? относно ежедневието ви с бебето

имай търпение,наистина не е лесно -но пък си заслужава на 100%

Хранене през три часа, а между храненията - разходки. Навън си имах групичка за общуване и винаги имаше някой, с когото да изпия едно кафе и да си подърдоря. Ако няма никой - книжка. Ако е много студено и ме мързи - вкъщи с домакинската работа.

 

Аз за помощ нямах никого,затова и нямах време за депресия.А и още 5 човека вкъщи(защото живеехме със девера и жена му,и родителите на мъжът ми) очакваха да им е сготвено и чисто.Така че бях супер-ангажирана.
Заетостта е добро решение на депресията.

Първият месец и аз бях така, абсолютно неадекватна.
Детето реве и аз рева, детето спи, аз седя и го гледам дали диша,
абсолютно едно и също всеки ден,
вечер като почнеха коликите, баща ми я носеше напред назад, ние с мъжът ми седяхме, аз ревях, той само мърмореше да викаме лекар.
Страх ме беше да я гушна, да не я счупя, кафе не пиех, непрекъснато гледах какво ям, да не би да навредя на детето.
Нощем не спях, или я кърмех или се цедях, или седях да слушам дали диша, не я оставях за 1 секунда сама, накрая на 15 ден, мъжът ми каза, тази нощ аз ще гледам детето (изключая кърменето) , ти ще спиш, а ако мръднеш или станеш, ще те заключа в хола.
И така почнахме да се редуваме, той от 22 до 4 часа, аз след това.
После почнахме да излизаме, запознахме се с други майки, почнах да се върщам към стария си живот, и  постепенно нещата се пооправиха.
Нормално е, появява се едно малко същество в живота ти и го обсебва, трябва време да се настроите един към друг.
Всеки го приема по различен начин, някои хора са много спокойни, други са паника като мен.
но това е голяма промяна, няма как да мине без стрес. За мен поне беше така.

До колкото те разбрах правилно проблема е в това че не се сещаш на кое му е ред да се свърши в момента.Ами дарасни си един график ама така съвсем грубо и се придържай.
Нямам в предвид да се задълбаеш в някакво домакинстване с часове то за такива работи време няма да стига скоро.Важно е да
1.спазваш часовете за хранене и смяна на пампи,
2.да се храниш редовно/аз постоянно забравях / и да помислиш за по-бързи и лесни варианти за вечеря/готова храна,аламинути, полуфабрикати и ако имаш майка или свекърва дето се чудят с какво да са полезни може да се редуват през седмица по веднъж да идват и да ви готвят нещо по така .Ползвай ги да ти помогнат в почистването и главното не се вманиачавай в незначителни неща.Така хем ще насочат усилия в правилна посока хем ще са наистина полезни.А ЗА ДОСАДНИТЕ СЪВЕТИ ДА ТИ МИНАВАТ ПОКРАЙ УШИТЕ
3.веднъж на ден да пускаш пералня с детските дрешки /аз го правех вечер като се прибере татито и му връча малката ревла /за 15-20 мин зареждам пералнята,слагам вода да се превари и си пускам душ.
ТОЙ простираше и гладеше дрешките.
4.Разходки ама мнооого -няма по добро за депресията.
И АКО дойде някой/близък/ да се порадва на бебо не се юрвай да домакинстваш повярвай не е дошъл да го смаеш с кулинария  ...едно кафе и готови сладки от магазина и  си готова.Той е дошъл да ви се порадва а не да досажда.А ако не ти е приятно отказвай на момента и хич не се замисляй как ще го приеме...''не е удобно, по натам'' и толкоз.
А да заспи ли бебо лягай и ти независимо ден или нощ е-няма друг начин да бориш умората.
Полека лека ще се научиш да ''разбираш ''детето и всеки ден с него колкото и уморителен да е ще е наистина  прекрасен.

Яко те тресе депресията
Не се притеснявай с времето всичко ще си дойде на мястото и ще знаеш какво да правиш. До скоро и аз ставах вързвах косата и действах по задачите. Ходих наповръщана, напикана.....бе пълна мърла
Виж вече нещата се нормализираха и даже се и гримирам

Дааааа, колкото и изтъркано да звучи, трябва време за да "свикнеш" с бебето, с майчинството, да се наредят нещата.

Трябва да се успокоиш,да спреш да се самообвиняваш,че не може да се организираш и постепенно всичко ще си дойде на мястото.Няма да е никак зле да каниш приятелки на гости

