Да възпиташ един мъж да се грижи за теб?

Аз съм била влюбена,влюбена съм и сега и се надявам и занапред да е така.Но това не ми пречи да направя така,че мъжът ми да се грижи за мен,без да мърка.Какво значи да го глезя?Аз не разбирам това.Да му нося кафето в леглото?Да му пускам любовни смс- си?Не,благодаря.Най-много нещо провокативно да му кажа.Той може да разчита на мен във всяко едно отношение и знае това прекрасно.Но аз не искам да нося панталона в нашето семейство.мога,но не искам.Не ми е ясно защо ми е тогава мъж.Не,направо ми е противна мисълта,че този двуметров мъж може да ми се лигави и да изисква от мен какво ли не,и аз да тичкам след него постоянно.Аз съм нежна и мила с него,знам какво не му харесва и какво му харесва.Съобразявам се с това,но все пак аз съм жена и това никога не го забравям.Старая се да не го забрави и той.

Напълно съгласна и същото се отнася и за мен.
Не ми се налага да ползвам никакви хитринки, мъжът ми се грижи добре за мен,това не означава,че и аз не правя същото за него,зависи също и от самият мъж,от възпитанието му и начинът му на живот,но никога не бих могла да се влюбя в мекотело пък и после да го възпитавам.

За мен има само една истинска причина,която може да накара мъж да се грижи за една жена,да се държи добре с нея и да я направи щастлива.

Това е да е лудо влюбен в жената.

Ако не е,нищо няма да стане,дори жената да е много грижовна,хубава и всеотдайна.

Това не е въпрос на възпитание, а си е до тип човек. Има мъже, които обичат да се грижат за жената до тях, има и жени, които са щастливи само, ако глезят мъжа до себе си във всяко едно отношение.

Моят мъж живее, за да се грижи за някой. По стечение на обстоятелствата това съм аз. Но ако аз бях жена, която се държи майчински с него и не го оставя да се грижи за нея, нямаше да сме щастливи заедно, всъщност нямаше и да сме двойка дълго време.

За мен въпроса опира до желанието, а не до /манипулацията/. Ако даден човек иска да направи нещо или да се грижи за някого то ще го направи.Манипулацията е за известно време, за даден момент. Тя не може да трае вечно.

Какво значи да накарам мъжа ми да се грижи за мен? Това да не е баща ми. 

В една връзка мъжа си е мъж, жената жена, никой не трябва да се опитва да взема ролята на другия, но грижата , любовта и глезенето , ако щете за взаимни. Просто мъжа го прави по един начин, жената по друг. Поне такава е моята представа за хубава връзка.

Дайте да се разберем какво се разбира под грижа.
Ако е това той да плаща всички сметки, само той да носи пари в къщи и т.н. май не го разбирам като грижа аз.

Ок, може би трябва да се уточни какво значи "да се грижи за теб"? Нормалните любов и уважение са въпрос на елементарно възпитание. Да не те оставя да вдигаш тежко, да ти купи лекарства като си болна, да те пита искаш ли нещо от магазина за хранителни стоки... това е нормално. Любопитни са по-скоро "екстрите"- самоволно да му хрумне да ти купи подарък без повод, да те заведе на любима опера, да ти предложи масаж след тежък работен ден... Кои са според вас тези по-специални признаци на мъжкото покровителство? Но не само свързани с пари, ами по-скоро с инициативност.

Например да се зазяпате по някое бижу на витрината и да охкате и гледате влажно докато не се сети да ви го подари на другия ден с панделка?  Независимо дали струва 2 или 200лв, просто да ви е впечатлило и той да забележи това. От характера ли зависи или действително може да се манипулира мъжа и да се подтикне към някакво такова действие?
Според мен си зависи и от човека. Елементарен пример, който ми хрумва, е за сметките в заведенията. Имам двама познати, които никога не ме оставят да плащам в ресторанта, макар и да нямаме абсолютно никакви романтични или делови отношения, просто приятели сме. А друг близък приятел наскоро просто смутолеви притеснено "А, значи не даваш да те черпят?" когато му подадох пари за моята част от сметката и веднага ги прибра, макар че имаше повод да почерпи тогава. Мисля, че той реши, че ми е неприятно да ме черпят, понеже се гордея с работата си и с това, че печеля добре.  И съм сигурна, че тези тримата постъпват така и с приятелките си, независимо колко са влюбени...

