Да възпиташ един мъж да се грижи за теб?

     Според мен мн трудно се възпитава грижовеноста в един мъж, казвам го от опит ,убедена съм , че става въпрос за манталитет.
     Аз нямам такъв мъж до себе си , уморително е да нямаш на кого да разчиташ, особено в трудни моменти 

Ако една жена се държи като безпомощна, това ще кара повечето мъже да се грижат за нея, но и често да я третират като малоумна.  Всеки прави избора си. Има наистина и такива безпомощни жени, които една крушка не могат да си завият. Има и други, в това число слагам и себе си, които изглежда се оправят идеално сами в почти всяка ситуация и не го крият. Това също е грешка, защото мъжете често си казват  - "а, това и тя сама може да го направи " и прехвърлят повечето отговорности. Истината е по средата. Аз не мога да играя безпомощна.

Моят мъж е много грижовен. Той май ме възприема като малко дете, на което е простено да се глези и ме приема с всичките ми капризи. Аз избягвам да се глезя, максимално практична съм, а винаги когато имам възможност и аз го глезя. Не се наложи да го възпитавам в това отношение, всъщност той проява много повече търпение към мен в съвместното ни съжителство. Иначе го дразня, че не е много романтичен (макар да ми предложи да се оженим незабравимо). Той казва, че колкото е бил по-романтичен толкова жените в живота му са прекалявали. Иначе ако искам нещо, било то бижу или нещо друго, предпочита да си го кажа в прав текст, а не да го чакам като подарък, а не да играя театри и да гледам като малко кученце.

Да ти кажа моя мъж е запален по един английски отбор, болен е на тая тема и колкото пъти излезе примерно да го гледа в компания, толкова пъти с часове ме увещава да съм идела с него. Аз предпочитам в това време да си свърша нещо друго, но не...... по-хубаво му било да съм до него. Рядко успявам да се отскубна. Иначе и аз съм твърдо за това всеки да си има лично пространство, просто аз съм от хората, които имат нужда от свобода.
Относно безпомощните жени - ами работя мъжка професия, справяла съм се дълго време без мъж до себе си, не съм лигава и не се правя на "неможеща", обаче въпреки всичко ми е приятно, че не ми се налага да нося торбите след като сме пазарували, че не бутам количката с покупките в магазина или пък че не се налага да си свалям сама палтото или да го обличам сама като сме някъде. Просто съм го оставила да е кавалер и той е такъв.

Така извадено от контекста звучи като съвет на фолкпевица към манекенка Но понеже цитираната съм аз, ще се опитам да обясня
 Написано беше по повод притесненията на една жена, че партньорът й в живота не дава своята  част от домакинските задължения - финансово и в чисто битов аспект, а също и не й купува нищо, за разлика от тя на него. Това за мене не е нормално мъжко поведение. Един мъж трябва да се чувства щастлив да обгрижва жената, която обича така, както тя иска да бъде обгрижвана. Дали ще е с бижута, с масажче вечер или просто с "мила, аз ще приспя детето, ти си постой във форума" - според хората и ситуацията. Но един мъж трябва да кара жена си да се чувства обичана, а не използвана. И ако сам не умее, то може да бъде подтикнат...Може да не знае как, било защото майка му не го е научила, израснал е в кофти семейна среда - т.е. няма пример, било защото е емоционално обеднял от предишна неуспяла връзка..В този смисъл написах, че може да бъде "възпитан".
В частта за манипулирането исках да кажа, че не бива да се подхожда с рогата напред и да се засяга човекът, а да се започне издалеко, без директни обвинения, с намек тук, намек там - лека полека да му се внуши как трябва да се държи с жена си, така че в крайна сметка той да го чувства като собствена потребност, е не като задължение. Всяка уважаваща себе си жена умее този вид манипулация, тя е изобретена от римлянките, та да не е и преди тях Не откриваме топлата вода

Така след разяснението вярвам изказването не звучи чак толкова абсурдно

Това все едно аз съм го писала.Не се и опитвам да го манипулирам.Прекалено умен е и ме усеща веднага,ако му прилагам някакви женски номерца

Ние пък взаимно си се грижим за себе си - ту той за мен, после аз за него.  Моят мъж е от хората, които рядко се сещат без повод да купят подарък, но имам впредвид да ме изненада...,защото излзем ли някъде и ми казва виж това, хайде да ти го вземем, искам да ти направя подарък. Не се оплаквам, но това, което ме дразни е, че прави много неща, но или трябва да съм с него или трябва да го подканя - за изненада и дума не може да става 
Относно помощта във вкъщи винаги ми е помагал, но и аз не бих се съгласила да му връча домакинската работа или да кажа всеки си има задължения. Считам, че някои от нещата са си "моя грижа" и ако реши да ми помогне ок, но да ги върши изцяло.  ...може би ще се чувствам безполезна. Масажче може и да ми направи, но пак ще трябва да го подсетя... но карай да върви...по -добре с подсещане да действа отколкото хич да го няма 

pasinet , човек чувства ,че се жертва ,когато не обича достатъчно и му тежи да прави това или онова за другия.А когао го правиш спонтанно и с желание ,за каква жертва говорим?!

Моят мъж обича да ходи по магазините и обикновено идеята да се шляем така,е повече негова.Аз пък обичам да гледам с него любимата му Формула 1,защо да не го правим заедно,щом ни доставя удоволствие?Е ,той обича и риболова,където мен не ме търси,нямам нерви да стоя с часове и да зяпам в една точка...Там си ходи сам или с децата...
За мен е важно да ме подкрепя,каквото и да измисля,да знам,че винаги мога да разчитам на него...
Но той си е такъв от самото начало,не се е налагало да го превъзпитавам...а и не мисля,че е възможно.

Чети по добре какво е писала потребителката заради която съм написала поста и и после говори. Изискването и за пълна отдаденост и сливане с другия е пълна глупост. Няма двама души мъж и жена, които да имат напълно еднакво мислене и желания, най малкото защото сме от различен пол. Освен това тя не е писала какво ще даде, а само какво очаква от "мистър идеал". 

Не можеш да възпиташ мъж - не му ли идва отвътре и хиляда номера да приложиш, все тая...
За обгрижването съм съгласна - един мъж трябва да е винаги кавалер и с прилични обноски. Естествено е да не носиш тежките пазарски торби, да носи той детето по стълбите за вкъщи, и въобще всичко свързано с по-тежък физически труд при възможност той да поеме. Това не е глезотия, в никакъв случай  А това дали ще те разтрие ако си болна, дали ще поеме част от домакинската работа например, ако ти се чувстваш зле или отсъстваш от дома е супер обгрижване, но не всеки мъж го прави...

хитринките са до време, трябва да му извадиш очите и да му запушиш ушита та да не види как живеят другите мъже ....

всичко можеш, не не zнам колко е полеzно zа самата теб ... и той си има нужди, интереси, чувства и какво ли не ... в един момент сте се скапе и ще ти дойде нанагорно ти да се грижиш zа него. Според мен всеки трябва да се грижи zа другия в една вруzка ... 

Здравейте,
аз надали мога да съм обективна-ние сме заедно от 4 г.но моето съкровище и досега се грижи за мен така както и в първия ден от нашето запознанство.Мисля,че е въпрос на човек.Не ми се  е   налагало да го "тренирам".А за манипулирането на мъжа-аз мисля,че бива манипулиран само ако той го иска и то без да се осъзнаваме ние че на него му е съвсем ясно какво правим,но не му пречи. 

авторката да не би да споделя този принцип?

Ама въобще не съм съгласна,
с моят мъж сме абсолютното доказателство за това,което твърдиш,че е невъзможно...Работим заедно,24 часа в денонощието сме заедно,когато аз готвя-той пуска прахосмукачката,слагам вечеря/обяд/кафе-той мие,пера-той простира,гладя-той прибира,харесам нещо-купува ми го и обратното,не ме оставя да нося тежко и аз гледам с него футбол и формула1,запелени роболовци сме и често ходим заедно за риба,когато е уморен правя всичко възможно да му осигуря спокойствие,имаме еднакви интереси,винаги има за какво да си говорим,не се срещаме много с хора имаме излючително затворен кръг приятели,не излизаме с компании,а двамата...когато се запознахме той работеше в семейния бизнес на баща си,напусна го и започна да работи с мен,премести се да си живеем в моят град,чувствам се единствена и най-добрата за този мъж-показва ми го всекидневно както и аз правя същото за него,на нас просто не ни е кеф един на една страна друг на друга и всеки да си прави нещо негово си,не се чувствам нито обсебена нито задушена,не го ревнувам,не се терзая и не се чувствам застрашена от нищо,защото имам истинска опора до себе си...
Опитвали сме 1-2 пъти да излизаме поотделно или да правим разни неща самостоятелно,еми не се получава,мислите ни са един в друг...всичко си е до човек,моята свобода е мъжът ми,а от държанието му и отношението му към съвместният ни живот и целите ни разбирам,че за него се отнася същото...

ahasver, точно това имах предвид. 
С тази разлика ,че ние не сме заедно през деня.
За толкова години заедно сигурно е излязъл без мен не повече 5-6 пъти...Много пъти съм го питала защо не излиза с приятели /живеем в неговия град,има си приятели и от училище,и от казармата/ ,
казва,че не му било интересно.
На нас ни е добре заедно,никой никого не принуждава да прави нещо,което не му е интересно...
Ако от начало го е правил от много любов,как за 20 години не му омръзна да сме все заедно ,нито сме се обсебвали,нито сме се задушавали във връзката си!