Здравейте,
и аз не знам защо пиша тук, може би защото имам нужда да споделя, да получа съвет. С близките си приятелки не мога – не знам защо но с времето уж сме близки, а в същото време лицемерничим, опитваме се да представим брака си и живота си като най, най, най. Сравняваме материални ценности, заплати и сякаш дори си завиждаме. С родителите си не мога да споделя, защото аз съм добрата дъщеря – не ги тревожа, помагам ако имат нужда, успялата в живота, с кариера, брак, дете. Уж всичко ми е на 6, а не е.
Затова ми оставате Вие, напълно непознати – дано ме изслушате и раберете. А ако някой ми помогне със съвет ще съм безкрайно благодарна.
И така всичко започна през 2004 година – запознанство по Интернет, среща, заживяхме заедно от първия ден. Съпругът ми беше първия мъж в живота ми(тогава бях на 23 години). Бях дебела, и сега съм. Имам богата обща култура и умея лесно да завързвам контакти. И с него стана така – сякаш обаче ме харесаха неговите близки и под техния напор заживяхме заедно. Родителите му се радваха, че е намерил “свястно” момиче(до тогава беше попадал само на използвачки), при това с кариера и високи доходи. Не, не ме разбирайте погрешно. Те не са бедни – баща му има успешен бизнес. Обаче за всички тях е супер важно като се видят с приятели да си похвалят децата – колко са успели, какви къщи имат, какви коли карат. Моите родители пък бяха щастливи, че си имам някого. И така цветя и рози.
На 03.01.2005 година разбрах, че съм бременна. Изтръпнах, още тогава не бях сигурна, че искам да прекарам живота си с този човек. Записах си час за аборт. Обаче стана дълга и широка – родителите му разбраха и край – никакъв аборт, напротив сватба. Моите родители също пощуряха от радост. И така в суматохата родителите ни и Той празнуваха, а аз плачех. Никой не ме попита какво искам аз, искам ли да се омъжа, искам ли това дете.
След 3 месеца загубих детето и досега страдам за това. Беше ужасен аборт – в 16 ГС.
Поисках да отменим сватбата – отново никой не ме чу. Мислеха, че е шок заради аборта.
И така оженихме се, забременях отново и родих една приказна малка принцеса. Тя се е превърнала в смисъла на моя живот. Много бързо се върнах на работа, гледаха я майка ми и свекърва ми. Върнах се на работа – доходите ми са много над средните за страната, получавам около 3-4 пъти повече от съпруга си. Не ми тежи това, а факта че усещам, че той не ме обича, не ме уважава, а само ме използва. И по-лошото не обича и не се грижи за детето си. Ние не сме истинско семейство – той взема малката от ясла и толкова. След като се прибера около 30 минути след това детето, домът ни и всичко е моя грижа. Той е изморен, цепи го глава, или има изпити/започна второ висше, защото нали разбирате родителите му трябва да се хвалят и за това/. И така ние играем с малката – пеем песни, четем книги, рисуваме, а той отмаря пред телевизора.
Да Ви кажа сега за него – не излиза с приятели, или по-точно чува се с тях по телефона, ама тайно от мен, защото те са ергени и ние не излизаме с тях. Или може би защото неговите приятели имат гаджета – фини сервитьорки(не ме разбирайте погрешно, нищо против тази професия), а аз съм дебела и представи си инженер. Не закъснява от работа. Носи цялата си заплата у дома, не харчи много. Обаче е супер безчувствен или поне към мен и детето е такъв. Преживял е голяма любовна драма и уж затова вече не се палел лесно. Когато го питам обича ли ме ми го казва без проблем. Ама в мен остава горчилката, че не е така. Защото аз го изслушвам, помагам за изпитите, помагам за работата му, правя секс с него, готвя, пера, гладя, чистя дома ни. А той ни веднъж не ме е попитал как съм, имам ли проблеми, как е минал денят ми, защо съм кисела и не говоря. Нито веднъж не ми е подарил подарък, нито веднъж не е отишъл до супермаркета и ей така спонтанно да ми донесе нещо за мен. В началото избухвах, крещях, че искам уважение, че искам да ме обича, че искам взаимност. Изтърпях да чуя, че съм се омъжила за него, за да имам красиво дете. Простих и други обиди. Сега вече живея ден за ден, не викам, не вдигам скандали, живея заради детето си. Давам 100% за нея.