Как конкретно показвате, че ви е приятно да се грижат за вас?

Е, те това в нашата къща няма как да стане. Мъжът ми си е такъв по характер, дори цветя не обича да купува. Просто не обича и не ми купува. Не съм страдала особено, въпреки че в началото ми беше неприятно.
Но много по-важно за мен е, че още е влюбен, че безкрайно ме обича, уважава и зачита като партньор. Това, че е прекрасен баща, даже май трябва да призная, че е и по-добрият родител 
Смея да твърдя, че съпругът ми е от мъжете, които много трудно се поддават на манипулация. Номерата с въздишките и клепането с мигли изобщо не вървят. А и аз не мисля, че трябва да го манипулирам за каквото и да било. Просто винаги му казвам какво чувствам, мисля и искам.

Не съм му майка и не искам да го възпитам. Това е било нейно задължение преди доста години.

Аз не разбирам грижата като купуване на подаръци, независимо дали за 2 или 2000лв. По-скоро е напълно отдаване, прекарване на 100% от свободното му време с мен или заради мен. Например ако по телевизията има мач, той доброволно да се откаже от него и да предложи да се разходим. Ако съм на работа, а той е свободен, да приготви вечеря, или да дойде да ме посрещне и да отидем някъде. Ако съм изморена, да ме отмени в домакинската работа, без да му напомням. Просто да знам, че винаги съм на първо място в мислите му, преди всичко друго.

И според мен е до тип човек, има такива, на които им идва отвътре да го правят, и други, които не изпитват такава необходимост.
Аз например, не обичам да се грижат за мен - това с лекарствата, пазаруването...  не го определям като грижа, а като елементарно уважение между партньори.
Мъж, който само ме дебне какво ще харесам и ми го достави - би ме подлудил от скука .

PS до 5-тия месец не казвах, че съм бременна - за да не ме гледат като получовек .

Аз влажно не гледам,само тихичко ахкам.Това с панделката няма да се случи никога.Но с въздишка се влиза в магазина и се казва:дайте еди какво си,за да го разгледа жена ми.Но панделки,картички и изненадаааа...няма такива моменти.Но ние и двамата сме романтични колкото дивани.Не за първи път го казвам.

Хехехе, това ме разби!  Това не е грижа за някой, ами пълно обсебване и лично аз ще съм в голям дискомфорт да имам такъв мъж половин личност, ако го прави това. Ами ти какво предлагаш насреща, с какво ще покажеш, че той е на първо място в мислите ти? Или това е само задължение на мъжа, като някой дух от вълшебната лампа на Аладин, изпълнител на желания.
По тази логика мъжа ще напише, че иска жена му , ако е напълно отдадена на него, вместо да го врънка да отидат на шопинг, да му направи салатката или биричката каквото там обича и да му прави компания, докато гледа мача и да вика за любимия му отбор. 
Осъзнайте се бе хора, всеки има нужда от лично пространство и е добре да има някакво хоби или любимо занимание, което си е само негово, а не да се е принесъл в жертва на другия.
 

Това изказване за мен е меко казано абсурдно - "Изманипулирай го, не е толкова трудно да възпиташ един мъж да живее с идеята, че е толкова повече мъж, колкото повече се грижи за теб."

А и какво означава да се грижи за теб? Всеки си има различни разбирания за грижи - както се видя някой разбират грижата като купуване на подаръци, други пък ще разбират, че мъжът им се грижи за тях когато се прибере от работа и дойде да ви разтрие краката, главата, направи вечеря или нещо друго...За трети грижата ще се заключава в съвсем прозаични неща, като пазаруването, гледането на детето за 1-2часа и т.н....няма универсална "грижа"...
Аз не съм болна, не съм и бебе че някой да трябва да ме обгрижва. 

