От скоро съм мама на хубаво бебче. Гледам си го сама с таткото и по 24 часа съм платно на разположение, но установих, че като се събера с роднините и с техните деца, последните особено много ме изнервят с неспирните си въпроси - аз сменям памперс и оправям бебчо, а то детето доскоро разполагащо с цялото ми внимание кръжи около мен и нон стом ми задава въпроси и търси вниманието ми, което вече е доста заето. така се изнервих и избухнах, скарах се да не ми досажда, но ефекта е 2 минути, забравя детето и пак. А шума от повече хора в една къща направо ме съсипа само за 5 часа, бебчо също се изнерви и не искаше да заспи цял ден. нормално ли е това, да ме дразнят най-близките роднини, и то виждайки ги рядко?
- Публикувана: 5 окт. 2008, 17:40 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2009, 18:04 ч.
Изнервена и раздранителна млада мама, нормално ли е?
Нормално е разбира се, но мен лично повече ме дразнят възрастните с тяхните безспирни въпроси, коментари, мнения и препоръки. Как гледали те тяхните деца, пък какво било едно време, пък сега какво било. Направо полудявам. Децата не ме дразнят с нищо, те са деца, все си искат внимание, все досаждат, все питат, все са неразбрали нещо. Сладури!
Естествено, че е нормално. Може би и ти се вживяваш много сериозно в новата си роля, но с времето ще свикнеш.
Иначе въпросите и съветите винаги ще те преследват. Научи се да ги игнорираш.
Специално за цитираните от теб случаи - докато преобличаш бебето спокойно можеш да отговориш на въпросите. На мен специално никога не ми е пречело да върша по няколко неща. Събирането с роднините е винаги изнервящо, но все пак става въпрос за малко време.
С това не съм съгласна. Бебето изисква внимание, когато е гладно или когато плаче. В останалото време определено можеш и да не седиш вперила поглед в него. Аз поне вършех страшно много неща, докато бебето ми си лежеше в креватчето първите месеци. Редовно бях в някоя друга стая и вършех нещо.
Иначе въпросите и съветите винаги ще те преследват. Научи се да ги игнорираш.
Специално за цитираните от теб случаи - докато преобличаш бебето спокойно можеш да отговориш на въпросите. На мен специално никога не ми е пречело да върша по няколко неща. Събирането с роднините е винаги изнервящо, но все пак става въпрос за малко време.
Докато бебето е малко, изисква 100% вниманието на мама, освен когато спи.
С това не съм съгласна. Бебето изисква внимание, когато е гладно или когато плаче. В останалото време определено можеш и да не седиш вперила поглед в него. Аз поне вършех страшно много неща, докато бебето ми си лежеше в креватчето първите месеци. Редовно бях в някоя друга стая и вършех нещо.
Абсолютно нормално е. 
Аз бях същата и след двете раждания. Не спиш нормално, опитваш се да правиш всичко като изрядната майка, съветите и въпросите на околните те изнервят, все не ти остава време за нормално отпускане(а и не си го помисляш), не си позволяваш да спиш и друг да пази бебето, защото все мислиш, че е най-добре ти да го свършиш, усещаш на моменти, че отговаряш нетипично остро на околните... А и друго - всеки ти дава акъл за нещо или намеква как според него е по-добре, а пък на моменти не се усещат, че пречат с шум или присъствие.
Аз бях същата и след двете раждания. Не спиш нормално, опитваш се да правиш всичко като изрядната майка, съветите и въпросите на околните те изнервят, все не ти остава време за нормално отпускане(а и не си го помисляш), не си позволяваш да спиш и друг да пази бебето, защото все мислиш, че е най-добре ти да го свършиш, усещаш на моменти, че отговаряш нетипично остро на околните... А и друго - всеки ти дава акъл за нещо или намеква как според него е по-добре, а пък на моменти не се усещат, че пречат с шум или присъствие.
съвсем нормално си е- и аз бях така. страшно се изнервях от външно присъствие и суетене около мене, постоянни въпроси за бебето и т.н. а и безсънието оказваше голяма роля. и аз сама си гледам детето, с минимална странична помощ. сега само на моменти съм супер изнервена и изморена, но и няма кой да ме смени за по-дълго време, за да разпусна и аз. обикновено има големи спорове кой да ни помогне с детето и затова се отказах вече. надявам се че по нататъка като порасне, че ще имам и аз възможността да си почина.
