Явно проблемът е, че са те дискриминирали, което също е лошо де ... Но има една мисъл: "Ако искаме да променим нещо, първо трябва да започнем от себе си."
- Публикувана: 2 дек. 2008, 20:04 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2008, 14:48 ч.
Просто искам да се оплача
Леле, леле...горките ти родители...
От цялата история те са най-потърпевши. Постоянно има някой на тяхната глава, ужас! Вие, вашето дете, на сетстра ти детето, и все накой ще недоволен, каквото и да направят. Много ги съжалявам, честно. Явно нито една от двете ви не мисли за тях.
От цялата история те са най-потърпевши. Постоянно има някой на тяхната глава, ужас! Вие, вашето дете, на сетстра ти детето, и все накой ще недоволен, каквото и да направят. Много ги съжалявам, честно. Явно нито една от двете ви не мисли за тях.
Наистина са най-потърпевши бабата и дядото, макар че точно те са разглезили така детето!!! Пред майка си едва ли е така ... Както му изнася - лошо е и възрастните са виновни. Да си берат последствията на лошото му поведение. Все пак сестра ти може би се засяга, когато говориш лошо за детето й.
А също мисля, че и на нея все пак не и пука особено за проблемите ти. Все пак наистина детето има право да идва, макар че и аз лично се дразня от прекалено разглезени деца, нооо ... вече казах мисълта по-горе.
Добре е, че защитаваш мъжа си, защото сигурно никак не му е лесно! Внимавайте да не пострада брака ви!
А също мисля, че и на нея все пак не и пука особено за проблемите ти. Все пак наистина детето има право да идва, макар че и аз лично се дразня от прекалено разглезени деца, нооо ... вече казах мисълта по-горе.
Добре е, че защитаваш мъжа си, защото сигурно никак не му е лесно! Внимавайте да не пострада брака ви!
А зщо аз разбрах, че майка й живее с втория й баща и сестра й е тяхна обща дъщеря - т.е. детето на сестра й е внуче и на двамата, а нейното е внуче само на майка й...
Лично за мен в този случай ситуацията е още по-различна...
Лично за мен в този случай ситуацията е още по-различна...
Напълно те разбирам. И аз бях в подобно положение две години, с разлика в това, че тогава нямахме дете. Живеехме при свекървата и всяка събота и неделя сестрата на мъжа ми оставяше малката. Тя беше и е прекрасно дете - въпреки, че също беше разглезена (едно дете, първо внуче). Аз съм голям детишар и много съм се занимавала с нея - учехме заедно уроците, шиехме дрехи на куклите, излизахме на разходка. Даже на моменти имах чувство, че я водят заради мен - щом пристъпяше прага и се мяташе на врата ми. Разбира се, имало е доста моменти, когато след цяла седмица упорита работа съм имала желание да си почина, да погледам телевизия или просто да не правя нищо. Но тогава намирах повод да се измъкна и да се поразходя (да отида на гости при моите родители и там да отморя, или да заминем с мъжа ми извън София). Никога не съм споменавала, че детето ми пречи, защото с това няма да си помогна (даже напротив). Все пак то е внуче на свекърва ми и аз не съм тази, която трябва да реши кой ще гостува или не в дома й. В същото положение си и ти, затова те съветвам не си струва да си хабиш нервите и да се затормозяваш, защото това рефлектира върху детето ти и мъжа ти. Родителите ти също са в много сложна ситуация - не им е лесно и на тях, а със забележките към сестра ти явно няма да постигнеш нищо. Поради тези причини мога да те посъветвам да търсиш "златната среда" - тактично, в моментите, когато се чувстваш подтисната или ти е нервно да грабнеш детето и мъжа си и да отидете някъде (на гости, на разходка, извън града). През останалото време намери начин да занимаваш и двете деца (дори можеш да използваш, че племенника ти е по-голям да се занимава с твоето). Какво значи разглезен и непослушен 
- вмени му, че е батко, че е голям мъж, че има отговорности и трябва да дава пример на по-малките и да се грижи за тях. Търси подхода и се зареди с търпение - все пак доколкото разбрах има надежда да се уредите с нов дом. Желая ти го от сърце и успех.