Сексът е ужасен, напоследък го правя с погнуса, и то за да не мърмори.
И седя и се чудя защо съм с него видно е, че не ме обича, секса е гаден, аз не го обичам, нямаме общи интереси или приятели. Да сложа ли край на всичко това?! Но ще се справя ли с всичките психо атаки, коитo ще последват. Ще съумея ли да обясня на дъщеря ми, че се чувствам като мебел в дома ни, че правя всичко за уюта в него и ден след ден се чувствам все по-изхабена и по-изхабена. И тъй днес се събудих с нова мисъл, че освен всичко трябва да намеря начин да бъда щастлива и аз. И днес е началото от остатъка от живота ми. И трябва да намеря начин да бъда щастлива през този остатък. Трябва да се променя, трябва да успея да съм щастлива. Нима съм лош човек и не го заслужавам.
Започнах диета, ще стана по привлекателна, по-слаба.
Но какво друго? Как да бъда по-щастлива? Моля кажете ми как.
Извинете, че стана толкова дълго, а сигурно и объркано.
Благодаря Ви.
и аз не знам защо пиша тук, може би защото имам нужда да споделя, да получа съвет. С близките си приятелки не мога – не знам защо но с времето уж сме близки, а в същото време лицемерничим, опитваме се да представим брака си и живота си като най, най, най. Сравняваме материални ценности, заплати и сякаш дори си завиждаме. С родителите си не мога да споделя, защото аз съм добрата дъщеря – не ги тревожа, помагам ако имат нужда, успялата в живота, с кариера, брак, дете. Уж всичко ми е на 6, а не е.
Затова ми оставате Вие, напълно непознати – дано ме изслушате и раберете. А ако някой ми помогне със съвет ще съм безкрайно благодарна.
И така всичко започна през 2004 година – запознанство по Интернет, среща, заживяхме заедно от първия ден. Съпругът ми беше първия мъж в живота ми(тогава бях на 23 години). Бях дебела, и сега съм. Имам богата обща култура и умея лесно да завързвам контакти. И с него стана така – сякаш обаче ме харесаха неговите близки и под техния напор заживяхме заедно. Родителите му се радваха, че е намерил “свястно” момиче(до тогава беше попадал само на използвачки), при това с кариера и високи доходи. Не, не ме разбирайте погрешно. Те не са бедни – баща му има успешен бизнес. Обаче за всички тях е супер важно като се видят с приятели да си похвалят децата – колко са успели, какви къщи имат, какви коли карат. Моите родители пък бяха щастливи, че си имам някого. И така цветя и рози.
На 03.01.2005 година разбрах, че съм бременна. Изтръпнах, още тогава не бях сигурна, че искам да прекарам живота си с този човек. Записах си час за аборт. Обаче стана дълга и широка – родителите му разбраха и край – никакъв аборт, напротив сватба. Моите родители също пощуряха от радост. И така в суматохата родителите ни и Той празнуваха, а аз плачех. Никой не ме попита какво искам аз, искам ли да се омъжа, искам ли това дете.
След 3 месеца загубих детето и досега страдам за това. Беше ужасен аборт – в 16 ГС.
Поисках да отменим сватбата – отново никой не ме чу. Мислеха, че е шок заради аборта.
И така оженихме се, забременях отново и родих една приказна малка принцеса. Тя се е превърнала в смисъла на моя живот. Много бързо се върнах на работа, гледаха я майка ми и свекърва ми. Върнах се на работа – доходите ми са много над средните за страната, получавам около 3-4 пъти повече от съпруга си. Не ми тежи това, а факта че усещам, че той не ме обича, не ме уважава, а само ме използва. И по-лошото не обича и не се грижи за детето си. Ние не сме истинско семейство – той взема малката от ясла и толкова. След като се прибера около 30 минути след това детето, домът ни и всичко е моя грижа. Той е изморен, цепи го глава, или има изпити/започна второ висше, защото нали разбирате родителите му трябва да се хвалят и за това/. И така ние играем с малката – пеем песни, четем книги, рисуваме, а той отмаря пред телевизора.