Аз не разбрах кое точно те притеснява- това, че нямаш време за домакинска работа или фактът, че си прекъснала служебни и социални ангажименти. Най-вероято и двете. Първо, за домакинската работа не се тревожи. Аз чистех, когато таткото си беше вкъщи и дори беето да се разплаче, той можеше да го поеме. За пръв път след раждането сготвих, когато бебето беше на два месеца. Преди това не се чувствах психически подготвена да се справя с тази омразна дейност. А освен това, ако ходеше на работа, пак нямаше да имаш достатъчно време за домакинство.
Може би работата ти също ти липсва. Тук вече не знам как д помогна. Аз също преживях подобно нещо, но по време на бременността, тогава почти постоянно бях в болнични. Бях се побъркала от скука вкъщи, когато се роди бебето, бях много щастлива, че най-после имам някакво разнообразие. Пробвай да се разхождаш колкото може по-дълго. После се чувстваш приятно уморена. В събота и неделя си кани приятелки на гости. Те ще ти разказват разни неща за външния свят и ще дундуркат бебето, поне за малко да не ти е в ръцете.
Ако се чувстваш добре, облечена в официални дрехи, не се притеснявай и вкъщи да хвърлиш анцуга и да се наконтиш. Ако пък ти е писнало да слушаш как така може една жена, след като е станала майка, да се запусне, трябва винаги да е гримирана и на токчета, а ти си знаеш, че си красива и обичаш да ти е удобно, си ходи с размъкнати и уютни дрехи. Въобще гледай да си угаждаш, след бебето ти си най-важна.

Явно при всички ни е минало горе-долу еднакво.Аз когато бях с бебе на месец и половина -направо не бях на себе си,вобще не бях и подозирала че ще бъде такъв ад,защото тя беше с ужасни колики,които продължиха 3 месеца през които аз не излизах никъде защото миналата зима беше ужасяваща и нямаше как.Баби нямаше -едната на работа,другата в чужбина.И така аз полудявах у нас сама по цял ден и живеех от неделя до неделя,защото тогава майка ми идваше за някой час ние да излезем на кафе.Ревях,нямах сили за нищо,умирах за сън и нямаше кой да ми помогне грам!Само чаках бебето да заспи денем за да мога да мигна и за малко защото изпадах направо в нервни истерии-ужас!Така че мила дръж се излизай сега дори за малко до като може и после вече става по-леко.Спокойно-бързо минава!
Успех!!!  

Мила,всяка майка е преживявала трудности.И аз си мислех,че в началото бебка само ще яде и спи,но и нея я хванаха коликите и тя реве и....аз рева.Като се добавят проблемите с кърмата и това че у нас постоянно имаше някой(живея със свекър и свекърва,но сестрата на мъжа ми с детето и все едно у нас са се нанесли  ) направо полудявах.Добре че родих през май и по цял ден бяхме на центъра.
Не се отчайвай,помоли ако има кой да те отменя понякога и мисли за себе си.Ако ти си спокойна и уверена и бечето ще е щастливо.

Не съм чела постовете на другите, но нека първо споделя после ще се върна назад. ))))

Кофтито е, че си се шашнала, оставила си се леко да те обземе депресия. Още повече че и времето предразполага към това не само млади майки, но и всички останали.
С 1месечно бебе е нормално все още да не знаеш всеки път защо точно плаче. Опитваш наред докато уцелиш какво има - дали се е напишкало, наакало, гладно е, или просто иска да си поиграе. С времето ще свикнеш бързо кой плач за какво е.
С дъщеря ми на 1месец в къщи ми беше идеално, основно спеше, хранехме се и играехме. Докато спи имах достатъчно време да свърша каквото трябва и да си стоя пред компа. Задължително излизахме на разходка поне час-два. Сега в това време спокойно като го облечеш можеш да излезеш за 1час. Това си е разнообразие и много полезно и за теб и за бебето.
Най-важното е да имаш положителна нагласа и да не се "тръшкаш" как от теб не става майка, нямаш майчински инстинкт и т.н. Просто не си мисли подобни неща.

Не е лесно да си майка , всички сме минали от там,но се свиква на жената и е заложено от природата. Нашето ежедневие протича по следния начин : ставаме закусваме и оставям бебо да си пее или да поспи зависи от него. Идва следващото хранене , като приключим отиваме на разходка. По-късно взимаме каката от училище и се прибираме (тя учи в града , а ние живеем на село има- няма 10 км). Имаме още 3 хранения , къпане и сън. Опитвам се да разнообразявам ежедневието ни колкото мога. Но мисля , че когато няма помощници човек е по организиран. Това е моето мнение не ангажирам никой с него. Успех  
 

Почти всяка жена го е преживяла, включително и аз с първото ми дете.Всяко ново начало винаги е трудно.Първият месец имах усещането, че живея някой чужд живот и си исках своя, спокойния без ангажименти и грижи...ама няма.Ще влезеш в ритъм, просто нямаш избор.

П.П Сега с второто ми дете е по-лесно Натрупания опит ми дава увереност и спокойствие, което според мен бебето усеща и то самото е по-спокойно.

Нищо, че е студено - обличайте се хубаво и на разходки. Заговори се с някоя мама от кварталната градинка. В бърборене времето минава бързо и по-разнообразно. Докато то спи не стой до него и не го гледай, а си почети книжка, изгледай някой филм. Това беше единствения период в живота ми когато съм гледала сериали   . А домакинскта работа остави на заден план. Наслаждавай се на времето, което прекарвате сами с бебето - след отпуска по майчинство то никога повече няма да е само твое и ти само негова /това беше моето усещане/.