За "различните" деца и техните приятели...

Като чета темата и страха,който ме обзема от предстоящото тръгване на дъщеря ми/с увреждане/ на училище догодина ме обзема с пълна сила .Ще ми се да има повече деца като твоето,Руска,и повече родители,които да намерят време да говорят с децата си по въпроса.
Бих те посъветвала да поговориш с госпожата на детето си,непременно.Чудно ми е защо на родителската среща не е обсъждано.Аз отсега съм решила,че когато тръгне Бояна на училище ще държа на първата родителска среща да говорим за моето дете с посредничеството на госпожата.Искам другите родители да са наясно с проблема ни,не в детайли,но да са запознати.Чудя се и защо родителите на Стефчо досега не са повдигали въпроса/не изчетох цялата тема,може и да си писала/.
Сега Бояна е в градина,на 7г е,мога да кажа,че децата се държат мило с нея,даже много мило.Заслугата е на персонала.
Обаче извън градината ,бедна ви е фантазията.Не че често срещамнедобре настроени деца,обаче има и такива.Едно съседче всеки,ама всеки път ме пита защо тя не говори,глуха ли е.След като десетина пъти му обясних,че Бояна не е глуха,просто сега се учи да говори,то не спира да ме пита ,докато майка му само го подръпва и сумти.Всичко,всичко на тази възраст се крие в семейството,в това съм убедена.

Варенце,

Не се притеснявай толкова много. В класовете на моите има по едно дете с увреждане и то включително със сериозни проблеми. В началото имаше недоразумения с някои деца, но родителите на децата още на първата родителска среща обясниха за какво става въпрос и учителките също дадоха по едно рамо. Вече трета и четвърта година децата са добре и се разбират. Няма тормоз, няма делене. Приятелите на децата с увреждане също не са пренебрегнати или изолирани от другите.

Руске, о.к. разбирам те. Както и другите пишат, трябва да се обърне внимание на учителите и родителите върху проблемите за да не продължат да се задълбочават. Много от тях може би щяха да бъдат спестени ако още в началото родителите на Стефчо и класната бяха инициирали разговор на родителска среща. Защото са преценили, че не е необходимо не знаем.
Дано намерите изход.

Може би именно това е причината,
поради която съм приемала нещата за нормални.
Нормални, в смисъл, че щом Стефчовите родители
не са предприели (явно, че умишлено) някакъв разговор
с нас- останалите родители, то в такъв случай,
самите те не искат детето им да се третира като различно...
...а дали пък самите те не се надяват на някаква подкрепа?
...подкрепа, инициатирана от друг?

Миленче, успех и на вас! ...искренно се моля за вас...кураж!


Виж, сигурна съм, че има. Много!
Проблема е (както писах и по- горе),
че много от родителите предпочитат да си останат
"сляпи" към тези деца. Дори се молят да нямат
допирни точки с такива хора нито те,
а още по- малко пък децата им...
Та, проблема е, че чак, ако се получи някакъв допир,
то чак тогава намират време и сили да им обяснат.
...от немай къде....
Както, междупрочем е и в нашия случай....признавам си...
Но явно за повечето родители от класа на Ивка
няма място за притеснение, че в класа на техните деца
има глухо дете...
т.е...те навярно го имат като информация,
навярно са и обяснили на децата си,
че Стефчо не е с нищко по- различан от тях, самите...
но- дотам!
От там нататък нищо друго не ги бърка.
Децата им се развиват добре, имат приятели ... супер!
Не съм сигурна, че намират време да питат как е Стефчо с оценките....
...изпитал ли е трудности в часа по математика,
когато батерията на слуховия апарат му е паднала...
И кому са нужни тези притеснения....?
Та...мисълта ми беше, че...
чак като ти дойде на главата, тогава обръщаш внимание на проблема
....за съжаление....

