Здравейте!Много мислих как да формулирам темата и проблема и се надявам,че няма да ви се стори маловажно.Накратко.От линийката е видно колко е голям синът ми.Само допълвам,че е доста висок и едър за възрастта си и спокойно може да мине за поне тригодишен.От лятото често го събирам да играе с други деца.Уча го доколкото мога да дава играчките си,с които в момента не играе,на другите,да не дърпа играчки от другите,когато те си играят с тях...Не знам доколко съм права,но не искам да възпитавам у него конфликтна личност.От известно време обаче забелязвам,че става доста свито и като че ли плахо дете.По-големи /по моя преценка,поне на външен вид/ деца,посягат да вземат играчките,с които той играе в момента,и упорито дърпат,докато не му ги вземат.А той изглежда толкова учуден и обиден от това посегателство...Опитват се например да го избутат от пързалката,на която се е качил,от колата,която в момента кара,и други такива неща.Описвам всичко това,за да стане ясно в каква ситуация е поставен.Той само изглежда голям,а всъщност все още не е.Та въпросът ми е-как да реагирам в такава ситуация?Какво да му обяснявам,как да го уча да се държи,за да не бъде третиран така.Научила съм го да не посяга да удря,а понякога го удрят без никаква причина,както стана днес /което ме провокира да потърся съвет от по-опитните майки/.Може би някой ще си помисли,че преекспонирам проблема,но за мен не е така.Нали децата се изграждат като личности още от най-ранна възраст и до голяма степен от мен зависи детето ми да не стане аутсайдер,когото всеки ще тормози както иска.Днес са играчките,утре ще е нещо друго.Моля за съвет и благодаря предварително на тези,които ще вземат молбата ми насериозно.
- Публикувана: 10 ноем. 2008, 14:43 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2008, 18:03 ч.
Детето ми и другите деца
По-добре реши проблемът още от сега.
Винаги съм учила моето момиче да бъде отстъпчиво и мило, да дава играчките си на другите, да отстъпва, да не се бие и да не обижда.
Е, то хубаво с това възпитание, но какво постигнах всъщност?! Постоянно отстъпва, преди няколко дни две деца я избутаха от пързалката и тя чака близо половин час до нея децата да си тръгнат, за да се качи тя. На въпроса ми защо им отстъпи, тя отговори, че я е страх майките на децата да не й се скарат....Така е и в ДГ, така е и когато дойде детето на една приятелка у нас- дава си всички играчки, търпи да я обиждат и плаче.
За това научи детето си, че освен да бъде толерантно да може и да отстоява правата си. Е, първаночално тези права ще се изразяват върху разни кофички и лопатки, но от тях се върви към по-големите неща.
Винаги съм учила моето момиче да бъде отстъпчиво и мило, да дава играчките си на другите, да отстъпва, да не се бие и да не обижда.
Е, то хубаво с това възпитание, но какво постигнах всъщност?! Постоянно отстъпва, преди няколко дни две деца я избутаха от пързалката и тя чака близо половин час до нея децата да си тръгнат, за да се качи тя. На въпроса ми защо им отстъпи, тя отговори, че я е страх майките на децата да не й се скарат....Така е и в ДГ, така е и когато дойде детето на една приятелка у нас- дава си всички играчки, търпи да я обиждат и плаче.
За това научи детето си, че освен да бъде толерантно да може и да отстоява правата си. Е, първаночално тези права ще се изразяват върху разни кофички и лопатки, но от тях се върви към по-големите неща.
И аз така си мислех,Франческа,но как да го постигна?Твоето детенце е по-голямо и имаш повече опит от мен,можеш ли да ме посъветваш как да го науча?Една моя приятелка учеше момиченцето си,че ако някой му поиска играчката,с която в момента играе,и тя не иска да я дава,да му каже,че сега тя си игра е с нея и после ще я даде.Но тези деца са по-големи.А как да науча толкова малко дете,което все още не говори членоразделно и не е ясно какво разбира?
Не го приемай чак толкова навътре. Общо взето искаме да си възпитаваме децата, но все пак трябва да имаме едно наум, че в тази възраст първо егоизма се гради, пък алтруизма идва след това.
Не, че аз не правех същото. И на моето дете му взимаха от ръцете играчки. Биеха го в детската, а аз все го учех, да им отговаря с думи, че не му е приятно, че така не е хубаво и незнам какво си още. Докато два месеца след случките - демек през лятото - най-неочаквано ми отговори, че и той ударил детето, което редовно го тормозеше. Попитах го: защо така реши да постъпиш? и той ми вика: Ами, защото той наистина прекали!
Тогава се замислих, че малко или много има и мъжки модел на поведение и това че аз съм диалогична, не значи, че няма да вземе нещо и от баща си
За протокола: продължавам да настоявам първо да говори, а после да действа - т.е. "моля, не ми взимай играчката, защото си играя с нея", както и да дава, това с което не си играе, но винаги имам едно наум, че не всички деца така ги възпитават и не мога да му осигуря подреден и съвършен свят...
Не, че аз не правех същото. И на моето дете му взимаха от ръцете играчки. Биеха го в детската, а аз все го учех, да им отговаря с думи, че не му е приятно, че така не е хубаво и незнам какво си още. Докато два месеца след случките - демек през лятото - най-неочаквано ми отговори, че и той ударил детето, което редовно го тормозеше. Попитах го: защо така реши да постъпиш? и той ми вика: Ами, защото той наистина прекали!
Тогава се замислих, че малко или много има и мъжки модел на поведение и това че аз съм диалогична, не значи, че няма да вземе нещо и от баща си
За протокола: продължавам да настоявам първо да говори, а после да действа - т.е. "моля, не ми взимай играчката, защото си играя с нея", както и да дава, това с което не си играе, но винаги имам едно наум, че не всички деца така ги възпитават и не мога да му осигуря подреден и съвършен свят...
Това, за което ти питаш е болна тема за почти всички майки. От една страна се мъчим децата ни да са възпитани, но от друга трябва да ги подготвим да са борбени, а не пасивни и губещи. Според мен не трябва да го караш да отстъпва. Така детето се чувства веднъж объркано, че ти го караш да е пасивно и веднъж предадено от теб, защото ти заемаш страната на другите деца и не го защитаваш. Според мен чак като порасне трябва да му обясняваш как да се държи.
Това и на мен ми е голяма дилема.
Хем я възпитавам да споделя всичко, хем като видя как някой я бута, и се чудя защо ?
Имахме няколко проблема в градинката, с тази разлика че дъщеря ми като я бутнат, отива и пак се бута, а големите деца, често са доста груби с малките.
Оплаках се в къщи на майка ми и баща ми, и какво получих за съвет.Майка ми винаги ме е възпитавала да бъда отстъпчива, а баща ми винаги е казвал като те бутат, бутай и ти, като те удрят удряй и ти.
Не знам къде е златната среда, но е факт, че никога не съм се била или удряла безпричинно, но и никога не съм позволявала, да ме бутат, удрят или обиждат. Винаги съм отстоявала себе си.
Според баща ми, това е, защото той така ме е възпитавал, според майка ми е защото тя.
Е как да възпитавам малката?
Като гледам живота на улицата, почвам да си мисля, че по-добре е да си от страната на силата, обаче едно дете не може да се контролира, как да обясня да отстоява себе си, само когато я нападат, да не се окаже в един момент, че съм създала малко побойниче.
Хем я възпитавам да споделя всичко, хем като видя как някой я бута, и се чудя защо ?
Имахме няколко проблема в градинката, с тази разлика че дъщеря ми като я бутнат, отива и пак се бута, а големите деца, често са доста груби с малките.
Оплаках се в къщи на майка ми и баща ми, и какво получих за съвет.Майка ми винаги ме е възпитавала да бъда отстъпчива, а баща ми винаги е казвал като те бутат, бутай и ти, като те удрят удряй и ти.
Не знам къде е златната среда, но е факт, че никога не съм се била или удряла безпричинно, но и никога не съм позволявала, да ме бутат, удрят или обиждат. Винаги съм отстоявала себе си.
Според баща ми, това е, защото той така ме е възпитавал, според майка ми е защото тя.
Е как да възпитавам малката?
Като гледам живота на улицата, почвам да си мисля, че по-добре е да си от страната на силата, обаче едно дете не може да се контролира, как да обясня да отстоява себе си, само когато я нападат, да не се окаже в един момент, че съм създала малко побойниче.
Синът ми е вече на 7.Минахме през подобен период.Имаше моменти ,когато го бутаха, после той буташе и така.Възпитаван е да бъде толерантен и да се съобразява с другите, за което не съжалявам.В момента вече преценява ,кога да отстъпи и кога да си отстоява правото.
