Biz, честит рожден ден!!! 
Хайде догодина на местна земя. 
Хайде догодина на местна земя. - Публикувана: 19 окт. 2008, 07:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2008, 22:55 ч.
77 американски феи чакат да орисат малката щерка на [sfkbfk]!
Извинявам се, че се намесвам, но с най-добри чувства искам да попитам: Не смятате ли, че след някоя и друга година децата ви, които ще са вече големи хора, ще са в състояние, дори ще настояват да взимат сами решения за образованието си. Не искам никой да обидя, но просто не мога да си представя, как някой друг вместо мен решава къде и какво да уча...та даже за магистърска и докторска степен стана дума.
да взимат сами решения за образованието си. Не искам никой да обидя, но просто не мога да си представя, как някой друг вместо мен решава къде и какво да уча...та даже за магистърска и докторска степен стана дума. и аз със най-добри чуства да попитам - кой е казал, че ние ще решаваме за децата си какво и къде ще учат
? ние само полагаме усилия да проучим и да им представим информация за това какви възможности има пред тях, решенията си ги вземат те. дори от сега, камо ли след някоя и друга година. напълно сме ок и ако решат въобще да не учат. животът си е техен, те си го живеят. ако искат като готвачи, ако искат като зъболекари. аз обаче не искам един ден да ми кажат "ти си виновна, че не си ме информирала!". за това се опитвам да се застраховам срещу такава опасност .Що е Кембридж, го отнасям като куцо пиле, пардон кокошка, домат, пък било и то бившо църкве. 
кембридж, а? около $5к на година за студент от европейска държава за всички програми, между $10к и $20к в зависимост от програмата за студенти от други държави за андъградюетс
. 
и аз със най-добри чуства да попитам - кой е казал, че ние ще решаваме за децата си какво и къде ще учат
? ние само полагаме усилия да проучим и да им представим информация за това какви възможности има пред тях, решенията си ги вземат те. дори от сега, камо ли след някоя и друга година. напълно сме ок и ако решат въобще да не учат. животът си е тях, те си го живеят. ако искат като готвачи, ако искат като зъболекари. аз обаче не искам един ден да ми кажат "ти си виновна, че не си ме информирала!". за това се опитвам да се застраховам срещу такава опасност .Просто така ми прозвучаха някои от мненията, не всички. Не виждам, разбира се нищо лошо в това родителите да се интересуват, да насочват децата, ако въпросните се нуждаят от насока. Но някои изказвания ми прозвучаха една идея по-"амбицирани" от обикновеното насочване, затова реших да попитам. Вероятно ми е направило впечатление, защото съм по-близо до възрастта за учене в колеж, отколкото до тази за изпращане на децата ми в колеж...предполагам, че заради това възприемам нещата по различен начин. А пък и последното решение, което родителите ми, вместо мен са взели относно моето образование, е било когато са ме записвали в първи клас. Но явно тук нещата са доста по-сложни ( съдя от темата на Анет за училищата, която чета с интерес ) и се изисква родителят да е доста по-ангажиран в това отношение.
последното решение, което родителите ми, вместо мен са взели относно моето образование, е било когато са ме записвали в първи клас.
Сериозно? Не се заяждам, но ако си като повечето тук, кандидатствала след 7-ми клас в езикова или математическа гимназия, не е ли И това нещо, в което са те насочили именно родителите ти?
Хиър, парите на РНС не са ли пак от дарения, както и парите за кампаниите на МакКейн и Обама.
Моите родители се бъркаха в образованието ми до дупка. Но много рядко това ми е било противно. Шапка им свалям, че работиха толкова здраво, за да плащат за скъпо образование.
последното решение, което родителите ми, вместо мен са взели относно моето образование, е било когато са ме записвали в първи клас.
Сериозно? Не се заяждам, но ако си като повечето тук, кандидатствала след 7-ми клас в езикова или математическа гимназия, не е ли И това нещо, в което са те насочили именно родителите ти?
