Дали е поредното временно затишие предстои да видим
Иначе си беше като кошче за душевни отпадъци, където едва ли не всеки си изливаше помията и демонстрираше колко е неудовлетворен от живота си в Норвегия и норвежците.
Аз не знам в норвежката тема да има хора, които са станали по-норвежци от норвежците, но пък обвиняващи норвежците за собствените си несполуки дал Господ, нещо което мен много ме дразни
Има и някои, на които живота им в Норвегия им харесва повече от живота им в България и които изглежда дразнят другите с тези си предпочитания, но няма да боли, ако подразнените погледнат от чуждата камбанария ей-така за 5 минути
Пъпи, как няма да са щастливи, когато имат уредени общества, висок стандарт на живот, високо качество на живот и финансова/икономическа сигурност?
Българите пък са най-нещастните в ЕС според едно изследване, за което четох преди време.
Най-нещастни били, защото ги потискали бедността, корупцията, несигурността, беззаконието и престъпността - все неща, с които скандинавските държави не могат да се похвалят.
Много лошо се научих тук да пресичам улицата без да се оглеждам за убийци зад волана, мога да си оставя чантата и лаптопа и да отида в другия край на университета да си купя нещо за хапване, мога да си забравя раницата в класната стая и на другия ден да си ме чака там с парите и всичко в нея, мога да оставя отключено у нас, докато пазарувам в хранителния магазин, да не ме пререждат на опашката в магазина, да не се бутат на качване в автобуса, ако си изпусна портмонето с картите в магазина, ще ме чака на касата, а не в чужд джоб - много вредни навици, ако си в България например
И най-хубавото - никой не изпитва жив интерес към личния ти живот и не те клюкари на познати и непознати, никой не ти казва какво да правиш и не ти се бърка за нищо, съседите ти не слухтят и не шпионират какво правиш, кога го правиш и как го правиш - абе свобода и спокойствие да бъдеш себе си
Ей такива неща много ми харесват тук и за съжаление не мога да кажа, че са характерни за България.
Мога да изброя и неща, които не ми харесват тук, но те не са толкова важни за мен и не ми бъркат в душевния мир толкова много
Сигурна съм, че и вие си имате неща, които ви харесват във Финландия (или Дания) и неща, които не ви харесват там.
Но като гледам колко позитивно настроени сте, нещата които ви харесват са повече и по-важни от тези, които не ви харесват.
Също така имате и някаква градация кое е важно за вас и ако важните неща не са така, както ви харесват, се чувствате нещастни.
Хората, които обичате са тук, тук създавате дом, тук намирате приятели, създавате среда, намирате местенцето си под Слънцето и се чувствате комфортно и добре (дори да е временно).
Много ще се радвам, ако някои хора разберат, че човек принадлежи на мястото, където се чувства щастлив, дори това да не е държавата, в която е роден.
И че няма нищо лошо да харесваш повече устройството и "климата" в друга държава, а не в тази, която свързваш единствено с болезнени спомени и несправедливости.
Това е нещо съвсем естествено и няма нищо общо с думи като "родоотстъпник", "патриот" и "забравил корените си".
Човек има една родина, но това не означава, че не може да харесва други държави
На едно от таблата в университета се вееше съобщение миналия месец: "Норвегия има нужда от повече психолози заради рецесията и нарастващата икономическа несигурност в страната. Вие нямате време за психолог и терапии? Посетете нашия кратък курс, организиран от психолози с опит: Как да си стъпим на краката отново и пак да бъдем щастливи? Животът продължава!"
Щеше да се запиша на курса от чисто любопитство, да видя какви съвети дават на хората тукашните психолози, но обявата беше стара и курсът се беше състоял вече.
Пчеличке
Не Валя, а аз написах, че шведите са първи, гледах класацията за 2007
Финландия може да е била на 2-ро място, не помня.
Депресиите са съвсем естествено състояние тук, особено ако не си свикнал Слънцето да залязва в 2 следобед
И аз трудно изкарах миналата зима, ама и дойдох точно есента и точно след като беше починал баща ми, та съвсем ми се натрупа доста за мислене в тъмните следобеди
Нищо не ми се правеше и наред с вълнението, че най-после сме заедно с моето съкровище и сме си обзавели нашето си местенце, че имам всичко, от което се нуждая, че ме обгрижват и обгръщат с внимание и любов и ме посрещнаха с червен килим и делегация на летището, болката от загубата на баща ми просто надделя.
В съчетания с липсата на дневна светлина - кофти комбинация.
Но бях подготвена, че така ще се случи, та гледах да не задълбавам много в мисленето и да не изпадам в тежък размисъл за смисъла на живота и загубата на човек, когото обичаш.
В живота губиш едно и получаваш друго, помня колко беше щастлив баща ми, че заминавам при човека, който още тогава беше ясно, че ще му бъде зет и се фокусирах върху тези положителни мисли.
Някъде февруари излезнах от това състояние и макар че болката от загубата няма да изчезне още доста време, дневната светлина определено ми подейства освежаващо.
За шизофренията си трябва и малко генетична предпоставка, така че ако хората си я имат ...
Ах, ама дълго стана, ама така е при мен
Снежинчици, днес съм много щастлива.
След няколко важни разговора с отговорни лица тия дни, написах няколко есета и им предадох да прочетат.
Коментирахме написаното с тях, дадоха ми няколко насоки за размисъл и ... взех окончателно решение точно в коя област покрай психологията ще правя кариера в Норвегия, но няма да ви кажа засега
Знам, че точно за тая работа съм родена и че точно от такова нещо има огромна нужда тук
Нямам търпение вече
Предложиха ми да публикувам есетата си в специализирани издания по темата, но може би по-късно, след като ги допълня малко
Еовин, масажче, а?
Безплатен масажист вкъщи, и аз много се разглезих
Лека нощ, снежинчици и не обръщайте внимание на краткия ден, защото лятото идва