Всичко е въпрос на баланс.Имай търпение и отстоявай принципите си.Усилията се връщат с времето.
Всичко е въпрос на баланс.Имай търпение и отстоявай принципите си.Усилията се връщат с времето.
Аз също имах този проблем.Винаги съм възпитавала детето си да не обижда,да отстъпва,да си споделя играчките с другите деца,да не удря,да не хапе,да се държи прилично и на положение,но какво се получи 
:по оперените деца го бутаха,избутваха го от камиончетата,пързалката,взимат му играчките,скубеха го,удрят го,а мамите се правят ,че не виждат!!!Налагаше се все аз да се намесвам и да го защитавам,но един ден си дадох сметка,че така му правя мечешка услуга,все пак е момче!Така,че започнах да му казвам"щом те ударят удари и ти!","ако не искаш да слезеш от камиончето не го прави""Оправяй се сам!"Не искам да става отмъстителен,а просто да отстоява себе си!Но винаги добавям,че пръв никога не трябва да посяга. 
:по оперените деца го бутаха,избутваха го от камиончетата,пързалката,взимат му играчките,скубеха го,удрят го,а мамите се правят ,че не виждат!!!Налагаше се все аз да се намесвам и да го защитавам,но един ден си дадох сметка,че така му правя мечешка услуга,все пак е момче!Така,че започнах да му казвам"щом те ударят удари и ти!","ако не искаш да слезеш от камиончето не го прави""Оправяй се сам!"Не искам да става отмъстителен,а просто да отстоява себе си!Но винаги добавям,че пръв никога не трябва да посяга. И аз така си мислех,Франческа,но как да го постигна?Твоето детенце е по-голямо и имаш повече опит от мен,можеш ли да ме посъветваш как да го науча?Една моя приятелка учеше момиченцето си,че ако някой му поиска играчката,с която в момента играе,и тя не иска да я дава,да му каже,че сега тя си игра е с нея и после ще я даде.Но тези деца са по-големи.А как да науча толкова малко дете,което все още не говори членоразделно и не е ясно какво разбира?
Всъщност не съм научила дъщеря си още как да отстоява правата си без да бъде груба, нагла и арогантна.
И аз я учих да отстъпва, да не се бие, да не обижда и т.н. Обаче се получи нещо много неприятно. Марти в един момент беше постоянно без играчки, защото ги е дала, вечно реве, че я обиждат и бият и т.н. Ами тогава се замислих, че неправилно съм я възпитавала. Всъщност както Франческа казва трябва да я науча да си отстоява правата без да е груба, нагла и арогантна.
Aз също го учих да бъде добър като всички, които са отговорили, докато не видях лятото на една площадка едно момченце на 2 год. да го дере по бузите до кръв и той дане реагира, а после се разплака. Тогава ми се скъса сърцето и казах: Да не си посмял да му позволиш друг път да го направи. На следващия път (това момченце по прицип така отстоява себе си и посяга да драска всички), в който протегна ръка към сина ми да го одраска, той го удари по ръката и то се махна от него. Тогава му казах: Браво. Така се принудих да го похваля, че е ударил някой, но поне се защити за пръв път. Иначе му обяснявам, че не трябва да посяга пръв.
Имах абсолютно същата чуденка на абсолютно същата възраст. Доста време не се намесвах, просто гледах, уж да се научи сама... После реших, че тя се научава как да се защитава и държи с другите от мен. С риск да мина за свръхпротективна майка, ще споделя, че не харесвам позицията "Оставете ги да се оправят самички". Започнах да се намесвам, когато някой я избутва от люлката, удря или въобще, се държи лошо с нея. Намесвах се чрез родителя на детето, а ако той не беше наясно със ситуацията, директно със самото дете. Казвах доста меко нещо такова "Не, не разрешавам да удряш моето момиченце". Разбира се, се намесвах и когато тя се запъне на пързалката, и, примерно не пуска никого да мине. Исках да получи посланието "Ти не заслужаваш лошо отношение и мама няма да позволи да го получиш", защото смятах, че е важно за себеоценката й, която се оформя в много ранна детска възраст. Днес вече не се намесвам, само в изключителни случаи. Според директорката на градината, се брани добре и не си оставя магарето в калта.
