пътят се превръща в река и не след дълго колата не иска да върви. Успяваме да спрем до един тротоар и след инспекцията се оказва,че някакъв чарк се е намокрил прекалено и трябва да се подсуши. Започваме да търсим нещо сухо,но няма ни парцалче,ни дявол.Кавалерът с мен обаче е креативен и изпозлва...чорапа си 

Иначе имам много гафове и култови пътувания.Като ми дойде музата някой ден, ще разкажа.

С една приятелка пътуваме в автобус към Битола, Македония. Автобуса е претъпкан, има правостоящи и полуседящи в коридорчето. Няма парно, а е зима. На границата ни държаха 4 часа, заради някакъв идиот с нов телевизор, който забравил да си вземе фактурата, демек се счита за краден. Спираме след границата в някакъв град за почивка , задната врата не се отваря и ние излизаме като маймуни държейки се за лостовете и стъпвайки в/у саковете.
За капак малко преди града ни спира полиция и с кордон ни отвеждат в управлението със съмнения за наркотици. Събличат ни връхните дрехи, тарашат багажа и ни пускат след час и нещо. Така 400км. ги взехме за 12 часа 

За 5 минути си изпуснахме самолета до Бахамите - от предполагаемо пристигане в 11 сутринта, се замъкнахме там вечерта в 1 през нощта. (Седяхме на изчакване на летището, понеже беше на навръх Нова година (28/12) и трафикът беше безумен).
*********
Мъжът ми ще идва от Щатите в БГ и го чакаме да кацне в София, той кацнал (не по негова вина, сложна история) в Пловдив. Понеже Софийското летище е номер едно откъм информация и любезност , около 30тина-40 минути се чудихме кой път да хващаме - към Пловдив - да си го приберем или да си чакаме тихо в София. Той не знае български и идва за пръв път в БГ.
*********
Аз летя с малко дете от Лондон за София, директен полет. Когато влизам и сядам в самолета ми казват, че ще кацнем в Брюксел да приберем едни хора, които чакали някой да ги вземе "от вчера". На информационните табла до последно не беше обявен гейта в случая, та ме викаха по високоговорителя, понеже, спокойна, че още не е обявен полета, се замотах с малкия по разходки и си чух името да кънти из летището.
*********

Багажите въобще не ги броя за гаф - вече съм се научила в ръчния да нося гащи , че да не тичам посред нощ по магазини за такива. За щастие багажи не са ми губени, но са забавяни до ден само и то, като винаги са ми носени до вратата след това.
**********

Тичала съм на бегом от един самолет в друг, като хала просто съм изхвърчала, защото първият се забави и връзката с втория висна на косъм. Най-смешното беше, че в момента, в който самолетът докосна земята, аз разкопчах колан, станах да си вземам ръчния, запътих се несмутимо към изхода, докато не дойде един мил стюард кротко да ме завърне назад и да обясни, че ехее, докато не кажат, че може да си откопчаем коланите и да ни разрешат да слезем е невъзможно просто да говорим за каквото и да било.

О-о обичам такива истории.
И аз имам няколко:
1. Тръгваме на екскурзия до Турция с автобус. Септември месец, вече хладно, особено вечер. Още на 50 км от София се установява, че има проблем с климатика. В следствие на това на горния етаж - жега, на  долния - хладилник и като екстра - климатика им ръси вода по половината пътници. В резултат на това една клявка започва да пищи, че и е студено и иска да си ходи в къщи. Обажда се по телефона и вика мъжа си да я вземе. Ние междувременно спираме в някакъв ресторант, за да оправим проблема. След известно време пристига мъжът на клявката и си я прибира (честно казано много му съчувствах -таман си мислел, че се отървал за 3 дена пък то...). Междувременно шофьора се поти над проблема, чеше се и ...нищо. И изведнъж - чудо. Оказва се, че по случайност си имаме инженер в автобуса. Отиде човека, намери някаква тръба в боклука (!) и оправи климатика. Ама това не е края на историята. Половин час, след като потеглихме с оправен климатик тръгналата си женица се обажда по телефона на екскурзоводките , защото ... взела чужд куфар. Ми късмет - два еднакви куфара Самсонайт. И естествено - тя сбъркала. Та горкия и мъж трябваше да гони рейса, за да ги сменят пак.
2. Тръгваме на организирана екскурзия с автобус до Гърция.Под организирана имам предвид, че отиваме под шапката на партия за протестни действия (това е извън темата ама тогава протестите бяха срещу присъединяването на Гърция към ЕС и аз бях малко екскурзиант, ама струваше само 50 лева и не беше за изпускане). Та събираме се в автобуса и се готвим за тръгване и по случайност тръгнаха да ни събират паспортите, за да ни впишат в документите. И добре, че стана така, защото се оказа, че аз си нося ... здравната книжка. Ми това ми беше първото пътуване с новите паспорти и  изобщо не го бях проверила. Добре, че живея точно на 5 минути от Стадиона и се върнах и го взех.