- вмени му, че е батко, че е голям мъж, че има отговорности и трябва да дава пример на по-малките и да се грижи за тях. Търси подхода и се зареди с търпение - все пак доколкото разбрах има надежда да се уредите с нов дом. Желая ти го от сърце и успех. Аз пък смятам, че няма кой друг да се опита да те разбере и да ти влезе в положение от собствената ти сестра. Тук въпроса е, че човек трябва да има някаква мярка и да умее да съобразява някои неща. Твоята сестра се разтоварва и си почива от напрежение и от гледане на дете два дена и половина, а не мисли ли на теб какво ти е в лудницата, която става у вас? Това е чист егоизъм и безчувствие. Много ме дразнят хора, които обичат само себе си и мислят единствено за собствения си комфорт.
Това е и моето мнение. Не може всеки да живее под собствения си похлупак!
Щом като ти си в дома родителите си, означава че си финансово притеснена, а не означава, че ти е приятна лудницата, в която се намираш!
И щом като сестра ти си праща детето на бабин, ама и на лелин дом, означава, че тя е абсолютна егоистка. За да си почива тя половин седмица, натоварва теб и майка ти да й гледате детето.
Забележете, племенника не идва на гости, той преживява в този дом!
Не мога да повярвам, че се прави сметка на това, че едно дете прекарва 3 дни при баба си и дядо си. На нормалните хора им е мило и драго да погледат внуците си. Пък и внуците обичат на гости с преспиване при баба си. Братовчед ми, който сега е на 10 години си живее при баба ми, спи при нея, тя го води и взима от училище, следи дали си е написал домашните. Болен, здрав - все е при нея 
. На нея това не й тежи, с удоволствие се грижи. Трябва да съм идиот за да изисквам като отивам там, това дете да го няма, за да ми е тихо и за да може баба ми да обръща внимание само на моето безценно съкровище.
Иначе се надявам на питащата да й е олекнало.
. На нея това не й тежи, с удоволствие се грижи. Трябва да съм идиот за да изисквам като отивам там, това дете да го няма, за да ми е тихо и за да може баба ми да обръща внимание само на моето безценно съкровище. Иначе се надявам на питащата да й е олекнало.
такова семейство сме където отношенията са развалени много отдавна. Това е втори брак за майка ми, аз съм от първия й брак и като цяло винаги съм била в по неравстойно отношение спрямо останалите. Нормално е човек да обича и да се разбира с близките си, но при нас не е така, а и предстои да става още по зле, но не заради племенника, а поради други причини!
Питаща, стана ми много мъчно за теб, понеже лично познавам хора, които се чувстват пожизнено пренебрегнати и така сами отравят и малкото хубави моменти в живота си. Струва ми се, че основният ти проблем е с майка ти - ти обвиняваш майка си за много неща, случили се в живота ти в миналото, та чак досега (майка ти е разглезила племеника ти, отношението й към него и към твоето дете е различно, сигуно можеш да изброиш още много конкретни неща и със сигурност нещата са точно така, а не просто да ти се виждат такива).
Когато си била малка, си била беззащитна и си очаквала майка ти да те подкрепя, но вероятно това не е ставало. За съжаление това се повтаря и сега - очакваш разбиране, а не го получаваш. Разликата е, че вече си голяма жена. Осъзнай го. Ти не си слаба и зависима от майка ти. Пишеш, че съпруга ти е искал да се изнесете, но ти се притесняваш, че няма да издържите финансово. В тази ситуация - ти се отказваш да пробваш, а избираш да си зависима. Трябва да се справиш с миналото си - а по-точно казано, да се откъснеш от него и да започнеш да живееш отделно от майка си.