Да Ви кажа сега за него – не излиза с приятели, или по-точно чува се с тях по телефона, ама тайно от мен, защото те са ергени и ние не излизаме с тях. Или може би защото неговите приятели имат гаджета – фини сервитьорки(не ме разбирайте погрешно, нищо против тази професия), а аз съм дебела и представи си инженер. Не закъснява от работа. Носи цялата си заплата у дома, не харчи много. Обаче е супер безчувствен или поне към мен и детето е такъв. Преживял е голяма любовна драма и уж затова вече не се палел лесно. Когато го питам обича ли ме ми го казва без проблем. Ама в мен остава горчилката, че не е така. Защото аз го изслушвам, помагам за изпитите, помагам за работата му, правя секс с него, готвя, пера, гладя, чистя дома ни. А той ни веднъж не ме е попитал как съм, имам ли проблеми, как е минал денят ми, защо съм кисела и не говоря. Нито веднъж не ми е подарил подарък, нито веднъж не е отишъл до супермаркета и ей така спонтанно да ми донесе нещо за мен. В началото избухвах, крещях, че искам уважение, че искам да ме обича, че искам взаимност. Изтърпях да чуя, че съм се омъжила за него, за да имам красиво дете. Простих и други обиди. Сега вече живея ден за ден, не викам, не вдигам скандали, живея заради детето си. Давам 100% за нея.
Сексът е ужасен, напоследък го правя с погнуса, и то за да не мърмори.
И седя и се чудя защо съм с него видно е, че не ме обича, секса е гаден, аз не го обичам, нямаме общи интереси или приятели. Да сложа ли край на всичко това?! Но ще се справя ли с всичките психо атаки, коитo ще последват. Ще съумея ли да обясня на дъщеря ми, че се чувствам като мебел в дома ни, че правя всичко за уюта в него и ден след ден се чувствам все по-изхабена и по-изхабена. И тъй днес се събудих с нова мисъл, че освен всичко трябва да намеря начин да бъда щастлива и аз. И днес е началото от остатъка от живота ми. И трябва да намеря начин да бъда щастлива през този остатък. Трябва да се променя, трябва да успея да съм щастлива. Нима съм лош човек и не го заслужавам.
Започнах диета, ще стана по привлекателна, по-слаба.
Но какво друго? Как да бъда по-щастлива? Моля кажете ми как.
Извинете, че стана толкова дълго, а сигурно и объркано.
Благодаря Ви.
. Но така като те чета, едва ли.....много си крайна в усещането си за него. Прекалено си разочарована и с натрупан негативизъм, тъй , че едва ли ще те удовлетвори някаква промяна в него. Ти просто не го обичаш. Не си мисли, че във форума всички са със детегледачки, чистачки и т.н. Тук почти всяка е чистачка, гладачка, готвачка,дете- и мъжо гледачка., лекарки и аптекарки, майстори по домашен ремонт 
и т.н. и т.н. 
Това ти е първият и огромен въпрос, който да решиш.
...предпочитам самотата,ако е трезвомислещ един човек,той определено ще е наясно ,че си е напълно самодостатъчен за да реализира щастието,примерно... сами идваме и сами си отиваме,ние сме цялото и това дали ще направим компромис със себе си е отделен въпрос. 
Четох пак постовете на авторката и ми прави впечатление, че въпреки сама да казва, че вече не го обича, нейната голяма болка е неговото безразличие , липсата на внимание, на една хубава дума и т.н. Аз за себе си ако не обичам някого, никога не бих дала толкова години от живота си в чакане нещо да се промени. А тя...сякаш таи надежда, самозаблуждава се, че изведнъж той ще я "види". Не знам...Човек дава шансове и търпи, когато обича. 
