На мен ми отне време да я заобичам.Въобще не усетих прилив на обич като се роди.И няколко месеца след това.Може би като стана на около 6 месеца и вече можехме да си играем ,а не само да реве( ах,колко зле звучи) ,чак тогава вече я заобичах.Сега постоянно си я целувам.Но и аз като теб се чудех каква ли майка ще съм.Никога не съм била добра с децата и не съм се прехласвала по тях.Но майчинското чувство идва съвсем естествено.
- Публикувана: 9 окт. 2008, 20:15 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2008, 14:12 ч.
Кога си заобичахте бебетата?
Проблема си е в мен 
,по ирония на съдбата попадам на отговорни мъже и причината да са бивши е именно тази,че гледахме в различни посоки!Излидаш с някого с който ви е супер заедно,пълно единомислие,всичко е много добре и......сл. известно време се започва с офертите,след първото `не`вече не е същото 
и......това е! започвам от начало(в което няма нищо лошо)Когато аз харесвам или съм доволна от нещо,неискам да променям нищо,искам да е във вида в който ми харесва.За съжаление май е в мъжката природа все да искат повече и повече 
Аз съм сигурна ,че ще си обичам детенцето,а ви попитах за да знам как се случило с вас,аз сега нито се го представям,камо ли да обичам нещо което го няма!А с появата му нищо чудно да се закопая за винаги ,без почивен ден,доживотен ангажимент,олеле
Не съм готова!Забранила съм на половинката да ми звъни,за да помисля сама и го измислих,по нататък ще е!
МЕРСИ
,по ирония на съдбата попадам на отговорни мъже и причината да са бивши е именно тази,че гледахме в различни посоки!Излидаш с някого с който ви е супер заедно,пълно единомислие,всичко е много добре и......сл. известно време се започва с офертите,след първото `не`вече не е същото и......това е! започвам от начало(в което няма нищо лошо)Когато аз харесвам или съм доволна от нещо,неискам да променям нищо,искам да е във вида в който ми харесва.За съжаление май е в мъжката природа все да искат повече и повече Аз съм сигурна ,че ще си обичам детенцето,а ви попитах за да знам как се случило с вас,аз сега нито се го представям,камо ли да обичам нещо което го няма!А с появата му нищо чудно да се закопая за винаги ,без почивен ден,доживотен ангажимент,олеле
Не съм готова!Забранила съм на половинката да ми звъни,за да помисля сама и го измислих,по нататък ще е!
МЕРСИ
И аз
Когато родих дъщера си, все още "не я познавах"... Гледах я отстрани и си повтарях "това е моето дете"... Когато навърши 2 месеца вече бях тотално и безвъзвратно изгубена в любовта си към нея и това чувство става все по-силно и силно, че направо ме боли
Дъщеря ми е искано, чакано и планувано бебе. Имах много притеснения покрай бременността, след раждането също. Сигурно съм я обичала и тогава, но не така силно, както сега. Нещата започнаха да се случват постепенно. Ден след ден. Не знам кога точно осъзнах, че я обичам безумно, но не беше с виждането на двете чертички на теста.
Сега отговорно мога да кажа, че тя е най-голямата радост в живота ми и единствено съжалявам, че се "дърпах" и не исках дете в продължение на цели 5 години. Но пък съм благодарна на мъжа ми, че ме чака през цялото това време да се усетя готова за дете и да започнем с опитите.
Сега отговорно мога да кажа, че тя е най-голямата радост в живота ми и единствено съжалявам, че се "дърпах" и не исках дете в продължение на цели 5 години. Но пък съм благодарна на мъжа ми, че ме чака през цялото това време да се усетя готова за дете и да започнем с опитите.
Заобичах я в мига, в който я видях.
Бременността ми не беше планирана, случи се неочаквано.Точно така е при мен.
Бременността ми не беше планирана, случи се неочаквано.
Любовта, която жената изпитва към детето си, не може да се сравни с никоя друга - поне при мен беше така........в мига, в който се родиха и се видяхме очи в очи, разбрах, че няма никой друг на света, който да обичам повече от тях! 
И аз не обичам чужди деца. Просто не знам какво да ги правя, какво да им говоря. Бебенцата са ми сладки, но не изразявам това с прехласване и лигавене.
Иначе и аз хич не мислех, че мога да имам дете преди. Е, предполагам ще кажете, че е нормално като се има предвид, че бях на 18, но според мен проблемът не е във възрастта. Както се вижда и на по-възрастни хора им се случва същото. Та живеех си блаженно и изобщо не помислях за деца когато изведнъж бам...открих форума. И от там се почна, ужасно много исках да имам бебе. Няколко години по-късно вече гушкам моята дребосъчка Не знам дали това, което изпитвах по време на бременността е било точно любов. Аз всъщност изобщо не можех да повярвам, че ми се случва на мен това и е реално. След като се роди определено я заобичах.
Мислех си, че като се роди ще се сдобия по някакъв начин с подход да общувам с децата. Нали вече си имам мое и общувам с него. Не стана така, още се чудя какво да кажа на чуждите деца. Но не губя надежда, може пък с времето да се променя
Иначе и аз хич не мислех, че мога да имам дете преди. Е, предполагам ще кажете, че е нормално като се има предвид, че бях на 18, но според мен проблемът не е във възрастта. Както се вижда и на по-възрастни хора им се случва същото. Та живеех си блаженно и изобщо не помислях за деца когато изведнъж бам...открих форума. И от там се почна, ужасно много исках да имам бебе. Няколко години по-късно вече гушкам моята дребосъчка
Не знам дали това, което изпитвах по време на бременността е било точно любов. Аз всъщност изобщо не можех да повярвам, че ми се случва на мен това и е реално. След като се роди определено я заобичах. Мислех си, че като се роди ще се сдобия по някакъв начин с подход да общувам с децата. Нали вече си имам мое и общувам с него. Не стана така, още се чудя какво да кажа на чуждите деца. Но не губя надежда, може пък с времето да се променя
Абе сега четох поста ти за зодиите.....това направо го отпиши.....супер глупотевина...ми ако стане както искаш, а след всичките ти зчисления се роди преждевременно или го преносиш и отиде в друга зодия - ще го връщаш ли....
Хич не се настройвай на такива вълни - като почнеш с опитите - каквото такова...
Хич не се настройвай на такива вълни - като почнеш с опитите - каквото такова...