Откъсни се емоционално от миналото - това се постига с прошка. Когато стане дума за прошка, много хора казват, че другият не заслужавал. Прошката е не за другия човек, а за теб самата - за да съхраниш себе си. Прошката е средството, с което прекъсваш влиянието на миналото върху сегашното. Ако искаш да продължаваш да се чувстваш малка, незачитана, пренебрегвана - може и без прошка. Дай прошка и на сестра ти - въобще не е нужно да им я искаш лично, става и на ум. Просто кажи си, че им прощаваш за всичко, което са ти причинили, че ги разбираш, защото и те са имали свои причини да правят едно или друго, с което са те наранили, и ще видиш ефекта - нещата ще се променят за добро, уверявам те.
такова семейство сме където отношенията са развалени много отдавна. Това е втори брак за майка ми, аз съм от първия й брак и като цяло винаги съм била в по неравстойно отношение спрямо останалите. Нормално е човек да обича и да се разбира с близките си, но при нас не е така, а и предстои да става още по зле, но не заради племенника, а поради други причини!
Питаща, стана ми много мъчно за теб, понеже лично познавам хора, които се чувстват пожизнено пренебрегнати и така сами отравят и малкото хубави моменти в живота си. Струва ми се, че основният ти проблем е с майка ти - ти обвиняваш майка си за много неща, случили се в живота ти в миналото, та чак досега (майка ти е разглезила племеника ти, отношението й към него и към твоето дете е различно, сигуно можеш да изброиш още много конкретни неща и със сигурност нещата са точно така, а не просто да ти се виждат такива).
Когато си била малка, си била беззащитна и си очаквала майка ти да те подкрепя, но вероятно това не е ставало. За съжаление това се повтаря и сега - очакваш разбиране, а не го получаваш. Разликата е, че вече си голяма жена. Осъзнай го. Ти не си слаба и зависима от майка ти. Пишеш, че съпруга ти е искал да се изнесете, но ти се притесняваш, че няма да издържите финансово. В тази ситуация - ти се отказваш да пробваш, а избираш да си зависима. Трябва да се справиш с миналото си - а по-точно казано, да се откъснеш от него и да започнеш да живееш отделно от майка си.
Откъсни се емоционално от миналото - това се постига с прошка. Когато стане дума за прошка, много хора казват, че другият не заслужавал. Прошката е не за другия човек, а за теб самата - за да съхраниш себе си. Прошката е средството, с което прекъсваш влиянието на миналото върху сегашното. Ако искаш да продължаваш да се чувстваш малка, незачитана, пренебрегвана - може и без прошка. Дай прошка и на сестра ти - въобще не е нужно да им я искаш лично, става и на ум. Просто кажи си, че им прощаваш за всичко, което са ти причинили, че ги разбираш, защото и те са имали свои причини да правят едно или друго, с което са те наранили, и ще видиш ефекта - нещата ще се променят за добро, уверявам те.
Азаф правилно си разбрала - детето ми е внуче само на майка ми, а детето на сестра ми е внуче и на майка ми и на баща ми.
Цветето - не разбрах по какъв начин аз натоварвам родителите ми с моето дете? Майка ми по цял ден я няма, не ги карам да го гледат, хранят, разхождат, не им го оставям за цял ден, а аз да се разхождам свободно....
Янечек при тебе ситуацията е съвсем друга, ти явно така и не видя на цяло картинката, хващаш се само за част от нея, и при това сравняваш със себе си
Не помня кой го каза - да, дразня се от поведението му, не от това че идва всеки уикенд.
Дона Корлеоне - да си призная нямам търпението да превъзпитавам племенника си, още повече че майка му вече си е тука!
Астер много си права, наистина всичко си има една голяма предистория. Знам че трябва да скъсам с миналото, но ми е трудно да го направя сама. Имам нужда аз да разказвам на някой, и този някой да анализира заедно с мене. Не да ме изкарват непременно виновна! В тази връзка - как продължават отношенията след една прошка?
Естествено че ако имах финанси щях да си изляза на квартира Не съм при нашите щото ми харесва да сме купчина народ на едно място
Цветето - не разбрах по какъв начин аз натоварвам родителите ми с моето дете? Майка ми по цял ден я няма, не ги карам да го гледат, хранят, разхождат, не им го оставям за цял ден, а аз да се разхождам свободно....