Абсолютно сериозно
. Подготвях си се, кандитатствах си и си ме приеха, и си се записах без никакво участие на родителите ми, камо ли пък влияние. Седях и учех постоянно в къщи, а баща ми все ме агитираше да ида на кино да се разсея малко, но аз просто бях безнадежден случай. Даже си спомням, че и желанията за училища напълно сама си подреждах. Мисля, че само на записването за изпитите бях с майка ми, защото трябваше родител. В 7-ми клас все пак съм била на 12-13 години, можела съм да преценя какво искам и какво е добре да уча. Това странно ли е?
Clairette, родителството тук за мене има своите правила. Каквото нашите родители са правели - невинаги е толкова приложимо тук и сега.
Позагледай се какво чудо е по колежите около май месец (тогава ли беше?) Родители и деца обикалят кампуси, разглеждат, разпитват, от колежа ги развеждат, обясняват, стараят да им се харесат, да ги спечелят за клиенти. Ние тук, на този етап, просто си фантазираме невинно. Но ако правилата на играта са такива, ще обикаляме кампуси. Не знам дали децата ще кажат "защо ми се бъркаш?", но много по-вероятно е да кажат "еди кой си обикаля с майка си кампуси, а ти къде си"? Абсолютно не се сещам за родител, който да не се интересува по този въпрос. Има и инвестиционните влогове за колеж, от бебешка възраст започват (добре, че не се вързах на това, а си го мислех.
)
Какво ще учат в действителност децата, и дали ще учат, и къде - не може да се каже. Понякога обстоятелствата го решават. Една моя позната ми разказваше как винаги си се представяла в голям университет, в голям град, с различни хора, с момчета и момичета. В крайна сметка се озовала в най-малкия колеж в щата (така и не се постарах да му знам името), изцяло девически, в изолиран малък кампус. Но това бил единственият колеж, който й отпуснал пълна стипендия, и това предопределило решението.
Позагледай се какво чудо е по колежите около май месец (тогава ли беше?) Родители и деца обикалят кампуси, разглеждат, разпитват, от колежа ги развеждат, обясняват, стараят да им се харесат, да ги спечелят за клиенти. Ние тук, на този етап, просто си фантазираме невинно. Но ако правилата на играта са такива, ще обикаляме кампуси. Не знам дали децата ще кажат "защо ми се бъркаш?", но много по-вероятно е да кажат "еди кой си обикаля с майка си кампуси, а ти къде си"? Абсолютно не се сещам за родител, който да не се интересува по този въпрос. Има и инвестиционните влогове за колеж, от бебешка възраст започват (добре, че не се вързах на това, а си го мислех.
)Какво ще учат в действителност децата, и дали ще учат, и къде - не може да се каже. Понякога обстоятелствата го решават. Една моя позната ми разказваше как винаги си се представяла в голям университет, в голям град, с различни хора, с момчета и момичета. В крайна сметка се озовала в най-малкия колеж в щата (така и не се постарах да му знам името), изцяло девически, в изолиран малък кампус. Но това бил единственият колеж, който й отпуснал пълна стипендия, и това предопределило решението.
Като отворихме темата за образованието...
ето едно интересно клипче на което попаднах скоро.
http://static.videoegg.com/ted/flash/fullscreen.html?v=/ted/movi … p;cid=/ted/movies
ето едно интересно клипче на което попаднах скоро.
