До каква възраст е нормално да се реве без сериозна причина

  • 8 931
  • 128
  •   1
Отговори
  • Мнения: 818
До каква възраст се води за нормално детето да реве за глупости и изобщо да реве без някаква основателна причина, например падане и нараняване... или починал родител/брат/куче?

Говоря за рев, когато не стане на твоето... някой ти вземе играчката, някой ти бутне замъка от лего, някой те нарече "бебе", или пък мама е решила да не излизате днес в парка... или е време за лягане, или нещо ти забраняват, или закъсняват да те вземат от детска градина... ей такива. До каква възраст е нормално да се реве за такива неща?

Питам, понеже не мога да си сверя часовника по моите деца, тъй като у нас никога не се е толерирало получаването на разни неща с рев и на моите отдавна не им хрумва така да си търсят правата. Обаче в градината и дори в училището на сина ми... какви неща се случват пред очите ми.
8-годишно момче, което трябва да го вземат на обяд, се разревава, защото в 13:29 все още майка му не е дошла и му се налага да я почака. Това не го намирам за нормално. Или в час 7-годишно дете не успява да се справи с някаква задачка (например да реши колко е 2+2) по-бързо от съученика си и губи "състезанието" и се разревава... Тези неща са на фона на още 20-30 деца, които не реват при подобни обстоятелства. Затова се чудя... родителите на такива ревящи за нищо на една вече по-сериозна възраст деца... отчитат ли това за проблем? Бихте ли завели детето на психолог, ако видите подобни прояви? Смятате ли ги за ненормални?

Ако 3-годишната ми дъщеря се разплаче за това, че не е станало на нейното, ще го сметна за нормално, но ако на 5 години все още плаче, за да постига каквото и да било, ще потърся грешката във възпитанието й и ще стана много по-строга с цел изкореняване на подобно поведение, а ако на 7 реве, че закъснявам да я взема от училище, ще я заведа на специалист.

# 1
  • Мнения: 11 145
Аз пък познавам хора на 20-30-40 години, които плачат "без сериозна причина" (т.е. по причини извън изброените от теб и според твоята ценностна система - незначителни).
Общо взето са реализирани и високоуважавани граждани.

Та - няма финална възраст.
Но мисля, че в другата тема станаха достатъчно ясни макаренковските ти схващания и методи, така че вероятно отговорът ми няма да те удовлетвори Simple Smile

# 2
  • София
  • Мнения: 9 517
Много ме кефят такива теми - да оплюем родителите на другите деца, щото не са ги възпитали като хората или щото не са ги завели на време на психолог  ooooh!

Ако твоите деца са емоционални дървета /нарочно използвам тези думи, въпреки че са крайно крайни и неподходящи, но не и по-малко неподходящи от твоя постинг/, то има деца, които не са и са чувствителни и не виждам нищо лошо ако синът ми на 10 години понякога се разреве от яд в къщи, защото не е успял да се сети как се решава някоя задача, която е елементарна, нищо че не е оставян да се лигави и да реве на 6 например, както и не намирам за ненормално едно дете в първи клас да се притесни, че техните закъсняват да го вземат, дори аз се притеснявам ако мъж ми закъснява, но аз съм възрастен човек и ползвам телефон, за да попитам какво го забавя, докато едно дете на 7 може да си изфантазира всичко.

Но ти не се притеснявай, нали твоите деца не са за лечение, не гледай другите. И темата далеч не звучи като сравнение на часовника, а като оплюване на различните  ooooh!

# 3
  • София
  • Мнения: 8 131
Допреди да имам дете си казвах: "Как може тези родители да са си възпитали така детето?(Или по-скоро да не са)". Най-мразех да видя тръшкащо се и хленчещо от инат дете.
Е да, ама сега ми дойде до главата...И, повярвайте, аз не го уча на такива неща. Доста голяма част си е характер.

Мисля, че плачът освобождава от натрупана излишна енергия - добра или лоша. Та - нека реват.

# 4
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 308
Има по-чувствителни деца,които продължават да ревът за глупости и като по-големи.
Познавам такива.

# 5
  • София
  • Мнения: 62 595
Може, разбира се! За да се държи едно дете така, винаги има причина. Най-често е несигурност, тревожност, дори страх. Затова не бих твърдяла това, което твърди авторката. Тя не знае какво му е в душичката и в живота на това дете.

# 6
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
За ревът винаги има причина.
Дали детето ще се справи с проблема, който го кара да реве, зависи от него и родителите.
Не може за всеки един рев на детето родителя му да го игнорира. Понякога е нужно да се покаже на детето как да се справи с тази емоция.

Пресен пример от моето дете - забелязах, че се сърди когато сбърка нещо в играта, плаче и я зарязва. Обяснявах доста пъти, че всички грешат, че е важно след грешката да се поправиш и т.н. Даже пред него и аз сбърках и се поправих. Нито съм се карала, нито съм игнорирала сръдните му. След някой си път на обяснения, детето сгреши и каза с усмивка- сгреших, поправям се, няма да плача.

Днес игнорирах рева му, че иска да гледа книжка точно преди да си легне. Обещах му, че като се събуди от сън ще гледа книжката, изчаках да се нареве и отидох да го преспивам.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 25 286
8-годишното, което е ревало за майка си едва ли се е тръшкало от яд, че трябва да я чака. ПО-вероятно се е притеснило и разтревожило. Вместо да го соча с пръст и да се чудя как може да е такъв лигльо бих опитала да го успокоя. Колкото до плача заради нерешена задача... също не го намирам за ненормален. Някои хора (и деца) са по-емоционални, други не са. За емоционалността няма възраст.

