Труден въпрос ...

# 75 25 ноем. 2008, 15:14 ч.

Мнения: 4 668

Успявам да се изолирам ... имам си черупка в която се затварям ... какво ми е било само аз си знам , но ... налагам си да не мисля за това , което ме трови , а с двойно повече сила се вкопчвам в хубавото , което имам , радвам му се и се старая да пропъждам демоните веднага щом се появят - оставя ли ги по - дълго ... лошо Confused

Цитат на: dre@mer в вт, 25 ное 2008, 15:09

Ако нещо не зависи от теб, то убеди се напълно че е точно така - че наистина не зависи от теб. Че си направила всичко - проучила си всичко, опитала си всичко и тогава го обяви за такова. А до тогава - просто се бори. С всички сили и всички средства.

Това е и моето мислене . Помага ! Peace

# 76 25 ноем. 2008, 15:33 ч.

Мнения: 2 070

не мога да свикна с гадните неща,или не искам?и на този въпрос дори нямам отговор.
много пъти си задавам въпроса,защо точно на мен?фактите ги приемам,но това че нищо не мога да променя за напред ,отказвам.и защо когато уж всичко е добре,едно камъче ми боцка непрекъснато ,в обувките.и ми е неудобно,и ме подсеща,че не всичко в живота ни зависи само от нас.имам бегла представа,защо си пуснала темата.ако ти е някакво утешение,не се случва само на теб,а и на повечето от нас.

# 77 25 ноем. 2008, 16:07 ч.

София
Мнения: 7 191

Опитвам се да си представя такава житейска ситуация, която описва pasinet.
Не нещо или някой - изгубени, не нещо приключило, па макар и трагично.
А нещо, в чийто център се намираш, с което живееш, и трябва да продължиш да живееш, и да се бориш.
Не знам.
Според мен не се свиква.
Не може да се свикне.
Всеки ден трябва да започваш борбата отначало.

Може би не звучи успокоително, но
вероятно някъде по пътя всъщност си станал много силен.

# 78 26 ноем. 2008, 23:54 ч.

не мога да свикна с гадните неща.
Имам сериозен проблем в отношенията ми с мъжа ми,който проблем ме тормози ежедневно и не мога да се примиря,опитвам да променя нещата но за това са нужни усилия и от двете страни.Не съм щастлива. Проблемът е сериозен,но не 4ак толкова за да напусна съпруга си,но не мога и да се примиря и така моите терзания и самосъжаления нямат край. Само на 23 съм,имам дете на 1 год ,а по 4есто съм тъжна и подтисната отколкото щастлива. Сама съм избрала този път и за момента нямам решение,така 4е примирявам се.
Коментарите по горе са доста поу4ителни и си заслужава 4овек да се вслуша в тях.

# 79 27 ноем. 2008, 09:58 ч.

Мнения: 348

Цитат на: jabata_dil в ср, 12 ное 2008, 11:07

В крайна сметка всичко се случва ... просто не трябва да гледаме наzад или другите какво било, какво имат , а да видим ние какво имаме на ръка ,да приемем ,че каквото ида имаме е достатъчно и да градим върху него . От нас zависи посоката. Има толкова случаи, може би не директен аналог , но ... асоциации може да се направят ... ами колегата ми, който бе8е zапален спортист колоеzдене, катерене, маратони и се омъжи zа жена с теzи интереси има сега проблеми с менискуса и няма да може повече да се натоварва фиzически . Е на теzи хора им се е обърнал и на двамата живота . Ами какво да направи тя сега ? Да иде да си намери един zдрав спортяга или да си остане с човека, който обича ? И се zапалиха по някакви спортове, които искат други натоварвания . Сега го гледам кара едно "колело", на което се лежи и педалите се въртят с ръце ... абе голяма мания Laughing

Това умно ли е Laughing

да, страхотно е! Винаги има решение! Поздравления за тях !

# 80 27 ноем. 2008, 14:03 ч.

Има неща които оставят за цял живот в сърцето ти, няма как да избягаш от тях, с времето ги забравяш и се появяват нови емоции и така си остарява човек, затояа живей и се кефи и гледай себе си на първо място!!@

# 81 27 ноем. 2008, 14:04 ч.

Причина:

Причина: