Скъпа,хуквай на фризиор,маникюр,шопинг,запиши едно тае-бо...вдигни малко това самочувствие,излизай на кафенце с приятелки/колежки,комшийки/.Правете си вечер женски партита по кръчми.Наеми си детегледачка.Дай го по-ведро.Запиши детето на някой спорт.И там ще завържеш запознанства покрай родителите.И така...Виж се в огледалото.Усмихни се.Радвай се на живота.Има за какво да живееш.Успех.
- Публикувана: 14 ноем. 2008, 12:22 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2008, 19:16 ч.
Остатъка от моя живот....
Според мен, всички съвети относно наемането на помощничка, ходенето на екскурзии, шопенг и разсейване единствено могат да ти помогнат да забравиш всичко, което се случва в дома ти, да избягаш. И от себе си, и от съпруга си, и от детето, на което не можеш да обясниш.
Това с виж се и се радвай на живота просто не става. Това са евтини номера от брошури за книги по популярна психология.
Изчетох всичко подробно. Не мисля, че можеш да получиш съвет от нас, просто защото си решила, че ще постъпиш егоистично спрямо детето ти, ако направиш това, което смяташ за правилно за себе си, я явно знаеш кое е то. Няма по-голям аргумент от детенцето и от нас искаш подкрепа срещу съвестта ти, подкрепа, за да избереш себе си. Разбирам те. Но и ти разбери - не избираш между твоето щастие и щастието на детето ти. Няма такава дилема. Тя е малка, нейният живот предстои, а и без 2 коли може да има хубав живот, но с нервна и унищожена от нещастие майка... по-трудно.
Въпреки че няма да се вслушаш в съвета ми, аз ще го напиша... Не се знае.
Вие сте различни. Тук не става дума да се търси кой кого не обича. Положението е следното - единият от двамата изобщо не се чувства добре, нещастен е, а това е бомба със закъснител, която може да нанесе повече повреди, отколкото на пръв поглед изглежда.
Според мен, не си за психиатър, но наистина трябва поне да се разделиш с него физически - да не се виждате известно време. Да видиш разликата, той да види разликата. Съвестта ти сигурно ще проработи, ще си кажеш, че мъчиш детето... Но помисли - КОЛКО ВРЕМЕ ЩЕ ИЗДЪРЖИШ така, както си сега?! Какво - ще тръгнеш по психиатри, докато той седи пред телевизора?! Махни се, спаси себе си. Ще има друг, може да имаш още деца, но с някого, с когото ще се чувстваш добре.
Помисли добре. Помисли, моля те!
Това с виж се и се радвай на живота просто не става. Това са евтини номера от брошури за книги по популярна психология.
Изчетох всичко подробно. Не мисля, че можеш да получиш съвет от нас, просто защото си решила, че ще постъпиш егоистично спрямо детето ти, ако направиш това, което смяташ за правилно за себе си, я явно знаеш кое е то. Няма по-голям аргумент от детенцето и от нас искаш подкрепа срещу съвестта ти, подкрепа, за да избереш себе си. Разбирам те. Но и ти разбери - не избираш между твоето щастие и щастието на детето ти. Няма такава дилема. Тя е малка, нейният живот предстои, а и без 2 коли може да има хубав живот, но с нервна и унищожена от нещастие майка... по-трудно.
Въпреки че няма да се вслушаш в съвета ми, аз ще го напиша... Не се знае.
Вие сте различни. Тук не става дума да се търси кой кого не обича. Положението е следното - единият от двамата изобщо не се чувства добре, нещастен е, а това е бомба със закъснител, която може да нанесе повече повреди, отколкото на пръв поглед изглежда.
Според мен, не си за психиатър, но наистина трябва поне да се разделиш с него физически - да не се виждате известно време. Да видиш разликата, той да види разликата. Съвестта ти сигурно ще проработи, ще си кажеш, че мъчиш детето... Но помисли - КОЛКО ВРЕМЕ ЩЕ ИЗДЪРЖИШ така, както си сега?! Какво - ще тръгнеш по психиатри, докато той седи пред телевизора?! Махни се, спаси себе си. Ще има друг, може да имаш още деца, но с някого, с когото ще се чувстваш добре.
Помисли добре. Помисли, моля те!
Мила, чета те пак и пак и мисля, че имаш нужда като начало от почивка. Откъсни се от рутината, ако имаш близка приятелка, с която ти е приятно, остави детенцето на някой за 3-4 дена и идете двете на мини - екскурзия. Прекалено много мислиш явно напоследък и това ще ти тежи все повече и повече. Насъбираш огорчение и тъга, а няма как да я "излееш" от себе си. Махни се за малко!
Още не си сигурна според мен обичаш ли го или само го съжаляваш този твой мъж. Както и не знаеш дали го искаш вън от живота си. Трябва ти още време...Само гледай да не ти мине целият живот в това да чакаш. Няма от какво да се боиш - умна си, успяла си, не те е страх да си сама, имаш най-ценното - детето си.
Още не си сигурна според мен обичаш ли го или само го съжаляваш този твой мъж. Както и не знаеш дали го искаш вън от живота си. Трябва ти още време...Само гледай да не ти мине целият живот в това да чакаш. Няма от какво да се боиш - умна си, успяла си, не те е страх да си сама, имаш най-ценното - детето си.
