? относно ежедневието ви с бебето

Аз съвет не мога да ти дам, защото по- скоро аз имам нужда от такъв.Повярвай ми, че когато четох това което си написала се просълзих и не спрях да плача докато не изчетох всичко. Вчера докато си разглеждах темите във форума си мислех да пусна една такава тема, но ето че ти ме изпревари. Аз се чувствам по АБСОЛЮТНО същия начин, а моето детенце е вече на 4 месеца.При нас има и друг проблем-той не спира да реве.Гладен не гладен той само реве.Още се събужда вечер И куп други работи.Много ми е мил, но на моменти и аз искам да се ментна от терасата.Явно обаче това е нормално и аз всеки ден се надявам нещата да се нормализират. За мен начина е следния:вечер когато заспи малкия разбойник двамата с мъжа ми сядаме на масата и пием по едно.Разговаряме за неще различни от бебето и колкото и късно да си легна в крайна сметка си заслужава, защото съм се разтоварила. Явно трябва и ти да си намериш твоя начин.

Успех

Следродилна депресия е това. Аз бях доста дълго в това състояние. Искаше ми се да умра понякога
Нека и близките да ти помагат. Сменяйте се с мъмът ти, иначе няма оправия. Не се впускай да домакинстваш. Сега не му е времето. Излизай на разходки.
Аз като родих и си мислех, че целия свт ме е забравил. Добре, че бяха близките ми хора.

Това е педиод, който ще отмине! Имай малко търпение и се настрой положително  Аз бях в същото положение, първите два месеца имах чувството, че живея нечий друг живот, а не моят собствен. Нещата обаче постепенно ще си дойдат на мястото, ще опознаеш бебето и ще разбереш, че това да го имаш е началото, а не краят на света 

само като чета и ми се насълзяват очите,защото се сещам за мен самата.И при мен депреията беше страшна,но всичко минава.знам че сега е най-ужасно за теб,но ще мине.А за тва че не си организирана и нямаш интуиция-при всички майки е така в началото.КУРАЖ,ЩЕ СЕ ПРЕБОРИШ И С ТОВА ИЗПИТАНИЕ,ПОВЯРВАЙ

Здравей! И при мен беше същото, а само като си помисля, че смятах че да си в отпуск по майчинство е най-голямата почивка. Мислех, че жените, които се оплакват, просто не са достатъчно организирани. Е, аз се опитвам да планирам нещо, но каквото и да започна, в един момент се налага да го прекъсна, заради нуждите на бебето, които не търпят отлагане. Моето детенце е почти на четири месеца и половина и едва от няколко дни започвам да хвърлям по някой поглед във форума. Преди просто нямах време. Още от самото начало моето бебе почти не спеше през деня. С мъжа ми се хранехме на смени-единият яде, а другият държи бебето и после си разменяхме ролите. На мен много ми помогна един шезлонг, който й купихме когато стана на един месец. Благодарение на него, на вибрацията, мелодийките, които й включвахме и на играчките по него ,успявах да си осигуря по два-три часа на ден относително спокойствие. В началото възприемах бебето си като някаква малка амебичка, която само яде, пишка и т.н., но постепенно започнах да откривам, че е едно малко човече с характер и индивидуалност. С течение на времето то започва да се занимава самичко и да няма нужда от постоянната ти грижа. С мъжа ми гледаме дъщеря си сами, няма на кого да разчитаме в София. Независимо от това, всяка седмица ходя по три пъти на фитнес-когато той се върне от работа или в почивните дни.Миналия месец  майка ми успя да дойде за пет дни/тя работи/. През това време ние отидохме два пъти на кино и един път на театър. Мисълта ми е, че въпреки трудностите не се отказваме от любите си занимания. Даже ходихме и на пица с бебето. Просто сме принудени да я водим навсякъде с нас. Ти поне има на кого да оставиш бебето, за да излезете двамата с таткото. Спокойно, с всеки изминал месец ще ти става по-лесно/поне аз така се самоуспокоявам/.