Имах абсолютно същата чуденка на абсолютно същата възраст. Доста време не се намесвах, просто гледах, уж да се научи сама... После реших, че тя се научава как да се защитава и държи с другите от мен. С риск да мина за свръхпротективна майка, ще споделя, че не харесвам позицията "Оставете ги да се оправят самички". Започнах да се намесвам, когато някой я избутва от люлката, удря или въобще, се държи лошо с нея. Намесвах се чрез родителя на детето, а ако той не беше наясно със ситуацията, директно със самото дете. Казвах доста меко нещо такова "Не, не разрешавам да удряш моето момиченце". Разбира се, се намесвах и когато тя се запъне на пързалката, и, примерно не пуска никого да мине. Исках да получи посланието "Ти не заслужаваш лошо отношение и мама няма да позволи да го получиш", защото смятах, че е важно за себеоценката й, която се оформя в много ранна детска възраст. Днес вече не се намесвам, само в изключителни случаи. Според директорката на градината, се брани добре и не си оставя магарето в калта.
Имам същия проблем - Симона постоянно ми казва, че някой я е ударил в детската - винаги й казвам просто да не играе със съответното дете, щом си решава нещата с бой. Някакси не мога да й кажа - "Удари го и ти", също не става и да й кажа всеки път да ходи при госпожата, защото така няма да се научи да се справя сама. Не знам - много е трудно - учиш детето си да не отвръща на бой, да отстъпва, но същевременно пък трябва да му покажеш и, че трябва да отстоява себе си, не знам, много е трудно.
също не става и да й кажа всеки път да ходи при госпожата, защото така няма да се научи да се справя сама.
Аз винаги казвам на Ния да се обърне към учителката ако има проблем с някое дете,не мога да разчитам,че на тая възраст "моля те,остави ме на мира" би свършило работа,а не искам да възпитавам в духа на "око за око,зъб за зъб".
Ако мен ме удари някой,ще потърся адвокат,не брадва
Имах абсолютно същата чуденка на абсолютно същата възраст. Доста време не се намесвах, просто гледах, уж да се научи сама... После реших, че тя се научава как да се защитава и държи с другите от мен. С риск да мина за свръхпротективна майка, ще споделя, че не харесвам позицията "Оставете ги да се оправят самички". Започнах да се намесвам, когато някой я избутва от люлката, удря или въобще, се държи лошо с нея. Намесвах се чрез родителя на детето, а ако той не беше наясно със ситуацията, директно със самото дете. Казвах доста меко нещо такова "Не, не разрешавам да удряш моето момиченце". Разбира се, се намесвах и когато тя се запъне на пързалката, и, примерно не пуска никого да мине. Исках да получи посланието "Ти не заслужаваш лошо отношение и мама няма да позволи да го получиш", защото смятах, че е важно за себеоценката й, която се оформя в много ранна детска възраст. Днес вече не се намесвам, само в изключителни случаи. Според директорката на градината, се брани добре и не си оставя магарето в калта.
Зависимостта на детето от родителя в ранна възраст е нещо естествено за разлика от по-късната зависимост, която е патология. Ако момченцето ти е на възрастта на моето момиченце и все още те търси за всяка неправда в живота си, това вече не е съвсем добре, но той е мъничък и аз наистина мисля, че има законна потребност да бъде зависим. С израстването постепенно ще развие у себе си една "вътрешна майка", която ще му помага и това ще намали зависимостта му към теб. Ако нещо си попрекалила с протекцията, ще го усетиш и ще дадеш малко на заден ход. Хубаво е, че имаш едно наум, но засега нямаш основания да се притесняваш от свръхпротекция.
За бебето и малкото дете зависимостта е потребност, свързана със самото му оцеляване. Психиката му е зависима от майката така, както костите му са зависими от калция. На никого, обаче, не хрумва да лиши детето си от мляко, за да не бъде замисимо от него цял живот. Успех!
Аз имам опит и от двете гледни точки - и от страната на удрящия и от страната на ударения , просто защото имам две деца на различна възраст и с различен темперамент. Дъщеря ми е на 6 год. и ми се оплаква, че се страхува от едно момченце в предучилищната, едро и вероятно страховито в нейните очи. Познавам майката и ми е много симпатична, та освен да се оплаква на госпожите, я посъветвах следващия път, когато то й посегне, да му каже, че е добро и свястно дете и не бива да постига така целите си, че ако и каже какво иска, ще е по-лесно да го получи. Засега няма оплаквания от него.
