Имали ли сте неприятни ситуации с продавачки

olimpiia 

Нямам думи  Кажи кой е магазинът?

Aми като иска да съм селянка-по селски да е

olimpiia , шапка ти свалям за постъпката.  Много адекватна и навременна реакция. 

Не ме разбра.Не те обвинявам теб.Просто не мога да си представя такива просташки изказвания.На мен никога не ми се е случвало, но това не означава, че зад гърба ми не ги отнасям.Исках да разбера на кой магазин собственикът/управителят е така любезен, за да знам

Аз имам случай на кофти отношение точно от бившия ми шеф. Да уточня,, не става дума за дрехи, а за техника. Влиза в магазина човек на видима възраст около 55 год., с интелигентен вид. И пита за устройство, което е изложено на витрината. Аз си отворих устата да започна да обяснявам и шефа ме изпреварва с думите: То това който може да си го позволи знае за какво служи.  За хора като вас имаме хартия за принтери 

Касов бон се издава при всяка покупка, но има разлика в маркирането. Едно влиза в общ оборот "в брой" а другото "терминал" има значение после при отчитане и евентуална проверка.

olimpiia  ,моля те кажи кой е магазина. 

Влизам в магазин за бельо...обикновен....купих си доста неща за общо 120лв ...Продавачката мило момиче, казах й какъв размер сутиен ми трябва, и без да съм я молила тя ми даде и за всеки случай по един размер по-голям от всеки....Общо 6 сутиена ми извади момичето........При което идва неин колега от съседен магазин, аз съм единствена клиентка и той ме гледа и й казва "Айде да ходим да си купим нещо за ядене"  Трябваше да се почувствам излишна изглежда, но момичето любезно го помоли да изчака, защото има клиент... Плащам аз накрая и той седи до мен и ми зяпа в портмонето, продавачката казва "Общо 120 лв" и той "Брейййй  откъде толкова пари...." ...замълчах...На излизане шак се загледах в нещо, но не купих и тръгнах....Излизам, а той седи и пуши отвън с някакво друго момиче....Заглеждам се в друг магазин на 30 метра по-нагоре, тръгвам да влизам, но гледам , че няма никой, при което се оказва, че момичето, което продава вътре е същото това, което пуши с него пред магазина за бельо...Той я побутна, подшушна и нещо, изсмя се бурно и й вика "Бягай, бягай, тя има пари"! 

Не ми се връщаше да се занимавам с идиоти и да си развалям предпразничното настроение!   

Квартален магазин, аз разхождам бебето с количка - съответно съм по дънки и маратонки. Влизам да търся пуловер на половинката - за рожден ден. Обяснявам на госпожата вътре, какво търся и тя - да тук имаме едни пуловери намалени са в момчента по 40 лв. Разглеждам ги, но всички са долу с ластик. Обяснявам, че искам без ластик. Тя - да ама тези са намалени, без ластик са от новата колекция и са по-скъпи. Аз съответно - ок, покажете ми ги. Тя - ама те са по 70 лв, скъпи са Измях й се и си излязох. Там вече въоще не влизав. най-лошото е, че това беше собственичката на магазина, а той не е нещо особено - в Павлово, София,  квартален магазин 

Единствения намек по отношение на платежоспособностсъм мен беше тук в селския магазин.  От вратата споменах какво ме интересува и продавачката попита "Нещо евтинко ли си търсите" 

писала съм го и по рано
но не мога да се сдържа
бисерите са от Пловдив
зна4и прибираме се за една отпуска в апартамента ни там не живее никой и съответно е ясно ка 6те изглежда след като от миналата отпуска преди6ната година никой не е влизал....
таз тъй като апартаментът не е 4истен от една година и като ми ско4и моми4ето, каква мърла съм била, то се 4истело поне всяка седмица, а след толкова време кой знае каква ко4ина било....
на следва6тата сутрин слизам да взема кафе и не6то за закуска... на кафенето до блока пи6е пони4ки и съответно цена....
питам аз какво представляват пони4ките, (има големи, малки, с  бяла глазура, без глазура, или с 6околадова гразура...) съответно полу4авам отговор
не си ли виждала пони4ки... отговарям и 4е у на6е село няма понни4ки,
вземам пони4ки и кафета и излизам от заведението на вратата до4увам ..
ей кога  дойдоха от селата, кога запо4наха да се гражданеят...
ина4е тук не6тата са ре6ени иска6 им лист за рекламация, и веднага ти ре6ават проблема, извиняват се, 4е дори и подаръци правят...

Жалко, че не съм била с теб. Такова театро щях да му спретна 

Имах невероятна случка с една продавачка в магазин за обувки. Разгледах обувките, след което и задавам въпрос нещо от сорта дали предлагат само това което е изложено като имах предвид номерацията и дали това е единствен чифт от всеки модел. Може да съм си задала въпроса малко двусмислено или тя да е разбрала погрешно, но това по никакъв начин не означава, че трябва да си стоварва яда върху клиента. Тя дори не пожела да чуе какво я питам и в първия момент се стресна сякаш и бях нарушила дълокия покой и започна буквално да вика, така че се е чувало дори отвън. Аз през цялото време не можех да повярвам, че някой човек може да се държи по този открито арогантен начин, най-свободно без никакви задръжки, още повече продавачка. Първо не разбира въпроса и започва да ми се кара  "Ама какво искате колко модели искате, тези малко ли са!".  Направо изпаднах в недоумение и шок и помислих, че нещо не е наред, че е станала някаква грешка. Тази жена на видима възраст около 50г или е имала някакъв проблем, може да и се е случило нещо, или просто е обезумяла от злоба и търси на кого да си го изкара. Аз през цялото време запазих добрия тон и се опитвах да и обясня съвсем човешки.  Казвам, че питам какви номера имат, а тя отсича "Кой номер?".  Казвам 40ти и тя изнервена тръгва да ми показва произволна обувка 40ти номер. Накрая и заявих, че аз искам да разбера дали има 40ти номер от модеите, които аз съм си харесала. Излязох от магазина, много огорчена и неверяваща, че може да съществува подобно отношение към клиент.  Магазина е във Варна, аутлет за обувки на ул. Ген. Колев. Имаше намаление нещо от сорта на 50лв и нагоре. Предпочитам да дам двойно и повече и за подобни марки  удобни обувки, при това малко по-актуални модели и преди всичко да ги купя от там, където продавачките се държат приветливо или поне не тръгват да ми викат и да ме шокират. Склонна съм дори  да  купя и от малки  магазинчета с български и китайски обувки, където въпреки, че стоката не е нещо особено отношението продава.

Момичета, момичета... че са малоумни много често продавачките - факт. Но да знаете всичко тръгва от собствениците. Има си някои особености при работата в магазин, с които рядко разумен човек би се съгласил. Ако се хване то ще е само от крайна нужда. Собствениците ако дават случайно прилични пари много често осигуряват на минимални, отпуските не са действителни (отработваш си я след като се върнеш от почивката) и още толкова много неща... С такива условия съответно събират и много паплач за персонал. Момичетата работят ден да мине друг да дойде. Докато учат или докато се намери място да идем на морето лятото примерно.
Всичко е навързано. Но започва от собствениците. В повечето случаи. Изключения има, ама те изключенията само подтвърждават правилото. Пък търговец и шофоьр се ражда казват, не се става.