     Според мен мн трудно се възпитава грижовеноста в един мъж, казвам го от опит ,убедена съм , че става въпрос за манталитет.
     Аз нямам такъв мъж до себе си , уморително е да нямаш на кого да разчиташ, особено в трудни моменти 

Ако една жена се държи като безпомощна, това ще кара повечето мъже да се грижат за нея, но и често да я третират като малоумна.  Всеки прави избора си. Има наистина и такива безпомощни жени, които една крушка не могат да си завият. Има и други, в това число слагам и себе си, които изглежда се оправят идеално сами в почти всяка ситуация и не го крият. Това също е грешка, защото мъжете често си казват  - "а, това и тя сама може да го направи " и прехвърлят повечето отговорности. Истината е по средата. Аз не мога да играя безпомощна.

Моят мъж е много грижовен. Той май ме възприема като малко дете, на което е простено да се глези и ме приема с всичките ми капризи. Аз избягвам да се глезя, максимално практична съм, а винаги когато имам възможност и аз го глезя. Не се наложи да го възпитавам в това отношение, всъщност той проява много повече търпение към мен в съвместното ни съжителство. Иначе го дразня, че не е много романтичен (макар да ми предложи да се оженим незабравимо). Той казва, че колкото е бил по-романтичен толкова жените в живота му са прекалявали. Иначе ако искам нещо, било то бижу или нещо друго, предпочита да си го кажа в прав текст, а не да го чакам като подарък, а не да играя театри и да гледам като малко кученце.

Да ти кажа моя мъж е запален по един английски отбор, болен е на тая тема и колкото пъти излезе примерно да го гледа в компания, толкова пъти с часове ме увещава да съм идела с него. Аз предпочитам в това време да си свърша нещо друго, но не...... по-хубаво му било да съм до него. Рядко успявам да се отскубна. Иначе и аз съм твърдо за това всеки да си има лично пространство, просто аз съм от хората, които имат нужда от свобода.
Относно безпомощните жени - ами работя мъжка професия, справяла съм се дълго време без мъж до себе си, не съм лигава и не се правя на "неможеща", обаче въпреки всичко ми е приятно, че не ми се налага да нося торбите след като сме пазарували, че не бутам количката с покупките в магазина или пък че не се налага да си свалям сама палтото или да го обличам сама като сме някъде. Просто съм го оставила да е кавалер и той е такъв.

Така извадено от контекста звучи като съвет на фолкпевица към манекенка Но понеже цитираната съм аз, ще се опитам да обясня
 Написано беше по повод притесненията на една жена, че партньорът й в живота не дава своята  част от домакинските задължения - финансово и в чисто битов аспект, а също и не й купува нищо, за разлика от тя на него. Това за мене не е нормално мъжко поведение. Един мъж трябва да се чувства щастлив да обгрижва жената, която обича така, както тя иска да бъде обгрижвана. Дали ще е с бижута, с масажче вечер или просто с "мила, аз ще приспя детето, ти си постой във форума" - според хората и ситуацията. Но един мъж трябва да кара жена си да се чувства обичана, а не използвана. И ако сам не умее, то може да бъде подтикнат...Може да не знае как, било защото майка му не го е научила, израснал е в кофти семейна среда - т.е. няма пример, било защото е емоционално обеднял от предишна неуспяла връзка..В този смисъл написах, че може да бъде "възпитан".
В частта за манипулирането исках да кажа, че не бива да се подхожда с рогата напред и да се засяга човекът, а да се започне издалеко, без директни обвинения, с намек тук, намек там - лека полека да му се внуши как трябва да се държи с жена си, така че в крайна сметка той да го чувства като собствена потребност, е не като задължение. Всяка уважаваща себе си жена умее този вид манипулация, тя е изобретена от римлянките, та да не е и преди тях Не откриваме топлата вода

Така след разяснението вярвам изказването не звучи чак толкова абсурдно

Това все едно аз съм го писала.Не се и опитвам да го манипулирам.Прекалено умен е и ме усеща веднага,ако му прилагам някакви женски номерца

