Труден въпрос ...

Не всичко в жовота е или чЕрно или бяло ... дори и малко като са пораzбъркани нещата пак моеж да са хубави 
Ако има нещо в човека до теб, което те притеснява , да бори се , но не бъди нетърпелива и не слагай определения ... няма неща като примиримост или не, въzможност или не ... просто един живот в който всички  живеем, учим се ,  иzменяме се ... но не иzведнъж ... просто опитай да преставиш своите идеи, опитай да приемеш и да си обясниш zащо е такова поведението или другия и се опитайте някак да се напаснете zаедно. Ако имате нужда от външна помощ има консултации на таzи тема. Но гледай и от другата страна.

Опасявам се,че проблема е свързан с детето `и,ако имаш нещо друго умно,давай по същество (относно цитата)...

 В крайна сметка всичко се случва ... просто не трябва да гледаме наzад или другите какво било, какво имат , а да видим ние какво имаме на ръка ,да приемем ,че каквото ида имаме е достатъчно и да градим върху него . От нас zависи посоката. Има толкова случаи, може би не директен аналог , но ... асоциации може да се направят ... ами колегата ми, който бе8е zапален спортист колоеzдене, катерене, маратони и се омъжи zа жена с теzи интереси има сега проблеми с менискуса и няма да може повече да се натоварва фиzически . Е на теzи хора им се е обърнал и на двамата живота . Ами какво да направи тя сега ? Да иде да си намери един zдрав спортяга или да си остане с човека, който обича ? И се zапалиха по някакви спортове, които искат други натоварвания . Сега го гледам кара едно "колело", на което се лежи и педалите се въртят с ръце ... абе голяма мания    

Това умно ли е 

Паси  
Предполагайки за какво говориш, мисля, че може би малко от горчивината на всяка усмивка би могла да бъде отнета, ако си отговориш сама за себе си кога си щастлива.
Моята опора, моето най-важно същество на този свят ме прави най-щастлива. И опитите да направя всичко и каквото мога, даже и това, което не мога, но не преставам да опитвам да го постигна, само за да е щастливо моето слънчице, това пак е щастие. Защото го имам и е до мен, въпреки всичко. Дребните неща ме правят по-щастлива, отколкото цялата картина - заглеждам се в тях, в усмивката му. Въпреки, че има неща, които не можем да променим, можем да вярваме, че все пак могат и да се променят - не докрая, но поне малко.

Навремето си бях записвала разни цитати от книги, които ме бяха докоснали по някакъв начин. И понеже майка ми отдавна изхвърли тефтерчето ми, несъзнавайки, че изхвърля част от живота ми, ще цитирам по памет.
"тя отдавна беше разбрала, че никога няма да пие чиста вода от извора на щастието." От "Сага за Йоста Берлинг" на Селма Лагерльоф. Стигнах до извода, че той животът си е такъв - винаги с примеси, винаги с трънчета, винаги с НО. А комбинацията с моя перфекционизъм беше на път да ме доведе до вечна неудовлетвореност и нещастие. Тогава започнах да се обучавам, буквално, да търся секунди щастие и да им се наслаждавам. Например - погледа на съпруга ми, когато знам, че ме желае - не преди, не след това, преди "ама не може, защото ...", точно тогава, когато очите му стават нежни, усмихнати - позволявам си да се разтопя за две-три секунди. Бузките на децата, когато спят, миризмата им, преди "ама като са будни, са ужасни палавници" - тези две-три секунди на чисто, неподправено усещане - тогава изпитвам истинска наслада и вече мога да се върна в ежедневието.
И не, не ме зарежда за часове или денонощия, само за няколко минути, но когато съм сама, втренчена някъде, избирам да мисля за тези мигове.
Дано не ви прозвучи грозно, но понеже съм подтисната по определени причини и понякога имам лоши мисли, съм решила, ако някога, някой ми съобщава лоша новина, да го помоля да изчака две-три минути, за да запомня живота си, преди да е променен завинаги, да му се насладя, за да мога да си спомням този миг, а не следващите.
Животът е показал обаче, че аз съм доста голям егоист и успешно успявам да манипулирам себе си, с цел осигуряване на по-добър живот за мен самата, та може да насочвам мислите ти в неправилна посока, не знам.

