Посъветвайте ме!

  • 7 318
  • 141
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 123
А ти какво му каза, след неговото решение?
Това че си финансово зависима в момента значи ли че някой може да погазва правото ти на избор?  Този мъж изобщо уважава ли те?
Никой насила не може да те завлече да правиш аборт, но ти ако си безгласна буква в семейството ти и не участваш във взимането на решения  това си е загубена работа. Много е лесно да измие човек гузната си съвест като се оправдае  "той така реши".
Не разбирам как може да го подкрепяте и оправдавате този екземпляр.
За мен това не е мъж а *****. Уплашил се бил, ама много страхливи тия мъже бе.
На такъв човек не може да разчиташ и имаш доверие.
За мен лично предложението / извинявам се решението/  да направя аборт при планирана бременност би било равносилно на края на брака ми. Повече нито ще искам да го погледна тоя човек, нито да го чуя, а за уважение и обич и дума не може да става.
Имаш родители не си сама, можеш в тях да потърсиш подкрепа. При развод с едно дете на улицата няма да останеш, а той ще изхвърчи от семейното жилище.

Но това съм аз, решенията в твоя живот би следвало да са твои.

# 31
  • Мнения: 2 013
Цитат
Ай стига, де-е-е-е! По-полека!  #2gunfire убийство #Cussing out  разбит живот, грях, душа #Crazy
...мъжът и да няма право да й дава наклон, но ние тука да имаме...ми не го разбирам.
На всеки може да се случи да се паникьоса. Голям праз, ако са силно и сплотено семейство ще си преживеят кризата и най-вероятно ще си отгледат детенцето.

Аз нямам намерение да и давам "наклон",нито да очаквам да направи каквото и казвам,аз казвам какво мисля,нали тя иска съвет.И не е голям праз,защото той да е мислил преди това,а не сега когато вече са четирима.Една жена в подобно състояние има най-голяма нужда от подкрепата на бащата,а той да я кара да "премахне" детето.Ми като не е искал да не го е правил.Ами ако беше ве4е родено и той тогава да се паникьоса,какво? Да го подхвърлят в някой дом ли?! newsm78
 #Crazy

# 32
  • София
  • Мнения: 10 380
Само на мен ли ми се струва, че не е толкова непреодолим проблема? След като до преди няколко дни е икал бебето, значи просто нещо му е влезнало в главата временно. Мъжете често реагират по детски, то и жените, де  Whistling. Уплашил се е човекът, моят мъж също много ги мисли тези пусти пари, аз гледам по през пръсти на нещата.

...Ами ако беше ве4е родено и той тогава да се паникьоса,какво? Да го подхвърлят в някой дом ли?!...
Не вярвам  Laughing Наистина мисля, че просто е изтрърсил голяма глупост без дори да помисли как ще го приеме жената. Какво, насила ще я нарита в болницата да й направят аборт с приготвените пари ли?

# 33
  • Мнения: 1 749
Стига де! "Напусни го... задник..."... Като че ли никой от вас никога не го е било страх дали ще се справи! Само Рибозом (която ми е много на сърце!  Grinning ) знае за какво иде реч. Може пък мъжът на объркана да размисли. Когато разбрах, че чакам близнаци и аз се ошашавих. Имах едно, чакам още две, нямахме жилище и бях на 22... Мъжът ми ми каза: "Ако махнеш бебетата, ще те напусна! Искам си децата!", пък аз не ги исках... Embarassed Embarassed Беше ме страх, че всичко ще се сбърка. Плаках четири месеца. объркана, аз също разбирам реакцията на мъжът ти. Несигурността в нищо на обикновените хора, стряска. Заедно трябва да решите какво да правите, не може решението да имате или да нямате вече направеното дете, да е само на единия от вас.
Божичко! ooooh!
Това не е тренажор,който да върнеш в магазина,защото не си сигурен дали ти трябва.Това е дете!Живот.Човек.Говорим за убийство(защото,колкото и да ми разправят,че не е до еди-коя си г.с. и бла бла)аборта си е точно това!"Искам,не искам!".Много детинско поведение.Да е мислил преди да го прави това бебе,бе!Ядосах се....