  Това ми е познато. Прибираме се от България, кацаме и си взимаме багажа. Чак у нас се разбира, че свекъра е взел чужд куфар - същия като неговия самсонайт  . Обратно на колата и към летището, там пък другия човек, с неговия куфар тъкмо пишел обяснения за изгубен багаж  и че изглежда точно като този куфар, който е пред него, но не е неговия . Та си ги размениха, стиснаха ръце и всеки по пътя си, като и двамата за всеки случай си отвориха куфарите още на летището, да се уверят, че този път са взели правилния куфар .

Аз затова си лепя някакви лепенки или нещо друго, с което да си маркирам куфара, за да съм сигурна, че е моят. Защото така на връщане от Брюксел с един човечец се чудихме над два еднакви куфара, накрая ги отворихме, за да не объркаме нещо.

Ами аз на моя съм завързала мартеница , защото е изключително рядко срещан знак. Което не попречи да ми изгубят куфара, за пореден път, тъй като "хамалите" при ваденето му от самолета просто бяха изтръгнали дръжката , а с нея замина  мартеницата ми.

По повод на куфарите - аз вече пътувам с ярко открояващи се такива, защото Бога ми, само мойте се виждат на лентата като започнат да излизат. Преди ходех с едни синьо-сиво-черно-никакви, сега съм с ето  тези и не съм видяла много други лудички с такива шаренки багажи, та ми е лесно да ги намеря. Самите куфари имат вградена табелка за името и адреса и няма как да изхвъркне при товарене, нещо, което винаги ми се случваше с разни хвърчащи етикети. Лесно е и за описание, ако се загубят.

Ау, много са хубави  от къде ги купи, ако не е тайна?

argun, честно казано не знам, мъжът ми ги купи, преди да пътувам веднъж. Бях си харесала този тип куфари, поради причините, изброени в горните постове и му бях казала и веднъж той се прибра с тях, но така и не съм го питала от кой точно магазин ги е взел, ще го питам обаче. Но аз не живея в БГ, така че едва ли ще ти е от полза. Иначе са на  California Pak -Monte Carlo.

За изгубения багаж не искам да си спомням. Като се прибирах от САЩ веднъж с два куфара и максимално допустимите 32кг и ги нямаше на лентата за багаж седнах и се разревах. Бях купила подаръци на всички, а изчезнаха
За закъснения на полети...... как ми го причиниха алиталия (с малка буква, че са ми много черни по много причини). Стоя и чакам в залата за международни полети в Милано. Отивам в Щатите на студентска бригада за първи път. Сам-сама. И по едно време взе да се вика нещо и всички залегнаха. Аз, както си стоях на едно диванче не сварих да легна на пода, ами си останах на диванчето. Надойдоха униформени с оръжие и известно време всички стояха на пода (аз си лежа на диванчето). Така и не разбрах какво стана. По едно време въоръжените се разотидоха и калабалъка утихна. Имаше още 2ч до моя полет и си викам - да минават по-бързо, че да се махна от тук. Чакам, чакам, дойде си времето, дойде и отмина. На таблата пише - отложен. Три часа след моя полет има друг, пак за Ню Йорк. И той закъсня. Двата полета ни чекираха заедно, ние с 3 часа, те с един час закъснение. Кацаме в Ню Йорк и аз си викам - отървах връзката за Кливланд, ами да бързам да се наредя на опашката за презаверяване на билети. Ама нито знам къде е офиса на алиталия, нито нищо. Прелитам супербързо през митницата (явно свикнали с бедни чуждестранни студенти на бригада) и не ме занимаваха с нищо. И се наредих на опашка от трима души, аз 4та. След мене застанаха още поне 150 човека изтърали полетите си заради двете закъснения. Аз бях съвсем отпред Каква бях оправна Не знам дали за другите са намерили места, ама мен ме тикнаха в някакъв малък чартър до Кливланд в едно мъъъъъничко самолетче само 20тина човека. И като малко и друса, та се убих да повръщам

