За "различните" деца и техните приятели...

Дано!
Всъщност, сигурна съм, че детето ще знае
как да обича братчето си и да му е приятел.
Дежа Вю, гушкам те 

Още във вторник ще говоря с класната и ще ви споделя

Благодаря ви на всички

не съм чела цялата тема, просто искам да споделя нашия опит. малката ми дъщеря беше в един клас с дете с аутизъм, което по случайност ни е и съседче и моите деца са приятели с него и по-голямата му сестра. голяма част от децата в класа му се подиграваха и се заяждаха с него, силвия ми е разказвала няколко случая, в които тя и още няколко други деца са се опитвали да го защитават, но без особен ефект. докато учителят най-накрая не се намеси и не промени нещата. няколко пъти говори с класа какво е различно с момчето и как това не е негова вина и не означава, че е по-лош от другите, кои негови качества от друга страна го правят по-специален от тях и положението се промени. може би това е начин да се помогне и при вас? на следващата родителска среща да разговаряте с учителя/ката?

Руска, бих искала да те насърча да говориш с класната и с родителите на децата. Аз съм майка на дете с увреден слух и опитът ми е, че трябва да се обяснява. Нито класната, нито родителите могат да си представят какво е състоянието и какви са трудностите пред нечуващия. От друга страна, в много случаи, тъй като глухотата не се забелязва, нечуващият се справя успешно, то тогава околните просто забравят за проблема. Децата, съучениците, като че ли по-лесно разбират, но и на тях трябва да се обяснява. Мисля, че може да предложиш да разгледат в часа на класа въпроса как да се отнасят към децата със специални образователни потребности. Освен това, около техниките за справяне с нечуването и техническите средства за това, има доста интересни неща. Вероятно на децата ще им интересно също да научат, че съвременните слухови апарати и имплантите са модерни комуникационни средства, които по съвършенство могат да се мерят с мобилни компютри и телефони. Начините за ориентиране в заобикалящата среда и четенето по устните са умения, които нечуващите деца тренират с рехабилитатори, по подобие на всяка друга тренировка. Изобщо нечуващите деца, когато няма други увреждания, са много трудолюбиви, упорити, амбициозни и развиват умения, за които може да им се завиди.
Иначе, въпросът за отхвърлянето/отблъскването на дъщеря ти - не е само причината в това, че дружи с нечуващото дете. Мисля, че твоята дъщеря е също различна - в най-положителния смисъл на думата - тя има добро сърце и получава добри съвети, съответно има интерес различен от съученичките й. Разговор с родителите и децата сигурно ще помогне и добре си намислила първо да говориш с класната. Не знам за родителите на нечуващото дете - може би, ако ще се поставя въпроса на родителска среща, все пак ги уведомете предварително. Знам ли, може да не искат да се обсъжда.

А ако се говори направо с директора? Ако директно му се зададе въпроса дали училището има политика по отношение на децата със специални нужди? Защо това трябва да зависи само от добрата воля на класната и на родителите? Ами ако такава липсва какво ще стане с детето?
Мога да ви разкажа за проблема на едно от моите деца в училище. В един момент сподели че от доста време му се подигравали в училище. Че бил дебел, че би непохватен, че бил жена. Всеки ден ме молеше да му сменя училището. Говорих направо с директорката. Организира часове посветени на този проблем (подигравките и всякакъв вид унизяване на съученици) във всеки клас на училището. Да погледнат на това явление отстрани, да се научат да го различават. Психологът на училището се срещна с детето ми, после поотделно и с момчетата които са се подигравали с него. После пак с моето дете, за да му даде съвети. Като отидох при директорката не вярвах че тя ще може да ми помогне, но реших все пак да опитам преди да сменим училището. Трябва да ви кажа че с проблема беше дотам. Подигравките секнаха. Постепенно детето се успокои и стана по-уверено. Наистина това се случи в Канада, но за това което направиха пари не се искат. Доколкото знам и в българските училища има психолози. Иска се само желание. И е нужно родителите да си търсят правата, не да искат услуга, а да изискват училището да създаде механизми за да се помага на по-безпомощните деца.

Добро утро Не знам защо БГ манталитета все още е , като чуе или види дете или възрастен с някакъв дефицит, да си мисли, че това е "лошо", той/тя е "болен, луд, тъп, смотан" и още много епитети, неотговарящи на истината. В университета имахме колежка с апаратчета и на двете уши, сама още в началото каза, че е с увреден слух, за да говорят доцентите по-ясно и малко по-бавно, за да може да пише наравно с нас, толкова умен, слънчев човек, със много потенциал, 2 и 3 курс беше на бригада в САЩ, и никоя от останалите колеги не се държеше настрани от нея, напротив, компанията на Х беше търсена от нас за кафета, купони и всякакви училищни мероприятия. Тя също ни търсеше и се радваше на топлия прием в целия факултет. Сестра й близначка беше също в нашия факултет, друга специалност, без никакви увреждания, също невероятно културна и възпитана, много готини и двете. Но в училище като малка Х също е била подложена на тормоз заради апаратчетата. Хм, не знам защо ви го написах това, може би за да вдъхна малко надежда, че все пак хора човечни и добри има, а Ивета е една от тях, още от малка. Руско, възхищавам се на търпението и възпитанието, което даваш и на двете си момичета

