Бягай - ОПАСНО - проблеми със свекървата .... ?!?

  • 8 918
  • 128
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 940
Мисля си, че все пак живеем във времена когато децата трябва да са абсолютно самостоятелни. Един вид като решат да се женят и да имат деца, отдавна да са престанали те самите да са такива. Под това разбирай--да чакат на мама и тате да наготвят, да купят, да поправят и да донесат.
Родителите на моя приятел в началото (преди 8 години) също не ме харесваха и ме гледаха пренебрежително. Обаче никога не сме ги притеснявали, живяхме с тях само няколко месеца докато се нанесем в дома си.
Колко войни сме водили...мълчаливи войни. Аз никога не съм се карала с тях. Ето, откакто сме отделно от тях, всичко е наред. Ходим си на гости, никой на никого не се меси.
Не смятам, че проблема е в "свекърва ти" (щото тя не ти е такава). Моят приятел (защото нямаме все още брак) никога не се води по техния акъл. Ние сме си отделно семейство. Никога не ми е казвал, че майка му е по-добра от мен за каквото и да било. Никога не бих се примирила с желанието на мъжа до мен да живеем с родителите му.

# 91
  • Мнения: 94

Сега ще боли , но после е още по-тежко.



Абсолютна истина! Ще дам всичко от себе си в името на нещо хубаво, а ако не се получи - краят е неизбежен и мама и син ще заживеят най-сетне доволни и щастливи ....  Cry

# 92
  • Мнения: 94
А аз продължавам да смятам, че той трябва да се отдели. Сам за сега. Да поживее отделно, да се откъсне от майка си, а едва тогава, ако желаете да живеете заедно.


 Peace

# 93
  • Мнения: 94
Един вид като решат да се женят и да имат деца, отдавна да са престанали те самите да са такива.

Ако разбере точно това - няма да имаме проблеми. Това е и целта ми.

# 94
  • Мнения: 6
Здрвейте, ще си позволя дасе намеся и аз. Не искам да поучавам никого занищо как да постъпи и защо. Слушай сърцето си и прави това което то те учи. Аз от пет години съм омъжена, но моята свекърва не беше в България, като си дойде преди три години когато се роди детето всичко тръгна надолу.
Преди това съм я видяла за 2 седмици само около сватбата, аз не можех да говоря с нея когато го правех ми се стичаха сълзи незнам защо.
Сега няма по- мамино синче от моят мъж, за всичко съм виновна аз, скандали и разправиии всяка вечер, този това казал онзи онова и така.
Мисли и не прави компромиси със себе си! Успех!

# 95
  • Мнения: 282
И според мен проблема е в приятеля ти.
Няма да бъдеш щастлива с човек, който не те е приел  изцяло такава каквато си, без да се влияе от мнението на другите.
Не обвинявай майката, проблема с нея може да бъде решен много лесно, ако приятелят ти поиска, но той предпочита да снове между двете и още по-лошо очаква от теб да се нагодиш към ситуацията.
Не виждам смисъл да те съветвам да спечелиш мамчето, защото това ще бъде дълга и изморителна битка без особен резултат - може да се опиташ да изглеждаш в очите й идеалната снаха, но колко много нерви ще ти струва това,а и не мисля, че ще ти е приятно да живееш в чужда кожа и все някога ще ти писне да играеш роля.
Сега е момента да поставиш ясни граници във вашите отношения и да настояваш за самостоятелност.
За твоето положение много вярна е тази мисъл:  "обичай ме, ако можеш да ме приемеш такава каквато съм, ако искаш, но не можеш знай - всичко било е, но само на сън..."

# 96
  • Мнения: 94
Здрвейте, ще си позволя дасе намеся и аз. Не искам да поучавам никого занищо как да постъпи и защо. Слушай сърцето си и прави това което то те учи. Аз от пет години съм омъжена, но моята свекърва не беше в България, като си дойде преди три години когато се роди детето всичко тръгна надолу.
Преди това съм я видяла за 2 седмици само около сватбата, аз не можех да говоря с нея когато го правех ми се стичаха сълзи незнам защо.
Сега няма по- мамино синче от моят мъж, за всичко съм виновна аз, скандали и разправиии всяка вечер, този това казал онзи онова и така.
Мисли и не прави компромиси със себе си! Успех!