Много забавна тема! И при нас има доста забавни случки, сега ще разкажа само за едната. Предстои ни пътуване за Мексико, съответно ни трябват визи. Посолството е в Будапеща, Унгария и тия ни викнаха на интервю. Аз от 2 седмици съм на нова работа, но с 300 зора успявам да се измъкна за 1 ден, т.е. 2 нощи + 1 ден бяхме на път. И за 36 часа изминахме 2000 км с колата, понеже нямаше друг транспорт. Пътувахме предимно през нощта , спали сме общо 2 пъти за по 1-2 часа по пътя, а навън беше кучешки студ, в Сърбия имаше и снежна виелица. Но някак си успяваме да се приберем полубудни. Визата представлява едно стикерче, попълнено с химикал. Пътуването наближава - в четвъртък е, а в неделя си изпирам якето в пералнята. И какво мислите - задграничния ми паспорт с изстрадалата виза - в единия джоб на якето. Причерня ми като видях какво съм направила. Няма време нито да си вадя нов паспорт, нито нова виза и виждам как Мексико се отдалечава... Но (!!!) в същия джоб над паспорта имаше една нощна дамска превръзка Always. Тогава изпитах истинско възхищение към тази марка. Не знам какво беше попивала, но само първите 3-4 страници на паспорта бяха мокри около 1/3-та! Визата беше непокътната! Единствено на българската граница ме питаха дали съм мокрила паспорта, заради нагънатите начални страници... 

Хе-хе, no_name, това направо като сюжет за реклама на превръзките 

Xa-xa...направо...Ама като видях какво съм сторила толкова се бях притеснила, че смених всички цветове... Иначе на връщане от въпросната Унгария близо до входа на София, когато леглото ти е пред очите, спукахме гума. Ама явно и двамата сме били полузаспали, защото усетихме дрънченето много късно - гумата беше на парцал. Навън люта зима...как се сменя гума - ужас.
Да не говорим, че никой не ни беше казал, че за магистралата в Унгария трябвало винетка. И ние си караме без проблеми, а глобата била няколко стотин евро. На косъм се разминахме с един патрул на връщане.   

No_name, те не напразно се казват Always   Напомни ми как и аз ходих в Будапеща в същото посолство за виза. Уж една приятелка живее там и ме остави на път за работа в близост до посолството, но се оказа,че не е точно Мексиканското...(От март миналата година визи за там вече не ни трябват, алилуя!Но преди се пращаха документи в посолството им в Будапеща и се ходеше на интервю.) Аз обаче не го намерих посолството бързо,даже никак не го намерих.Времето минаваше,часът наближаваше,а аз бродех из този квартал и никакво посолство не откривах.Започнах да се шашкам и изведнъж се оказвам пред една ограда и гледам бг-то знаме.Викам си - ето тук ще ми помогнат,няма ка да не ми - нали са мои хора.Оказа се резиденцията на бг посланик там.Огледах оттук,огледах оттам,ни посланик видях,нито някой слуга..Обикалях, обикалях и като не намерих кой да попитам,поех в посоката,за която реших,че е вярната.Освен че не видях посланика,не видях и никой от обитателите на този квартал,който евентуално да попитам.Разгеле накрая съзрях едно магазинче,влезнах, купих си един банан (все пак да направя малко оборот и да ги предразположа) и запитах къде аджеба е това посолство.В цялото си ошашкване изобщо не се сетих,че немският ще ми свърши много по-голяма работа,а пробвах на аглийски.Продавачката се измъчи (ама и тя не се сети да обърне на немски),обаче криво ляво ми даде някакви насоки.
С два скока излетях от бакалницата и се понесох в указаната посока.Вече бях на косъм от закъснението.По някакво чудо успях да стигна до едни сгради,които приличаха на посолства.С радстно облекчение се приближих до една - но се оказа Колумбийското или Кубинското или някакво такова,но не "моето". Викам си: Няма страшно,те са един дол дренки, и моето трябва да е наблизо. Е, наблизо беше.На магия открих входа, поех си дълбоко въздух и с най-спокойната усмивка (иначе плувнала в пот) се заизкачвах по стълбите след не много любезната служителка.Бях май единствената кандидатка за виза за деня. След кратко чакане ме прие заместник-консулът. Усмихнат,нисичък и с мустачки,на 30 и нещо. Заразпитва ме защо само момиче иска да ходи толкова далеч и т.н. Аз вложих всичките си ораторски умения, за да го убедя как се интерсувам от тяхната страна, култура (бях изчела де каквото намерих за Мексико) и как искам да прекарам 2 седмици в Канкун и да се върна в милата си родина, за да продължа да работя по трудовия си договор (надлежно изфалшифициран с помощта на баща ми  ).  Човекът лека полека взе да ми вярва, заприказвахме се за разни други неща и изобщо ударихме го на мухабет и шегички.Резултатът беше,че не само ми даде виза,ами ми я даде за цял месец вместо скромно исканите от мен 2 седмици.Толкова се сприятелихме,че си позволих да го критикувам,че не са отворили едно посолство у нас,а ни принуждават да бием път до Будапеща,за да вземем виза.Но ние толкова обичаме тяхната страна,че сме готови и на такива жертви...Човекът каза,че ще види какво може да направи по въпроса   Е, платих си 37 евро (или долара,не помня вече), прибрах си паспортчето и бумагите и се застягах да си ходя. Но консулът имаше нещо друго на ум и.... ме покани на обяд   Ситуацията беше доста деликатна, както може да се предположи, но в името на визата (пък и започвах да огладнявам) приех.Обясни ми той къде и в колко да го чакам и като първи приятели се разделихме.Стигнах до центъра,помотах се в един мол и в уречения час зачаках милия консул да дойде.Сега, ясно е,че можех да изчезна и да го пратя за зелен хайвер.Но сърце не ми даваше,пък и какво толкова - един безплатен обяд.А и най-вече: знам ли дали няма да се ядоса и да звънне един телефон на колегите си у дома и като кацна на летището да ми кажат да си ходя обратно.Малко рисковано си беше....Дойде човекът, заведе ме в един модерен ресторант, похапнахме, поговирхме си и стана дума,че на другия ден си тръгвам и ще ходя на изложбата на Пикасо в еди коя си коя галерия.Той си предложи услугите и колата...Разбрахме се за час и откъде да ме вземе на другата сутрин.Но честно казано на другата сутрин хич нямах желание да съм чак толкова любезна,а и той малко закъсня,така че аз се метнах на първия автобус и си спретнах една хубава разходчица из този прекрасен град сам-самичка и много ми беше добре.Е,имах леки угризения,но за кратко.Надявам се човекът да е добре и щастлив и от все сърце му благодаря за визата и за гостоприемството!Разбира се визата от туристическа прерастна в работна,но мисля,че с това не ощетих никой, даже напротив...

