Не всички мъже подаряват цветя и непрекъснато понтарят на жените си че ги обичат, но това не значи че не ги обичат
Тя се оплаква от липса на внимание, а не от липса на цветя. И моят не носи цветя, но аз съм му по-важна от телевизора.
- Публикувана: 14 ноем. 2008, 12:22 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2008, 19:16 ч.
Остатъка от моя живот....
Тя се оплаква от липса на внимание, а не от липса на цветя. И моят не носи цветя, но аз съм му по-важна от телевизора.
Как да го формулирам по- деликатно. Не ти е дошло времето още.
Детето ти е малко. Още малко като порасне , ще знаеш, че можеш да и обясниш защо го няма тати, без трагедии. И достатъчно присъствие на тати, когато трябва / И ако тати иска, де/ Но това още не го знаеш. децата са невероятно адаптивни.
Второ, още не ти е писнало съвсем, ама съвсем! Още не повече от две години и сама ще се освободиш. По един или друг начин.
Пиша две години, защото си умна, самостоятелна финансово и прекрасно организирана, /от това , което чета, поне./абсолютно наясно си че ще се справиш и сама. / и не е казано , че ще е до гроб, напротив/ Сритай комплексите под дивана, само замъгляват картината.
Любящ баща и съпруг /мале, звучи като надгробна епитафия
/ от темерута няма да се получи. / лично преживяно/ Добрия секс си иска взаимност и поне малко тръпка. Поне милимунда. А ти си направо с отрицателен знак.
Ако ти е жал за него или илюзията за семейство надделява, това с времето/ и умората от нещата/ увяхва. Сега си на етапа да опитваш да промениш нещата. Винаги опитвай - до последно, после се отърсваш , следва земетресение, Някои тухлички рухват , после се пренареждат и си идват на мястото. Деликатността , че ще нараниш близките си, че ще им опропастиш очакванията - споко. и това чудо е за 3 дни.
Не мога да дам съвет, просто излагам груповия опит на 2 поколения жени, приятелки и родителките им.
И да. Аз съм с втори, засега успешен брак.
Детето ти е малко. Още малко като порасне , ще знаеш, че можеш да и обясниш защо го няма тати, без трагедии. И достатъчно присъствие на тати, когато трябва / И ако тати иска, де/ Но това още не го знаеш. децата са невероятно адаптивни.
Второ, още не ти е писнало съвсем, ама съвсем! Още не повече от две години и сама ще се освободиш. По един или друг начин.
Пиша две години, защото си умна, самостоятелна финансово и прекрасно организирана, /от това , което чета, поне./абсолютно наясно си че ще се справиш и сама. / и не е казано , че ще е до гроб, напротив/ Сритай комплексите под дивана, само замъгляват картината.
Любящ баща и съпруг /мале, звучи като надгробна епитафия
/ от темерута няма да се получи. / лично преживяно/ Добрия секс си иска взаимност и поне малко тръпка. Поне милимунда. А ти си направо с отрицателен знак.Ако ти е жал за него или илюзията за семейство надделява, това с времето/ и умората от нещата/ увяхва. Сега си на етапа да опитваш да промениш нещата. Винаги опитвай - до последно, после се отърсваш , следва земетресение, Някои тухлички рухват , после се пренареждат и си идват на мястото. Деликатността , че ще нараниш близките си, че ще им опропастиш очакванията - споко. и това чудо е за 3 дни.
Не мога да дам съвет, просто излагам груповия опит на 2 поколения жени, приятелки и родителките им.
И да. Аз съм с втори, засега успешен брак.
Изглежда, че мъжът ти те използва до дупка. Но и ти го насърчаваш и му показваш, че нямаш против да бъдеш използвана. Нали му пишеш анализите и вършиш неговата работа и май си го намираш за нормално. Обаче не е нормално. Промени себе си първо и след това решавай. Остави го да се оправя сам с неговата си работа и с поне 50 процента от грижите по детето и дома. и ако започне много да протестира, бий му шута, защото явно вижда в теб само дойна крава и нищо друго.
Не мога да разбера от къде тази всеобща заблуда,че човек не е създаден да бъде сам,човека е едно цяло,той не е половината на някое невидимо цяло и невидиш ли мисията на съкровеният му живот е да я открие...
Проблемът е не, че той не те обича, а че не го обичаш ти.
и аз мисля така...
И щом е така, при толкоз имоти и добри доходи в твоя джоб, не знам защо си се тръшнала... Вземаш си детето и се изнасяш, щом като той не иска да се махне от вас.
И вдигаш глава и обясняваш на света (в частност на родата), че нещата имат и друг цвят, освен розов. Животът си е твой и е твърде кратък, за да се чудиш как да угодиш на неговите родители, на твоите и на детето.
Дори можете на първо време да не се развеждате... Само се разделете. Може пък нещата да имат някакъв обрат. Обаче щом не го обичаш и понасяш вече...
Здравейте!!
Всъшност ти си късметлийка! Запазила си работата, кариерата и финансовата независимост. Не би трябвало да е трудно да вземеш решение. Поне аз така мисля. И въпреки всичко трудно се дават съвети в подобни ситуации.
