- Публикувана: 1 ноем. 2008, 13:54 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2008, 22:03 ч.
колко време ни трябваше да забравим
Живо ме интересува горе -долу за колко време се преодолява раздалата с постоянен партньор (съпруг ,приятел,годеник и всичките му там производни),за колко време минава обидата ,която считаме че са ни нанесли и кога сме готови да простим?
За това си позволявам да пусна подобна анкета.Ако модераторът на този форум реши -може да заключи или изтрие темата ми.
Аз забравих моя бивш мъж-така нареченият БНД за около година,даже и по-малко.
Изстрадах си раздалата,осъзнах я,но много ми помогнаха връзките ,които имах с други мъже..Така да се каже мъжете ( новите ухажори)се погрижиха да върнат самочувствието ми на жена по-бързо..Тотално забравих за чувствата си към БНД-след като се влюбих в настоящият си партньор.......Ако не се бях влюбила сигурно щях да си агонизирам още една година,премятайки го в мислите си ...
Вие сте...Разкажете как и за колко време успяхте да се "справите"Простихте ли?Мразите ли ?Безразличен ли ви е?
Според вас колко време е нужно да забравим и простим?
(нека изключим факта ,че е строго индивидуално) СПОРЕД ВАС какъв е нормалният период?
За това си позволявам да пусна подобна анкета.Ако модераторът на този форум реши -може да заключи или изтрие темата ми.
Аз забравих моя бивш мъж-така нареченият БНД за около година,даже и по-малко.
Изстрадах си раздалата,осъзнах я,но много ми помогнаха връзките ,които имах с други мъже..Така да се каже мъжете ( новите ухажори)се погрижиха да върнат самочувствието ми на жена по-бързо..Тотално забравих за чувствата си към БНД-след като се влюбих в настоящият си партньор.......Ако не се бях влюбила сигурно щях да си агонизирам още една година,премятайки го в мислите си ...
Вие сте...Разкажете как и за колко време успяхте да се "справите"Простихте ли?Мразите ли ?Безразличен ли ви е?
Според вас колко време е нужно да забравим и простим?
(нека изключим факта ,че е строго индивидуално) СПОРЕД ВАС какъв е нормалният период?
Вече нямам спомен колко време съм го изстрадвала...Отдавна беше и слава Богу! Това си е строго индивидуален процес. За мен лично не бяха нужни никакви други мъже, ухажории и прочее досадници. Отдадох по-голямо значение на всички приятни неща, които обичам да правя когато имам време. Не се насилвах да ми е непременно и винаги хубаво. Когато ми се ревеше си ревях по малко. И много четях и разсъждавах по темата - защо точно искам да съм с този човек от всички гледни точки - емоционална, физическа, психическа, финансова....И когато по всичките точки стигнех до извода, че не си струва тогава и го забравих. Това е! 
Някъде из предишните теми бях споменала, че моята "забрава" продължи няколко години..Опитах всичко, но не стана..а после се събудих и се опитах да продължим заедно напред заради детето..Но и това не се получи..
Крайната "мярка" я взех преди няма и 2 месеца и тепърва се осъзнавам..след като първоначалния тласък и еуфоията отминаха..се чувствам смазана и малко уплашена..
Не съм го забравила, но няма и как в нашта ситуация..Не ми липсва, но и адски ме боли още..и изобщо незнам как да се държа..
Крайната "мярка" я взех преди няма и 2 месеца и тепърва се осъзнавам..след като първоначалния тласък и еуфоията отминаха..се чувствам смазана и малко уплашена..
Не съм го забравила, но няма и как в нашта ситуация..Не ми липсва, но и адски ме боли още..и изобщо незнам как да се държа..
Според мен не можеш да го забравиш, винаги остава част от живота ти пък било то и в миналото. Да времето лекува, но не можеш да го изтриеш, като с гума?!
