Как ме разсмя!
Ние имаме опит със глезенката ни "снаха". Дъщеря на приятелско семейство с която са заедно от първия ден и си я "взехме" и в нашата градина и група.
Та тя преди известно време обидила майка си, която не и позволила да влиза вече с нея в тоалетната зад гърба и.
Казала на сестра си: "Пък мама е много тъпа". И сестрата се възмутила и хоп - докладвала на мама. Мама се обидила и млъкнала, като казала че няма да и говори и да контактува с нея докато не и се извини.
Минали ден, два ... - нищо. Двете се разминават и го "отнася" таткото, който се налага да я обгрижва докато има тиха война.
На третия ден жената, която гледа децата след градина докато си дойдат родителите от работа, се обажда по телефона и казва, че "снахата" има да каже нещо на майка си. Приятелката ми си мисли, че най накрая е дошъл моментът на разкаянието ... но НЕ. Чула в телефона следното: "Измислих! Ще стана дете на майката и таткото на Марти и те ще ме гледат и обичат !"