Янечек при тебе ситуацията е съвсем друга, ти явно така и не видя на цяло картинката, хващаш се само за част от нея, и при това сравняваш със себе си
Не помня кой го каза - да, дразня се от поведението му, не от това че идва всеки уикенд.
Дона Корлеоне - да си призная нямам търпението да превъзпитавам племенника си, още повече че майка му вече си е тука!
Астер много си права, наистина всичко си има една голяма предистория. Знам че трябва да скъсам с миналото, но ми е трудно да го направя сама. Имам нужда аз да разказвам на някой, и този някой да анализира заедно с мене. Не да ме изкарват непременно виновна! В тази връзка - как продължават отношенията след една прошка?
Естествено че ако имах финанси щях да си изляза на квартира
Не съм при нашите щото ми харесва да сме купчина народ на едно място
Айде и аз да се изкажа - нали темата е за мнения...
Питаща, имате много ясен проблем (един!!!) с много лесно решение. Всичко друго са допълнителни обстоятелства, които така са се наслоили, че от дърветата не виждаш гората
Нямам представа за кой град става дума, но навсякъде положението с имотите е сложно.
Според мен изхождаш от тотално грешна позиция (мое мнение!) и от там тръгват всички проблеми. У нас се възприема някак по подразбиране, че семейството трябва да живее в собствено жилище. Защо? Ако не можете да си позволите да теглите кредит (в момента особено), намерете малко жилище под наем, в което да живеете временно. Семейството е семейство, когато си има дом, в другия случай вие все ще сте си "децата" и съответно, решенията, които се вземат у дома на родителите ви няма да са вашите решения. Това няма да го промениш.
Още повече, ще развалиш явно и без това обтегнатите отношения с твоето родносемейство. Няма как в една къща да живеят две жени, две домакини и да не си пречат. Съдя по себе си и останалите прмери, които виждам около мен. Много обичам майка ми, но след седмица у тях вече започват да ми избиват балансите - тя си има собствен ред, собствени правила и те отдавна не са моите. И ме побърква.
Това как сестра ти ще си гледа децата, теб малко те засяга. Можеш да и даваш съвети, но дали ще ги приеме, е лично нейна работа. И двете сте вече възрастни хора с право на избор. Ти имаш задачата да възпиташ твоето дете - по начина, който смяташ за правилен.
За финансите... все ще намерите начин. Още повече, щом имате баба да помага. Бъди сигурна, че ако започнеш работа, майка ти няма да отказва да ти помага с детето, щом гледа детето на сестра ти. Така че - ок, оплака се, изслушахме те, сега се стегни - и ти и мъжа ти - запретнете ръкави и си поемете отговорността за семейството. Може и 50% от доходите ви да отиват за наем, но поне ще си купите спокойствието. Пък за другите разходи пак може да премате помощ от родителите - да ви помагат с готвенето (ако работиш, ще имаш по-малко време за домакинство и сигурно често ще гостувате на родителите ти), с гледането на детето. Когато не сте при тях, и те ще искат повече да ви помагат, сигурно ще купуват подаръци на детенцето... Ще се справите, ще видиш.
Няма смисъл да се вайкаш и да не предприемаш нищо, млади сте, здрави сте 9поне доколкото се разбира от това, което си написала), все ще се опрвите. Но трябва инициативност, трябва действие. Промяната плаши, не е лесно да напуснеш дом, където всичко ти е осигурено. Казвам го от позицията на човек, който напусна родния си дом на 18 и отиде в град на 500км, където не познавах никого. Но се справих, и вие ще се справите. И си струва.
Питаща, имате много ясен проблем (един!!!) с много лесно решение. Всичко друго са допълнителни обстоятелства, които така са се наслоили, че от дърветата не виждаш гората
Нямам представа за кой град става дума, но навсякъде положението с имотите е сложно.