и аз бях така  понеже ми е ясно, че няма смисъл да те успокоявам, аз дори се дразнех като ми обясняваха, че ще ми мине, идеше ми да крещя, че съм зле тук и сега и не ми пука как ще е след 3 месеца, та да ти кажа как се справих.
1. следродилната депресия е нещо нормално, но от един етап нататък може да се превърне в сериозен проблем. тук се смята, че 6-8 седмици е максимума, след който трябва да се иде на лекар. на мен лично ми беше трудно да призная, че проблемът е сериозен, но си наложих да поговоря с лекаря ни и нещата драстично се подобриха, дори и само от разговори.
2. наложих си да общувам с детето си, както бих общувала с възрстен човек. трудно ми е да го облека в думи, но спрях да го гледам като нещо странно, с което нямаме общ език. навсякъде беше с мен - в кухнята, като чистех, даже като пишех на компютъра, си го слагах в скута да си лежи. обяснявах му, говорех, пеех, показвах му разни неща - просто свикнах с мисълта, че ние двамата сме си компания и можем да си прекарваме добре. играех с него, правех му упражнения. на мен лично това много ми помогна да свикна с идеята, че бебето ми е завършен малък човек, с когото мога да общувам пълноценно.
3. аз не съм можела никога да спя по поръчка и те разбирам напълно за умората, аз самата на третия месец бях пред припадък от недоспиване. понеже не успявах да спя по всяко време, започнах да си помагам с витамини и добавки - така оцелях до края на четвъртия месец, когато сина ми започна да спи повече нощем. просто си подсилих организма и ми помогна много.
4. всякаква домакинска работа бях зарязала, правех само неща, които намирам за наистина важни - да е чисто, например. готвенето ми е хоби и ме разтоварваше, но си готвех с бебето - и той гледаше и му беше интересно да му обяснявам какво правя.
5. излизай, излизай, излизай! и аз родих, когато тук беше още студено, но всеки ден излизахме за по един час - бебето в космонавт и навън!
ще се справиш, но иска и малко усилие от твоя страна 

Не се притеснявай всички минаваме през това,а и мъжете ни също.Необходимо е време за да се нагласят нещата и всичко да си върви както трябва 

Това състояние и на мен ми е познато. Просто започнах да излизам навън, намерих си приятелки с бебенца като моето. Можеш да провериш в отчетните темички и да срещнеш там мами, които живеят около теб. Докато спи бебето чети книжка или се занимавай с някакво хоби, ако си уморена поспи с него В началото винаги е така, спокойно.

Хм, нищо ново под слънцето

този пост много ми хареса и се присъединявам към написаното:

Благодаря на всички за бързите и полезни отговори. Излизам доколкото мога с или без детето, но установявам, че като се прибера по-зле става. Повече няма да ви натоварвам и да се оплаквам. Просто исках да чуя и други мами, минали, и което е по-важно - справили се с това. Надявам се че ще дойде и моето време. А по повод да правя нещо  /я домакинска работа, я нещо друго/ и той да е с мен и да ме гледа - това е невъзможно. Той си мрънка и реве колкото и да се правя на клоун. През деня нямам проблем, но като ми се приспи вечер и той категорично отказва да заспи - тогава е моят ад. А иначе да се събирам с приятелки в момента също е невъзможно - всички около мен ме дразнят и натоварват. Абе 

  ще се наредят нещата, ама бавно Аз бях в такава ситуация първите 2 месеца. После му теглих една (буквално) и започнах да отделям време само за себе си. Докато спи аз играя на компютъра и се разтоварвам, докато кърмя пиша в бгмама и т.н. Надявам се скоро да ти премине депресията и да се радваш на вече новото си ежедневие

Ели, ние бяхме така до около 3.5 месеца. Не знам колики ли бяха, нямаше го класическото присвиване на крачета и зачервяване. Просто си плачеше /или по скоро дереше/ и трябваше постоянно да е на ръчички и в движение. Бях се усъвършенствала да действам само с една ръка.
Бях се примирила, че докато не "порастне достатъчно", това ми е съдбата. И изведнъж стана чудо, сякаш ми смениха бебето. Сега, даже намирам време да скучая
На мен много ми помогна люлката на Фишер Прайс, но я взехме доста късно на 2.5 месеца. Преди това имахме шезлонг на Фишер Прайс, но при нас нямаше никакъв ефект.
От задълженията се концентрирах върху прането. И гледах да си хапвам добре, макар че според мен за кърменето много по-голямо значение имат поеманите течности
Горе главата, ще се справиш

Успокой се и всичко ще си дойде на мястото/