сега като се замисля...Ще си противореча..Дори и да минаха почти 6 години от както той си духна под опашката аз все още се изпълвам с гняв към него когато го видя-А аз го търся изключително рядко-само ако трябва да ми подпише някакъв документ свързан с детето...И когато го видя изпитвам мръсното желание да го карам да се чувства виновен ,затова ,че не пожела да е баща на синът си...и не постигам нищо ,освен вътрешен дизкомфорт...Но когато е далече от мен...(и когато съм далече от този форум
) дори и не се сещам за него.Не го обичам,простила съм му,не ме трогва особено много къде е и какво прави....но си давам сметка,че гневът спи дълбоко в мен...А в същоо време се радвам ,че се разделихме,понеже той би бил ужасен пример за детето ми.А на какво ме е яд всъщност...На обидата ,която ми нанесе ...на годините ,в които ме тъпчеше и унижаваше...На това ли ме е яд...
Или ме яд на самата мене си,че съм допускала да дъвче личността ми...
Баси..как се огелпих...
Гняв и обида никога не съм изпитвала..а и отдавна сърцето ми не се свива при мисълта за него..
Обаче..адски ми е болно, че всичко така се срина..дори и във фалшивият ни семеен живот все пак имаше някаква подредба, подкрепа и разбирателство..
Ужасно ми..гадно, че всичко точно така се разви..
Болно ми е, че пренебрегна това, че ясно заявих кое приемам и кое не..Почувствах се предадена и някак всичко се обезсмисли..
Изпитвам огромно чувство на вина - въпреки, че съм убедена че постъпих правилно..
Не заради себе си, а заради примера който трябва да дам.. и ми е адски трудно да вляза в релси и заживея наново и нормално..
Обаче..адски ми е болно, че всичко така се срина..дори и във фалшивият ни семеен живот все пак имаше някаква подредба, подкрепа и разбирателство..
Ужасно ми..гадно, че всичко точно така се разви..
Болно ми е, че пренебрегна това, че ясно заявих кое приемам и кое не..Почувствах се предадена и някак всичко се обезсмисли..
Изпитвам огромно чувство на вина - въпреки, че съм убедена че постъпих правилно..
Не заради себе си, а заради примера който трябва да дам.. и ми е адски трудно да вляза в релси и заживея наново и нормално..
Нищо и никога не се забравя мили момичета - то е част от нашия славен и безславен живот.Филми със забравяне, дразнене, плюене не фърфът.
Вие утре и децата си може да искате да забравите или да пишете с какво Ви дразнят децата.
Така че си живейте живота без да се дразните и да забравяте, че иначе нищо добро няма.
Хай със здраве.
Вие утре и децата си може да искате да забравите или да пишете с какво Ви дразнят децата.
Така че си живейте живота без да се дразните и да забравяте, че иначе нищо добро няма.
Хай със здраве.
Нищо и никога не се забравя мили момичета - то е част от нашия славен и безславен живот.Филми със забравяне, дразнене, плюене не фърфът.
Вие утре и децата си може да искате да забравите или да пишете с какво Ви дразнят децата.
Така че си живейте живота без да се дразните и да забравяте, че иначе нищо добро няма.
Хай със здраве.
Вие утре и децата си може да искате да забравите или да пишете с какво Ви дразнят децата.
Така че си живейте живота без да се дразните и да забравяте, че иначе нищо добро няма.
Хай със здраве.
така е.
и не е така.
което не се забравя - погребва се.
половината от пишещите тук, ако са искали да забравят - да не са раждали. няма как да знаеш, пък и не ти е нужно.
но си съвсем права.
благодаря за зравето
и на теб подобно.
[/quote]
така е.
и не е така.
което не се забравя - погребва се.
половината от пишещите тук, ако са искали да забравят - да не са раждали. няма как да знаеш, пък и не ти е нужно.
но си съвсем права.
благодаря за зравето
и на теб подобно.
[/quote]
И аз благодаря за здравето milk.
Само за протокола - съм мъж.
Така си е - човешкия живот е низ от падения и възходи.
Но може ли да забравиш как си бил с един човек, как си се радвал, плакал, спал и още какво ли не...въпреки че в един момент се е случило нещо и сте поели в различни посоки.
И как може после да почнеш да говориш лошо за него - Ей тва не мога да разбера...