Валенце, мила, има от какво да те е страх...повярвай ми
И, наистина. Непременно повдигни въпроса още на първата родителска среща.
ТИ, а не госпожата...
Само ти и никой друг не може да представи
проблема и страховете на родител като теб.
...и съм сигурна, че като го направиш,
нещата ще се развият много по- облекчаващо за теб и детето...
Стискам ви палци...кураж

Ето, именно за това споменах и по- горе.
Майките, родителита като цяло
избягват да обасняват тези неща от бита с децата си
до момента, в който това не стане наистина належащо.
До момента, в който те не почустват, че и тяхното
дете би могло да бъде потърпевшо от "различното" му приятелче.
Майката на съседчето явно няма намерение
детето й да има някакви допирни точки с такова
увредено (извинявай за израза) дете,
щом го дърпа с всички сили на разстояние от него...
....
Валенце,гушкам те...кураж и на вас

Ето, че пак стигаме до извода,
че въпроса е трябвало да се повдигне отдавна...за съжаление...

И аз това се чудя...

.

не предполагах, че родителската среща е толкова далеч, нашата е след десетина дни. имах предвид да повдигнете въпроса при следваща среща с учителката, уредена или предизвикана  .
успех, руска!

Руске аз самата съм преживяла драмата не на дъщеря ти а на СТЕФЧО.Нямаш представана самия ад които те подлагат и това не може да го оправи  никой друг освен силите надетето и упоритост   е аз не успях вечно  б ех черната овца......... но за сметка на това сега имам толкова приятели  че нямам думи.Изградих компания   и съм контактна.Моя съвет е  да ПОГОВОРИТЕ  за това тя самата да прецени кой и е истински приятел.Слава богу детето ми  се сблъска с проблема още от  малък (С МЕН)та сега в живота може сам да преценява.Играе и се разбира с РАЗЛИЧНИТЕ деца така както и с другите 

Много, ного вярно е това. Аз имам син с физическо увреждане - вродена аномалия на дясна ръка с недоразвити и липсващи пръсти. В началото на 1 и пети клас споделих тревогите си с класните му - казах, че не искам специално отношение(положително или отрицателно), просто ако забележат проблем от страна на учител или съученик на база на този проблем - държа да ме уведомят веднага. И двете проявиха разбиране и някак бяха облекчени, че аз първа повдигнах въпроса - те се притесняват като че ли, да не би ако те заговорят първи, родителят да ги заподозре в дискриминация на детето.
Руска - говори  с класната час по-скоро, колкото по -бързо започнете да говорите, толкова по-скоро ще има развитие на отношенията между децата. Вярвам, че всичко ще се нареди както трябва.

Непременно...
СтелиЯни, гушкам те и ти се възхищавам искренно...   

Днес не можах да стигна до госпожата,
че пък малката ми дъщеря ми я върнаха извънредно от детската заради ушобол...
...но утре непременно ще отида да потърся класната ...

Хайде, и пиши веднага, моля те! Различните дечица и проблемите им са много, но обикновено ги виждаме и се замисляме когато контакта ни с тях е пряк и докоснат нашето сърце, нашия живот... Държавата е мащеха за тях, но ако ние - хората , се опитаме да преборим предразсъдъците - всеки в своето малко дворче, в своята среда, макар и на парче, нещата все пак ще почнат да се случват. Родителите на Стефчо или не умеят, или нямат сили да се борят за детето си, но той е имал щастието да срещне дъщеричката ти и теб самата. Тя е положила началото и с твоя помощ очите и на другите ще се отворят , знам го. 

1.Ниска култура на родителите.
Всичко започва от вкъщи.Ако ние бъдем по толерантни и обръщаме малко повече внимание на децата си и тези около нас положението щеше да бъде различно.
Всеки се е затворил в собствена черупка и гледа да преживее и оцелее.
Социализирането на ''различните''деца трябва да започне още в детската градина.

Руске ти ,ще паднеш на улицата и няма кой да те вдигне.Толкова злобни и завистливи е станал целия народ ,че не ми се говори.

