Имали ли сте неприятни ситуации с продавачки

Аз пък съм най-лесната жертва на продавачите. Обърнат ли ми внимание, няма начин да не ми продадат нещо. Много съм слабохарактерен. Последно онзи ден един гей ми продаде едни дънки във FCUK,  в мола срещу хемус.


Ужас. Хем те са те гледали на криво, хем мъжо ти ще ти вдигне луд скандал довечера, за дето си изхарчила половината заплата за парцаляци. Не е лесна твоята!

Тук подробно са разискват физиономиите на продавачките,кой клиент каква сума е оставил в магазина и прочие.

Не нейната наглост, а твоята глупост.
Ползвай българския по предназначение.

Бъди нагла и ти.
Ей такива как ги обичам,после и те ме обичат де. 
Незнам защо някой хора се чувстват неудобно,че не са ощастливили продавачката.Тя трябва да ощастливи теб,а не ти нея.
Следващия път я питай, с какво конкретно можеш да  и помогнеш,за да не се чувства толкова нещастна..

И аз като Марадона съм слабохарактерна и лесна жертва.И на мене един гей ми продаде мигли.Изкуствени.Успях да си ги налепя и мъжа ми умря от смях и рече че мязам на травестит с тях.Подарих ги на комшийчето тийн.Отдавна искало мигли...ех деца.То успя да се направи професионално обаче и му седят добре
Да дам 250 кинта и да ме гледат на кръв-да бе да...може ли да си гледа работата.Ще и тръсна покупките да си ги нарежда обратно...баси отношението!

Бели кахъри са твоите, да знаеш. Аз преди време, тъкмо съм си взела заплатата и отивам в подлеза на Плиска до едно магазинче. Всички банкноти ми  бяха по 50 лева. Купувам си нещо за 10 лева и чакам продавачката да ми върне останалите 40. Да, ама не. Тя стои и ме гледа, а после ми каза "това е, какво още искаш". Казах и, че чакам ресто от 40 лв., тя  - няма такова нещо, била съм дала точно 10 лв. и извади една пачка с пари да видя, че пет-десетолевка нямало (наистина нямаше). Държа се доста нагло, но аз взех, че се развиках на всеослушание (стана малко като на цигански събор работата), насъбраха се и погледи към нас. Накрая продавачката ми каза, че ще си направи ревизия и, ако парите и излизат с 40 лева повече, щяла да ми ги върне. Ходи някъде уж да брои и се върна с рестото. Ако не беше номера с подадената пачка, където нямаше банкнота от 50 лева, можеше да реша, че се е объркала - случва се, но според мен си беше чиста проба дали ще мине номера. Аз също можех да се вържа, но пък точно този ден нямах по дребни от 50 лв. в портфейла.

Реминисценция на една от култовите теми в клюкарника, нароила се доволно.

Имам много пресна случка. Бях поръчала едно нещо е бебешки магазин тук в нашия квартал. Продавачката - дръпната бабка - ми предложи заместител, но каза, че и това, което искам, ще поръча. Взимам заместителя и го ползвам. Като свърши, отивам да си взема поръчката. "Ми продадох ги. Вие не дойдохте да си ги вземете и аз ги продадох" Е, за какво да идвам още на следващия ден, като си ми продала заместител И като си поръчва нещо човек, се предполага, че е за него, не за попълване на асортимента на магазина
Няма да стъпя повече там.

 По-скоро продавачките имат неприятности с мен.Ужасна съм като клиент- избирам адски трудно, карам да ми разгъват, вадят и показват поне десетина стоки докато реша какво да купя, ако изобщо купя нещо.Правя панаири, когато се заяждат и са нелюбезни.Винаги си искам фискалния бон.Иначе влизайки в магазините винаги поздравявам с усмивка персонала.

Чак неприятни ситуации не бих ги нарекла,защото не ми пука особено за някоя намръщена продавачка.
Но ми стана много чудно,когато поисках да видя копчета за ръкавели в магазин "Галдини" в Мола и отговора на продавачката беше "Ами те са много скъпи"
Огледах  демонстративно външния си вид,след това този на мъжа ми и сина ми и помолих въпреки огромната цена да ги видя.
Е не ги купих,не бяха подходящи за повода,за  който ги търсих.А цената беше .....200 лв.Явно вече продавачките решават дали мога да изхарча 200 лв или не.

Три думи само:касов бон,моля.То много трудно.Ако искаш аз да ти взема.На мен ми ги дават преди още да съм купила нещо.

Имала съм неприятни случки с продавачки, но не ги помня. ))))
А по повод репликата "те са много скъпи", днес ми се случи и на мен. ))) Харесвам горе-долу едни ботуши, казвам, че искам да меря - продавачката ме изгледа и ми заяви, ама те са много скъпи, сигурна ли сте? Естествено, че съм сигурна, премерих ги и не си ги купих, но коментара и беше пълна простотия. )))

  Браво, Mirama и аз така обичам да правя. Не обичам продавачки, които постоянно ти вървят зад гирба и те питат "нещо определено ли търсите" и не те оставят да разгледаш ан спокойствие, но най-мразя тези, който като им поискаш нещо - те изглеждат сякаш си им изял супата с вилица и в момента им посягаш и към десерта - тези наистина си заслужават да им разтуриш магазина и накрая да си тръгнеш, без да си купиш нищо. За съжаление такива "любезни" продавачки - дал Бог...

И аз получавам касов бон винаги. Явно приличам на данъчен служител   

Питам се има ли изобщо такива, които да не са имали неприятни случаи?!
Имала съм и още как, виждат ме, че се задава хрисимо и мило на външен вид девойче; държат се нагло и невъзпитано и после жална ги е майка раждала  И да подчертая, че никога не си позволявам да се държа като височайша особа в магазините, т.е. да съм засегнала по някакъв начин нечие самолюбие, винаги съм много любезна!

