Диалог по "Осиновени време е да кажем..."

Диалог може да има и ще се получи, когато прочетем другия и се опитаме да го разберем /не да го одобрим, да го разберем/, когато спрем да се захващаме за конкретно написаната дума /която може да не е най-подходящата за момента, но ни е попаднала под ръка/, когато спрем да се правим, че умеем да четем между редовете и си признаем, че в повечето случаи там няма нищо, когато не градим постовете си върху извадки от контекста /от контекста, не от текста/.

 Mama_Galia_66  много добре си го казала, в този форум диалогът протича точно така - търсим под вола теле.
  Всички имаме претенции ,че сме големи, че сме "над нещата" , а всъщност в много теми ,спец в този подфорум, се усеща едно заяждане, което измества основния въпрос

И ти си го казала много точно Диване. Значи всички го усещаме по един и същ начин, а не можем да го спрем. Мислех си дори да пусна една тема, в която да влизат само добронамерени и хора, които няма да се заяждат и обиждат, и които не са болезнено чувствителни. Но си мисля- това ще промени ли някого. Характерите на всички ни са лъснали тук и кусурите ни. Случва се следното според мен. Някой пише своето мнение по зададена тема, без да иска да засегне когото и да било. Влиза друг, който решава, че само защото първия има такова мнение или защото го е казал по този начин дълбоко е засегнал най-съкровенните му чувства и болешки . И се започва ... Ето ви един пример. Мой колега, вчера. Говорим за една позната , която има осиновено дете. Той научава  в разговора / т.е. мислел е,че дедето е родено от нея/ и казва : "Така ли? Значи тя НЯМА ДЕТЕ!" В първият момент се почувствах  . После просто му обясних, че не се изразява добре , че тя ИМА ДЕТЕ.  Човекът разбра. Нищо особено. Но от ей такива неща се засягаме, че и от къде къде по-дребни. Засягаме се дори, защото някой не е съгласен на 100 % с нашето мнение, защото има различно от нашето мнение по темата. Има хора, които ако не споделяш техните разбирания, болки, мнение и пр.  те обевяват за враг на осиновяването №1, най-неграмотната, най-невъзпитаната, и т.н. за каквото се сетят те обевяват. И си мислят, че имат право , дори се чувстват задължени да те "разобличат", толкова сигурни в правотата си са само Боговете. Лошото според мен е, че  си и вярват. Застават отговоре пишат дълги постове е големи букви .... и  последния им инструмент е- "От мен довиждане! напускам форума и пр."
Така форумът загуби полезността си- има само заяждания и честитки, оплювки и поздравления , /Пу...! и Ах...!/.

И това е защото всеки търси под вола теле,както казва Галя, но всеки по свой начин.

  Ми така е, всеки може да използва "неправилната" дума, не нарочно, просто защото не вниква до там колко дребни душици има тук.Даже не мога да се сетя колко пъти съм прочела освирквания към тези дръзнали да не помислят до там и използвали "истинската майка", вместо "биологичната майка" Сякаш има хора, които само това дебнат , и веднага подскачат!!!!И какво е било питането във всъщност....., сякаш престава да стои въпроса, даже питащия вече е съжалил че е писал в тоя форум! А в действителност всички са разбрали какво е искал да каже човека, ама не, как да подминем това заяждане.
 Аз също съм се впрягала, засягала и тн, но си дадох сметка, че ако се връзвам на тия "глупости" ,просто няма да има смисъл да се "мотая" тука.Не това е причината да влизам тук, нали така?!
 Достатъчно неразбиране срещаме в обществото, ние сме вътре в нещата ,трябва да се толерираме и подкрепяме!

Диалоооооооооог!
Диване, Дарена   

Мама Галя, колкото и да ни се иска диалог, винаги ще си останем от двете страни.Мое неангажиращо мнение.Виж, ако за диалог  се приема мирно съвместно съжителство-да.