Ние пък взаимно си се грижим за себе си - ту той за мен, после аз за него.  Моят мъж е от хората, които рядко се сещат без повод да купят подарък, но имам впредвид да ме изненада...,защото излзем ли някъде и ми казва виж това, хайде да ти го вземем, искам да ти направя подарък. Не се оплаквам, но това, което ме дразни е, че прави много неща, но или трябва да съм с него или трябва да го подканя - за изненада и дума не може да става 
Относно помощта във вкъщи винаги ми е помагал, но и аз не бих се съгласила да му връча домакинската работа или да кажа всеки си има задължения. Считам, че някои от нещата са си "моя грижа" и ако реши да ми помогне ок, но да ги върши изцяло.  ...може би ще се чувствам безполезна. Масажче може и да ми направи, но пак ще трябва да го подсетя... но карай да върви...по -добре с подсещане да действа отколкото хич да го няма 

pasinet , човек чувства ,че се жертва ,когато не обича достатъчно и му тежи да прави това или онова за другия.А когао го правиш спонтанно и с желание ,за каква жертва говорим?!

Моят мъж обича да ходи по магазините и обикновено идеята да се шляем така,е повече негова.Аз пък обичам да гледам с него любимата му Формула 1,защо да не го правим заедно,щом ни доставя удоволствие?Е ,той обича и риболова,където мен не ме търси,нямам нерви да стоя с часове и да зяпам в една точка...Там си ходи сам или с децата...
За мен е важно да ме подкрепя,каквото и да измисля,да знам,че винаги мога да разчитам на него...
Но той си е такъв от самото начало,не се е налагало да го превъзпитавам...а и не мисля,че е възможно.

Чети по добре какво е писала потребителката заради която съм написала поста и и после говори. Изискването и за пълна отдаденост и сливане с другия е пълна глупост. Няма двама души мъж и жена, които да имат напълно еднакво мислене и желания, най малкото защото сме от различен пол. Освен това тя не е писала какво ще даде, а само какво очаква от "мистър идеал". 

Не можеш да възпиташ мъж - не му ли идва отвътре и хиляда номера да приложиш, все тая...
За обгрижването съм съгласна - един мъж трябва да е винаги кавалер и с прилични обноски. Естествено е да не носиш тежките пазарски торби, да носи той детето по стълбите за вкъщи, и въобще всичко свързано с по-тежък физически труд при възможност той да поеме. Това не е глезотия, в никакъв случай  А това дали ще те разтрие ако си болна, дали ще поеме част от домакинската работа например, ако ти се чувстваш зле или отсъстваш от дома е супер обгрижване, но не всеки мъж го прави...

хитринките са до време, трябва да му извадиш очите и да му запушиш ушита та да не види как живеят другите мъже ....

всичко можеш, не не zнам колко е полеzно zа самата теб ... и той си има нужди, интереси, чувства и какво ли не ... в един момент сте се скапе и ще ти дойде нанагорно ти да се грижиш zа него. Според мен всеки трябва да се грижи zа другия в една вруzка ... 

Здравейте,
аз надали мога да съм обективна-ние сме заедно от 4 г.но моето съкровище и досега се грижи за мен така както и в първия ден от нашето запознанство.Мисля,че е въпрос на човек.Не ми се  е   налагало да го "тренирам".А за манипулирането на мъжа-аз мисля,че бива манипулиран само ако той го иска и то без да се осъзнаваме ние че на него му е съвсем ясно какво правим,но не му пречи. 

авторката да не би да споделя този принцип?

Ама въобще не съм съгласна,
с моят мъж сме абсолютното доказателство за това,което твърдиш,че е невъзможно...Работим заедно,24 часа в денонощието сме заедно,когато аз готвя-той пуска прахосмукачката,слагам вечеря/обяд/кафе-той мие,пера-той простира,гладя-той прибира,харесам нещо-купува ми го и обратното,не ме оставя да нося тежко и аз гледам с него футбол и формула1,запелени роболовци сме и често ходим заедно за риба,когато е уморен правя всичко възможно да му осигуря спокойствие,имаме еднакви интереси,винаги има за какво да си говорим,не се срещаме много с хора имаме излючително затворен кръг приятели,не излизаме с компании,а двамата...когато се запознахме той работеше в семейния бизнес на баща си,напусна го и започна да работи с мен,премести се да си живеем в моят град,чувствам се единствена и най-добрата за този мъж-показва ми го всекидневно както и аз правя същото за него,на нас просто не ни е кеф един на една страна друг на друга и всеки да си прави нещо негово си,не се чувствам нито обсебена нито задушена,не го ревнувам,не се терзая и не се чувствам застрашена от нищо,защото имам истинска опора до себе си...
Опитвали сме 1-2 пъти да излизаме поотделно или да правим разни неща самостоятелно,еми не се получава,мислите ни са един в друг...всичко си е до човек,моята свобода е мъжът ми,а от държанието му и отношението му към съвместният ни живот и целите ни разбирам,че за него се отнася същото...