ммм, то затова щастието не може да е цел... защото е moving target...
пасинет, за мен е въпрос на лични нагласи, а и на моментни състояния - понякога сме силни, понякога слаби... защото сме хора! 

Оооо, Паси, не съм видял темата за да се включа.
Много е сложно, защото всеки човек си има собствени настройки - един ги приема философски, друг се напива, трети реве, хора разни. Само споделяйки опит трябва да ти кажа че най-добре ще е ако наистина осъзнаеш че този живот е шестица от тотото, че животът е за живите и че трябва да се живее. Трябва във всяко нещо да се научиш, освен да го приемаш философски, да видиш доброто - колкото и цинично да звучи това в някои ситуации. И да мислиш за утре. Живеят дълго и пълноцинно тези които могат и градят, а тези които рушат не. С две думи човек не трябва да губи вярата си в утре!
Труден въпрос - труден отговор! Дано съм ти помогнал!

Не свиквам.
Позитивен човек съм, и гледам на трудностите с надежда, че ще ги преодолея, и че след тях идват хубави неща.
Да чукна на дърво, истински трудности, рядко съм срещала.
За мен е трудно, когато детето ми се разболее, тогава и аз съм болна, не мога да свикна, знам че е нормално, но не го приемам.
когато баща ми се бореше със смъртта, не можех да го приема, непрекъснато питах защо точно на мен се случва, приемах го лично. гонех лекарите и правех всичко възможно за да помогна. Преодоляхме го, да ми е жив и здрав.
Когато дядо почина, пак го приех лично, още не съм го преодоляла, а са минали много години.
Още се питам защо, той беше прекрасен човек, защо не можа да види внучето си.
10 години водихме дела, за нещо за което не бяхме виновни, гледах как родителите ми се топят покрай това, и не го приех, борихме се, и успяхме, не изцяло, но задоволително.
Мисля си, че ако човек приеме трудностите и се примири, не е хубаво. Трябва винаги да имаш искрица надежда, винаги да намираш сили за борба. И винаги да вярваш.
Много лесно е да живееш, когато всичко е по мед и масло. Но истинският живот е борба, това те гради като личност. Не примирението.

С уточнението, че не знам какви са трудностите ти, коментирам си от моя гледна точка. 

Просто не приемам живота на сериозно
Винаги има хубави неща...стига да ги видиш

И не изчезва, каквото и да направиш - то просто е там, заседнало в душата ти. И всички мигове пречупваш през неговата призма. Какво би било, ако....Последвано от въпросите "защо, кога" и завършващо с апатичното "майната му".
За себе си не намерих изход от вкорененото и култивирано чувство на липса. До някъде ми помагат едни думи, които останаха в съзнанието ми.
Съпругът ми, в деня, след операцията:
" Разбрах, че за мен вече не е толкова важно да успеем. Осъзнах, че единственото, което искам, е да си здрава и да си до мен. Онова, което има помежду ни, ми е напълно достатъчно. Мнозина не го откриват за цял един живот."

Нищо не мога да променя, но се опитвам за съхраня себе си, за да не се превърна в развалина. И да приема нещото, да заживея с него, за да не хабя ценна енергия, която ще ми трябва за предстоящите битки. Крепи ме надеждата, че все някоя поредна битка ще се превърне в последна.

Когато ми се случват неща, които не са ми по вкуса, започвам да ги анализирам...И ако съм спокойна, че съм направила всичко възможно, но така се е случило, си казвам, че "Всяко зло за добро". Времето показва, че неща, за които много съм се тръшкала и страдала, е по-добре, че са станали така.... В такива моменти човек много тежко приема някое поражение. После от позицията на времето, се е получавало така, че тези събития са имали положителен ефект, вместо този разрушителен, както ми се е струвало....

Прочетох темата ти и мислих да не отговарям, защото самата  аз нямам отговор на този въпрос

Виж какво ми пратиха днес по скайпа обаче
Запомни, че не си пасивен обект, върху когото се “изсипват” неприятности.
Човек е способен да оказва непосредствено влияние на повечето събития, да променя хода на живота си, ако иска това.
Ако си уверена в себе си, неуспехите ще се превърнат в предизвикателства, отправени към теб от живота, а предизвикателствата ще се превърнат в победи.

И аз все си казвам"можеше и по-лошо да е ,мноого по-лошо."