Публикувана: 11 ноем. 2008, 15:24 ч.
Последно мнение: 27 ноем. 2008, 14:04 ч.

Труден въпрос ...

6 266
81
1

# 60 12 ноем. 2008, 17:24 ч.

Мнения: 641

Винаги си казвам,че може да стане и по лошо.

# 61 12 ноем. 2008, 18:42 ч.

Мнения: 0

Какво си казвате , за да запазите усмивката си истинска? -не си казвам нищо.Научлила съм се да страдам мълчаливо.

Кое ви дава сили да не се питате постоянно "защо аз, защо точно на мен?”.-Никога не се питам.

# 62 12 ноем. 2008, 20:04 ч.

Разбирам за какво говориш и мисля, че познавам този вид "безпомощност"...
Не бих казала, че съм намерила пътя към вътршния си мир..
Много е трудно, понякога е изпепеляващо усещането на неспособност да променя нещо...
Единственото, което се научих да правя е да разпознавам миговете на щастие и удовлетвореност точно на момента и да ги поглъщам изцяло..

Tази болка в душата ме подсеща всеки път, че съм жива..

А да….и не спирам да мечтая...

Не съм сигурна, дали отговарям дори на частица от въпроса ти, но вярвам, че ще намериш верния път към към твоя душевен мир рано или късно...или поне усещането за него..Успех!

# 63 12 ноем. 2008, 22:04 ч.

Мнения: 4 296

Всеки си има своите демони. Аз се научих да живея с моите. Много, много трудно ми е било да осъзная, че някои неща, събития и хора, не ми е по силите и възможностите да променя.

# 64 13 ноем. 2008, 15:05 ч.

Мнения: 251

Темата ме натъжи, защото и аз се чувствам така Confused

Иска ми се да вярвам, че с времето нещата се нормализират,че човек се учи да живее с неща, които не може да промени.
НО КАК?????????
Не минава ден без който да не си задавам въпросите, които вълнуват авторката. Плаши ме мисълта, че може би цял живот няма да се примиря, с някои събития и мисълта, че може би съм можела да ги предотвратя Sad

Ще следя темата с интерес!
На авторката bouquet

# 65 13 ноем. 2008, 15:28 ч.

Мнения: 348

Koето не е било предотвратено, не е можело да се предотврати. Все нещо не е достигнало - време, познание, умение, пространство, присъствие...

Губиш нещо, получаваш познание. Ползвай го за себе си и другите, така може да получиш неочакван подарък от съдбата.

# 66 14 ноем. 2008, 00:12 ч.

Мнения: 624

Цитат на: pasinet в вт, 11 ное 2008, 19:05

Колкото и да се усмихваш, нещото напомня за себе си и дори в щастливите мигове не можеш да се отпуснеш и да им се наслаждаваш пълноценно. И усмивката е някак през сълзи.

От тези твои думи (и от други) предполагам какво се е случило в живота ви.
За това няма примирение, вероятно колкото и отговори да получиш никога няма да получиш този, който ще те успокои.
Съжалявам, че ти го казвам, но единственият начин е да се бориш, да се надяваш и да вярваш силно. Както и да продължаваш да обичаш безрезервно. "Любовта ще спаси света!"
Дано да се сбъдне мечтата ти! Hug

# 67 15 ноем. 2008, 09:45 ч.

Мнения: 625

И мен ме мъчи този въпрос....как да живея в мир със себе си, за да бъда истински щастлива?!

Хората са различни, имат различни нужди и различни усещания.Затова няма универсален отговор.Аз съм така устроена, че не мога да се примирявам, затова налага ли се да се " преборя" с нещо, независещо от мен ,просто затъвам.Не мога да спра да мисля,колкото и да се опитвам , ставам половин човек.Тази празнота трябва да бъде запълнена , или заменена ,за да мога да продължа напред.

# 68 15 ноем. 2008, 10:05 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Напоследък, след няколко сблъсъка с неизбежния финал за всяко живо същество, гледам по-философски на почти всичко.
Естествено, понякога издребнявам... Но се сещам кого съм изгубила и се кротвам.

# 69 23 ноем. 2008, 22:24 ч.

Мнения: 152

Пас.., няма да ти остроумнича в темата! Знаеш, че съм с теб винаги мила... в каквото и да е!
И все пак... за да напиша нещо по темата... ще кажа, че.. аз обичам болката! Наистина я обичам бе... и знаеш ли защо? Защото никога не ме предава - все боли!

# 70 24 ноем. 2008, 15:52 ч.

жителство на место
Мнения: 81

аз се изолирам от целия свят и най-вече от проблема. Като не говоря за него, значи го няма. Сама съм си достатъчна, не пускам никой и никой не може да ме докосне.
Само че трябваше да напиша това май в минало време, защото вече имам бебе и не съм сама

# 71 24 ноем. 2008, 23:39 ч.

Мнения: 2 478

Паси,не мога.Не мога да свикна с това което ме тормози.Не мога да се примиря и да заживея с мисълта,че може и по-зле да е.
Не казвам,че това е най-правилното,но това е моята истина.
Имаш подкрепата ми,когато я поискаш Hug

# 72 25 ноем. 2008, 10:10 ч.

София
Мнения: 18 679

Гледам тази тема на първа страница от поне седмица и съзнателно я избягвам, просто усещах, че е нещо тежко и тъжно Sad

Труден въпрос наистина. Не знам, Пасинет, наистина не знам как се живее с такъв товар...Може би просто не може човек да свикне и винаги си го чопли по малко, отвътре, малко по малко, завинаги Confused

Щом не е нещо приключило, което да простиш и да забравиш, то ще си рови там, в душата ти, всеки ден Sad

# 73 25 ноем. 2008, 13:58 ч.

Мнения: 9 052

имаи вариант в който проблема и решението на проблема е в ръцете на другия , но той не прави нищо по въпроса по една или друга причина .

# 74 25 ноем. 2008, 15:09 ч.

Мнения: 53

Аз отказвам да се съглася с лошите неща. Просто оказвам - насочвам целият си инат на който съм способна, за да отрека и да откажа да го повярвам.

Не обичам изказвания от рода на "Каквато люлка те е залюляла, такава ще те люлее цял живот". Пълни глупости.
Ние сме независими същества и имаме пълното право и способност сами да определяме посоката в която ще се развие животът ни.

Ако нещо не зависи от теб, то убеди се напълно че е точно така - че наистина не зависи от теб. Че си направила всичко - проучила си всичко, опитала си всичко и тогава го обяви за такова. А до тогава - просто се бори. С всички сили и всички средства.

Последна редакция: ср, 26 ное 2008, 10:50 от dre@mer

Препоръчани теми

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Защо искате деца ?

Изнервен мъж и невъзможност за комуникация

Гости с пренощуване

Причина:

Причина: