Каква ще е реакцията ви, ако сте преподавател и ученик ви напсува?

Само една година съм била учителка и ми стига завинаги.
Ако се е стигнало до там един ученик/ка да псува учител,то това си е изтървано дете отвсякъде и не е моя работа да го превъзпитавам.Просто не обръщам внимание,все едно не е в стаята,въздух, празен чин.Ще го /я изпитвам писмено,за да разговарям колкото се може по-малко с него/нея.
Водене при директора,викане на родители си е само загуба на време и тровене на нерви.
Ясно ми е ,че заобикалянето на проблема няма да го разреши,но това не е мой проблем.Други хора го издържат,хранят,гледат,те да се оправят с него...
А обикновено такива "възпитани " ученици не са особено ученолюбиви,и като нареди двойките, да видим кой кого ще моли накрая...

Ще му наложа яко психо тормоз и ще знае целия учебник на изуст от А до Я.

  

Някои изказвания тук са просто чесане на езици. Толкова далеч от реалността.
От година на година става все по-зле в българските училища. И да ме прощавате, ама семейната среда не знам къде и е ролята вече.
Слава богу не ме е псувал ученик, но като тази година деветокласници сме нямали в училище. Имам чувството, че тези деца са расли в гората, а не в общество. И са деца на лекари, бизнесмени. Пълна трагедия. Мисля скоро да приключвам с тази професия, максимум година две мога да издържа още. Психически се товаря страшно много, което вече рефлектира и върху семейството ми даже понякога. Като се прибера от работа не искам 1 час никой да се движи и да говори из къщи, ако може и да не диша. Пълна тишина, за да релаксирам. Който не е стъпвал близките 2-3 г в класна стая, в гимназия където 98 % от учениците са дошли едва избутали тройките или са им писали 6-ци, защото са деца на НЯКОЙ си, да не пише глупости.
Бог да прости българското образование ако положението не се промени, макар че то вече е мъртво.

Подкрепям на 100 процента По-добре не би могла да се опише реалната ситуация в училище!И аз си нямам идея още колко ще мога да издържа!Тази  работа с ТЕЗИ деца ме изхабява страшно много психически!Искат се нерви като корабни въжета!Ех,има и прекрасни моменти,но....

Амин. И аз това го разправям, ама все се прави народът на бутниколиба.

Напълно те подкрепям и разбирам. Ироничното е, че бих могла да да кажа същото и за холандското масово училище (ниските нива).

Kalinka, може ли да разкажеш за тези холандски училища? На два пъти ги споменаваш, а аз май нищо не съм чувала за тях.

Ще гледам да напиша малко за тях утре.

   

Извини ме. Съвсем не ми остава време тези дни. Имаме отворен ден в университета и подготвям едно изложение и  ...Обещавам, че до края на седмицата ще напиша.
извини ме.... 

Ужасявам се, че детето тръгва догодина на училище.
Аз не бих стъпила там (на сегашното дередже) нито като ученичка, нито като учителка.
За мен държавата превърна образованието в гето.

Имам, нямам право, ще го изгоня на секундата и ще искам да ме чака след часа за разговор. Ако обаче не ме чака, тогава ще мисля за други мерки. Ако учителят се направи, че не е чул благословията, това ще разруши авторитета му завинаги! Някога, когато ние бяхме ученици, на никого не му е хрумвала подобна "гениална"идея, въпреки че и тогава се срещаха доста разхайтени. Причините за подобно поведение според мен са: липса на елементарно възпитание дори и  при неговите родители, желание да се покаже "герой" пред съучениците си  и понижен авторитет на въпросния преподавател. Учениците схващат добре кога  "хлабавото" отношение  към тях  се е изпарило, дори и по-рано да  сме били меки с тях. Важното обаче е, учителят винаги да бъде справедлив, а не отмъстителен!!!  Освен уважение на ученика към учителя е необходимо и обратното. Не е нормално учителка да минава през центъра на игрището, когато учениците играят футбол.  Не зная дали сега се говори за учебно-възпитателен процес, но  в университета по педагогика учихме 1семестър педагогика на обучението и 1семестър на възпитанието. Груба грешка е да се твърди, че в у-ще само се учи, а не се възпитава! Естествено е, че семейната среда има доминираща роля във възпитанието. Но и училището може да направи нещо. Не си  ли спомняте разни филми за отминали времена, когато родителят казва:"Даскале, на теб го поверявам, направи от него човек!" Освен първите 7години има и втори 7, че и трети! Едва тогава личността е формирана. Ако родителят казва:"Остави я тая, какво ще ми говори след като получава 300лв.", тогава вече детето е изпуснато и у-щето не може да направи кой знае какво. Но дори и в този случай се срещат учители, способни да променят донякъде детето. Все пак учителската професия е призвание, не е за всекиго. Ако преподавателят притежава обаяние и дар слово и най-големите калпазани ще го слушат със зяпнала уста. Много важно е например да се обясни връзката на  вс. една наука с реалната действителност, за да не остане впечатление, че това е тебеширена дисциплина, от която няма никаква реална полза.
А когато нашите родители са били ученици(преди и малко след 9.09.1944г.), възпитателната роля на у-щето е била още по-значителна. Тогава е имало и доста обаятелни духовници, така че и църквата донякъде е възпитавала. Но е имало и държавници, които са мислили за вс. това.

не само на него, а и на приятелчетата му. Дежурни по изпитване и домашни. За да им дам малко отдъх-предварително обявено контролно, но пък разходка из целия материал. Един учител винаги знае какви въпроси да зададе, за да не може тупана да схване. Да ходи да се оплаква на ...арменския поп.
След няколко седмична "терапия" цялата му компания ще го намрази. За успеха на процедурата обаче е необходимо да бъде вкл. поне още един учител. Не може учениците да се съсредоточават изучавайки само един предмет . Обучението е комплексно .
Както народа е казал "на бясно куче-тояга". Ще ме псува, ама в мене ножа, в мене хляба (т.е получаването на заветната диплома)