ahasver, точно това имах предвид. 
С тази разлика ,че ние не сме заедно през деня.
За толкова години заедно сигурно е излязъл без мен не повече 5-6 пъти...Много пъти съм го питала защо не излиза с приятели /живеем в неговия град,има си приятели и от училище,и от казармата/ ,
казва,че не му било интересно.
На нас ни е добре заедно,никой никого не принуждава да прави нещо,което не му е интересно...
Ако от начало го е правил от много любов,как за 20 години не му омръзна да сме все заедно ,нито сме се обсебвали,нито сме се задушавали във връзката си!

Един 30-годишен клекотанин трудно ще успееш да го възпиташ в нещо, в което не е възпитаван годни наред. Виж, ако сте се взели от ученическата скамейка- може с времето да се взаимопревъзпитате и да поправите щетите, нанесени от бащи-пияници или биячи. Мъжете най-често повтарят поведението на бащите си, освен ако в даден момент не са се отвратили от тях отдън душа и не са решили да се държат по точно обратния начин. Моят мъж например рано е останал без баща и винаги като стане въпрос за това казва,че сам понякога усеща липсата на пример в междуличностните отношения между мъж и жена.Не е научен да прави изненади, да глези с подаръчета и цветя. От друга страна лиспата на отрицателен бащин пример също е дала своя принос и аз знам, че винаги, когато имам нужда от нещо той  е насреща, че винаги ще ме попита за мнението ми и ще се опита да се съобрази със него, че няма да ме лиши съзнателно от нещо, стига да го искам, и стига да има начин да се направи. Единственият начин, по който аз мога да го провокирам към грижовност е да търся помощта и съпричастието му.

тук става въпрос не zа негативен бащински пример , zащотот не 100 % бащински примери са негативни  а по скоро човек раzбрал от малък , че и другия до него има нужда от помощ, раzбиране ... т.е отраснал не просто като дете , а и като партньор. Да смятам , че доста деца отрасват с идята , чЕ всичко zа детенцето и всеки ще се жертва zа тях ...

Е да, де ,ама има и доста кофти бащинкси примери. Попадала съм на мъже, които много добре илюстрират това и няма как да очакваме да се държат нито като рицари, нито като джентълмени. А иначе аз говоря за моя мъж. Има и такива, които пък наистна прекалено много ги глезондрят маминките и татковците, че за нищо не стават горките

Ама че манипулация?Трябва да не го обичаш този човек,че да се мъчите толкова да се възпитавате.Това да не е куче?
Животът е такъв,че неможе само да се чака на единият в семейството да се грижи за всички.Не ми харесва идеята аз да си клатя краката а той ако може и да ме глези когато ми е скучно

Аз не мисля,че мъжът може да бъде възпитан от жена си в каквото и да било.Той се обвързва вече възпитан от майка си.Или невъзпитан.Но майката на любов не може да възпита сина си.Тя може да го научи на уважение.Да уважаваш жена си е едно,да я обичаш е съвсем друго.Може да я обичаш и пак да й подвикваш:аре,ма!Зависи от ценностната система на човека и от количеството мозъчно вещество.А що се отнася до манипулацията...ами много е гадно това.Манипулираш някой,който е по-глупав от теб.Значи манипулират тези,които са се омъжили за идиоти.Но ако мъжът си е наред,много е долно да се опитваш да го манипулираш.

ahasver,краси.мира, не казвам че е невъзможно, а че лично мен би ме задушавала подобна връзка , както между другото и повечето хора, Малко са тези, които биха искали да изгубят индивидуалността си сливайки се напълно с другия, особено що се отнася до лични интересни от рода на спорт и приятелски кръг извън общите семейни такива. Което в никакъв случай не говори,че хората не се обичат колкото вас. Защото ми прави впечатление, особено краси.мира, че има едно мнение за другите връзки, че щом не са като тяхната, значи видите ли не се обичат достатъчно.

nana77, ти своя или моя съпруг описа току що? 