Всички онези,които казват,че проблема не майката - незнаят само колко са прави! Наистина е така и го осъзнавам. Сега като се замисля ... колко смешни са "мамините синченца",които от една страна се перят като пуяци "виж ме к`ъв мъж съм", а в същото време са се хванали за фустата на мама и не се пускат от нея. Мисля си,че след време проблема си остава изцяло за тяхна сметка, но вече ще е безкрайно късно за каквото и да е .... Всичко това важи в пълна степен и за моя възлюбен. Жалки са, смешни са ....

# 97
  • Мнения: 1 432
За времето ,което прекара във форума ,щеше да намериш принца на бял кон. Успех, и далеч от този индивид   bouquet

# 98
  • Мнения: 94
За времето ,което прекара във форума ,щеше да намериш принца на бял кон. Успех, и далеч от този индивид   bouquet

Изпаднала сте в дълбоко заблуждение,че си стоя във форума и тръпна какво ще ми напише който и да е.....и в същото това време горчиво съм заронила сълзи , или пък съм се обрекла на един човекк. Ако нямаш желание да вземеш отношение по темата - моля, поне не пиши "просто колкото да се каже,че си се включила". Никого не съм задължила с каквото и да е !!!!!!!!!

# 99
  • Мнения: 1 432
Лелеее, пък аз исках само да те подкрепя  Confused

# 100
  • София
  • Мнения: 1 278
darry_darry , не искаш да погледнеш фактите ми се струва  Laughing Не е задължително момчето да е "мамино синче" щом се вслушва в преценките на майка си и не се решава на съжителство/брак с теб. Просто не те харесва достатъчно, не иска да е с теб на всяка цена, не си мечтаната половинка и т.н. Един влюбен, обичащ и отдаден мъж има друго поведение, независимо от мнението на околните, пък било те и негови родители. Насила хубост не става и не случайно ти обърнах внимание в по-ранен пост на твоята "инициативност".

# 101
  • Мнения: X
Не е ли притеснително за теб да си тази, която настоява за задълбочаване на отношенията? Извини ме, но аз съм старомодна (или просто стара Laughing) и смятам, че тази роля се полага на мъжа - той да предлага брак/съвместно съжителство, той да ме търси, той да иска деца и т.н.
По отношение на преценката на майката - не е необходимо да те познава, за да заключи, че не си подходяща за сина и - има други важни факти - биография (поразпитала е за теб и семейството ти), поведение (синът и и е разказвал доста неща, както и на теб е разказвал за нея), лична среща (дори и веднъж) и т.н.

Хм.... отдавна не бях чела подобни врели-некипели Joy. Аз ако разсъждавах по този начин щях да се постаря никой да не го разбере. Извинявай, че те наскърбявам.

# 102
  • Мнения: 94
Лелеее, пък аз исках само да те подкрепя  Confused


В такъв случай ти дължа извинение - не съм разбрала правилно

# 103
  • Мнения: 196
darry_darry , не искаш да погледнеш фактите ми се струва  Laughing Не е задължително момчето да е "мамино синче" щом се вслушва в преценките на майка си и не се решава на съжителство/брак с теб. Просто не те харесва достатъчно, не иска да е с теб на всяка цена, не си мечтаната половинка и т.н. Един влюбен, обичащ и отдаден мъж има друго поведение, независимо от мнението на околните, пък било те и негови родители. Насила хубост не става и не случайно ти обърнах внимание в по-ранен пост на твоята "инициативност".

Аз съм на същото мнение...

# 104
  • Мнения: 4 841
darry_darry, много самоуверено звучиш, та чак агресивно на моменти... Което, както знаеш, означава точно обратното... Според мен трябва да си направиш един сериозен анализ на връзките - предишни и настояща... Как са започвали, как са протичали, как и защо са приключвали...
Не твърдя, че съм права, но ако наистина имаш проблем с теглото и съответно дефицит на самочувствие, ако се хвърляш на всяка връзка като на последен възможен влак и в стремежа си да не го изпуснеш форсираш прекалено много нещата, никой мъж не би бил въодушевен...
Дали е нерешително мамино синче, ние няма как да знаем, но съдейки по твоето поведение във форума, по-скоро си представям мъж, разколебан от прекалената преса... За твърде кратко време искаш да се случат твърде много неща, а като не стават, търсиш причината  в най-удобното клише - "злата свекърва"...
Не искам да те обидя, просто се замисли над тези въпроси.

Общи условия

Активация на акаунт