Аист, според мен възможността да сиалог е първото доказателство за толерантност. Половината ми познати /рядко наричам хора приятели, за това ползвам тази дума/ са на светлинни години от моите виждания по почти всички въпроси. Това не ни пречи да се изслушваме и да комуникираме много добре.
Приеме ли се по подразбиране деленето на две страни, задължително се поставя и бариера, така си мисля.

Аист, прощавай но и аз мисля така. Нещо повече. Осиновените деца според мен виждат в наше лице родителите си, с които по една или друга причина не са били в диалог. Това е и причината за конфликта тук. А и първичната рана идва според мен от пренасянето на отношението към биологичната майка върху осиновителката- или т. нар. проектиране и невъзможността за диалог между двете- осиновителка и дете. Не виня никого. Просто разсъждавам.

   А според мен, осиновителите виждат в нас децата си.
 За мен раната идва от това, че съм се почувствала предадена от майка ми, най-близкия ми човек / би следвало/ ме е лъгал години наред!!!! Да, оправдания има , мотиви.....къде отиде доверието?!Не е честно!!! Можеше просто да ми каже истината още първия път като попитах.Няма да съм лицемерна, това е много обидно, да ти нямат грам доверие...
  Много объркано стана, дано сте ме схванали.

Дива-не, аз поне схванах. И винаги съм си мислила точно това - че всичко идва от "тайната". И винаги тихо съм изпращала хилядите си благодарности към вас, порасналите деца, които споделяте какво ви е на душата и на сърцето. За съжаление, това е живота - учим се от болката на другите, за да не допуснем това с нашите деца.   

   Затова и пиша тук manja_66 !Иска ми се да променя отношението към осиновяването,към осиновителите , към осиновените , нищо повече!!!!

Не, Маня, не всичко идва от "тайната" и от лошо отношение на осиновителите. И аз така си мислех, докато не ми го каза моето дете.

Болката идва от това, че тази, която го е носила 9 месеца под сърцето си, чийто глас, миризма навици са му били близки, си е отишла веднага след като се е появил в новия, чуждия свят. ТЯ е трябвало да го нахрани, подсуши и утеши, защото на НЕЯ той безрезервно е вярвал, познавал я е от самото си сътворение. ТЯ си е отишла и го е оставила на непознати хора, които са се погрижили за него, но е можело и да не се погрижат, защото той не ги е познавал, следователно и те не са го познавали и той е можело да умре. Тогава той се е почувствал сам, беззащитен и немощен в огромния нов свят и всеки момент е очаквал и те да си отидат и да го оставят, както си е отишла ТЯ. Защото вече е бил предаден от тази, която го е създала, която по естествените човешки закони би трябвало да бъде с него и да го обича безусловно. Това е болката, както ми я описа моето дете, с негови си думи.

Сега не мога да пиша повече, защото след този разговор плаках почти цяла нощ, а той заспа и спа много спокойно след като се опитах да го уверя, че ТЯ просто е знаела за голямата любов, която расте в моето сърце и го е предала на хора, които да ме намерят - мен и татко му.

Диване, ако ние виждахме във вас децата си, от нас към вас щеше да струят само хубави чувства, защото ние не сме предадени или разочаровани от тях . Ние  не искаме децата ни един ден да носят вашата болка, защото с нищо не сме ги предали, не сме постъпили като вашите родители. Затова и много ни боли когато повечето от осиновените държат да ни убедят, в неизбежността на болката и най-вече в невъзможността да бъде излекувана. Прощавай, не нападам теб, но просто с теб започна диалога, понякога имам усещането, като чета постове на осиновени, че ние сме  виновни за това ,че сме осиновители.

Ганката,никой не отрича болката.Въпросът тук е за отношението на осиновените деца във форума към  осиновителите във форума.

Уважавам всички мнения, но аз смятам, че не можем да промяняме природните закони - когато загубиш завинаги човека, от чиято клетка си се пръкнал на този свят, боли. Тази болка не се лекува. С нея се свиква.

И моето мнение е такова.