Може би си в следродилна депресия и най-незначителните неща те изнервят. Още повече, че си с две деца. На мен и до ден днешен ме дразнят "съветите" от страна на "добронамерените" ми близки и техните коментари, но това е част от живота ни. Бих те посъветвала да намираш повече време за почивка. Не знам, каква е възрастовата разлика между децата ти, но се опитай, когато бебето спи, да си почиваш и ти. Все пак е бебе, а едно бебе не изисква толкова много внимание (освен обгрижването), колкото иска едно поотраснало дете. Казвай си наум, че винаги ще има мърморещи роднини и ги приеми като даденост, а не лично.
Абсолютно нормално е. Не спиш нормално, опитваш се да правиш всичко като изрядната майка, съветите и въпросите на околните те изнервят, все не ти остава време за нормално отпускане(а и не си го помисляш), не си позволяваш да спиш и друг да пази бебето, защото все мислиш, че е най-добре ти да го свършиш, усещаш на моменти, че отговаряш нетипично остро на околните... А и друго - всеки ти дава акъл за нещо или намеква как според него е по-добре, а пък на моменти не се усещат, че пречат с шум или присъствие.
Не спиш нормално, опитваш се да правиш всичко като изрядната майка, съветите и въпросите на околните те изнервят, все не ти остава време за нормално отпускане(а и не си го помисляш), не си позволяваш да спиш и друг да пази бебето, защото все мислиш, че е най-добре ти да го свършиш, усещаш на моменти, че отговаряш нетипично остро на околните... А и друго - всеки ти дава акъл за нещо или намеква как според него е по-добре, а пък на моменти не се усещат, че пречат с шум или присъствие.
По повод съветите - опитай се още в началото да ги пресекнеш, дори с риск роднините да се засегнат. А за дечицата - опитай се да се успокоиш - те все пак са си деца 
Понякога изнервянето идва от ежедневното домакинство, отколкото от това да се грижиш за бебчо.
Помоли близките си, когато са ти на гости да те отменят в някое домакинско задължение, напр. свекъра да напазарува по тежките неща, зълвата да изглади, сестра ти да измие чиниите, майка ти да наготви...... Така хем ще са заети да помагат, хем и ти ще можеш да си починеш.... а може в скоро време и да престанат да идват и да вдигат дандания за щяло и нещяло около бебето......
Помоли близките си, когато са ти на гости да те отменят в някое домакинско задължение, напр. свекъра да напазарува по тежките неща, зълвата да изглади, сестра ти да измие чиниите, майка ти да наготви...... Така хем ще са заети да помагат, хем и ти ще можеш да си починеш.... а може в скоро време и да престанат да идват и да вдигат дандания за щяло и нещяло около бебето......
Нормално е да си изнервена.Аз също не можех да понасям твърде много хора на куп в къщи.Та бях раздала заповеди-по един човек в определен от мене час ,да се радва на бебето ми !!!Та поставяй изискванията си!!!Ама пет часа на главата ти един куп хора... 
не бива така.Това е време да си почиваш и да спиш с бебето си!!Колкото са децата-ами те са си деца и не трябва да даваме израз ,че ни дразнят.
не бива така.Това е време да си почиваш и да спиш с бебето си!!Колкото са децата-ами те са си деца и не трябва да даваме израз ,че ни дразнят. 
Състоянието ти е повече от естествено особенно ако си гледаш мъничето сама. Проблема не е в твоето детенце, нито в чуждите. Просто в теб бушуват все още хормони докато се пренаредят и си заемат старите стойностти, малкото беззащитно мишле е голяма отговорност и невероятна промяна в живота ти към която трябва да се адаптираш. Това че си 24 часа плътно до детето, много често без да си се наспала и да си обърнала внимание на себе си само допълва картинката. С времето нещата ще се оталожат и оправят. Просто трябва да мине малко време и да имаш търпение. Според мен се опитай да стискаш зъби малко повече, защото в противен случай ще кажеш неща за които ще съжаляваш и заради които ще се терзаеш още повече.
Пожелавам ти успех и се опитай да намериш начин да релаксираш.
Пожелавам ти успех и се опитай да намериш начин да релаксираш.
Нормално е според мен ти си изморена , имаш нужда от пълноценна почивка и всичко останало дори вниманието те натоварва.
Нормално е! Ограничи до минимум по продължителност и честота срещи с роднини и въобще с хора, които те дразнят! 5 часа за гости са доста за преуморен човек с малко бебе!
Нормално е и още как, имаш нужда от спокойствие и почивка!
направо аз ако съм и аз ще избухна и то много по-малко ще изтърпя и от теб!!!!
И аз бях така. След раждането изпаднах в депресия и всички с изключение на мъжа ми ме дразнеха и не можех да понасям съвети от какъвто и да е характер.