нямала съм проблеми с продавачки - аз съм учтива , с мен са учтиви и така ....

Аз не съм имала неприятна случка.Не си спомням чак фрапираща.Нали знаете,че касовият бон е двугодишна гаранция?Независимо какво ви казват в магазина.

Аз пък винаги съм се чудил, за чии х.. ви е този касов бон?! Аз никога не обръщам внимание дали ми го дават или не. Ако ми се наложи да заменя стоката, нямам проблем, защото естествено всички продавачки ме помнят, понеже съм обаятелен и харабия.
Щом влизам в магазина с бон, не ми трябва касов бон.

Същото наскоро ми каза един много близък човек,който ми изхвърли всички кутии и вече не ми беше толкова близък.Защото и кутиите си пазя аз,така казват от магазините за техника.

На мен ми е безкрайно неприятно ,когато продавачка ми говори на ти .

Най-неприятно е когато от вратата се нахвърлят нагло да питат какво търсим, без да ни дадат възможност да разгледаме. Карат ни да се чувстваме неудобно ако не купим.

Имам. Все ми се случват с продавачки на сурово месо. Единия път продавачката кашляше върху току-що смляното месо, докато го завиваше в найлонова торба. Как да взема тази покупка после? Втория път друга месарка побутна с пръст пържолката, за да я пъхне в пликчето. В такива случаи не си взимам покупката и не плащам, пържоли с проби от храчки и нокти не мога да готвя. Големи мърли, но не се оплаквам на управителя, защото ми е малко жал за тях.

ЛОЛО, поздравления за смелостта, с която се включваш в темата, в качеството си на човек от  "другата страна" на нещата.Вероятно ти е за първи път?
Ще те изгризкат на един дъх.

Съжалявам, че не съм попаднала на теб, лоло.

Защото и аз като теб си мислех,че мога да ги убедя, че добрите продавачи не са се свършили, но резултатът беше нулев.
Стигна се до там, че се пишеше, че продавачките изглеждат като проститутки, с цигара пред магазина, чакат да мине някой бизнесмен, който да им промени живота!!!

Не само изглеждат , ами и се държат като такива - явно дохода от работата им не е основния. От една продавачка се изисква не да говори по телефона и да смуче цигара пред вратата, когато аз съм вътре в магазина и когато благоволи да дойде да ме гледа кръвнишки, че съм и развалила рахата....И не ме интересува колко пластове грим си е сложила, а да ме обслужи любезно, така че да съм доволна от това, че съм си оставила парите в магазина. И тя също, ако наистина разчита на тази заплата...
Често съм свидетел на това как се коментира излязал клиент от магазина, веднъж дори направих забележка, че аз също съм клиент и то още съм в магазина -обикновено такива коментари ме карат просто да напусна - защо да им правя оборот и да им слушам простотиите

Оставам без коментар и си обещавам да не се включвам повече в темата.

И каква е тази българска мода да се слагат само млади момичета/ изключвам магазините за младежка мода/ - в другите страни съм виждала продавачки абсолютно на всякаква възраст, просто защото това си е професия и си иска своите тънкости...И един по-възрастен продавач може да бъде много по-знаещ и с по-голям опит -все пак не купувам продавача, а стоката и тази стока трябва да ми я представят по най-добрия начин. От голям магазин купувам кефал / за първи път/ - питам как се приготвя тази риба -пече ли се , пържи ли се -насреща ми дигат рамене. Еми, ти продавач ли си или подавач? Добре,че има къде да прочета

Това е така, защото тези лелко-бабки обикновено са някаква рода, която е сложена там по милост

Чак фрапиращи ситуации не съм имала, но невъзпитано и не любезно отношение - да. Макар че в повечето случаи вече се държат добре. Ако срещна лошо отношение, повече не влизам в този магазин, и агитирам и другите да не влизат. Мразя да ми говорят на "ти", да ме пришпорват с покупките, да досаждат със съвети или да ми обясняват, че нещо е скъпо.

Добре де, ЛОЛО - ти ако имаш такава продавачка и ти се оплачат няколко клиента ще я държиш ли още? Ами тя гони клиентите - каква  сметка имаш от това?

Преди няколко месеца влизаме с мъж ми в магазин за обувки на Графа, в отсечката между Раковски и Попа. Нямаше други клиенти, само три продавачки, едната от които, седнала до касовия апарат, повдигнала крак и щателно си скубе с пинсетка коляното....продължи си заниманието, докато разглеждахме и сигурно и след като си излязохме. Еми неприятна си е тая гледка, още повече, че девойката беше с пола и с тоя вирнат крак, ми дойдоха едни простотии в главата - как ли е положението по-нагоре и пак ли така с пинсетка действа На мъж ми какво му е минало през главата - идея си нямам

Лоло, според мен твоето добро отношение към клиентите идва от това, че: 1) работиш за себе си; 2) и ти си клиент и искаш да получаваш същото добро отношение и 3) може би просто си такава. В моя случай вчера от начало продавачката беше мила, държеше ми палтата, за да мога да ги облека и пробвам, но след третото пробване започна да ми ги бута в ръцете - един вид: писна ми от теб, спасявай се.

Веднж влизам в един магазин да разгледам халатчета за подарък на братовчетката и на манекена имаше халат ама в жълто,питам аз - други цветове има ли- да има, в розово,-а може ли да го видя,-ами ще го купите ли? Е тва кво е сега?Естествено нищо не купих и повече не съм влезнала там.......

Темите за  простите продавачки са неизчерпаеми.. По-интересно би било да се пусне тема "Имали ли сте приятни преживявания с продавачки", обаче няма да има кой да пише в такава най-вероятно.    (знаете, че това съсловие ми е любимо  ).

