Разглеждах си картинки на компютъра и попаднах на една, която дълго време ми беше аватар тук и която всъщност е един от най-изразявщите същността ми аватари. А именно това - шарено, цветно, ала Пипи лайфмотив. После съвсем спонтанно мислено направих паралел между тази картинка и настоящия ми аватар. Детското и пъстрото са заменени с по-отрезвени (ако мога да се изразя така) цветове. И все пак, гуменетките като символ на подъсъзнателното желание за удобство и възможност да прецапаш през всяка житейска локва така неангажиращо и лежерно. Без да трябва да се чувстваш несвойствено.
Та, не, не искам да анализираме аватарите си, или поне не върху това акцентирам, по-скоро за мен това беше повод да се замисля и да усетя промяната в себе си за последните хм 2-3-4 години.
Пътувате ли към себе си и какво разбирате за себе си по този път? А мислите ли, че себепознанието е пътуване без край и винаги може да надскочим себе си, да се изненадаме за пореден път, тъкмо когато си мислим, че вече сме се познали...