Сега 5 месеца по късно, мога да кажа, че преодолях това си състояние и се чувствам добре в чужда компания.
Моят съвет е да проявиш търпение, защото, колкото и ужасно да ти се вижда сега положението, всичко ще се оправи.
Сега 5 месеца по късно, мога да кажа, че преодолях това си състояние и се чувствам добре в чужда компания.
Моят съвет е да проявиш търпение, защото, колкото и ужасно да ти се вижда сега положението, всичко ще се оправи.
Нормално е да те дразнят.
Но пък и нормално е вместо да се караш на роднинското дете може да обясниш спокойно и тактично на родителите му, че не ти е особено приятно да се заседяват за дълго у дома ви, че си изморени и пр.
Все пак си представи след няколко години някои ваш роднина да намира и вашето дете досадно.
Но пък и нормално е вместо да се караш на роднинското дете може да обясниш спокойно и тактично на родителите му, че не ти е особено приятно да се заседяват за дълго у дома ви, че си изморени и пр.
Все пак си представи след няколко години някои ваш роднина да намира и вашето дете досадно.
На родните в прав текст - уморена съм - извинете лягам си. 
Така действах, тръгваха си до 10 минути и хич не смееха да ми се сърдят. Или директно им казвах, че са много на куп.
Но съвет от мен - използвай ги да те отменят малко и да можеш да си поспиш. Само чаках да дойде някой и връчвах беба и предварително изцедена кърма и слагах тапи в ушите и се трупясвах. Не се притеснявай, че ще развалиш детето, че ще го носят само на ръце и т.н. Моята сега вече на година не дава никой да я гушка за дълго, много е общителна и още действам по старата схема - роднина на гости - сън за мен .
Така действах, тръгваха си до 10 минути и хич не смееха да ми се сърдят. Или директно им казвах, че са много на куп.Но съвет от мен - използвай ги да те отменят малко и да можеш да си поспиш. Само чаках да дойде някой и връчвах беба и предварително изцедена кърма и слагах тапи в ушите и се трупясвах. Не се притеснявай, че ще развалиш детето, че ще го носят само на ръце и т.н. Моята сега вече на година не дава никой да я гушка за дълго, много е общителна и още действам по старата схема - роднина на гости - сън за мен .
Абсолютно нормално е. Аз бях същата и след двете раждания. Не спиш нормално, опитваш се да правиш всичко като изрядната майка, съветите и въпросите на околните те изнервят, все не ти остава време за нормално отпускане(а и не си го помисляш), не си позволяваш да спиш и друг да пази бебето, защото все мислиш, че е най-добре ти да го свършиш, усещаш на моменти, че отговаряш нетипично остро на околните... А и друго - всеки ти дава акъл за нещо или намеква как според него е по-добре, а пък на моменти не се усещат, че пречат с шум или присъствие.
Аз бях същата и след двете раждания. Не спиш нормално, опитваш се да правиш всичко като изрядната майка, съветите и въпросите на околните те изнервят, все не ти остава време за нормално отпускане(а и не си го помисляш), не си позволяваш да спиш и друг да пази бебето, защото все мислиш, че е най-добре ти да го свършиш, усещаш на моменти, че отговаряш нетипично остро на околните... А и друго - всеки ти дава акъл за нещо или намеква как според него е по-добре, а пък на моменти не се усещат, че пречат с шум или присъствие. 
Много си е нормално да си изнервена. И аз бях така. Имаше моменти, в които изках да изгоня всички от вкъщи, за да ми почине малко мозъка. А всички се суетят около бебето и само съвети дават. Това направи, онова направи... Никой няма да ти се сърди ако кажеш че си уморена и искаш да си починеш. Опитвай се да оставиш домакинските задължения на околните, а ти се опитай да поспиваш с бебчето и да събираш сили.
И според мен е нормално.
Аз два пъти съм минавала по този път. А Алекс в началото ми беше малък кошмар. Той се роди недоносен и понякога го кърмех на час. Не знаех кога е ден и кога е нощ Мъж ми си беше взел отпуск и много ми помагаше. Аз дремя, а той тича с Алекс на ръце и казва "ето ти един гладник"
Постепенно нещата ще влязат в релси, т.е. ще си направиш режим, най-вероятно бебето ще наложи някакъв режим. И всичко ще е ок
Аз два пъти съм минавала по този път. А Алекс в началото ми беше малък кошмар. Той се роди недоносен и понякога го кърмех на час. Не знаех кога е ден и кога е нощ
Мъж ми си беше взел отпуск и много ми помагаше. Аз дремя, а той тича с Алекс на ръце и казва "ето ти един гладник" Постепенно нещата ще влязат в релси, т.е. ще си направиш режим, най-вероятно бебето ще наложи някакъв режим. И всичко ще е ок
Нормално е, обратното е ненормално, както са ти казали момичетата. Аз го казвам сега това и за моя утеха, де
От вчера много ме дразни моето бебе - голям капризник и нервак, незнам какво да направя, за да го успокоя, все не му е кеф
Освен това много ми е криво, че нямам грам време за себе си, не можем да се видим с баща му, на всичкото отгоре се чувствам виновна, че не мога да напипам верния път към детето....