# 34
  • Мнения: 2 013

Божичко! ooooh!
Това не е тренажор,който да върнеш в магазина,защото не си сигурен дали ти трябва.Това е дете!Живот.Човек.Говорим за убийство(защото,колкото и да ми разправят,че не е до еди-коя си г.с. и бла бла)аборта си е точно това!"Искам,не искам!".Много детинско поведение.Да е мислил преди да го прави това бебе,бе!Ядосах се....
[/quote]

  friendship newsm26

# 35
На такъв човек не може да разчиташ и имаш доверие.
За мен лично предложението / извинявам се решението/  да направя аборт при планирана бременност би било равносилно на края на брака ми. Повече нито ще искам да го погледна тоя човек, нито да го чуя, а за уважение и обич и дума не може да става.
Имаш родители не си сама, можеш в тях да потърсиш подкрепа. При развод с едно дете на улицата няма да останеш, а той ще изхвърчи от семейното жилище.

Но това съм аз, решенията в твоя живот би следвало да са твои.
[/quote]

Точно така се чувствам в момента, може и да съм афектирана, не знам как бих го уважавала, а за обич да не говорим, доверие - няма го, винаги като го погледна ще се сещам за това, за мен аборта е грях, чудя се какво щях да правя ако вече бях в напреднала бременност.

# 36
  • Мнения: 4
Пусни го в подфорума Искам бебе или Проблемно забременяване да види колко хора дават мило и драго да се сдобият с бебче, а той с лека ръка иска да го махнеш. Белким му уври главата. И му предложи със събраните пари за аборт да купите креватче (примерно) за новото човече като се роди.

# 37
  • Мнения: 1 340
Хммм, объркана, след като си толкова против аборта, просто не го прави никой не може да те задължи. НО след като мъжа ти е променил решението си, опитай да му го промениш пак, защото едно дете има нужда и от баща... и решението трябва да се вземе от двамата родители. Ако той е категоричен, бъди и ти такава - напусни го. Нямаш много голям избор: или махаш бебето и си действате по стария план, или го оставяш и пробваш да убедиш мъжа си че няма право да иска от теб да го махнеш след като е желано (ако не става - всеки по пътя си).

# 38
  • Мнения: 1 849
Абе вие луди ли сте?
Кризи има във всеки брак. Не може просто така да разваляме семейство. Нали за това са заедно да се подкрепят когато единия залитне. То не става с ултиматуми. Никой ли от вас не е наранявал половинката си, никога?

Аз не бих направила аборт. Но се помъчи да покажеш на съпруга си, че го разбираш (независимо, че той не го прави за теб), че го обичаш въпреки нещата които ти говори. Аз лично бях в депресия и след двете си забременявания, макар, че бяха планувани. Просто знаех, че живота ми никога няма да бъде същия, мислех, че предстоят войни, че ще гонят християните... Какво съпруга ми е трябвало да ме хвърли на улицата ли, щото съм била слаба жена...? Е не сме съвършени и ако един е силен в едно то друг е силен в друго...Така, че крайни мнения не са нужни!!

# 39
  • Мнения: 543
Това че си финансово зависима в момента значи ли че някой може да погазва правото ти на избор? 

Общо взето това изчерпва темата

Ако се чувстваш като собственост на съпруга си правиш аборт, ако не - си отстояваш правото на избор.
Това разбира се не значи да се изнасяш на момента.

# 40
  • Мнения: 123
Абе вие луди ли сте?
Кризи има във всеки брак. Не може просто така да разваляме семейство. Нали за това са заедно да се подкрепят когато единия залитне. То не става с ултиматуми. Никой ли от вас не е наранявал половинката си, никога?


Има кризи и кризи.  Някои изискват кардинални промени и решения.
Едно е мъжът ти да ти каже че си надебеляла, че не готвиш хубаво или каквато и там друга простотия, съвсем друго нещо е да те принуждава да убиеш  детето ви, което е заченато като желано човече.
Че даже и парите приготвил - наглост и малодушие без граници, а тя  безропотно трябва да се съгласи видиш ли защото той ходел на работа да изкарва пари. Да не е създавал семейство като е толкова комплексиран и неуверен.
Само след година -две не се знае как ще се завърти живота и как ще се преразпределят ролите, да не стане той издържания.  
Как може да се уважава и обича подобен вятърничав индивид?

Разликата е огромна не мислиш ли?

# 41
  • Мнения: 206
Само си мисля, че ако го послушаш и направиш аборт(което за мен ще е голяма грешка) да не си промени пак решението и да ти каже ,че всъщност много е искал детето и ти да си виновна за аборта?Незнам с такъв мъж всичко можеш да очакваш...

# 42
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Крайни решения не са нужни, ако въпроса не е чак толкова важен за авторката. Ако бях аз на нейно място, точно крайно решение щеше да ми е нужно. Имам много ясна идея колко бих мразила мъжа до себе си, и колко бих се отвратила от него, ако при планирано забременяване ми каже "абе аз всъщност май не съм готов, махни детето" и че вече има парите за аборта. Все пак това не е като "абе да върна ли тази рокля в магазина или не?".

# 43
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Абе вие луди ли сте?
Кризи има във всеки брак. Не може просто така да разваляме семейство. Нали за това са заедно да се подкрепят когато единия залитне. То не става с ултиматуми. Никой ли от вас не е наранявал половинката си, никога?

Аз не бих направила аборт. Но се помъчи да покажеш на съпруга си, че го разбираш (независимо, че той не го прави за теб), че го обичаш въпреки нещата които ти говори. Аз лично бях в депресия и след двете си забременявания, макар, че бяха планувани. Просто знаех, че живота ми никога няма да бъде същия, мислех, че предстоят войни, че ще гонят християните... Какво съпруга ми е трябвало да ме хвърли на улицата ли, щото съм била слаба жена...? Е не сме съвършени и ако един е силен в едно то друг е силен в друго...Така, че крайни мнения не са нужни!!


Бременна жена да изпадне в депресия е обяснимо. Но подобно неадекватно поведение от съпруг за мен е непростимо. Последното нещо, което бих направила в такава ситуация е да му се обяснявам в любов- това ще му даде зелена светлина и вбъдеще да ме прави на маймуна. Напротив- ще му покажа колко съм му обидена и ядосана. Ако не се осъзнае е аут от семейтвото.

# 44
  • Мнения: 45
Какво да ти кажа, освен, че мъжът ти е много безотговорен, това неговото граничи с инфантилност. Ако бях на твое място, щях да си намеря работа, детето и адиос, не бих разчитала на този човек повече.

Напротив, мъжът е отговорен, макар и по негов начин, "мъжки" и неразбираем за повечето жени-майки. Но самият факт, че се замисля, говори за това. Друга тема е, дали се замисля навреме.

объркана, за доброто бъдеще на едно дете са необходими двама родители, родители, които се разбират, взимат и трудни решения заедно или правят компромиси след дълги и задълбочени разговори. Разбира се, че можеш да се наложиш, детето е в теб и никой не може да ти го отнеме насила. Но дали това ще е решение? Доколкото разбирам си съвсем в началото, такива страхове са нормални и не сте единственото семейство в което те се появяват. Животът е несигурен, перспективите също, нормално е човек да се замисли в такъв момент, дето се казва: когато "ножът му е опрял вече в кокъла", и да се уплаши.

Говори с мъжа си, без да се налагаш, без да упрекваш. Говори му за чувства, бъдеще, че двамата ще се справите... Заглеждай се в малки бебета и го питай как ще се чувства след ??? месеца, когато види такива и си помисли, че сега неговото, неродено дете, би било на тази възраст. Правилен момент за раждане на дете няма, и в най-заможното семейство може да има срив и нещата да се променят към лошо. Както и в не дотолкова заможното, да се окаже, че страховете са били напразни. Няма рецепта, няма правило. Само с разговори може би ще го убедиш, че щом сте искали дете, сега не бива да връщате този "Дар Божи" просто така, обратно.

Общи условия

Активация на акаунт