Трудното начало най- често, като правило, е и трудно продължение, затова, поне когато е възможно, нека не поставяме децата на труден старт.
- Публикувана: 19 ноем. 2008, 09:39 ч.
- Последно мнение: 25 май 2009, 16:42 ч.
Отново за проговарянето?
Трудното начало най- често, като правило, е и трудно продължение, затова, поне когато е възможно, нека не поставяме децата на труден старт.
Напълно подкрепям.Голяма заблуда е, че дете до 3 години и нещо не проговорило изведнъж ще се отприщи и ще проговори с изречения в кратък срок.
Така ,че момичета няма страшно всички деца ще проговорят и то правилно,та после може и за им се кара ме за да спрат да бъбрят. 
Ти имаш ли представа за колко много деца проговарянето е един много дълъг и труден процес, а някои дори не стигат до края му?
За dari_dari :На три години и половина ,за да не му се разбира какво говори,непременно се обърнете към логопед.А защо не ходи на градина?При голямата ми дъщеря освен логопед,ме посъветваха да я запиша непременно на градина.Беше на същата възраст.Успех ви желая!
За dari_dari :На три години и половина ,за да не му се разбира какво говори,непременно се обърнете към логопед.А защо не ходи на градина?При голямата ми дъщеря освен логопед,ме посъветваха да я запиша непременно на градина.Беше на същата възраст.Успех ви желая!
Здравейте. Извинявайте че се натрпвам в темата ви, но и аз имам същия проблем. Моят син е на 3г и половина и и не съставя изречения а само казва определени думички. Ходихме на логопед 3 м и тя не може повече и ни препоръча да ходим при невролог в София. - днес дори се опитвам да си запиша час. Мн ме притесни и ми се плачи.
Вътрешно усещане имам че ще си дойде с времето но мн бавно става. Ходи на градина там нямаме проблем. Не ми правят въпрос защо не говори приемат си го такъв какъвто си е. Нормално развит играе с децата, реди картини пъзели с приказки. Но това че не създава изречения мн ме притеснява. А това безразличие на педиатъра ме дразни.
Вътрешно усещане имам че ще си дойде с времето но мн бавно става. Ходи на градина там нямаме проблем. Не ми правят въпрос защо не говори приемат си го такъв какъвто си е. Нормално развит играе с децата, реди картини пъзели с приказки. Но това че не създава изречения мн ме притеснява. А това безразличие на педиатъра ме дразни.
Нека го види и невролог, в такива случаи е добре да сте наясно. Но за логопеда какво повече не може не схванах. Явно не сте попаднали на подходящ. Има такива които работят с малки деца, точно във връзка със самото проговаряне.
Здравейте. Извинявайте че се натрпвам в темата ви, но и аз имам същия проблем. Моят син е на 3г и половина и и не съставя изречения а само казва определени думички. Ходихме на логопед 3 м и тя не може повече и ни препоръча да ходим при невролог в София. - днес дори се опитвам да си запиша час. Мн ме притесни и ми се плачи.
Здравейте. Извинявайте че се натрпвам в темата ви, но и аз имам същия проблем. Моят син е на 3г и половина и и не съставя изречения а само казва определени думички. Ходихме на логопед 3 м и тя не може повече и ни препоръча да ходим при невролог в София. - днес дори се опитвам да си запиша час. Мн ме притесни и ми се плачи.
Какво означава не може повече. Намерете друг. Ясно е, че в това положение без логопед не може да останете. Поне си изискайте да ви напише логопедичния статус, който да покажете на невролога.
Така и така сте решили да ходите до София. Направо си вземете направление за хоспитализация за всеки случай. Отивате на платен прием на невролог с предварително записан час по телефона в клиниката за детско психиатрично здраве "Св. Никола". По телефона обяснявате какво ви притеснява и също, че искате пълна комплексна оценка на детето от психолог, невролог и психиатър. Това обаче се случва в продължение на поне една седмица и трябва да седите в София. Накрая си тръгвате с епикриза, в която подробно е записано състоянието на детето. Спане в клиниката, доколкото знам, не може, т.е. трябва да си осигурите нощуването къде да е. Успех!
Всичко започва с една триада - партньорство - подражание-реч. Ако липсва един от първите два компонента, нито отворени, нито затворени срички ще помогнат. Прави ми впечатление, че напоселдък се задава един и същи въпрос - кога да отида при логопед - и 80% от логопедите и 100% от педиатрите отговарят след 3 или след 5 години. И когато при навършване на една от тези възрасти някой отиде на логопед и се окаже, че детето не партнира, ползва собствен език, ползва собствени жестове или изобщо озтказва да контактува, родителите се стремят логопеда да им направи звуковете. А това, дали детето партнира, дали подражава - не е важно. Както и не е важно, дали детето ще успее да навакса за оставащите му 2 или 4 години езиковото развитие, за да тръгне на училище.