Дребният - на 2год. и половина е слабичък и не особено висок, ама благодарение на кака си и нежеланието й да сподели играчките си се научи да я удря и го пренесе и в парка, върху другите деца. Добре, че няма много силица, та никого не е наранил.
Винаги съм го отстранявала от детето, на което е посягал, обяснявала съм, че детенцето се разстройва, плаши и го боли. Много беше трудно, по едно време въобще не ходех в парка, защото се притеснявах от другите майки. Слава богу, научи се да го контролира - понякога виждам как "го сърбят ръцете"
, но се сдържа.
А по повод питането - негова приятелка беше много кротичко момиченце, но в епичните битки в парка се кали и след два-три месеца е вече малка Покахонтас. Тя се отбранява, хапейки - което е много неприятно, защото наистина е силно болезнено за децата, винаги първо обаче предупреждава "Няма биеш, че ... боли и плаче" Но и при нея този период отмина.
Иначе - не съм се притеснявала да правя строги забележки на деца, които се държат зле - с моите или чуждите деца, майка им като не се сеща, аз да си трая ли?!
, просто защото имам две деца на различна възраст и с различен темперамент. Дъщеря ми е на 6 год. и ми се оплаква, че се страхува от едно момченце в предучилищната, едро и вероятно страховито в нейните очи. Познавам майката и ми е много симпатична, та освен да се оплаква на госпожите, я посъветвах следващия път, когато то й посегне, да му каже, че е добро и свястно дете и не бива да постига така целите си, че ако и каже какво иска, ще е по-лесно да го получи. Засега няма оплаквания от него.Дребният - на 2год. и половина е слабичък и не особено висок, ама благодарение на кака си и нежеланието й да сподели играчките си се научи да я удря и го пренесе и в парка, върху другите деца. Добре, че няма много силица, та никого не е наранил.
Винаги съм го отстранявала от детето, на което е посягал, обяснявала съм, че детенцето се разстройва, плаши и го боли. Много беше трудно, по едно време въобще не ходех в парка, защото се притеснявах от другите майки. Слава богу, научи се да го контролира - понякога виждам как "го сърбят ръцете"
, но се сдържа.А по повод питането - негова приятелка беше много кротичко момиченце, но в епичните битки в парка се кали и след два-три месеца е вече малка Покахонтас. Тя се отбранява, хапейки - което е много неприятно, защото наистина е силно болезнено за децата, винаги първо обаче предупреждава "Няма биеш, че ... боли и плаче" Но и при нея този период отмина.
Иначе - не съм се притеснявала да правя строги забележки на деца, които се държат зле - с моите или чуждите деца, майка им като не се сеща, аз да си трая ли?!
също не става и да й кажа всеки път да ходи при госпожата, защото така няма да се научи да се справя сама.
Аз винаги казвам на Ния да се обърне към учителката ако има проблем с някое дете,не мога да разчитам,че на тая възраст "моля те,остави ме на мира" би свършило работа,а не искам да възпитавам в духа на "око за око,зъб за зъб".
Ако мен ме удари някой,ще потърся адвокат,не брадва
Защото ме е страх да не свикне за всяко нещо да отива при госпожата с репликата от нашето детство "Моля другарко, ама той ме удря", тип клюкарската, знам ли
също не става и да й кажа всеки път да ходи при госпожата, защото така няма да се научи да се справя сама.
Аз винаги казвам на Ния да се обърне към учителката ако има проблем с някое дете,не мога да разчитам,че на тая възраст "моля те,остави ме на мира" би свършило работа,а не искам да възпитавам в духа на "око за око,зъб за зъб".
Ако мен ме удари някой,ще потърся адвокат,не брадва
Защото ме е страх да не свикне за всяко нещо да отива при госпожата с репликата от нашето детство "Моля другарко, ама той ме удря", тип клюкарската, знам ли
Да... Това се прави само ако другото дете излезе по- силно. Не се шегувам.
По темата... ами, аз бях аутсайдер в ДГ. Не беше весело. Така и не намерих мястото си там... Така че - май по- добре (за самото дете) би било да е по- скоро малко по- агресивно, от колкото малко по- свито.
И на мен така ми сес струва, че май е по-добре, но мен така са ме възпитавали - да съм по-отстъпчива, толерантна и сега като че ли не мога да приложа върху детето си нещо различно. А в днешно време не съм сигурна, че това е начина. В крайна сметка изводът е златната среда и всеки я търси по свой начин.