Според мен изхождаш от тотално грешна позиция (мое мнение!) и от там тръгват всички проблеми. У нас се възприема някак по подразбиране, че семейството трябва да живее в собствено жилище. Защо? Ако не можете да си позволите да теглите кредит (в момента особено), намерете малко жилище под наем, в което да живеете временно. Семейството е семейство, когато си има дом, в другия случай вие все ще сте си "децата" и съответно, решенията, които се вземат у дома на родителите ви няма да са вашите решения. Това няма да го промениш.
Още повече, ще развалиш явно и без това обтегнатите отношения с твоето родносемейство. Няма как в една къща да живеят две жени, две домакини и да не си пречат. Съдя по себе си и останалите прмери, които виждам около мен. Много обичам майка ми, но след седмица у тях вече започват да ми избиват балансите - тя си има собствен ред, собствени правила и те отдавна не са моите. И ме побърква.
Това как сестра ти ще си гледа децата, теб малко те засяга. Можеш да и даваш съвети, но дали ще ги приеме, е лично нейна работа. И двете сте вече възрастни хора с право на избор. Ти имаш задачата да възпиташ твоето дете - по начина, който смяташ за правилен.
За финансите... все ще намерите начин. Още повече, щом имате баба да помага. Бъди сигурна, че ако започнеш работа, майка ти няма да отказва да ти помага с детето, щом гледа детето на сестра ти. Така че - ок, оплака се, изслушахме те, сега се стегни - и ти и мъжа ти - запретнете ръкави и си поемете отговорността за семейството. Може и 50% от доходите ви да отиват за наем, но поне ще си купите спокойствието. Пък за другите разходи пак може да премате помощ от родителите - да ви помагат с готвенето (ако работиш, ще имаш по-малко време за домакинство и сигурно често ще гостувате на родителите ти), с гледането на детето. Когато не сте при тях, и те ще искат повече да ви помагат, сигурно ще купуват подаръци на детенцето... Ще се справите, ще видиш.
Няма смисъл да се вайкаш и да не предприемаш нищо, млади сте, здрави сте 9поне доколкото се разбира от това, което си написала), все ще се опрвите. Но трябва инициативност, трябва действие. Промяната плаши, не е лесно да напуснеш дом, където всичко ти е осигурено. Казвам го от позицията на човек, който напусна родния си дом на 18 и отиде в град на 500км, където не познавах никого. Но се справих, и вие ще се справите. И си струва.
Виж сега, не се обиждай, просто ти казвам как изглеждат нещата от страни. Хубаво е да го знаеш.
И не си съвсем отритната от родителите си, не си пренебрегната, факта, че са ти дали подслон и на теб и на съпруга ти е достатъчен. И не ми казвай, че детето не го поглеждат-твоето де.
Нормално е да си изнервена от ситуацията, но само и единсвено, ако успеете да се откъснете от родителите ти ще си помогнете. ПОжелавам ви го!
Ако някога, по някаква причина брат ми ми каже, че му е писнало от детето ми, вярвай ми, много ще ме заболи, ама много. Какво е детето на сестра ти не е твоя работа. И да ти кажа честно явно и ревнуваш - да ревнуваш от племенника си, защото той изземва вниманието на майка ти. Оставяй и твоето дете и излизай да се разсееш.
И не си съвсем отритната от родителите си, не си пренебрегната, факта, че са ти дали подслон и на теб и на съпруга ти е достатъчен. И не ми казвай, че детето не го поглеждат-твоето де.
Нормално е да си изнервена от ситуацията, но само и единсвено, ако успеете да се откъснете от родителите ти ще си помогнете. ПОжелавам ви го!
Ако някога, по някаква причина брат ми ми каже, че му е писнало от детето ми, вярвай ми, много ще ме заболи, ама много. Какво е детето на сестра ти не е твоя работа. И да ти кажа честно явно и ревнуваш - да ревнуваш от племенника си, защото той изземва вниманието на майка ти. Оставяй и твоето дете и излизай да се разсееш.