Абееее....ей такива красоти!
Дано скоро ми мине, днес чакам майка ми да дойде да го погледа, а и ще ходя на козметик
В събота отново планирам малко да изляза и да оставя детето на баща му.
Просто и майките са хора и това си казва думата
От вчера много ме дразни моето бебе - голям капризник и нервак, незнам какво да направя, за да го успокоя, все не му е кеф
Освен това много ми е криво, че нямам грам време за себе си, не можем да се видим с баща му, на всичкото отгоре се чувствам виновна, че не мога да напипам верния път към детето....
Абееее....ей такива красоти!
Дано скоро ми мине, днес чакам майка ми да дойде да го погледа, а и ще ходя на козметик
В събота отново планирам малко да изляза и да оставя детето на баща му.
Просто и майките са хора и това си казва думата
Като минат няколко месеца ще се освестиш. Аз бях много изнервена в началото с кърменето, но сега вече ми е по-леко, защото е на АМ пък и започна да спи много повече. Отдавна не съм ставала по 5 пъти през нощта 
Наспи се, излез някъде ако можеш, отиди даже и на маникюр само да е, въобще влез си в кожата и ще се оправиш 
Наспи се, излез някъде ако можеш, отиди даже и на маникюр само да е, въобще влез си в кожата и ще се оправиш 
Нормално е , разбира се .
Спомням си че като се прибрах от болницата и трябваше да ставам през нощта , за да кърмя малката седяща и умираща за сън само си повтарях - спокойно , това е само временно ....колко нощи съм си го повтаряла само
И ние сме хора ни липсват толкова много неща .Грижите за малкия човек са заели цялото ни време .
Спомням си че като се прибрах от болницата и трябваше да ставам през нощта , за да кърмя малката седяща и умираща за сън само си повтарях - спокойно , това е само временно ....колко нощи съм си го повтаряла само
И ние сме хора ни липсват толкова много неща .Грижите за малкия човек са заели цялото ни време .
Повече от нормално е
Гледай да не предаваш нервното си напрежение на бебока
Спомням си че като се прибрах от болницата и трябваше да ставам през нощта , за да кърмя малката седяща и умираща за сън само си повтарях - спокойно , това е само временно ....колко нощи съм си го повтаряла само
Гледай да не предаваш нервното си напрежение на бебока
Нормално е, аз съм жив пример.
И аз съм такъв пример!!! Много ни мъчат тия зъби, не спи беба добре, само реве, и съответно и аз съм много изнервена
Имам чувство, че само моето бебе е толкова непослушно и лошо, даже майка ми и свекърва ми повтарят непрекъснато колко била разглезена! Ами кога съм я разглезила???
Всички тези хора по скоро пречат отколкото помагат. От скоро съм мама на хубаво бебче. Гледам си го сама с таткото и по 24 часа съм платно на разположение, но установих, че като се събера с роднините и с техните деца, последните особено много ме изнервят с неспирните си въпроси - аз сменям памперс и оправям бебчо, а то детето доскоро разполагащо с цялото ми внимание кръжи около мен и нон стом ми задава въпроси и търси вниманието ми, което вече е доста заето. така се изнервих и избухнах, скарах се да не ми досажда, но ефекта е 2 минути, забравя детето и пак. А шума от повече хора в една къща направо ме съсипа само за 5 часа, бебчо също се изнерви и не искаше да заспи цял ден. нормално ли е това, да ме дразнят най-близките роднини, и то виждайки ги рядко?
Нормално е ВСИЧКО да те дразни, и човек най - често не си спестява истинските чувства и настроения точно сред най - близките.
Вместо да им се връзваш, намери някой, на който глауваш доверие и му остави детето. Хем ще види, че не е лесно и ще спре да налива акъл и методики (защото при всяко дете вървят различни такива), хем ти ще се разсееш от ежедневните грижи и ще се заредиш с много сили и настроение, за да дадеш най - доброто на бебчето.
