Понякога се разплаквам от и за най-прозаичи неща. Веднъж например плаках на финал за КЕШ, между Арсенал и Галатасарай, бях за галата и те победиха. От напрежението или от шизофренията не знам, но голям рев му ударих. Но рядко, мнооооооооооооооооого рядко плача по такива поводи. Или на филми и т.н. С годините намаля този ми тип разплакване, мисля скоро съвсем ще изчезне.
Иначе аз също от безсилие и гняв. Обикновено крещя, след което плача. Но плачът е в краен случай, предимно с викането ми минава. А след това ми минава и всичко и все едно нищо не е било. Не съм сръдлива.
В тежки и драматични ситуации, отнасящи се до загуба на близък или болест също не плача. Не много. Бих казала, че съм хладнокръвна и то доста. Не, че не страдам, но.....Отстрани сигурно изглеждам като дебил. Плащам си с часове говорене на ум, безсънни нощи, в които разсъждавам и се самоубеждавам в някакви си неща.
Луда работа.
Иначе аз също от безсилие и гняв. Обикновено крещя, след което плача. Но плачът е в краен случай, предимно с викането ми минава. А след това ми минава и всичко и все едно нищо не е било. Не съм сръдлива.
В тежки и драматични ситуации, отнасящи се до загуба на близък или болест също не плача. Не много. Бих казала, че съм хладнокръвна и то доста. Не, че не страдам, но.....Отстрани сигурно изглеждам като дебил. Плащам си с часове говорене на ум, безсънни нощи, в които разсъждавам и се самоубеждавам в някакви си неща.
Луда работа.
. 
) Страхотна музика! 
... 