Не мисля, че е работа на жената да "възпитава" мъжа си, нито е работа на мъжа да се грижи за жена си. Наша обща цел е да възпитаваме и да се грижим за децата си.

pasinet,далече съм от мисълта,че съм загубила индивидуалност,камо ли мъжът ми и толкова трудни и силни харкери като нас трудно биха се обезличили,аз не се определям чрез мъжът си,такива сме каквито сме били и преди да се срещнем,а нас ни събраха именно еднаквите ни интереси,цели и разбирарания за това как искаме да си живеем живота.Ние сме хора на изкуството-художници сме и комерсиалните потребности не ни вълнуват,както не ни вълнуват и връзките на другите хора,а още по-малко мен ме вълнува кой е щастлив и кой не, и да не казвам,че допускаме външния свят до толкова колкото да задоволим чисто суетните си потребности.
Много е трудно на един човек художник и най-вече жена(защото при нас разделението на полове е изключително осезаемо) да се свърже с човек,който най-малкото няма поглед какво да говорим за отношение примерно към моята работа и тази връзка да се увековечи с успех.Затова съм способна да говоря и определям единствено себе си,но ще е твърде не сериозно някой друг да ме определя като самата аз не бих си го позволила към който и да било.
Напълно смятам за нормално мъжът да участва 50% в домакинството,в живота и потребностите на партньора си за да има до себе си една добре изглеждаща доволна и подържана жена  в никакъв случай не казвам,че си клатя краката,а и не прочетох никъде тук за жена,която очаква мъжът и да прави всичко вместо нея.

Ами аз пак ще се включа по повод отговорите на pasinet относно моята публикация, въпреки че мислех да не го правя- всеки има право на мнение, аз не мисля да убеждавам когото и да било в каквото и да е. Истината е, че аз наистина не мога да давам толкова много, колкото ми дава мъжът до мен. Но също прекарвам свободното си време с него, когато не е на работа, постоянно сме заедно. Приятелите ни са общи, той е много общителен, винаги е душата на компанията и се чувства еднакво добре както сред мъже, така и сред жени. Всъщност той работи по 12-14 часа 6 дни в седмицата и няма кой знае колко свободно време, но знам, че винаги има желание да е с мен.

НАпълно ясно ми е, че много хора биха се чувствали задушавани и ограничавани в подобна връзка. Виждам примерно как майки разхождат сами децата си, а мъжете им не са работа, а на кафе с приятели или вкъщи пред компютъра. Имаме до нас един гараж, превърнат в квартална кръчма. Вътре всяка вечер е пълно с мъже на средна възраст. Често се питам какво правят жените им по това време, защото не виждам да са с тях. Всички тези хора не изглеждат нещастни, просто гледат на живота по друг начин.

Олеле, от къде тръгнахме, та докъде стигнахме.
Права си реме, че всеки има различни виждания за това как да е щастлив с половинката си. Някои хора се привързват много един към друг, аз лично съм забелязала,че тези, които са буквално израснали заедно и все още се обичат са неразделни. Моите родители са жив пример за това- от 16-годишни са заедно и още не са си омръзнали, почти навсякъде са заедно, дори дълги години заедно и работеха. Не мога да кажа,че са се обезличили, а по-скоро,че наистина са станали половинките на едно цяло- точно такова нещо си представям като чета и краси.мира
Естествено,че хора, които са живели докъм 30 години собствен живот , след като се обвържат пак ще си имат нужда от лично пространство, просто защото не могат да зачеркнат всички контакти преди да им се случви омъжването или оженването.
Всеки случай обаче говорехме за гриженето и си мисля, че някои го възприеха ато чиста проба глезотия, а други не съвсем. За мен има известна разлика между двете. Отделен е въпросът,че някои хора сами за себе си не могат да понесат отговорност, та камо ли да поемат на плещите си грижата за някой друг, тогава и най-извратената глезотия става просто излишна.