    ЛОЛО,  кефиш)   Когато имах ресторантче, правех същото , мислех по същия начин и  още имам приятели отпреди 18 години)
    Шанел е права  , аз също пазя кашоните на по- големите/ скъпите уреди до края на  гаранцията, както и всички документи, фактури и касови бонове. Това ми донесе чисто нов климатик, по -нов модел, след като стария се развали в средата на гаранцията и не можаха за ми го ремонтират.  И друго  , когато има задължителни профилактики, както е при климатиците, трябва да са извършени.  сори за оф-а.

   По темата.   Магазинче за обувки.  Аз съм с 3 -годишното пумпалче.  Аз се опитвам отвън да си набележа Нещо,  за да не бутне  обувките детето ако влезем вътре. Излиза гневна кака  и се разкрещява, че детето пипало и дишало във витрината,  нямала да чисти като луда.  Явно недоклащатне или тежко ПМС.   Но пък  на вратата имаше стикер с данните на фирмата и мъжко име. Явно не беше шефа и аз  попитах за управител, извадих ГСМ-то  и се направих, че набирам  дадения номер.  Сепна се, връцна се бързо  и сложи табела " Затворено.".  Ако ще. Ще почакам да я сменят.
    

  Пусни тема  , де.   много имам да пиша.    Има великолепни изненади.
  Колкото оживее, оживее темата.)

Заслужава си да го направя. Поне ще разберем кои мацки са от бранша 

   На  "Гладстон" , близо до светофарите на "Руски".    Предтанах да поглеждам към товамагазинче, та не зная, дали още е там мацката.

      Е  вече не съм отдавна,  от другата страна на барикадата съм. Данъчен ,  от най- обичаните чиновници на бюро,  обожавани  не само от Форума,  но и от целокупния , наистина изстрадал народ)
     Елате ми, елате! Ще ви скъсам от усмивки)
    И като цяло и аз работя с хора непрекъснато, те са Клиенти.  И на всичкото отгоре им взимам пари.  Искат се  много нерви и толерантност..много, много.
  Но понеже темата е за продавачки,  да не я разводнявам.
    

Чак много неприятни ситуации не, в рамките на поносимото са, но пък смешни имам бол. Виждам една блузка на витрината в магазинче за дрехи и питам колко струва. Отговорът - струва 40 лв. по принцип, ама ако сериозно ще я купувате - 25. Аз купих я, ми как да не купиш при такава оферта

На опашка на ОМВ, чакам, идва ми реда, плащам бензина и питам там ли трябва да платя за автомивка или на самата мивка. Тя ми казва - да, за четвърта програма /примерно/ 6.50 лв /пак примерно/. Питам какво включва тази програма - дълга въздишка, кратко обяснение. Казвам, че искам и вакса на колата. Зад мен се чува глас - Муцка, чукни тея два сладоледа, че докато се разправяме се стопиха. Чукат и ги двата сладоледа. Аз съм предредена. Не е виновна простакесата отзад, ами продавачката. Замълчах си. Както вече за 100-тен път пиша в този форум - Простотия и кашлица не можеш да ги скриеш.
Но определено е неприятно - муцата зад мен имаше повече златни синджири от мен и едно безмълвно тъпо гледащо дебеловрато с миловидно изражение -аха да проговори.

Преди се нервирах много .... сега  се мъча да пазя самообладание когато съм в Бг ....системата не се е променила много ..за да ти обърне внимание продавачката в бутика  трябва да съм се украсила като коледна елха с бижута  и да държа  gsm  иначе те гледат странно все едно питат ти защо си влязла 

Имала съм смешна случка с продавачка.Тя е хем собственик, хем продавач на бельо.На изключително надути цени продава, но влязох в нейния магазин, защото си търсех сутиен без банел.Дава ми тя един и аз меря, оказва се, че ми е малък и искам един номер по-голям.Тя започва да рови от един кош с намалени цени.Рови, рови и казва,че няма, затова ми предлага да си взема малкия сутиен, но да си пришия към него платка от друг, за да ми стане.Сутиенът струваше 50 лева!Даже ми предложи да ме прати при нейна шивачка, за да ми го ушие Ей на това му викам креативност.

Имах лятото в една оптика,продавачката направи неприятен коментар провокиран явно от това,че неможах да си харесам очила...подминах простотията и с надсмешка и учтиво и пожелах приятен ден...немога да си позволя да се ядосвам заради простакеси.