Изчетох всичко.В момента съм афектирана от нашата учителка и съм склонна да хвърля вината върху учителите и директорите. Но проблема е и в учителите, и в семействата.Ако едните или другите не си играят ролята- все не е добре. Ние сме едва 1 клас. В класа има дете с хиперактивност и дете с физически проблеми- очни проблеми и проблем на ръчичката. Учителката ни е неадекватна, за да не кажа по- силна дума. Обяснявала съм на дъщеря ми доста за различните деца, познаваме деца, които са различни. И в един момент учителката, която за щерка ми е като бог- слънце, се изцепва, че едното дете е "тъпо", другото "за нищо не става", приятелката й е "лигла" и т.н.Изумена съм.Разочарована.Не знам как да реагирам. Явно че с учителка не случихме. А някои деца и в семействата не обсъждат такива въпроси-ми как искате да са толерантни, възпитани и мили.Родителска среща изобщо не сме имали, с изкл. на 15 септември. Все пак родителите с епознаваме помежду си и вече си обсъдихме някои неща, които са ни направили впечатление на всички. Колкото и усилия да положа вкъщи, разитам че и в училище децата ще бъдат с Човек и Педагог.Изумена съм че един педагог може да изрече такива неща за децата, пред тях самите!

Родителите на тези дечица знаят ли за отношението на учителката към децата им? Ако съм на твое място, ще се постарая да разберат.... а ако съм на мястото на самите родители, няма да мирясам, докато не я уволнят! Що за интеграция, що за отношение

Майката на детето с хиперактивност ми е приятелка и знае. Другата майка не знам, не я познавам, но ми се иска да насрочим РС и да обсъдим тези и други проблеми. Надявам се майките на тези деца да поискат РС.Аз лично- по повод моето дете само суперлативи слушам.Но това не значи че ми харесва отношението към другите деца и че ми е безразлично, щом дъщеря ми е отличничката на класа и няма проблеми. Явно учителката ни си мечтае да е в  клас само с лесни деца и останалите й пречат.Тази сутрин отново говорих с родители по въпроса(както писах се познаваме повечето).За съжаление ситуацията е много деликатна , вече се притеснявам и след разговори с учителката как ще си го изкара на децата , особено ако им остане учителка(не се съмнявам че е способна да си го изкара на децата).
И отново да подчертая , че не омаловажавам ролята на семейството, напротив!И двете страни трябва да са на ниво, иначе се получават страшни неща.

Уффф, нямам идея какво да ти кажа...
В нашата градина имаше група за нечуващи дечица. После я разформироваха и децата ги разпределиха по всички групи. В нашата дойде едно прекрасно момиченце. Децата ни бяха тогава на по 3 г. Много обичаха Габи и се разбираха идеално с нея. Не ме питай как, но успяваха да се разберат в буквалния смиъл. Не я намираха за по-различна от тях. Само дето й завиждаха за апаратчетата и искаха и те да имат такива  . Ето, че децата на тази възраст, неподковани от родители реагират напълно нормално. После идват нещата, за които пишеш ти. Много ми стана мъчно за момиченцето ти. Смятам, че трябва учителите да вземат отношение по въпроса. нямам идея как ще стане, ако досега 3 години не са го направили. Мисля и че на родителска среща трябва да се повдигне тоя въпрос. Ако трябва го повдигни ти. Ей така както тук го написа, го кажи и там. Има вероятност половината да не знаят как се държат децата им. Ужас! Винаги съм смятала, че различните деца не бива да са отделени, а трябва да са сред връстниците си. В крайна сметка всички деца са различни...   Обаче май обществото ни е толкова тесногръдо и ограничено, че само принуждава родителите да отделят децата си в затворена среда. Просто побеснявам ей сега като го пиша това!

Преди време и аз бях пуснала тема за различните деца именно за да обърна внимание на проблема.За съжаление не се включиха много хора с мнение.Много е тъжно това,което разказваш,Руска,още по-тъжно ми е за детенцето и за твоето момиченце.Непременно трябва да се обсъди проблема на родителска креща.Децата трябва да бъдат научени на толерантност към различните.Когато са малки,те са склонни на подражание,правят това,което видят,че правят околните.Много е важно нашето поведение като родители в тази ситуация.
В гимназията на синът ми има дете-инвалид,което е в количка.Съучениците му го возят от стая в стая,помагат му,но те са вече големи и разбират нещата.