Е, това казвам и аз.
Не ми е приятно мъжа ми като гледа Дискавъра аз да вися до него и да гледам, а вместо това предпочитам да съм на РС-то. Както и много други неща, да се срещам с приятелки по женски и т.н.
Направо бих полудяла, ако имам връзка като на ahasver.

Но темата не е за това, аз се включих основно, за да кажа, че мъжа да се грижи е длъжен точно толкова колкото и жената за него. А какво бихме си помислили, ако някой мъж пусне тема "как да манипулираме жената да се грижи за нас". Тъпотия пълна, това казвам.

Хахах, паси, аз тема не съм виждала да пускат, но съм чувала да го обсъждат на дневен ред разни приятелчета 

Това съм го писала аз от първата до последната дума



И аз

Pasinet,
всичко е до човешка потребност,а и ми се струва,че приемаш нещата не точно както ги описвам,кой казва,да гледаш нещо,което не ти харесва или да правиш неща,които не ти харесват,напротив говорим за неща именно, които ни доставят удоволствие...
...също така и ми се струва,че темата не е за това кой от какво  полудява,а за това дали мъжете ни успяват да ни накарат да се чувстваме добре,значими и дали успяват да  напипат нишката на женската ни същност...Истината е,че много дълго време от живота си носих панталони,сега за нищо на света не бих се отказала от начина си на живот,който си осигуряваме,поддържаме и участваме заедно.

Не виждам какво толкова странно виждате във думите на ahasver. Тя самата казва,че нещата при нея и съпругът й стават естествено и не се налага да го възпитава в нещо си. За мен ключовите думи са следните:

Много ясно, че когато с един човек имате обща професия и общи интереси, ще прекарвате много повече време заедно и няма да го смятате нито за досадно, нито за изморително. Голям зор е значи да влезете в обувките на някого.

хм... с една професия е доста скучно понякога ... все едно и също

Е това не е мъжко задължение, а еднакво за двата пола, и ние трябва да правим същото за тях.
За това темата ме дразни, разберете го. А не за това, че на някой му било приятно 100 % от свободното си време да прекарва с другия, което да си кажа честно изобщо не го вярвам, защото това би означавало, че с никой друг не контактува, а дори факта , че в момента някой седи и пише из форума, говори, че в този един момент не е с половинката си. 

И да познавам семейства, които на всякъде излизат заедно, но не от подбуди за каквито говорят краси.мира и ahasver, а от чиста ревност. Знам го със сигурност, понеже съм разговаряла лично.

Да кажем, че приемам тях двете като един твърде малък процент изключение.

Добре, бе жабке, кво ти пука на теб? Сега като са с една професия хората, понеже е скучно да вземат да се разделят, така ли? На теб може да ти е скучно,но на тях не им е. Явно имат щастието да имат интересна професия. Имат нужда хората да са заедно и толкоз, въпрос на  темперамент е, а това че на вас не ви харесва си е ваш проблем. Вече започвате да ми звучите като лисицата от онази така известна басня.

 Дори неможеш да си представиш,колко необятна е нашата професия и последното нещо,което може да бъде е скучна...

Това е и моето мнение!

коя е?

не е толкова трудно,просто някои жени го умеят,а други не.
един и същи мъж може да бъде коренно различен в две връзки-зависи в каква посока го е насочила жената.
най-важното е още от самото начало на връзката мъжът да бъде "научен"да е грижовен,да дава всичко от себе си.след години такова "превъзпитание"не би дало голям резултат.

Хич и не мисля че е нормално да "възпитавам " някой мъж как ми е потребно да се грижи за мен. Не му ли идва отвътре, значи просто не е бил моя човек. Простичко и ясно.

На 2 страница пише...художници сме,като работим основно с арт стъкло и всъщност работим много неща в сферата на визуалните изкуства(зависи от клиента и предпочитанията му  )