Ето каква е моята гледна точка по този проблем. И да не забравя да отбележа, че и аз работя в сферата на търговията. Сега да изясня проблемът с издаването на фискален бон. при покупка. Няма фирма (с изключение на сегашните ми работодатели), в която да съм работила и да не са ми предупредили, че касовият ми апарат има определен месечен лимит, т.е повече от примерно 500лв да няма чукнато на него за ден. Дори и фирми, който са регистрирани по ДДС. Как  аз да спазвам тези изисквания от работодателя за дневният лимит, като оборота на магазин е двойно повече? то сумата, която трябва да имам по каса. Продавачите сме между чука и наковалнята. Друг проблем:лошото отношение към клиентите. Съгласна съм, че един продавач-консултант не би трябвало да говори на "ти" с клиентите, но и клиентът не трябва да е на "ти" с продавача. Много често на мен ми се е случвало да тръгна да търся нещо по магазините и от вратата да ме погнат с думите:С какво да ви помогна?. Чудех се защо го правят Отговорих си и на този въпрос. Случвало ми се е работодателят ми да  дойде при мен след като клиент е бил в нашият магазин и да ме попита:"Ти защо ги изпусна тези клиенти" или пък да мърмори, че няма оборот в края на работният ден. На такива упреци простичко му отговарям:,, Мога да предложа на клиента всичко да погледне в магазина, да пипне материята, да пробва, ако мога да дам повече информация за стоката винаги го правя при желание от страна на клиента, НО да му изкарам парите от джоба без той да желае да закупи тази стока, е това не искам и да мога да правя. За мен по важно е клиентът, който иска да купи нещо да го направи с удоволствие и да е доволен от обслужването, а не да му пробутвам стока, за която после ще съжалява. Не мога да кажа, че не ми се е случвало да се поядосам малкона невъзпитани клиенти, но се опитвам да стискам зъби и при възникнал конфликт да търся приемлив  вариант и за клиентът и за мен. Вербалната агресия също предизвиква предизвиква агресия. Наскоро имах  един интересен случай. Клиент отива в магазин за да си купи панталон и чува коментари за това какъв е тембърът му на гласа. Когато дойде при мен за да разгледа това което се предлага при нас вече беше толкова ядосан от коментарите на продавачките, че на мен ми трябваше доста време за да го успокоя. Почти винаги търговията си е психология. Лично аз от клиенти съм научавала много полезна информация, за което съм им безкрайно благодарна. И съм на мнениет, че"Блага дума железни врати отваря". И съвет от мен: не забравяйте да си искате фискалните бонове, и се уверете, че наистина е от касов апарат, а не обикновена бележка от компютър, защото после като ви се случи, да имате повод да направите рекламация на дадена стока, няма кой да ви уважи рекламацията щом не можете да докажете, че стоката е закупена от този магазин.

А какво мислите по въпроса да предизвикате данъчна проверка, която би била отговор на високомерието и безотговорността на някои продавачки, неиздаващи касови бонове, за да спестят плащането на данъци на своите скъпи работодатели?

Продавачите не издават касови бележки не защото са безотговорни, а по скоро защото работодателят им иска да укрие данъци. Повечето работодатели казват следното"Незаменими хора няма" , а всеки иска да си запази работата за по-дълго особено ако има семейство и деца.

Неприятни ситуации с продавачки, май си  е част от ежедневието вече. Не че го приемам. Обаче, за съжаление, ако човекът срещу мен е прекалено нагъл, аз трудно успявам да се защитя подобаващо. В момента си патя от едно целенасочено, гнусно безобразие, причинено ми в уж уважаван магазин. Историята се оказа с продължение и след няколко връщания в магазина реших, че кракът ми повече няма да стъпи там. Сега съм регистрирала жалба в съюза на потребителите и дано от там да ми помогнат. Не ми се иска наглостта и безочието да победят отново. 

Хубав магазин е този, в който има интересни неща и ненатрапващо се любезно обслужване, по възможност с нещо приятно и за тези, които са тръгнали на зей-пазар.
В любимия ми магазин ти наливат безплатно чай, миналата Коледа раздаваха и меденки Ходя там винаги, когато съм в околността, и никога не си излизам без нещо.
От друга страна не влизам в една луксозна аптека току до работата ми заради неприятно поведение на продавачка, която държи тя лично да се напъха между теб и продукта и лично да ти го отвори, за да помиришеш точно този ли искаш. Вбесих се и поисках телефона на управителя, след което тонът рязко се смени, но вече ми се отщя.

  Много такива случки,веднъж не ми дадоха да влезна в магазин,заради детето с количката,щял да счупи вътре огледалото и, а малкия на 7 месеца! А най-много ме дразнят продавачки в маркови магазини,дуят се като пуйки. И аз не обичам да ми висят на главата,все едно ще им открадна нещо,абе има много случки,но в момента не се сещам.

Много ме дразнят продавачките в мебелните магазини,които вървят зад гърба ми и не ме изпускат от очи.Страхуват се да не открадна някой диван ли,що ли... .И това се случва при все,че съм обяснила,че искам да разгледам без да търся нищо конкретно.Какво да се прави трябва да ги трае човек....До къде я докарахме вместо те да ни траят и глезят защото все пак сме клиенти,стана така,че ние трябва да внимаваме дали са на кеф и едва ли не да им се примолим за нещо.Българска работа.А-а-а,за малко да пропусна да спомена за магазинерката в кварталния хранителен магазин,която месеци наред ми късаше нервите с грубото си държание и заради,която от 3 месеца вече не съм стъпила там.Стана така,че последния път се развиках и й теглих една..... .Просто ми омръзна някакви простакеси да ми развалят деня с простото си държание 

ДА ИМАЛА СЪМ  КОФТИ СИТУАЦИИ БЕЗ ДА ГИ ПРЕДИЗВИКВАМ  И ТО МНОГО ЧЕСТО НО НАВРЕМЕ ГИ САЛГАМ НА МЯСТОТО ИМ

И след всичката тази наглост и простотия ти си платила тази сума 
Аз не бих го направила, не бих търпяла такова отношение при все, че заплатата и зависи от моята покупка.Любезна съм когато с мен са любезни и учтиви.

Прясна,от днес.

Влизам в едно магазинче,по принцип си ходя редовно там,защото имат много хубави неща,разни сувенири,а сега и коледни красоти.
Бах решила да купя нещо дребно,за близък който го беше харесал.

Тя-леко изнервена.Аз с много чанти,любезно запитах дали го имат,за да знам дали да изчакам другите клиенти.Тя-да,ако изчакате ще проверя.
През това време-детето и мъжа ми стоят изнервени пред вратата,казах им да ме изчакат в колата.
Идва ми реда,тя се тюхка,офка-много клиенти,много нещо
Давам едра банкнота,а тя "Нямате ли по-дребни?"
Казвам,че нямам,тя настоява да проверя.Вече леко се пизнервих и аз,все пак знам какво имам като пари в наличност.
Казва ми да отида ги разваля или да взема от мъжа си,защото ако ми върнела щяла да остане без дребни.   Т.е. ако не и дам точна сума тя няма да ми ги продаде.
Аз

Хванах си чантичките и излязох.Бях любезна,за което съжалявам.
Но ще се обадя непременно на телефончето изписано до МОЛ.