При мене става точно обратното. Ние също се запознахме по Интернет. Той беше от малък град, не завършил образованието си - висше - отлагал 5 години. Множество дългове за които аз разбрах в последствие. Аз също като тебе съм дебеличка. Даже с известен комплекс за това. Но имах страхотна работа, кариера, приятели. Имам и чудни родители, които ме подкрепят във всичко - и финансово стабилни. Явно момчето е намерило начин да се измъкне, само дето аз не гледах така на нещата. Забременях, оженихме се, мой те родители ни купиха апартамент. Аз зарязах всичко за да гледам детето. С хиляди уговорки го накарах да завърши. Моите родители помагаха финансово, за да може да си вземе професията в ръце - юрист. Отне му 4 години. Междувременно решихме да имаме второ дете. Аз съвсем се простих с кариерата. С майчинските от дъщерята той си плати и последния заем.
Аз имам 2 деца син на 5г и дъщеря на 2.5г .
Сега вече работи добра работа няма фин. задължения. Преди 2 месеца заяви че иска да се разведем. Не можел така ., искал да си върне предишното аз, да прави каквото иска.
Направо съм съсипана, не мога да спра да плача а аз вярвах в семейството. и т.н.
По добре седни и си изясни нещата със съпруга и вземи решение отколкото един ден да ти каже хайде чао след всичко което си направила и вложила за семейството. Тогава боли много.
Всъшност ти си късметлийка! Запазила си работата, кариерата и финансовата независимост. Не би трябвало да е трудно да вземеш решение. Поне аз така мисля. И въпреки всичко трудно се дават съвети в подобни ситуации.
При мене става точно обратното. Ние също се запознахме по Интернет. Той беше от малък град, не завършил образованието си - висше - отлагал 5 години. Множество дългове за които аз разбрах в последствие. Аз също като тебе съм дебеличка. Даже с известен комплекс за това. Но имах страхотна работа, кариера, приятели. Имам и чудни родители, които ме подкрепят във всичко - и финансово стабилни. Явно момчето е намерило начин да се измъкне, само дето аз не гледах така на нещата. Забременях, оженихме се, мой те родители ни купиха апартамент. Аз зарязах всичко за да гледам детето. С хиляди уговорки го накарах да завърши. Моите родители помагаха финансово, за да може да си вземе професията в ръце - юрист. Отне му 4 години. Междувременно решихме да имаме второ дете. Аз съвсем се простих с кариерата. С майчинските от дъщерята той си плати и последния заем.
Аз имам 2 деца син на 5г и дъщеря на 2.5г .
Сега вече работи добра работа няма фин. задължения. Преди 2 месеца заяви че иска да се разведем. Не можел така ., искал да си върне предишното аз, да прави каквото иска.
Направо съм съсипана, не мога да спра да плача а аз вярвах в семейството. и т.н.
По добре седни и си изясни нещата със съпруга и вземи решение отколкото един ден да ти каже хайде чао след всичко което си направила и вложила за семейството. Тогава боли много.
Проблемът е не, че той не те обича, а че не го обичаш ти.
A дали е така?
Четох пак постовете на авторката и ми прави впечатление, че въпреки сама да казва, че вече не го обича, нейната голяма болка е неговото безразличие , липсата на внимание, на една хубава дума и т.н. Аз за себе си ако не обичам някого, никога не бих дала толкова години от живота си в чакане нещо да се промени. А тя...сякаш таи надежда, самозаблуждава се, че изведнъж той ще я "види". Не знам...Човек дава шансове и търпи, когато обича. Затова искам да попитам авторката, ако Той изведнъж се промени, ако започне да се интересува от деня ти , от теб...? Ще те направи ли това щастлива? Ще ти върне ли усмивката?
Проблемът е не, че той не те обича, а че не го обичаш ти.
Ако е така , нямаше да страда от липсата на внимание от негова страна , нито пък щеше да се опита да му угоди , пишейки му курсовите работи и какво ли още не !
Ако аз бях на мястото на авторката , първо бих спряла да му върша неговата работа . Второ - ще си наема домашна помощница , за да имам време за себе си и трето - щях да му отвърна с огромно безразличие - все едно не съществува .
Ако пък много ми е писнало - зарязвам го веднага .
Не ми обяснявайте въобще , че ако и е безразличен ще търпи това положение ...
Проблемът е не, че той не те обича, а че не го обичаш ти.
A дали е така?
Четох пак постовете на авторката и ми прави впечатление, че въпреки сама да казва, че вече не го обича, нейната голяма болка е неговото безразличие , липсата на внимание, на една хубава дума и т.н. Аз за себе си ако не обичам някого, никога не бих дала толкова години от живота си в чакане нещо да се промени. А тя...сякаш таи надежда, самозаблуждава се, че изведнъж той ще я "види". Не знам...Човек дава шансове и търпи, когато обича. Затова искам да попитам авторката, ако Той изведнъж се промени, ако започне да се интересува от деня ти , от теб...? Ще те направи ли това щастлива? Ще ти върне ли усмивката?
