Когато ми я донесоха след като родих разбрах,че това е най-хубавото и смислено нещо,което съм направила
в живота си.Тогава я заобичах наистина
в живота си.Тогава я заобичах наистина
- Публикувана: 9 окт. 2008, 20:15 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2008, 14:12 ч.
Кога си заобичахте бебетата?
anineshich това че те е страх е нормално, но съм съгласна с loli4ka, че щом търсиш мнението по въпроса тук може би наистина си готова да имаш дете и съм сигурна, че много ще го обичаш. Винаги съм знаела, че моите родители ме обичат много, но чак сега разбрах колко много. Докато човек няма дете просто неможе да го разбере.
Аз бях много радостна от мисълта, че ще имам дете през цялата си бременност и мига в който се появи моята дъщеря на бял свят се чувствах невероятно щастлива, но това беше до момента в който се прибрахме у дома.
Понеже моята малка принцеса беше много ревливо бебе и ме държеше по цели нощи будна
аз в едни момент осъзнах, че не изпитвам нищо към нея. Седях и я гледах в креватчето и си казвах "Ако знаех какво ще е никога нямаше да поискам да имам дете" 
и се чувствах ужасно зле заради това. В същия момент баща и ми обясняваше колко е щастлив и колко много я обича, а аз си мълча и нищо не казвам. И немога да кажа точно как и кога, но може би постепенно от ден на ден аз започнах да усещам, че това е най-любимото, най-милото и най-обичното от мен същество. Сега дори не ми се вярва, че е имало време когато не съм я обичала.
Според мен не при всяка майка любовта към детето идва в мига на раждането.
Стана много дълго дано да имаш търпение да го прочетеш. Надявам се че съм ти била полезна
Аз бях много радостна от мисълта, че ще имам дете през цялата си бременност и мига в който се появи моята дъщеря на бял свят се чувствах невероятно щастлива, но това беше до момента в който се прибрахме у дома.
Понеже моята малка принцеса беше много ревливо бебе и ме държеше по цели нощи будна
аз в едни момент осъзнах, че не изпитвам нищо към нея. Седях и я гледах в креватчето и си казвах "Ако знаех какво ще е никога нямаше да поискам да имам дете" и се чувствах ужасно зле заради това. В същия момент баща и ми обясняваше колко е щастлив и колко много я обича, а аз си мълча и нищо не казвам. И немога да кажа точно как и кога, но може би постепенно от ден на ден аз започнах да усещам, че това е най-любимото, най-милото и най-обичното от мен същество. Сега дори не ми се вярва, че е имало време когато не съм я обичала.Според мен не при всяка майка любовта към детето идва в мига на раждането.
Стана много дълго дано да имаш търпение да го прочетеш. Надявам се че съм ти била полезна
Да Гема много ти благодаря,моя съседка преди време ми разказва ,че заради екстремно тежко раждане(ИМА 42 ШЕВА)не е шега за съжаление когато е родила синкото Вики не само ,че не го е обичала,а не е искала да го погледне! 
На сила го е взела под натиск от родителите й и мъж й(с който е искала да се разведе,веднага щом излезе от 2градска)!А,сега ако ги видите каква картинка са...
само за него говори и се разтапя като каже`моя Вики`!
Аз не пожелавам такова изродско раждане на никого
и въпреки че си представям нещата в доста по-лек вариант,не това ме кара да го обмислям толкова!
Много ги харесвам бебчовците особено между 6м. и 2г. са супер занимавка,обаче като стане напечено най-хубавото е че мога да `изчезна`на момента(има си мама ,да се оправя)
Когато му дойде времето ще му мисля 
за всички майки!
когато е родила синкото Вики не само ,че не го е обичала,а не е искала да го погледне! На сила го е взела под натиск от родителите й и мъж й(с който е искала да се разведе,веднага щом излезе от 2градска)!А,сега ако ги видите каква картинка са...
само за него говори и се разтапя като каже`моя Вики`!Аз не пожелавам такова изродско раждане на никого
и въпреки че си представям нещата в доста по-лек вариант,не това ме кара да го обмислям толкова!Много ги харесвам бебчовците особено между 6м. и 2г. са супер занимавка,обаче като стане напечено най-хубавото е че мога да `изчезна`на момента(има си мама ,да се оправя)
Когато му дойде времето ще му мисля за всички майки! 
От момента, в който разбрах, че съм бременна. 
Ами в началото го гледах малко странно, все едно беше новата ми кукла той все спеше. Но след 2-рия ден у дома, като започнаха коликите, като го чух как жално плаче...ами не може да не го заобичаш горкото и да се чудиш как да му помогнеш.
Няма готова майка...всички ставаме такива след като се роди детето
той все спеше. Но след 2-рия ден у дома, като започнаха коликите, като го чух как жално плаче...ами не може да не го заобичаш горкото и да се чудиш как да му помогнеш.Няма готова майка...всички ставаме такива след като се роди детето
Заобичах дъщеря си докато бях бременна, усещах я да мърда в мен и се мъчех да си я представя. Като се роди толкова хубавка, не можех да й се нарадвам (и още не мога). Но появяването й в живота ни беше голям шок. Според мен колкото повече годините се трупат, толкова повече човек влиза в някакъв стереотип за себе си и живота си и му е по-трудно да адаптира, когато има деца. Това обаче е друга тема. Обичта към малкото човече расте всеки ден 
Исках детенце още преди да забременея, по стечение на обстоятелствата при мен това се случи късничко - на 31. Бременността ми беше планирана. Докато бях бременна се чувствах щастлива и пълноценна. Когато родих, обаче, трудно осъзнах какво точно се е случило. Очакванията ми бяха да изпитам безумна любов към бебето. Изпитах я, но не веднага. Стана постепенно. Сега обичам невероятно много сина си. Тази обич не може да се сравни с нищо.
Точно така стана и при мен
От момента,в който за първи път го видях на 3D.Бях в 10-та седмица.Никога няма да забравя този момент.
Разплаках се от умиление.
Разплаках се от умиление.
аз бях в 6, когато се случи същото 
Особено втория път ..много бързо се разгаря 
Според мен просто не си срещнала ЧОВЕКА с когото искаш да имате общо дете.Поне при мен беше така-когато се появи съпругът ми в моя живот и веднага започнахме да правим планове за сватба и бебе.Просто се случи.Така го чувствах. 