http://static.videoegg.com/ted/flash/fullscreen.html?v=/ted/movi … p;cid=/ted/movies
Oляляяяяя, че тез деца тук и сега не могат чисто физически да стигнат до 90% от учебните заведения без помощ от родителите си. А и тези родители много повече се ангажират с образованието на децата си финансово, отколкото навремето нашите
Кларет, ти си още малка, но както сама каза се зачиташ из нашите радини вълнения - къща се купува в добър скул дистрикт, местиш се заради по-добра детска градина, сменяш месторабота за да си позволиш графика на детето, робуваш здраво /справка при Миз дори през ваканцията/, като опрат нещата до колеж става чудно... нещата с две думи са много различни и се налага да се планира и оптимизира години по-рано, щот ако случайно детето реши че иска да учи кой ще е тоз бг родител дет ще му каже да се оправя само и че държавата дава много ниска лихва на студентските заеми? Целият ти живот хммм се фокусира върху възможностите за обучение! Нямам спомени нашите родители да са били изправяни пред подобни избори
Та да си дойдем на темата - ти защо мислиш, че мръзна като псе, изплащам мортгидж и купувам ботуши насред "прекрасната" и скъпа Нова Англия
Знам, че ги знаеш тези неща, и аз уж ги знаех, но като опря ножът до кокала перспективата се смени Анет много добро го беше формулирала това по адрес на едни мои ммммм нереалистични занасяния 
Кларет, ти си още малка, но както сама каза се зачиташ из нашите радини вълнения - къща се купува в добър скул дистрикт, местиш се заради по-добра детска градина, сменяш месторабота за да си позволиш графика на детето, робуваш здраво /справка при Миз дори през ваканцията/, като опрат нещата до колеж става чудно... нещата с две думи са много различни и се налага да се планира и оптимизира години по-рано, щот ако случайно детето реши че иска да учи кой ще е тоз бг родител дет ще му каже да се оправя само и че държавата дава много ниска лихва на студентските заеми
? Целият ти живот хммм се фокусира върху възможностите за обучение! Нямам спомени нашите родители да са били изправяни пред подобни избори Та да си дойдем на темата - ти защо мислиш, че мръзна като псе, изплащам мортгидж и купувам ботуши насред "прекрасната" и скъпа Нова Англия
Знам, че ги знаеш тези неща, и аз уж ги знаех, но като опря ножът до кокала перспективата се смени
Анет много добро го беше формулирала това по адрес на едни мои ммммм нереалистични занасяния Та да си дойдем на темата - ти защо мислиш, че мръзна като псе, изплащам мортгидж и купувам ботуши насред "прекрасната" и скъпа Нова Англия
А, де, и аз това питам!
Кларет, живота тук е малко по-различен от този, на които ние сме свикнали ( за добро или лошо). Все по-често ни се налага да се занимаваме с въпроси, за чието съществуване дори не сме подозирали доскоро. Живот, какво да го правиш.
Иначе си права, децата трябва да са свободни в избора. Ти пък, както каза миз, трябва да живееш с чувството, че си им дал информацията, за да го направят.
за ученето в чужбина- много университети имат семестъри аброд или летни програми(мъжа ни ходи едно лято в Ирландия на такава и почти отидохме в Египет за семестър, но заради моите документи не успяхме). Ако живееш две години(ако не се лъжа) в даден щат може да претендираш за резидент на щата и се плаща по-малко в университета му.
иначе зависи от дИтето- ако няма в главата и тук и там и на Марс ще намери начин да се напие или да прави бели.
Райт! И аз tова споменавах стъди аброад, но не обясних какво е. Има такива програми още от гимназията, не трябва да се чака до университет. Ние като студенти всяко лято пътувахме някъде и не задължително Европа. Едно лято изкарахме в Андите.
А тези от вас които са по-запознати със системите в Европа, какво мислите за качеството на образование там и тука (университет)? Вярно ли е, че в Англия се използва масово т.нар. "сократик" метод?
Пикси, какво точно рабираш под сократик метод? На мен лично ми се струва неприложим за доста специалности, да не говорим, че има много малко професори, които могат правилно да го използват.
Аз за Германия споделих, но ще се поясня. Лекциите си се водят от професор, в повечето случаи си има нещо написано и си го чете, както в БГ, след това може да се задават някакви въпроси и общо взето това е, няма много диалог. Истината на професора е универсална и няма друга истина (поне моя опит е такъв). На клас имах по една презентация и един доклад и на базата на това се пише оценка. Повечето лекции бяха с големи класове, може би към 40-50 човека. Само един много забутан семинар беше малък, бяхме аз и още две девойки.
Аз за Германия споделих, но ще се поясня. Лекциите си се водят от професор, в повечето случаи си има нещо написано и си го чете, както в БГ, след това може да се задават някакви въпроси и общо взето това е, няма много диалог. Истината на професора е универсална и няма друга истина (поне моя опит е такъв). На клас имах по една презентация и един доклад и на базата на това се пише оценка. Повечето лекции бяха с големи класове, може би към 40-50 човека. Само един много забутан семинар беше малък, бяхме аз и още две девойки.