Гафове на път и как се справяме

Весела тема 

При мен  издънката беше това лято... загубването на багажа. Имахме доста промени по летищата, и последния самолет за Осло го хващаме в последния момент, понеже самолета от Тайланд кацна с голямо закъснение в Аамстердам. Та от там на тъгъдък , в последния момент  се качихме на самолета за Осло.

Кацнахме в Осло и аз имах лошото предчувствие, че багаж няма да има на лентата. И познах 

А и не само моя..ами на всичкипътници  от нашия самолет, които правиха прехвърляне от Банкок ,багажа им го нямаше. Явно за толкова кратко време не са успели да прехвърлят куфарите ни на самолета за Осло.

 Настана суматоха, хората се възмущаваха. Бяхме уморено от 20 часовия полет и от смените по летищата, и от часовата разлика. Веднага  се зареди една голяма опашка пред гишето на  дадената авиокомпания и  хората взеха да чакат , за  да попълват  декларации...за изчезналия багаж...и това става в 23.00 през ноща.

 А аз имам да гоня нощен влак. в 23.45, така че нямах никакво време  и желание да вися на опашка и да попълвам декларация. Просто трябваше да си хвана влака.

Заминах с едно  куфарче за Тайланд, там си купих едно доста по-голямо на колелца, което напълних с подаръчета и сувенири. И сега стоях на летището  бях без нито един куфар. Их че гот било  така  да се пътува ...  без  никакъв багаж  Бях само с две найлонови чанти от Tax-free и дамската ми чаната с документите   

В последствие се оказа че влака в който се качихме  щяло да има две смени, понеже имало повреда . А аз бях неимоверно спокойна...чак се учудвам    Сигурно умората доста е притъпила емоциите ми и реакциите ми. Само си представях мека и пухена възглавничка, нищо друго не исках в момента, дори бях готова да забравя за куфарите. 

Та  се почна голямото местене! След около да часа във влака в който си бях поръчала спално купе, в което   никак не успях да дремн, защото по вътрепното  радиото постоянно съобщаваха нещо... за някакви си  гари.   Слезнахме някъде, и  от там ни качиха да няколко автобуса...и ни возиха  така окло  50 километра на друга гара, от където пък  взехме друг влак.  В автобусчето пак не можах да дремна, щото пътешествието беше прекалено  кратко, само около 40 минутки. 

Сега  разбирам ,че всяко зло  за добро. И добре че съм нямала големите куфари с мене. Нямаше да мога да се справя  с двата куфара на това темпо на движение... Така че всъщност си беше много по-добре, че бях без багаж. 

Прибрах се с втория нощен влак,  като успях да дреман малко, като сънувах как моя куфар лети към мен... Сънувах само единия...новия който бях купила  там.    Сигурно понеже беше ярко зелен на цвят...

 Прибрах се в къщи и спах непробудно 12 часа...

Първото нещо след като се наспах беше да се свържа с авиокомпанията , с която пътувах. Разговора беше не повече от 3 минутки.

 Жената много  учтиво ме попита за номера на полета, за номера на куфарите и имената ми и ... това беше.

На другия ден сутринта ми се обадиха по телефона, че моите куфарчета са намерени, а  след обяд те  бяха  докарани пред  вратата ми 

Е как, за тях пазя най-благата си усмивка на специално място в сърцето 

То ако не те хареса, ако ще ченето да си извадиш отвън, никаква полза . Веднъж в София, лелката не беше на кеф нещо, и въпреки, че бях първа на гишето - в 5 и нещо сутринта, ми даде място на последния ред до тоалетните, където и прозорец няма  . Добре, че стюарда беше свестен, и като го помолих да ме смени, ми намери място по-напред 
Сори за офф-а.

Мъжа ми при последното си пътуване се качил в самолета,от трансферната точка ще лети с друга компания.Обажда ми се от трансферното летище:
-Добре съм,кацнах,голям майтап.На самолета в София качили един багаж повече,от друг самолет.И не знаят кой е багажа,тъкмо да литнем и ни накараха всички да слезем,свалиха ни багажа и ни накарха да си познаем куфарите.Останиля без притежател куфар се оказал не намясто попаднал.

А за заявяването  на животни- да споделя -случва се понякога,когато авиокомпанията работи с друга резервационна система да не види съобщението,макар,при агента да излиза,че е потвардено.А и всяка компания има "квота" колко животни да се превозят на дадения самолет.Моя съвет е да си искате от агенцията разпецхатка на резервацията,където да се вижда съобщението  с размери на клетката и т.н.Защото тази информация не присъства в билета.

Не се бях сетила да поискам разпечатка на потвърждението.  Вече ще знам.