От 7ми клас нося очила, късогледа съм. Но не помня да съм имала проблеми с децата, нямам спомен да са ми измисляли прякори или да съм страдала заради очилата. Но може би съм имала просто късмет. Скоро ходих на очен лекар за профилактичен преглед. Преди мен преглеждаха 15 годишно момиче, което заради неносене на очилата бе вдигнало диоптъра. Лекарят му се накара и го попита защо се противи на очилата, като вижда, че се влошава. "Предпочитам смърта пред очилата" - каза момичето, а аз се потресох. Сигурна съм, че не е само от суетност. И то всъщност на момичето нищо му няма - здраво, право. А си представям, ако му имаше нещо.
Плаша се от момента, в който моето дете ще тръгне на училище. Плаша се от масовото училище, където на учителките не им пука, децата слушат чалга, наркотици се предлагат в двора и учениците се обучават и се възпитават по между другото. Къде са учителките, психолога, директора? Не може на никой да не му прави впечатление, че в класа става нещо! Защо педагозите дремят и не решават проблема? Вместо да подкрепят момиченцето, да помогнат на момченцето да се впише в класа...Те са виновни, че са допуснали тази изолация.
Възпитанието трябва да започне още от детската градина. Ако детето свикне с мислта за различните от малко, на 10 години това няма да му прави впечатление изобщо, ще го приема като нещо нормално.

Не си съвсем права, не само учителите са виновни, а възпитанието трябва да започне у дома, от родителите, учителите само подпомагат процеса и го обогатяват, доколкото това е възможно и предвид това, което родителите очакват и изискват от децата си, от учителите и от обществото. Доста родители са подвластни на мисълта, че на всяка цена трябва да са над еди-кой си, щото той е по-тъп, или щото взима по-малка заплата, или по още 100-тина техни си лични причини. Колко са прави и колко грешат и объркват себе си и децата си, е отделна тема. Знаеш ли колко родители изобщо не ги интересува какво и защо се прави в ДГ? И ако се опитат учителите да споделят информация за детето им, ей така, без да има определена причина, само за сведение как върви детето им, изобщо не слушат, бързат да се приберат, за да не си изпуснат сериала, или за да идат в детския клуб да оставят детето, за да могат да направят едно кръгче по магазините, защото еди коя си си е купила нещо си, не може тя да го има, а аз и моето дете да го нямаме. Свят голям, хора различни

В ДГ на моето дете има дете с намален слух, което още не говори и дете със Синдром на Даун. Децата са свикнали с тях, играят с тях като с равни. Аз не знаех кои и какви ще са децата в групата на сина ми. Не ме е и интересувало. Учителките сами са се наели с трудната задача за адаптацията и интеграцията, аз не съм и подозирала. Но определено приветствам.
В моя клас в прогимназията дойде нова ученичка, доста пълна. Възникна проблем, не я приехме, изолирахме я. На момичето му стана доста трудно. Искаше да се премести. Класната организира среща с училищния психолог. Той се срещна с всеки от нас поотделно, а после направихме и обща среща с момичето. Нещата се промениха в положителна насока. Но класната ни беше страшна, играеше с нас на двора на народна топка, на федербал. Ходехме често на екскурзии, разходки и походи, изобщо направи и невъзможното да изгради колектив и да живеем задружно. Майка ми сигурно е била в течение на училищния ми живот, повлиявала го е индирекно, но водеща роля за сплотяването ни имаше класната.

Тук вече изобщо пък не съм съгласна, как така няма да те интересува с какви деца прекарва голяма част от деня си детето ти? И запитала ли си се защо учителките са поели САМИ инициативата да интегрират децата със СОП в групата? Заради незаинтересоваността на родителите. Аз лично като родител винаги съм искала да знам с какви деца се събира моята дъщеря, и по един или друг начин съм успяла да разбера - преди в яслата, сега вече 3-та година и в ДГ. С повечето от родителите сме близки, поддържаме контакт и всяка е готова да помогне на другата или на групата в случай на нужда, бе значение каква е тя. За мен като родител и учител е много важно да има ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ между родители и учители, за доброто на децата в групата и извън нея.