Доскоро не бях имала никакви неприятни ситуации с продавачки,но тъй като покрай майчинството съм все в квартала и пазарувам на едни и същи места вече разбрах,че аз и прителката ми сме курви от една касиерка в Била,а днес прадавачката в един квартален outlet,не стига че предишния път ме излъга с пет лева ,а днес ми заяви,за панталонче за детето кой размер е/нямаше етикет/:
-Та вие трябва да си знате детето,аз ли да гадая!?-простотия.Въобще се опитвам да не обръщам внимание.Повече няма да стъпя там.Имам обаче и 3 добри примера,ама като пуснете тема за продавачките професионалистки.

Колкото искате...
Даже са ме накарали да не влизам в 50% от магазините, защото мен като ме изнерви някоя и повече не влизам в този магазин. В България обслужването е на много лошо ниво, а в магазините е направо трагично, или не ти помагат с нищо или са супер досадни. Повечето ги избират с конкурс по малоумност. Най са ми готини тия в по-скъпите бутици, дето се държат все едно магазина е техен и гледат от поведението им да личи "аз съм на тая работа за малко". И обикновено преценяват хората по външния вид в момента, като няма как да знаят кой колко пари има. Преди 2 години влизам в един магазин на Витошка, от който често си пазарувам и казвам на една нова продавачка, че искам да ми покаже една блуза и тя ми казва "ама тя блузата струва 500лв" Ами аз искам да я видя, да съм питала колко струва??? Като горката е толкова глупава, че не може да се светне, че щом съм влязла, явно имам възможност да си я купя. Тая простотия никъде я няма по света.
Миналата година ходих в Лондон. Пазарувахме доста с една приятелка, и влязохме в един магазин от любопитство да разгледаме часовници, като най-евтиния беше около 15 хиляди паунда. И понеже продавача си сложи белите ръкавици и се накани да ни показва модели, ние се разсмяхме и му казахме, че нямаме възможност да си купим нищо. А той отговори, кажете какво да ви покажа, щом сте влезли значи сте клиент, още утре може да имате възможност и да се върнете при нас да купите...
Просто в България направиха така, че да ти е неприятно да си похарчиш парите.

Много се смях, защото постингът е написан с  хумор 
Ако видя такова нещо нямаше да остана само с мислените въпроси -  щях да й ги задам
директно.
Вчера влезнах в едно магазинче с много сладурски блузки. Продавачката беше хремава. Е съчетанието на звуците на хремав нос с грозно лице и едва прикривано раздразнение ми бяха достатъчни. Да не споменавам за непрекъснатите покани да влезна в пробната.Преобърнах всички закачалки и не купих нищо.
Мисля, че всъщност продавачките рядко са скапанячки. Повечето са невъзпитани.

Весела Коледа, момичета. Бъдете здрави и щастливи 

ха, перфектна тема. аз наскоро преживях един ужас и даже мислех да пусна отделна тема, ама ще се оплача в тази.

става дума за апетка в  снобарския квартал изток в софия. макар, че тази е по-скоро полуаптека, полудрогерия.........
нова, лъскава, много добре заредена.

влизам аз, ден преди да отпътуваме обратно за германия и се готвя да изкупя половината артикули облечена доста небрежно, с наднормено тегло без грим, обаче портфейл пълен със шарени кредитни и дебитни карти и 5 лева кеш. и в добро настроение, макар че пазари на едро ме стресират.
в плановете ми бяха тази аптека и била. и на двете места може да се плати с карта, времето ми беше кът и реших, че няма смисъл да ходя до банкомат, а и всяко теглене ми струва около 5 евро. може да са малко пари, ама ако могат да се спестят е добре. трудно свиквам с това, че в българия имам нужда често от пари в брой.

нейсе. като начало поисках един апарат за измерване на кръвна захар, лентички към него взех някакви бонбонки за отслабване от един щендер, ефералган и оше някаква дреболия. дотук на стойност около 150 лева.
каката зад щанда ми казва, дайте да направим апарата и другите неща на две отделни сметки, за да не се налага ако имате рекламация да пазите всички останали неща.
логиката не ми стана ясна. в крайна сметка, когато имам касовата бележка и рекламирам един продукт и той е обозначен на нея, не мисля, че трябва да пазя да речем и бонбонките, за да мога да направя рекламация.
съгласих се обаче, не ми се занимаваше да доутичнявам, а и нямаше значение. през цялото време държах в ръцете си портфейла отворен и ясно се виждаше, че вътре има от едната страна 5 лева, а от другата са наредени 6 кредитни и дебитни карти. поради проведения диалог обаче, все още не бях извадила картата, с която исках да платя.
специално съм си направила труда, да си изкарам всякакви карти, та ако при пътуване някъде има с една проблем, да имам още няколко резервни варианта.

та, въпросната кака, руса, чистичка, покровителсвено настроена, си чука нещо на апарата, аз вадя една виза и и я подавам дружески, за да приключим първата сметка.
при което каката надава полувик и придобива войствено изражение. следва тирада, как трябва да платя в брой, защото вече е чукнала сметката и не става иначе.
аз мекичко и казвам, че тя като продавачка и работеща с касовия апарат би трябвало да ме пита как плащам, след като има и двете възможности.
че като зина оназ ми ти жена. аз трябвало да си кажа, хората си плащали в брой, било девет часът, сега трябвало да пише тепърва протоколи...........часът беше 20.00, знаех, защото специално бързах, за да успеем и в била.
пак сравнително хрисимо казах, че не живея в българия, отдавна ползвам подобен вид плащания и съм свикнала навсякъде да ме питат как ще платя, естествено, там, където има възможност да се плати и с карта и в брой.