# 8
  • Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
  • Мнения: 4 327
... до колкото години му се плаче Simple Smile
Всичките ми деца са емоционални ... Каката последните седмици беше под голям стрес, защото завършваше първия срок, а наближава и изпита по ФЕ във Френския институт ... В чудо се видях, защото: "Учила съм,да му се невидяло! Знам ги нещата!", а имаше по-ниска от очакваната от нея оценка по латински в училище ... Колко пъти съм повтаряла, че за оценка на се реве, че е голяма, че важни са знанията ... и ей, на ...
Да я водя ли на психолог  newsm78
За всяка емоция си има причина ... Предпочитам негативната емоция да е "показана" във вид на плач отколкото да е стаена в детската душа и да не излиза навън ...

Последна редакция: нд, 01 фев 2015, 16:40 от Почти безобидн@

# 9
  • в очите на дъщеря ми
  • Мнения: 1 779
.....................................................

 Peace Абсолютно точно  и правилно формулирано  мнение......Подкрепям с две ръце....И не не виждам нищо лошо или "клинично", в това да се разплачеш /независимо от възрастта/, когато си притеснен, изплашен  или разочарован от/ или в  дадена ситуация. Crossing Arms

# 10
  • Мнения: 5 513
С две ръце твърдя,че всеки реве по различни причини до преклонна възраст.
Сега ,като си свери часовника ще заведеш ли твоите на лекар?

# 11
  • Мнения: 818
Говоря за неща, за които наистина не е нормално да се реве... откъдето и да го погледнеш. Неща, които дори повечето 6-годишни осъзнават, че не са за реване. Аз не помня някой някога да е ревал за глупости, когато бяхме малки. И мен в първи клас се е случвало да закъснеят да ме вземат... помня че просто си чаках на пейката в коридора на училището и една лелка ме наглеждаше, а навън беше тъмно, не е като да не съм имала повод да ревна, ако реша. Но просто не ми е минавало през ума, как ще ревна за такова нещо? Чакаш спокойно и вече, ако до полунощ никой не те е взел... тогава ревни, примерно.

В класа ми има едно такова ревливо дете, ама за всичко си реве. Всички отдавна му свикнаха и на никого не му прави впечатление. Преди 2 дни едното от децата в класа му каза "Х., ревеш като бебе", а едно друго вдигна ръка и направо ме помоли да му кажа на Х. да спре да реве, защото му пречел. Въпросното ревящо дете си е за психолог, според мен.

Има някакво базово ниво социална адекватност, която си придобил до първи клас...

# 12
  • Мнения: 11 145
Говоря за неща, за които наистина не е нормално да се реве... откъдето и да го погледнеш. Неща, които дори повечето 6-годишни осъзнават, че не са за реване. Аз не помня някой някога да е ревал за глупости, когато бяхме малки.
Не помниш, щото си го изтласкала Simple Smile в моето детство преди 30-40 години си се случваше най-обичайно. А тези, които викат "Х. е бебе" и тормозят за подобни реакции, обикновено са именно децата с психологически липси.

# 13
  • Мнения: 6 365
До една възраст ревеш, след това има други стратегии. Защото винаги, на всяка възраст, е болезнено някой да атакува индивидуалността ти, света ти, ценното за теб. И винаги може да ти се реве от безсилие. Само че има други стратегии. Но примирението невинаги показва, че си "пораснал".

Но виж точно рев като бебе...макс. до 5. След това вече не че е за психолог, но да кажем, че е "горна граница на нормалното". Има такива деца по класовете. След време свикват, и другите деца свикват с тях и гледат да не ги закачат. Накрая всичко се израства.

# 14
  • София
  • Мнения: 580
Говоря за неща, за които наистина не е нормално да се реве... откъдето и да го погледнеш. Неща, които дори повечето 6-годишни осъзнават, че не са за реване. Аз не помня някой някога да е ревал за глупости, когато бяхме малки. И мен в първи клас се е случвало да закъснеят да ме вземат... помня че просто си чаках на пейката в коридора на училището и една лелка ме наглеждаше, а навън беше тъмно, не е като да не съм имала повод да ревна, ако реша. Но просто не ми е минавало през ума, как ще ревна за такова нещо? Чакаш спокойно и вече, ако до полунощ никой не те е взел... тогава ревни, примерно.

В класа ми има едно такова ревливо дете, ама за всичко си реве. Всички отдавна му свикнаха и на никого не му прави впечатление. Преди 2 дни едното от децата в класа му каза "Х., ревеш като бебе", а едно друго вдигна ръка и направо ме помоли да му кажа на Х. да спре да реве, защото му пречел. Въпросното ревящо дете си е за психолог, според мен.

Има някакво базово ниво социална адекватност, която си придобил до първи клас...

Ами явно има по-емоционални деца. Не вярвам да плаче ей така от нищо. За всеки плач си има причина. Не може да се твърди, че детето е за психолог или е социално неадекватно, ей тъй от немай къде в лудницата да го вкарваме....
Според мен трябва да се намери подход към това детенце, да му се обръща повече внимание, да му се обяснява, показва. Това, че всички деца от класа са свикнали на плача и нищо да не прави учителката ми е малко странно... Все пак затова има педагог там, трябва да има подход към такива деца. Не може да се игнорира постоянен плач.
Сподели с другите си колежки, може би те също са имали подобни емоционални деца и могат да те посъветват. Peace

Общи условия

Активация на акаунт