Повтарям се, но пак ще кажа - племенника ми откакто стана на година и половина го отглеждат баба му и дядо му т,е, майка ми и баща ми, той им беше като тяхно дете, наистина много го разглезиха, много! Сестра ми беше в чужбина, когато се върна, реши да го вкара в правия път. Около една година не му разрешаваше активни срещи с баба и дядо, дори се дразнеше че всеки път след детската градина трябваше да го води за бърза среща. В един момент стана обратното - племенника ми вече цяла една година е всеки уикенд тука, цяла година, и това продължава. Проблема е че когато той дойде при баба си и дядо си, всички гевезелъци го хващат наново. Казах на сестра ми че не му се отразяват добре честите идвания, от една страна тя го стяга, но той като дойде тука, всичко пропада! Освен това няма значение дали той е болен, дали майка ми е болна - той е тука!
Всъщност днес сестра ми имаше някакви претенции към мъжа ми, и тогава се обадих и аз, че и на мене ми се налага да търпя някои неща!
Да, излизаме уикендите, но пък не става всяка седмица освен да си стоим в колата, освен това крясъците са основно вечер.
Нямам свекърва, мъжа ми няма роднини в Бг, така че Никол - помощ за детето нямам, навсякъде си го мъкнем с нас, ако не можем да го вземем някъде, просто не отиваме.
Благодаря на всички разумни хора, които разбират, че да си самостоятелен на практика не е като да го говориш на приказки