Истината е, че аз съм с този човек все още основно защото ми е жал за него. Той е обременен още в детството си с прекомерни грижи - майка му е пишела домашни, теми по литература, след това в университета курсови проекти и работи. Когато се запознахме някак неусетно аз поех тези грижи
Кой каза, че нямало благотворителни организации ...
Една жена, нали знаеш, че кой какво прави, на себе си го прави.
Много дами по-горе споменаха, че си умна, обаче аз трябва да кажа, че умът ти не струва, ако не може да ти осигури щастлив живот ... липсва ти мъдрост, зрялост, ценностна система.
И още, умните хора не се самосъжаляват и самоунищожават /а покрай себе си и най-любимите си същества - децата/. Ако не можеш да се вземеш в ръце заради самата себе си, направи го заради детето ... дано да разбереш!
Много дами по-горе споменаха, че си умна, обаче аз трябва да кажа, че умът ти не струва, ако не може да ти осигури щастлив живот ... липсва ти мъдрост, зрялост, ценностна система.
И още, умните хора не се самосъжаляват и самоунищожават /а покрай себе си и най-любимите си същества - децата/. Ако не можеш да се вземеш в ръце заради самата себе си, направи го заради детето ... дано да разбереш!
Mного точно казано!
Хората са го казали и преди мене, но искам само да потвърдя,че причината за тези нерви,които сама си образуваш в голяма степен,се крие в прекалено различното ви светоусещане.Убедена съм,че обичаш мъжа си иначе нямаше да стигнеш до тук-бременност,сватба, дете! Но... много си му сърдита,защото на кого друг да се разсърдиш и да е виновен за всичките ви беди ,ако не най-близкият човек?! Вероятно и той те обича! Но някак си не можете да се намерите, да се докоснете. В твойте очи вие не горите заедно по един и същи начин един за друг и всичко това на фона на прекалената му разглезеност и рани от стара любов. Това поражда вероятно голямата ти вътрешна неудоволетвореност и несигурност.Като прибавим и килограмите проблема става на n-та степен.Себераздаването и перфекционизмът,за които говориш от твоя страна,няма да ти запълнят празнината. Така за да компенсираш само се изхабяваш ненужно и освен умора трупаш и тъга.Смятам че ключов момент в развръзката на твоя живот по нататък е изясняването на отношенията и като резултат разпределянето на ролите.Смятам,че докато този момент не настъпи, няма да предприемеш каквито и да е действия и ако такива са наложителни към момента ще бъдат вече само формалност. Дай си почивка и си имай едно на ум,че вероятно и другият се стреми към щастие.Ще бъде добре да го откриете заедно!Все пак той е най-голямата ти любов поне за сега!
Проблемът е не, че той не те обича, а че не го обичаш ти.
И моя е темерут,не подарява цвета,подаръци и джунджурийки без повод,а ми костваше много да го науча и с повод де,но осъзнах,че това е по-малкото зло ,нали парите са му при мен,вечер е при мен,ходя където си искам без проблем.Е,какво като не ми виси на врата постоянно.
Не се опитвайте да превръщате собствените си нещастни бракове в нормата за всички.
[/quote
Я да не ми обиждаш брака,много си ми е добър.Дай обяснение кое за теб е нещастие,че нещо не схванах поста ти
От цялата работа не ми стана ясно дали проблема е обсъждан със съпруга ,и дали той изобщо осъзнава че поведението му е обидно за нея.
Историята ми напомня за моя колежка която хем е слаба,хем е хубава,хем не живее добре и въпреки това постоянно измисля разни извинения за мъжа си.Не бил узрял още ,бил под влияние на родителите си,на службата си ,блаблабла...Проблема идва от това че потърпевшите дами не са на ясно със себе си и се страхуват да променят живота си.
Съчувствие и съжаление ще получи от тук но не и решение на проблема.
Историята ми напомня за моя колежка която хем е слаба,хем е хубава,хем не живее добре и въпреки това постоянно измисля разни извинения за мъжа си.Не бил узрял още ,бил под влияние на родителите си,на службата си ,блаблабла...Проблема идва от това че потърпевшите дами не са на ясно със себе си и се страхуват да променят живота си.
Съчувствие и съжаление ще получи от тук но не и решение на проблема.
Аз не видях нито 1 реален проблем в тази тема, освен може би изначалното нежелание на авторката да се омъжи. Не са виновни за нищо роднините - младите са тези, които са се намерили и забременили, нормално е хората да помислят, че се искат така да се каже. Въобще оставам безмълвна тук, без мнение и без съвети, нищо не мога да разбера.
И определено и аз първото нещо, което бих направила е да си взема помощ за домакинската работа и да си организирам хубави вечери и уикенди с детето, а не да бъхтя постоянно из къщи, след като цял ден съм била на работа.
И определено и аз първото нещо, което бих направила е да си взема помощ за домакинската работа и да си организирам хубави вечери и уикенди с детето, а не да бъхтя постоянно из къщи, след като цял ден съм била на работа.
За бога не чакай да минат 15-20 години за да се превърнеш в злобна ,истерична и вечно сърдита жена с пропилян живот,а липсата на щастие води натам.
Това се отнася и до мен. Как само ми отворихте очите, момичета!
Въртеше ми се из главата, но се боях да го формулирам точно.
Вие ми помогнахте, благодаря ви.
