Ама и ревли сме се събрали тука. 
- Публикувана: 27 окт. 2008, 12:13 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2008, 20:46 ч.
Какво ви кара да плачете?
Ама и ревли сме се събрали тука.
Не плача за какво да е, търпя на болка, притеснение и страх, но разчувствам ли се много - плача. И не само заради лични неща. Разчувстват ме и други. На филми, например, плача много, много рядко, но се случва, на книги - по-често, на музика - най-често!
Последният пример е концерта на Мариза този петък. Е, потекоха ми сълзите с появата и на сцената и не спряха почти до средата на концерта, когато вече бях осъзнала щастието, че я виждам и слушам на живо. 
Много рядко ми се случва. Обикновено е когато мисля за едното от децата си ...съпреживявам болките и трудностите, които то изпитва по независещи от него причини...знам, че ще е така през целия му живот и ме боли. много.
Иначе на филми не плача, книги, музика и др. подобни не ми действат хич(за разлика от мъжа ми
). Доста съм коравосърдечна май... 
. Последният път, когато плаках наистина , бе като почина свекърът ми преди 4 години.
Иначе на филми не плача, книги, музика и др. подобни не ми действат хич(за разлика от мъжа ми
). Доста съм коравосърдечна май... . Последният път, когато плаках наистина , бе като почина свекърът ми преди 4 години. Мисля, че при мен е болестно състояние 
В състояние съм да се разплача примерно докато пея
" Облаче ле бяло" например
Плача на филми, на песни, от радост, от мъка,
една дума само би ме разплакала .....................
изобщо голяма ревла съм, но колкото съм ревла,
толкова съм силна и се справям с всичко
В състояние съм да се разплача примерно докато пея
" Облаче ле бяло" например
Плача на филми, на песни, от радост, от мъка,
една дума само би ме разплакала .....................
изобщо голяма ревла съм, но колкото съм ревла,
толкова съм силна и се справям с всичко
аз съм същата
, не мога да кажа, че се справям със всичко, но поне се старая да съм силна... 
И аз да се включа. По принцип не съм ревла , но напоследък все по често ми се случва, в което няма лошо. Плача най вече от безсилие, на филми също много плача, и на хубаво и на лошо. В последно време ме разплакват и новините по ТВ - детско насилие, млади животи, загубени в безсмислени катастрофи, ужас...
да, държава е, казва се българия. и ти и аз живеем в момента в нея. и дори да ни няма един ден в нея, тя пак ще остане. това е положението.
ние я правим такава, каквато е.
единственото, което ме успокоява в този случай, е това, че независимо от държавата, в затворите по целия свят има еднакви принципи.
детеубийците, дори и с кратки присъди, имат лоши прогнози.