Не знам дали ако той се промени, това ще ми върне усмивката. Може би Да. Защото е имало в миналото и моменти, в които наистина съм била щастлива с този човек. Може би много, много рядко ги има и сега тези моменти.
Истината е, че аз съм с този човек все още основно защото ми е жал за него. Той е обременен още в детството си с прекомерни грижи - майка му е пишела домашни, теми по литература, след това в университета курсови проекти и работи. Когато се запознахме някак неусетно аз поех тези грижи и той беше мил и ми показваше уважение, защото просто не издържаше властния нрав на майка си. И сега наистина ми е жал за него, той е толкова безпомощен в много отношения. Аз съм тази, която управлява парите у дома, аз вземам важните решения за всичко. И това дотолкова ми е дотегнало, че понякога избухвам и плача, като идиотка. Ако щете аз съм тази, която го защитава от брат му. Не знам дали го написах по-рано ама аз наистина сякаш имам две деца - дъщеричката ми и съпруга ми. Лятото го бях помолила да се разделим - видях за 2 дни в каква развалина се превърна и му позволих да се върне. Сърце не ми дава да го зарежа, макар че виждам, че промяна едва ли ще настъпи.
Но аз съм явно съм си такава - външно давам вид, че съм силна, а иначе съм като загубено малко дете.
И друго казвам си ще се разделя с него ама аз не искам друг мъж. Просто някак си нямам нужда от мъж. Не изпитвам потребност да правя секс или да разисквам философски теми с някого. Сякаш единственото удоволствие в този свят, което ми е останало е да прекарвам времето си с дъщеря ми - да се опитам да я възпитам и отгледам. Всичко останало - грижите по съпругът ми, помощта която оказвам на родители, приятели - сякаш ги върша по инерция, защото всички това очакват от мен.
Оффф сигурно съм за психиатър, не знам какво да направя с този мой живот, че да е по-щастлив и пълноценен.
Ох миличка, ти знаеш верният път към щастието, но защо не тръгнеш по него не мога да разбера. Ще се справиш сама при всички случаи. Нито ще си първата нито последната жена, която се грижи сама за детето си. А може наистина да срещнеш човека на живота си някой ден. Спри да отглеждаш голямото непораснало момче, отдай се на себе си и на детето си. 
Проблемът е не, че той не те обича, а че не го обичаш ти.
И аз мисля така,и мисля ,че при всичките ти възможности е време да вземаш някоя приятелка и да хукнете по екскурзийки и купонони.Ние си правим женски партита например петък или събота.Доста е ободряващо на н-тото питие да поплюем мъжете си.
Не го обичаш ,ясно е,страдаш от липсата на внимание ,заради егото си.Е,знаеш ли,че 80% от браковете са така.Хората са си темерути,но това не е причина за развод,по скоро проблема е защо е имало сватба в случая.Никой не би ме накарал да се омъжа ,ако не искам.Доколкото схванах не те малтретира,не те ревнува,иска и второ дете даже.На теб ти е скучно ,това е.
И моя е темерут,не подарява цвета,подаръци и джунджурийки без повод,а ми костваше много да го науча и с повод де,но осъзнах,че това е по-малкото зло ,нали парите са му при мен,вечер е при мен,ходя където си искам без проблем.Е,какво като не ми виси на врата постоянно.
А,колкото до килограмите и аз съм дебела,такава си и бях,когато се оженихме,инжинер съм и си търся работа.ХА-ХА-почти сме еднакви.
Виждам,че много мацки ти дават съвет да си търсиш щастието в развода,но аз те съветвам да си потърсиш щастието в семейството и да се опиташ да се влюбиш ,но в мъжа си ,защото от това,което прочетох,не виждам никакъв проблем.Такъв му е характера,на теб ти е дотегнало,разбирам те ,но съм сигурна ,че има вратичка към щастието ви.
Проблемът е не, че той не те обича, а че не го обичаш ти.
И моя е темерут,не подарява цвета,подаръци и джунджурийки без повод,а ми костваше много да го науча и с повод де,но осъзнах,че това е по-малкото зло ,нали парите са му при мен,вечер е при мен,ходя където си искам без проблем.Е,какво като не ми виси на врата постоянно.
Не се опитвайте да превръщате собствените си нещастни бракове в нормата за всички.
Аз мисля, че проблема е изцяло в теб и ти сама ще се справиш с него и ще бъдеш щастлива. Защо позволяваш някой друг да определя съдбата ти? Кой е виновен сега, че ти си насъбрала горчилка в душата си и трябва да гледаш безизразната физиономия на мъж, който нито ти обичаш, нито той теб? Да, правилно си решила, отслабни, не за да те харесват хората, а за да се чувстваш ти прекрасна, желана и секси в собствената си кожа. Детето ти ще е по-щастливо ако живее само с теб и не стане свидетел на тягостното мълчание между теб и мъжа ти. Защото децата усещат, че има проблем дори когато не се вика и крещи и страдат много. Спри да мислиш какво ще кажат хората, ти живееш своя живот, не живот на заем. Бъди щастлива!