Темпераментните деца - тема 6

Ехо да се включа и аз.От сутринта се гледаме с моя темпераментен син.извикаха ме в градината да го прибера,че повърнал.Сега играе на компютъра и е много щастлив,че си е вкъщи.
Темпераментния се казва Мартин,а аз Мими.

Ние сме си тук, имам да пиша толкова много неща, че не зная от къде да почна...
За сега ще ви попрочета.
Моят терминатор отброи още един на нула в своя полза срещу отбора на учителките по немски 
Та сега съм в трепетно очакване коя ще е следващата, която ще попадне пред опъната му тетива ....
На моменти чувствам такава умора и отчаяние, но това предполагам е познато на всички ви.

Лени,подкрепям те мила.Няма да се предаваш,аз така си повтарям.В петък моя юнак издебнал госпожата,че е с гръб към него и излязъл през оградата.После много гордо го разказвал на децата,защото госпожата даже не е и разбрала,пък нашия и казал,че и до светофара стигнал.какво ли още ни чака?

Привет от мен на новите мамета! 
У нас положението се кротва. Дори понамалиха обидите един към друг, скандалите почти зачезнаха. Много съм доволна, защото това ми дава нужното спокойствие за най-малкия, че с него имам в момента достатъчно грижи. Оставихме зад гърба си няколкодневен болничен престой с операция вече. 

Вечерница 
Това с мъничкия ли?
Надявам се, че вече сте добре 
Отдаваш ли новото им поведение на новия член на семейството или смяташ, че просто са пораснали и им е "дошло времето".
Аз сега се връщам назад и се опитвам да си припомня големия си бонбон на същата възраст - приликата е доста потресаваща.
Но Боби винаги е бил една идея по-страхлив и по-предпазлив, докато малкия е ....

Вечерница, защо така с бебока 

Много се радвам да прочета това (дали не ти го писах вече):


... и много се замислям дали става дума за универсален лек на ревността между 2 деца. Ще взема по някое време да питам в многодетните, и ако е... хм... бе ако не друго, то поне ще се замисля по един въпрос, дето си бях казала, че ще гледам скоро да не мисля по него... че аз друг лек не съм открила все още 

Мечтая си за деня когато ще отида да го прибера от училище и няма да пищи и да се тръшка, че не искал да тръгва...Направо не ми се мисли как ли изглеждаме в очите на госпожата...какво ли го правим в къщи...
След половин час вече се гушкаме и си разказваме за деня, но шоуто винаги трябва да го направим.

Компромиси обаче с пресичане на улица, ядене на фасове и камъни не съм правила, т.е. с неща които застрашават здравето им, шамаросвала съм без угризения. Но винаги правя някакви гадни сравнения които да ги накарат да се отвратят от това което правят. Например не се вземат неща от земята, защото кучетата са пишкали и акали на тях... А за пресичането обяснявам как ще стане на кюфте и т.н. всякакви съм ги бърборила, но Слава на Бога са хванали декиш. Вие можете да намерите нещата които могат да накарат вашите деца да не го правят...

Преди 1 час се върнах на плуване, като я оставих на вещите грижи на баща ми.
Нямаше и помен от онова мрънкливо и палаво хлапе.
Седнали на дивана в хола и четат книжки.....
Онемях Ви казвам
Обаче щом ме видя и се започна с мрънкането да я нося на ръце и да играем.
А аз мокра, изморена, само до нея ми беше.Но какво да се прави.......
Ох като чета се сещам, че и аз много мразех да ходя на детска градина като малка и с братовчедка ми редовно бягахме и ходехме до баба и, която живееше на две преки от детската градина, но се връщахме бързо.  Веднъж обаче решихме, че няма смисъл да се връщаме и учителката разбра и ни обади на родителите.Леле какъв бой ядох......
А после децата ни били лоши.....няма какво да се учудвам, че малката ми прави номера, няма да е на комшиите я!!!

Здравейте 

Чета ви отдавна и винаги съм намирала полезни съвети, за което сърдечно ви благодаря.

Напоследък често се замислям, че с постоянните забележки и каране на детето всъщност не й казвам нищо хубаво. Всяка втора дума ми е Не .... , много често повтарям че е непослушна и т.н и си мисля, че май постигам абсолютно обратен ефект на това, което целя. Дали няма да я направя несамостоятелна с това постоянно наставничество, не прави така, не прави онака.... дали няма да я напрая неуверена в себе си?

Споделете моля ви как да изкореня целият този негативизъм и да обърна нещата в положителна посока.

c-mira Винаги вербализирай нещата с положителната гледна точка.
Казвай и - "Знам, че днес ще се постараеш да си добра!"
"Сигурна съм, че ще имаш един прекрасен ден"

Винаги акцентирай на хубавото и на доброто, което е направила.

Казвай и "Моля те направи .....", а не "Не прави ....".
Не е толкова трудно иска малко упражнение за самата теб, постепенно ще започнеш и своите мисли да формираш в тази плоскост.

Не очаквай чудесата веднага, но трябва да има промяна и то положителна.

Лени ме е изпреварила, точно това исках да кажа и аз. Не че често не казвам "моля" в началото, просто защото се опитвам да смегча това, което казвам. Грешка е, убедила съм се.

Вечернице, какво с малки Съжалявам за негативните емоции, дано всичко вече е зад ва 

Мими, същата работа  Държа се, държа се и в един момент като ми се мине границата почвам едно дуднене, което не мога да спра... Аз не се понасям в такива моменти, как ме търпят околните - не знам  Не че всеки път не е предизвикано и не идва в отговор на една камара спокойни и внимателни опити да спра/променя това, което се случва, но....