Вместо да им се връзваш, намери някой, на който глауваш доверие и му остави детето. Хем ще види, че не е лесно и ще спре да налива акъл и методики (защото при всяко дете вървят различни такива), хем ти ще се разсееш от ежедневните грижи и ще се заредиш с много сили и настроение, за да дадеш най - доброто на бебчето.
Абсолютно нормално е, изобщо не се тормози, заради емоциите, които бушуват в теб. Напълно те разбирам, аз изцяло сама съм си гледала детето до много скоро. Мен също ужасно много ме дразнех всички в началото, но нещата наистина си идват на мястото. Много трудно ми беше до седмия месец на детото, защото до тогава го кърмех и той се будеше по 20 пъти на нощ. След това започна да спи спокойно, започна да разбира повече, спря да мрънка и да иска само да го нося и т.н. И сега ме дразнят някои роднини, които постоянно искат да го виждат и то във време, когато на тях им е удобно. В крайна сметка детето ми не е маймуна в зоопарка, не мога постоянно да се съобразявам с прищевките на този и онзи кога приискал да го види. От друга страна пък не можем да се изолираме от света завинаги, изолацията също води до депресия. Когато мине напрегнатия период в началото човек трябва да се опита да си върне, до колкото е възможно стария начин на живот - да намира време да се вижда с приятелки, от време на време някоя глезотия - прическа, маникюр или обиколка по магазините. Тези малки неща понякога вършат чудеса за настроението.
Абсолютно нормално е, изобщо не се тормози, заради емоциите, които бушуват в теб. Напълно те разбирам, аз изцяло сама съм си гледала детето до много скоро. Мен също ужасно много ме дразнех всички в началото, но нещата наистина си идват на мястото. Много трудно ми беше до седмия месец на детото, защото до тогава го кърмех и той се будеше по 20 пъти на нощ. След това започна да спи спокойно, започна да разбира повече, спря да мрънка и да иска само да го нося и т.н. И сега ме дразнят някои роднини, които постоянно искат да го виждат и то във време, когато на тях им е удобно. В крайна сметка детето ми не е маймуна в зоопарка, не мога постоянно да се съобразявам с прищевките на този и онзи кога приискал да го види. От друга страна пък не можем да се изолираме от света завинаги, изолацията също води до депресия. Когато мине напрегнатия период в началото човек трябва да се опита да си върне, до колкото е възможно стария начин на живот - да намира време да се вижда с приятелки, от време на време някоя глезотия - прическа, маникюр или обиколка по магазините. Тези малки неща понякога вършат чудеса за настроението.
По-нормално от това да си изнервена няма. 
Първо трябва да свикнеш с детенцето, да се опознаете, да преодолееш естествените си страхове. Трябва да мине време докато бушуващите хормони се успокоят, а твоят ден от напрегнат премине в рутинна програма. Като свикнеш с всичко и започнеш да се понаспиваш всичко ще си дойде на място. А децата могат да бъдат наистина крайно досадни и нетактични. Но те затова са деца.
Първо трябва да свикнеш с детенцето, да се опознаете, да преодолееш естествените си страхове. Трябва да мине време докато бушуващите хормони се успокоят, а твоят ден от напрегнат премине в рутинна програма. Като свикнеш с всичко и започнеш да се понаспиваш всичко ще си дойде на място. А децата могат да бъдат наистина крайно досадни и нетактични. Но те затова са деца. а,докога е нормален изнервеноя период?
аз вече крещя на всички подред.съседите вече ме мислят за истеричка
аз вече крещя на всички подред.съседите вече ме мислят за истеричка
ми аз също,като ме видят-как ме гледат..... 
а,докога е нормален изнервеноя период?
аз вече крещя на всички подред.съседите вече ме мислят за истеричка
аз вече крещя на всички подред.съседите вече ме мислят за истеричка
Да, нормално.Въпреки, че дъщеря ми вече не е бебе, събиранията в неудобно за мен време ме изтощават и изнервят.Нито искам да ходя някъде, нито да ми идват.Искам само да си легна и да се наспя.От две години и един месец/изключвам бременността/ съм в такъв период.Недоспиването ме скапва и изнервя.
а,докога е нормален изнервеноя период?
аз вече крещя на всички подред.съседите вече ме мислят за истеричка
аз вече крещя на всички подред.съседите вече ме мислят за истеричка
аз вече съм малко по спокойна, като че ли нещата почнаха да се нареждат. но понякога за секунди излизам извън кожата си и не мога да запазя самообладание. поне вече не се ядосвам толкова често на всички около мен.
. 