Руска 
Имаш много мила дъщеря! И  я съветваш много добре - де да бяха всички родители такива!
Въпреки, че ми е някак трудно да повярвам, че има родители, които подстрекават децата си в подигравки - по-скоро може би не им обръщат достатъчно внимание и са ги оставили на самотек. Нямат време и не са в течение на проблемите - не са запознати живота на децата си. Тук според мен е мястото на учителите - да поставят проблема пред всички родители - и отношението на децата им към различното детенце! Да извикат психолог, лекар, който ще развие проблема и по някакъв начин ще докосне сърцата на всички деца.....
И аз едно време все се сприятелявах с новите в класа, защото ми беше мъчно как всички странят от тях - аз самата бях нова в трети клас и ми беше много трудно да си намеря приятелки.
Има и още нещо - за съжаление повечето филми отхвърлят ценностите - семейството е смешно, децата се налагат, родителите са без авторитет.......егоизмът е на мода, оцеляват силните......И ако децата са оставени на самотек и се образоват и възпитават пред телевизора неусетно започват да подражават на тези модели на поведение....
Животът е джунгла и на пръв поглед агресивните са силни, но истината е, че да си добър изисква много повече сила......вярвам, че ще се справите 

Аз пък се чудя, защо 2 години Руске не повдигна този въпрос пред учителка-родители, ми трябваше твоето дете да ревне та да се сетиш. Щото пишеш, че проблемите са от първи клас и дъщеря ти неведнъж ти е споделяла за тях.
Извинявам се за тона, усещам, че не е на място в темата ама докато четях това си мислех.

Руске, имаш прекрасно дете! 
 Дай боже да има и в класа на моята бъдеща ученичка поне едно такова дете. И моето дете не чува, сега вече е с имплант и проговаря, но изпадам ужас от неразбирането на родителите и на обществото ни към тези деца. И на нас ни беше отказан балет по същата причина-" Не мога да се занимавам с нея, много говори"  Учителката беше запозната с проблема на дъщеря ми. Какво можех да и кажа.....освен колко дълго и мъчително е чакането на говора. И още много мога да напиша за това, колко е важна думата " интеграция" първо във всеки един член от обществото, учителки, децата, родители.. и т.н.
Страшно е ! Повярвайте ми! 

Дали да чакам чак до тогава?
...тя ще е чак втория срок...
Още утре ще ида да се срещна с госпожата...


Съжалявам за детенцето ти...
Всъщност, знам, че "съжалявам" не те топли,
но го казвам с най- добри чуства.
Възхищавам се на силата на родители като тебе   

Миленче, ще говоря и с родителите на Стефчо 

Знаеш ли?
Малко от родителите на "нормалните" деца
повдигат въпроса пред децата си още от детскоградинска възраст.
Изключенията са тогава, когато въпросното
детенце има контакти с такива и родителите
се чустват длъжни просто...такива са ми наблюденията...
....за съжаление....

...много мило...
...почуствах се, сякаш заслужавам орден...
Благодаря, но не се чуствам някак различен родител...

Защото...обяснявам:
В първи клас, след като обясних всичко на дъщеря
...реших, че и другите родители са направили същото.
Факта, че това никога не се е повдигало на РС
някак ме е успокоявал...може би...
Има и друг момент-
че на дъщеря ми й е трябвало време,
че да асимелира защо, аджеба бившите й приятелки
са взели да я отбягват...така предполагам.
По- адекватен отговор на въпроса ти нямам,
защото и аз взех да си го задавам напоследък...

А за тона....имаш право заслужавам го...

Гушкам те...
Желая ти кураж от цялото си сърце
и много сили на дъщеричката ти...ще са ви нужни 
Господ да е с вас


...иначе ббагодаря ви на всички, момичета     

Руска, благодария ти за милото отношение. Аз, ние, вече сме се приспособили към ситуацията и общо взето не приемаме нещата трагично. Има трудности, но то кога ли няма. Ако не беше нечуването, сигурно други притеснения щяха да са.
А за родителите на Стефчо - по себе си съдя, че най-много ми се иска и се стараем чрез всички обучения и всичките ни усилия, Диляна да компенсира загубата и да се чувства напълно нормално. Повечето време вече не усещам, че детето ми е специално. Има специфични грижи, но ние ги приемаме като специфични извънкласни занимания. Не знам, може би бих се ядосала, ако някой третира дъщеря ми като увредена. Затова и казвам да говориш с родителите на Стефчо. Ако аз бях на тяхно място, по-скоро бих се съгласила да проведа час на класа или друга форма на обяснение както за децата, така и родителите. Виж за учителите е трудно - те като че ли не обичат някой да ги поучава и допълнително обучава. В нашето училище учителите и директорката не искаха да им разясня, докато родителите и децата ме питат.
Поздрав и на теб и на момиченцето ти и успех!   

Наистина, дъщеричката ти е чудесно дете! Не те познавам, но ти си още по-страхотна, защото точно ти си я научила на това.  Дано да има повече такива родители!
И повече дечица с увреждания да могат да учат във всяко училище, в което искат и им харесва. Тук става въпрос за все още малки деца, а аз си спомням едно момче от гимназията - имаше физическо увреждане, което му пречеше да ходи нормално, някак си едва си придвижваше краката. Беше страшно умен, но околните - говоря за вече почти големи хора - 16, 17, 18-годишни, които като го видеха, че се задава по коридора, виждаха само физическия недъг и започваха да имитират походката му.  И досега не знам как това момче издържаше на тези подигравки. На мен ми се насълзяваха очите дори само като ги гледах как му се подиграват.

А за детенцето в класа на дъщеричката ти - може да поискаш среща с директора, класната им и родителите им - дано това има резултат.