мамоуууууууууууууу, ужуст стана. като ме емна. кво съм си въобразявала, като живея в чужбина тези, които живеят тук да не са боклуци, голяма работа, че не живея в българия, да съм си ходела там като повече ми харесва.
и да не съм я наричала продавачка, така да съм викала на тези в месарските магазини. тя не била продавачка, а фармацевт с 3 висши образования. после погледанах касовата бележка, там пишеше помощник-фармацевт. от моите скромни познания, тъй като баба ми е направила своя магисър по фармация в австрия, си мисля, че помощник-фармацевт май не е точно класическото висше, ама нейсе. може и аз да бъркам.
така и не разбрах по какво бяха трите висши, но явно счете, че с това ме закопа. личеше и как се опива от тирадата си, но, поне това трябва да призная, говореше ми до последно на вие, нещо рядко при подобни ситуации в родната ни държава.
помолих за визитна картичка, където мога да намеря телефони и адреси, за да подам оплакване. тя ми се изхили саркастично и ми каза да не си губя времето, защото всичко било записано на камери. пак ми убягна логиката, защото на няколко пъти и казах, че се държи нагло и арогантно, на което тя отговори, ми такава съм...........арогантна. казах и, че има някакъв много голям проблем и явно комплекси и че все пак съм клиент, но с това само усилих излиянията за тези, които живеят другаде и смятат тези тук за боклуци. споменаваше се не ТЕ, а ВИЕ, дето не живеете в българия.

да си призная, изгубих звук и образ. аз принципно при подобни ситуации, ако се отнася до мен и някой лично ме напада, блокирам. ако е да защитавам обаче друг съм доста устата.
пожелах и приятна вечер, постарах се да не чувам продължаващото и дуднене зад гърба си и тръгнах към колата разтреперана.

сега се чудя следното. да издирвам собственика на аптеките ли и да му кажа, че негова служителка се е държала неприемливо, да я съдя нея лично ли, да и пратя някой да и зашие два шамара или да и пратя моята мама. която е с 2 висши, докторска титла и определено ще отвори уста два пъти по-голяма от нейната. понеже за нея всеки, който не е химик е определено тъп абе въобще всеки, който не е тя е леко тъп, пък и ако ще да е носител на нобелова награда. и поголовно праща хората да си ходят на село............ще си паснат с каката определено.......

и друго се чудя.
дали аджеба  аз бях права или тя. кой трябва да уточни начина на заплащане.
продавачка ли е, след като ми продава нещо и защо счита работещите в магазини за месо за по-нисша класа.
кой ще покрие загубата от моите покупки, които не направих поради ужасното и държане, или това е все едно.
и какво и беше на таз жена, та се набираше като моторетка.............останах с усещането, че съм отговорна за всичките и лични драми.........
и трябва ли да купя цялата аптека, а не само продуктите и, за да се научи тази жена, че когато работиш с клиенти, трябва да си любезен.

става дума за аптека от верига Ремедиум на улица Тарас Шевченко в изток.

Аз с продавачки не съм имала неприятни случки.Имала съм неприятни случки с принцеси, дето видите ли, по една случайност в момента са продавачки и какво си мисля аз.Просто такъв момент съм улучила и само за малко са продавачки.

Но в интерес на истината в най-луксозните магазини продавачките се държат най-добре/ поне в нашия град/.
Честита Коледа и настроение на всички!

 Абсолютно подкрепям-била съм свидетел и потърпевш и от двете страни.За жалост повечето продавачки са учили недоучили или просто неуспели да се реализират в това за което са учили момиченца,с приятна външност,които едва ли имат възможност да си позволят/поне повечето-щом са там/ луксозните стоки които продават,но се държат като повече от примадони или собственички и допушвайки с жест цигарата/или довършвайки супер важния си тел.разговор/те измерват с "много компетентен"поглед от глава до пети и преценяват дали да ви отговорят на въпросите и да ви покажат "скъпото нещо"/дреха,обувки и т.н.
Не само отношението ами и компетентността им е на това ниво-защото според мен застанал ли си да предлагаш и продаваш нещо/и оборота да е в твой интерес / трябва да си запознат с произход ,състав,действие и пр.подробности по отношение на стоката или услугата,а не тъпо да вдигаш рамене или високомерно да препоръчаш прочитане на листовки и инструкции.

И от другата страна-хора свикнали да работят пряко и ежедневно "с хора" се сещат за що иде реч -има такива бисери ,има такива "изчадийца" дето могат да те извадят извън релси и да забравиш не цялата си любезност и възпитание,ами защо изобщо си там и какво точно правиш Голяма част от тях са си типични ганьовци-бързобогаташ/ки,които не само са забравили кои са и откъде са тъгнали ами не си правят и усилието да го прикрият в комуникацията си с хората.Друга/мнооого голяма вече част за жалост/са пак ганьови наследници,но поизмили 1-2 години чиниите в някой западен ресторант или дом или посъбрали селскостопанската реколта на съседите,или пък пизбърсали нечии чуждоземен ба/е/бешки задник и сега с "пачката" са станали господари на света,магазина и човека стоящ пред тях в часност-любим момент е когато започнат да заплашват и уволняват

Та така-отнесох се -но извода за мен е че трябва възпитание и уважение и от двете страни-когато срещу теб стои позитивен и възпитан човек нищо не би те накарало да постъпиш просташки/освен ако наистина ти липсват първите 7 /-нито ПМС,нито семейни или проблеми с гаджето -защото хотрата отсреща нямат вина за това нали?!