Абе...... колкото и да се усмихвам крокодили като на софийското летище няма никъде. На тръгване от тук с едно мизерно куфарче ми викат, че имам свръх багаж, исках да си платя - не можело, страшен скандал спретнах на чекинга и накрая си извадих половината козметика и си я върнах по изпращачите. По пътя накъде ми счупиха куфара, както го хвърлят багажа като го товарят по самолетите. В Копенхаген си купих нов куфар, ама огрооооомен. Куфарище! Туй ми ти чудо с всичкия багаж от стария куфар, плюс сувенири, подаръци и покупки, доволно натъпкан го завличам на летището. Ама едвам го вдигам, не мога да го нося. Подготвена за свръхбагаж и плащане се запътвам към чекинга. Там една мацка мило ми се усмихна, само ме попита това ли ще чекирам, нямам ли повече багаж (малко ли и се видя - не знам), лепна едно червено етикетче на куфара и спокойно ме чекира. Аз  гледах като изтървана. С парите подготвени за свръхбагажа щастливо се напазарувах в безмитната Ми вътрешно ги бях похарчила вече, няма да ги връщам я!
Пък като ми видяха куфара на нашата митница веднага ме привикаха за проверка. Митничарката ми вика да си отворя ръчния багаж - отварям и почвам да вадя бонбони. 12 вида лакрицови бонбони извадих, всичките възможни видове във супера, като спрях на път за летището в Копенхаген В КУФАРА имаше пък шоколадови бонобнки, 3-4 вида най-отгоре. Гледа, гледа, явно схвана що за странна птица съм и не се занимава с мен и ме пусна.

извинете за офф-а:ама се породи един въпрос при мен с този свръхбагаж... аз само 2 пъти съм пътувала със самолет, но и 2та пъти ми теглиха багажа при чекинга. поне аз с такова впечатление останах.. да не би да си измислят колко ти тежи куфара, нещо не разбирам?

Не, не си измислят, дори понякога машините са занулени на -1 кг . Просто като ти е натъпкан повече куфара, теглото му минава над разрешеното от компанията, което е обикновено 20 кг за туристическата класа. Всичко над тези разрешени кг е свръхбагаж и се таксува на килограм според тарифите на компанията. 

Да, а на никсотарифните най-често е 15кг. максимума. Освен това синдикатите на хамалите въведоха и изискване едно "парче" да не бъде повече от 30кг. Т.е. ако примерно пътувате двама, не може да сте с един общ куфар от 40кг. Да не се сецнат в кръста хамалите 

Случаят е от преди 10 години.

Приятелка на моята колежка се женеше в Букурещ и ни покани на сватбата си. Ние поканихме още приятели от Варна.

Моята колежка пътува директно до Букурещ, аз отидох до Варна със самолет и оттам с едно приятелско семейство и още една приятелка поехме за Букурещ. Пътуването беше низ от недоразумения и побърквация от смях.

Последният напън на историята беше късния следобяд в неделя, когато на излизане от Букурещ се спука гума.
По това време нямаше роуминг, нямаше евро, а ние бяхме похарчили вече всички леи.
Успяхме да се доберем до една бензиностанция Шел и да се опитаме намерим помощ. Оказа се , че те английски почти не говорят, сервиз - нямат, друг такъв наблизо не работи в неделя следобед, а на бензиностанцията с долари не можеш да купиш нищо.

Целият проблем беше, че малко преди да тръгне за Букурещ, шофьорът беше ходил в сервиз да му сменят зимните гуми и те ги бяха натегнали така, че той ръчно не можеше да развие спуканата.
Седяхме доста на Шел в очакване да ни дойде спасителна идея. Направихме Брейнсторм - трябваше масло, с което да се полее винта и той да отпусне, само че нямаше как да го купим. Накрая МЪЖЪТ каза: "Абе, някоя от вас няма ли някакъв такъв крем?!". А аз отговорих: "ИМАМ!!"
Така "Джонсън Бейби ойл" ни спаси.

Върнахме се във Варна, аз изпуснах нощния влак и един ден от работа.

InaDot - Какъв е извода? - Винаги носете мазен крем, многофункционален е

Това с крема ми напомни на една случка от моя живот - преди доста години пътуваме с тогавашното ми гадже с тогавашната кола на баща ми - горд Москвич...Завалява пороен дъжд, пътят се превръща в река и не след дълго колата не иска да върви. Успяваме да спрем до един тротоар и след инспекцията се оказва,че някакъв чарк се е намокрил прекалено и трябва да се подсуши. Започваме да търсим нещо сухо,но няма ни парцалче,ни дявол.Кавалерът с мен обаче е креативен и изпозлва...чорапа си 

Иначе имам много гафове и култови пътувания.Като ми дойде музата някой ден, ще разкажа.