Надали има нормален средностатистически родител, за който да не се отнасят горните редове.
Ако има такъв - блазя му - жив и здрав да е и да се радва на прекрасните си и послушни деца.
При нас тук нещата определено седят по начина описан от Милена , понякога ме е яд, понякога ме е срам че не съм успяла да се овладея. Но само аз си знам понякога, колко пъти е прекрачвана границата на търпението ми безнаказано!

Лени, Мария, Милена, с малкия бях в клиниката. Изскочи му един проблем с абсцес, който непременно трябваше да бъде опериран с пълна упойка стационарно. Вече е добре.
Мария, за децата мога да кажа само, че на мен ми харесва как се укротиха, защото се бяха безкрайно изнервили покрай очакването на малкия. Не знам дали е нов етап от живота им, времето ще покаже, но съм много доволна от това развитие. Каката показва невероятно майчинско чувство и гледа всячески да ми помогне. Баткото и той се навира, но засега му давам по-леки задачки. Гледам да не пренебрегвам единия за сметка на другия при помагането, за да няма дразги. Но са си "шаренки", на мама порасналите бонбони.

Лени, благодаря за подкрепата и разбирането    И да знаеш, че не си сам помага.

Вечернице, дано е било леко и да е отшумяло бързо. А за това че децата така добре приемат новата си роля, страхотно е!

Мими, и аз това се замислих, но не се чувствам готова да поема риска А преди винаги съм искала поне 3 деца, също и съпругът ми, но... Сега дори да се реша, не мисля, че ще ми е лесно да навия и него. Трудничко си е, на вас ли да го казвам. Иначе децата самите питат чат-пат няма ли да решим да си имаме бебе и обещават колко послушни ще бъдат... Но аз все ги контрирам да ми покажат първо, че могат да се грижат сами за себе си, пък после ще помислим.

Вечернице, как се решихте? Ако ти се споделя, защото темата е деликатна.
Някой друг (да не посочвам  ) иска ли да се включи в дискусията. Наистина ми е интересно, не е клюкарски въпрос.

Мими, за ревността, започнах Siblings without rivalty, има хубави неща, но засега нищо, което наистина да помогне.
Малко се бях заровила в книгите на Mary Kurchinka напоследък покрай семинара, исках да са ми свежи в главата някои неща, тази за spirited я знам наизуст, но другите. Та след утре ще й обърна повече внимание, дано пък има нещо помагащо.
Иначе един приятел ми прати старо издание на Децата и ние (не е Детето и ние, само Гинът е автор), много добро тънко, но страшно синтезирано книжле. Започнах да го препоръчвам, пиша го и тук. Просто се чете за часове и дава страхотна база и за начина на говорене (като How to Talk so kids will listen and listen so kids will talk примерно, но тя е много по-пространна), има елементи като spirited kids, малко за привързано родителство и т.н. Просто като за човек, който не се е ровил в тези теми с години като нас е направо идеална. За мен пък беше просто много мило и приятно четиво, обичам този стил, затова и Mary ми се превърна в ментор, просто самото четене на такъв тип книга и то поднесено по този начин на мен ми влияе супер разтоварващо и мотивиращо. Отделно практическата страна.
много се разписах, извинявам се. Просто исках да препоръчам една от малкото книги на български, която помага на родители като нас. Защото често получавам бележки с такива въпроси. Другата с добра нагласа е според мен е Мъдрата обич. Нищо друго не съм намирала на нашия пазар, което да ми е помагало през годините. Съжалявам А съм изчела или поне опитала да прочета доста. има зрънце тук-там, но и има назидателен стил, както и обяснения как трябва да възпиташ детето си, което обаче няма много общо с нашите. Да не говорим, че няма и грам разбиране към родителите на такива деца. а това мен лично ме кара да хвърля книгата много бързо. Защото ми показва, че автора просто не знае за какво става дума у дома. И контраста със spirited kids, за коята много пъти е ставало дума, а и много от вас са споделяли, че четеш и ревеш и имаш чувството, че тя е била у дома и в главата ти и знае всяка мисъл, за която и с която се обвиняваш, всичко, което се случва, цялото безсилие понякога...

ОК, спирам, че стана безобразно дълго. На такава вълна съм, предполагам разбирате 

Миленка, ние определено сме се решили 
Да не си помислиш само, че те навивам де  мнеееее, няма такова нещо  .
След като Лъчи навърши 3 години и окончателно стана ясно, че стопанисваме не един, а два шарени бонбона мъжът ми беше категоричен, че повече бебета не желае. То честно казано и аз не желаех, само в сънищата си понякога виждах мечтата си реализирана.
Но годинките си минават сменят се разни житейски ситуации - минават ти през главата неща, които не си и сънувал и в един момент си даваш сметка, че най-ценното са човека до теб и това, което ще оставите след вас. А след нас ще останат децата ни - шарени, темпераментни, диви, но и красиви и умни и с добри сърца.
И така без да го мислим много се решихме 
Е за сега не можем да се похвалим с друго освен с решението си, но и то не е малко на първо време.
Самата мисъл за още един мъничък бонбон / никакви илюзии нямаме по въпроса  / се е загнездила у нас и въпреки това си го искаме 
Та така - стискайте ни палци пък ако е рекъл господ и сме здрави ще се похвалим като му дойде времето.
Вечерница  радвам се безкрайно за вас и слава богу, че неприятностите вече са отминали