Оф, аз преди много им се възмущавах, особено докато бях бременна даже и си поплаквах из форума (от хормоните ще е било), но напоследък имам друга стратегия и не съм имала проблеми от тогава. Последната изцепка беше на една продавачка, която се държа доста прилично и ме "посъветва", че щом ботите са ми големи, а те нямат по-малък номер да си натъпча памук отпред. "Нали казахте, че много ги харесвате?!" беше нейният аргумент. 

matakosmata, най-добре се лекуват този тип продавачки като ясно им кажеш, че са просто продавачки и жалко за трите висшета и изгубеното време.
Наскоро ми се случи магазин, в който съм редовен клиент, но на друг щанд, където не ме познават да се обясняваме кое, защо и как. Казах й на девойката, която се държеше супер нагло, че като не може да вземе решение, да се обади на управителката да пита. Каза ми "ами аз да не взимам толкова много пари, че да й се обаждам от моя телефон." На което й отговорих "хич не е чудно че не взимате". Сега когато влизам в магазина, направо напуква плочките с лош поглед, а на мен не ми пука. Още не се е родила продавачката, която ще ме ядоса. 
Много отдавна не се ядосвам и нямам неприятни ситуации с продавачки.
Има просто много места, на които ходя, не влизам по никакъв повод.

Миналата година като си бях в БГ и си купувам обувки от престижен магазин на Витошка. Меря ги, плащам ги, дават ми ги и си излизам. Един час по-късно на автогарата си чакам автобуса и решавам, че искам да се издокарам с новите обущенца. Вадя ги от кутията, обувам ги и.... едната ми е точно, а другата тясна. Гледам едната 38-ми номер, а другата 39-ти.  Давай на бегом до Витошка, търча да хващам такси, сака лети зад мен. Задъхана пристигам и им обяснявам, каква е ситуацията, като през цялото време се опитвам да не се ядосвам, щото и нямам време да се обяснявам и да се карам, автобус гоня... При което продавачката ме поглежда укорително и заявява - ми ето, заради вас преди малко не успяхме да продадем 38-ми номер, защото едната от обувките е била у вас....   

И на мен ми се е случвало и винаги се чудя , аз ли изглеждам зле?
Скоро ми се случи , тъкмо бях родила и качих някой друго кг-че и требваше да си намеря яке, влезнах в магазин за кожени якета и казах искам да пробвам това от витрината и тя ми каза " То е много скъпо, ето тука има едни тях гледай " и аз и казвам , ма как аз искам това , не искам тези. Тя пак ми казва " Ами.. то няма да Ви стане " , обаче аз се заинатих и й казах , искам да го пробвам да вида как седи , дори и да не ми стане. Тя се обърна в другата посока. ОВЦА. После иска да продава. След няколко дни отидох , тя не ме помнеше влезнах и казах -: Искам да си купя яке за 2000 лв" ( нямах толкова , а и нямах за план да си купя от нея ) Тя започна да вади и д показва , аз пробвах и все казвах ,че не ми харесва. Така 30 мин докато не обърнах магазина и накрая й казах ,че не ми харесват якетата й ,и си ръгнах.
Случвало ми се е в магазин за обувки да ми казват пак така " Оо те са много скъпи " > НЕ знам ... май требва да променя нещо в себе си ли...
Един път в магазин за хранителни стоки си поисках бончето, и тя ми вика " ооо аз чукам всичко на едно, ся не мога да намеря твойто" аз настоях и като се прибрах установих ,че един от саламите е изтекла годност, после се върнах в магазина и казвам, че е минала годността, тя ми вика " Касова бележка "... хм... ако не бях си я поискала...
С продавачки винаги има проблеми, имам чувството ,че те искат ти да си им задължен не те на теб , като обслужващ персонал.

Защо им се оставяш на продавачките? Те си мислят че като работят за някакви си 500лв им е позволено всичко. Да ама не. Аз такива много лесно ги оправям.

В магазин за бельо, като попитах дали имат по-голям номер от един модел сутиени, продавачката ми каза,че палатки не продавали.

Това е много стар лаф, явно нейн опит да се пошегува. 

Тъй, тъй, Каспър. И аз съм като тебе. Ако ме вбеси някоя продавачка после съжалява за това.
Имах един период, когато бях от другата страна на барикадата. Т.е. бях продавачка. При това размерът на заплатата ми беше обвързан с размера на продажбите. Добре, че работата ми доставяше удоволствие и клиентите бяха вежливи. Само една трътка си позволи да бъде рязка, но май й развалих настроението за деня (без думи разбира се).
Една елементарна вежливост е задължителна и за  двете страни. 

Това ми се случи точно преди Коледа - влизам в един магазин и продавачката си седи на бюрото и чете книга, дори и не ме полгледна. Аз я поздравих, разгледах няколко блучи, тя през цялото време си дремеше на бюрото забила нос в книгата. Постоях в магазина около 20 мин без да ми се обърне капка внимание! Харесах си няколко блузки, но при такова безразлично отношение как да пробвам, тя за тези 20 мин дори не си вдигна главата да ме погледне. Излязох от магазина и дори едно "довиждане" не каза. Ето това ме вбесява, когато вляза в един магазин с пари и нагласа да си купя нещо и се чувствам нежелан клиент!