С една приятелка пътуваме в автобус към Битола, Македония. Автобуса е претъпкан, има правостоящи и полуседящи в коридорчето. Няма парно, а е зима. На границата ни държаха 4 часа, заради някакъв идиот с нов телевизор, който забравил да си вземе фактурата, демек се счита за краден. Спираме след границата в някакъв град за почивка , задната врата не се отваря и ние излизаме като маймуни държейки се за лостовете и стъпвайки в/у саковете.
За капак малко преди града ни спира полиция и с кордон ни отвеждат в управлението със съмнения за наркотици. Събличат ни връхните дрехи, тарашат багажа и ни пускат след час и нещо. Така 400км. ги взехме за 12 часа 

За 5 минути си изпуснахме самолета до Бахамите - от предполагаемо пристигане в 11 сутринта, се замъкнахме там вечерта в 1 през нощта. (Седяхме на изчакване на летището, понеже беше на навръх Нова година (28/12) и трафикът беше безумен).
*********
Мъжът ми ще идва от Щатите в БГ и го чакаме да кацне в София, той кацнал (не по негова вина, сложна история) в Пловдив. Понеже Софийското летище е номер едно откъм информация и любезност , около 30тина-40 минути се чудихме кой път да хващаме - към Пловдив - да си го приберем или да си чакаме тихо в София. Той не знае български и идва за пръв път в БГ.
*********
Аз летя с малко дете от Лондон за София, директен полет. Когато влизам и сядам в самолета ми казват, че ще кацнем в Брюксел да приберем едни хора, които чакали някой да ги вземе "от вчера". На информационните табла до последно не беше обявен гейта в случая, та ме викаха по високоговорителя, понеже, спокойна, че още не е обявен полета, се замотах с малкия по разходки и си чух името да кънти из летището.
*********

Багажите въобще не ги броя за гаф - вече съм се научила в ръчния да нося гащи , че да не тичам посред нощ по магазини за такива. За щастие багажи не са ми губени, но са забавяни до ден само и то, като винаги са ми носени до вратата след това.
**********

Тичала съм на бегом от един самолет в друг, като хала просто съм изхвърчала, защото първият се забави и връзката с втория висна на косъм. Най-смешното беше, че в момента, в който самолетът докосна земята, аз разкопчах колан, станах да си вземам ръчния, запътих се несмутимо към изхода, докато не дойде един мил стюард кротко да ме завърне назад и да обясни, че ехее, докато не кажат, че може да си откопчаем коланите и да ни разрешат да слезем е невъзможно просто да говорим за каквото и да било.

О-о обичам такива истории.
И аз имам няколко:
1. Тръгваме на екскурзия до Турция с автобус. Септември месец, вече хладно, особено вечер. Още на 50 км от София се установява, че има проблем с климатика. В следствие на това на горния етаж - жега, на  долния - хладилник и като екстра - климатика им ръси вода по половината пътници. В резултат на това една клявка започва да пищи, че и е студено и иска да си ходи в къщи. Обажда се по телефона и вика мъжа си да я вземе. Ние междувременно спираме в някакъв ресторант, за да оправим проблема. След известно време пристига мъжът на клявката и си я прибира (честно казано много му съчувствах -таман си мислел, че се отървал за 3 дена пък то...). Междувременно шофьора се поти над проблема, чеше се и ...нищо. И изведнъж - чудо. Оказва се, че по случайност си имаме инженер в автобуса. Отиде човека, намери някаква тръба в боклука (!) и оправи климатика. Ама това не е края на историята. Половин час, след като потеглихме с оправен климатик тръгналата си женица се обажда по телефона на екскурзоводките , защото ... взела чужд куфар. Ми късмет - два еднакви куфара Самсонайт. И естествено - тя сбъркала. Та горкия и мъж трябваше да гони рейса, за да ги сменят пак.
2. Тръгваме на организирана екскурзия с автобус до Гърция.Под организирана имам предвид, че отиваме под шапката на партия за протестни действия (това е извън темата ама тогава протестите бяха срещу присъединяването на Гърция към ЕС и аз бях малко екскурзиант, ама струваше само 50 лева и не беше за изпускане). Та събираме се в автобуса и се готвим за тръгване и по случайност тръгнаха да ни събират паспортите, за да ни впишат в документите. И добре, че стана така, защото се оказа, че аз си нося ... здравната книжка. Ми това ми беше първото пътуване с новите паспорти и  изобщо не го бях проверила. Добре, че живея точно на 5 минути от Стадиона и се върнах и го взех.