Препоръчвам ви, за да нямате после угризения и да се чудите кои е виновен, да се замислите за следните неща и ако ви притеснява някое от тях, без занчение на какава възраст е детето, да отидете на логопед. Логопедът не хапе и не боли
- моето дете суче активно на втория ден
- моето дете не се дави и не връща повече от 5 мл от храната
- на 8 месеца моето детет се опитва да дъвче храната
- нс 6 есеца моето дете "бръмчи", кава ака, ага, бабаба, мамама, ...
- На 12 месеца съм махнала нощното хранене и всички биберони
- на 12 месеца детето се опитва да яде само, звукоподражава, играе с мен, опитвам се да му махна памперса, посочва с пръст кртинка
- на 12 месеца моето дете не седи пред телевизора или компютъра, аз си играя с него, не гледа Бейби Айнщайн, което не е на родния му език, а му чета приказки и му показвам картинки
- на 18 месеца моето дете се опитва да бъде самостоятелно, прави изречение от типа мама "ла", мама "иш", строи кула, реди пъзели с ръжки и знае кое голямо и малко
- на 18 месеца , когато моето дете се опитва да говори, езикът не излиза между зъбите
- ние с тати сме избрали бавачката или бабата и тя има същите изисквания като нас към детето и ползва правилата на нашето семействоli]
- на 24 месеца не се опитвам да накарам моето дете да научи азбуката и да чете или да решава задачи и да познава трицифрени числа
- ако нещо ме притеснява, не чакам някои да ми каже кога, а просто отивам да питам, за собсвено спокойствие и за доброто на детето.
- ако има проблем съм убедена, че с терапевта - които и какъвто и да, работим по една програма - той следва стъпките на нормалното развитие без да ги прескача, а аз и моето семейство следваме неговите инструкции
надявам се да съм помогнала, въпреки редките ми посещения
Лавиня, къде го видя това "мама" и "баба" - тук се има предвид лепетната реч, която представлява точно това - спонтанно изговаряне на срички от типа на татата, бабаба и нямат нищо общо със съзнателното произнасяне на подобно звучащите думи (тати, мама, баба). И да, ако в тази възраст -5-6 месец това бърборене липсва следва родителите сериозно да обърнат внимание на здравословното състояние на детето, както и на слуха му.
Е, моето дете на 5!-6 месеца не казваше нито мамама, нито татата. Сега е на 17 м. и суче нощем. Не се мисля за образцова майка, критикувам се за някои аспекти на родителстването си, но все още не се самообвинявам, както е подканено. Допълвам се, и все още не се опитвам да махна памперса му.
Логопедка, аз самата до 3 годишна възраст съм казвала само и единствено "ба". Тръгнах на училище на 6 години и във всички етапи на образованието имах отличен успех. Знам, че сигурно ви е писнало от подобни излияния, и ви звучат махленско-циганско-неангажирано-необразовано, но изпитвам необходимост да се защитя от тези флагчета.
Логопедка, аз самата до 3 годишна възраст съм казвала само и единствено "ба". Тръгнах на училище на 6 години и във всички етапи на образованието имах отличен успех. Знам, че сигурно ви е писнало от подобни излияния, и ви звучат махленско-циганско-неангажирано-необразовано, но изпитвам необходимост да се защитя от тези флагчета.
Дано следиш още темата. Няма причина да се притесняваш. Логопедите дори в Германия, рядко имат небходимите специализации, за работа с толкова малки деца. Ние ходим вече 3 месеца, имитират само животни и звуци. Синът ми е на 2 г и 9м и все още говори само първата сричка.
Проблема е не че не му говориш, а че му четеш мислите и му отнемаш необходимостта да говори. Винаги когато иска нещо (ти разбира се знаеш, какво) го карай да го изговори или да издаде звука, който го наподобява. Ядене-ам, пиене- гъл, зайче- хоп.
Сядай на пода срещу него, когато му говориш или си играете. Детето трябва да разбере, че е важно да издава звуци (словесна комуникация).
Проблема е не че не му говориш, а че му четеш мислите и му отнемаш необходимостта да говори. Винаги когато иска нещо (ти разбира се знаеш, какво) го карай да го изговори или да издаде звука, който го наподобява. Ядене-ам, пиене- гъл, зайче- хоп.
Сядай на пода срещу него, когато му говориш или си играете. Детето трябва да разбере, че е важно да издава звуци (словесна комуникация).