То напоследък маи и сервитьорките взеха да се правят на много важни. Не са само продавачките

Много са тези продавач - консултанти/ ки. Аз лично като видя, че ми се прави на интересна излизам от магазина и не влизам повече!  Вярно, че на тях им е толкова скучно и тежко да продават, да висят в магазин ама може ли па чак толкова. Стои и те гледа все едно си последната дупка на кавала, а трябва да те гледа като ходещи 100$ все пак пари ще даваш, които после на заплатата се отразяват 

Преди няколко дена какво ми се случи..... Тогава малко набрах, но бързо ми мина. Значи, има тук един магазин за обувки, които се шият на ишлеме за Италия и тук продават преоценени бройки. Та, отиваме с колежка и с ясното съзнание, че ще се купува. Пред магазина, чиято врата е отворена има табуретка. Разбирай - продавачката пие кафе напр. Решаваме, че ще чакаме, все пак не е с катинар..Идва от съседния магазин една лелка и услужливо ни кани да заповядаме. Ние веднага се втурваме към ботушите и искаме д пробваме няколко модела. Лелката почва да се изнервя, защото е излязла от собствения си магазин да ни обърне внимание, пък ние се и запичаме да купуваме на всичкото отгоре и не обръщаме внимание, че тя ни обяснява, виждаш ли, че всички модели са по един калъп и не е нужно да пробваме...хаха...При което почва да мята ботушите зад тезгяха и да ни гони, защото тя ни била направила услуга като ни пуснала да разглеждаме, а ние я разиграваме, щото сме искали да изпробваме де що има ботуш ...и в същото време щели да й окрадат магазина ....Излизаме, какво да правим. Тя не затваря магазина, а слага пак същата табуретка и изчезва .....Почакахме малко, решихме да се разходим из комплекса и се връщаме след 15тина минути. Бяхме решили да купуваме все пак. Продавачката се е върнала и вече запозната със случая, но през призмата на лелката, ни гледа уплашено....Е, поразменихме някоя и друга реплика относно отношението на колежката й и осъществихме покупката.
Типична гледка за нашите дребни магазини са изнервените от седене продавачки. финансова криза, какво да се прави

Ирен, за съжаление, ще си глас в пустинята
в аптека могат да продават само фармацефти  магистри или помощник
сещай се, че на година се дипломират 80 фармацефта в БГ, сещай се, какъш кът са братко.
Пазят ги, ако ще с метла да бият клиентите - защото им ползват дипломите и тези дипломи в БГ са като буре със злато
тъжно, но факт. Те не са продавачи, нямат идея какво трябва да е отношението към клиента, те си измиват ръцете с образованието си
ако все пак решиш, специално за тази верига, мога да ти дам лице за контакт

Прясна случка от днес-наредени на щанда етерични масла, различни видове и аз казвам на продавачката, че искам да помириша това от хвойна. Тя огледада шишенцето, уведоми ме, че не е отворено и ми натика в носа друго шишенце с мирис на портокал. Щото то било отворено...
Отдавна съм се отказала да купувам книги от "Славейков". Там така преследват хората, поспрели се за миг до щанда...Нямаш никакво право да разгледаш! Веднага-"какво се търси"?-зададено в трето лице. Ами нищо не "се" търси. Но ако ме оставите да разгледам, може и да си харесам нещо. Но те се стараят по всякакъв начин да те прогонят. Съвсем друго е в някоя книжарница-влизаш, гледаш си рафтовете, никой не те гонка и не ти навира "най-новото".
Приятни са продавачките, които на влизане ти казват само "добър ден" и след това не ти се натрапват с глупави въпроси. А колкото до изпускането на клиентите, не това начинът да "хванеш" клиент. Ако само ме наобикаля и се стреми да ми пробута нещо, то много по-голяма е вероятността да си тръгна без да купя нищо, отколкото ако оставят човека да избере свободно.

Хехе, и в някои книжарници ги има  от тази порода продавачи.  Пример - книжарница "Буквите" на кръстовището Красно село.  Там те хващат от вратата, доста клиенти не успяват да влязат вътре.  Аз понеже ги знам, като влизам се правя на много разсеяна и когато продавачката ме връхлети се "стряскам ужасно" и си плюя в пазвата 

може. тая трътка обаче май е съдружничка. но няма да се откажа. ти поне знаеш, че не съм нафукана чужбинка. гадно се държа каката и ще я гоня до дупка. ако никак другояче не става, ще ида следващия път с палто от бял визон и банкноти от по 100 лева да си купя едно бонбонче. и така цяла седмица три пъти дневно.

Аз съм имала няколко забележителни "ситуации":
1.Магазин за шапки-Кангол-харесах една шаренка и искам да меря-продавачката ми казва-струва 80 лв,още ли искате да я мерите Казвам-естествено-шапка не се купува без да се мери.А тя-ами ако всеки започне да ги мери шаките какво ще стане Е,премерих я,стоеше ми ужасно и не я взех
2.Майка ми влиза повторно в магазин за дрехи-предния ден е гледала нещо и решава пак да погледне и на молбата й да види пак нещото-едната продавачка подвиква на другата- Не й давай на тая,тя нищо няма да купува
3.В магазин за палта-палтата наредени нависоко-питам колкото стрва еди кое си палто,при което продавачката отегчено поглежда нагоре и казава-Ми незнам..
4.В магазин за дънки търсих нещо,което не виждах вътре ,продавачката ми казва-абе и вие не знаете какво търсите
Друга пък ми дърпа дрехата от ръката и вика-аз само ще сгъвам цял ден..
Страшна работа   
Мразя и на 'ти" да ми говорят-сетра ми ги реже-пита ги дали се познават случайно.Аз хич не мога да се сопвам,но в повечето случаи гледам лошо и така ги разпъждам
А последно се сетих-пак майка ми-мери в пробната на Дика нещо( аз полудявам като ми стоят до вратата и само ме подпитват-айде стана ли,как е и т.н) та в случая любезната продаавачка направо дръпнала завесата да влиза и майка ми с изсъскване я накарала да напусне веднага