Old Sport, насмалко консулша да те направим!  Той барем млад и хубав ли беше или не съвсем?

Ох, оспамихме малко темата  Извинявам се!
За млад - млад беше, за хубав - ми не особено - нисичък, усмихнат мустакат мексиканец. Лоренцо се зовеше - не,че помня,но си погледнах паспорта и на визата се е подписал 

Брех...аз имам спомен за грозен посланик (може да сме уцелили различни)  , но пък много се забавлявах на твоите перипетии (на чужд гръб и 100 тояги са малко  ). Трябва да издадеш книга направо! Вярваш ли, че още помня името на улицата на посолството, но не и номера. Беше приключение да я намерим при положение, че никой не говореше английски. После беше проблем да обменим валута, понеже и в банките не говореха английски.
И наговорихме разни щуротии в посолството, че нещо много се заяждат, а ние на екскурзия отивахме. Аз пък се изкарах колежка на съпруга ми само и само да не отървем почивката (тя беше награда от бизнес партньор на неговата фирма).
От края на интервюто, докато ни дадат визите имахме около 2-3 часа. Мъжът ми предложи да се поразходим, да поразгледаме малко, аз му казах, че ми се спи адски, да ми отключи колата да дремна и хич не ми е до разходки, но накрая склоних де...
После едва успяхме да си тръгнем от Мексико, понеже не ни бяха предупредили за таксите за напускане, които се предават на летището (по 50 евро/долара на човек) и да са живи и здрави гърците, дето ни заеха пари. Понеже с 8 часова разлика с България нямаше да успеем с Western Union. Да не говорим, че техен офис имаше на около 25 км. Прилежно бяхме си оставили само 75 евро, понеже всичко до пристигането ни в България беше платено...уж...Но пък визите ни бяха за по 10 дни и ако не си бяхме тръгнали, щяха да ни екстрадират безплатно, дет се вика...Ех, спомени...   

Еми "моят" беше заместник-консулът, ергенче. Може вие да сте се натъкнали на шефа му. Освен това аз говоря за 2004г.
Не знаех,че е имало някакви такси за напускане на страната.На мен нищо не ми искаха, но пък аз имах разрешително за работа към онзи момент.
На летището в Канкун ( а и май на всички мексикански летища) след като си вземеш багажа, но преди да излезеш от летището, минаваш през допълнителна проверка - има светофар и ако светне зелено, минаваш без да те проверяват,ако светне червено, ти тарашат багажа.Уж е на случаен принцип, но малко ме съмнява - покрай мен испанците си минаваха на зелено,а на мен ми светна червено и един кръвожаден митничар с радост ми отвори куфара и започна да рови.Нищо не намери, естествено, обаче после едва натъпках парцалите обратно и с хиляда зора го затворих. Доста конфузно си беше