Не стига, че нищо не прави и го издържат - ок, ами и кола иска. Утре пари за застраховки, бензин и ремонт ще ви поиска!
- Публикувана: 11 дек. 2008, 08:27 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2008, 23:00 ч.
И аз да се изкажа
Джиджа, ситуацията е малко деликатна, защото аз съм много емоционална и трудно овладявам емоциите си, от друга страна съпругът ми е много добър и състрадателен и постоянно му е жал за този несретники готованко. Даже сега го взима при него да работи за да изкара някой лев, въпреки, че се конфронтира с другите колеги, защото тоя е и мързел и на всичко отгоре закъснява за работа, седи и гледа като теле и нищо не може та моя върши от неудобство и неговата работа.
Цял ден ме е яд и потскачам като пинк понг.
НО твърдо съм решила този път да откажем "заема" т.е. дарението.
Милинка, няма да ме контрира с това, че той изкарва парите, защото до преди да родя аз бачках като луда и аз изкарвах парите за семейството, обаче нали му е брат това говедо
Леле колко не мога да го понасям...
Цял ден ме е яд и потскачам като пинк понг.
НО твърдо съм решила този път да откажем "заема" т.е. дарението.
Милинка, няма да ме контрира с това, че той изкарва парите, защото до преди да родя аз бачках като луда и аз изкарвах парите за семейството, обаче нали му е брат това говедо
Леле колко не мога да го понасям...
Angela Go, комбинацията на характерите при мен и съпруга ми е както при вас - аз емоционална, пряма, а той добричък и състрадателен. Но това не ми пречи да казвам какво мисля за неговите роднини. Брата на мъжа ти не умира от глад, нито е на улицата, а иска пари да си купи нещо съвсем не толкова нобходимо. Не ти предлагам да се заядеш, а просто да му кажеш, че не си съгласна да му давате парите, още повече, че първия път нищо не си казала. Пък е добре да го вземе на работа, но в същото време да знае, че не може да си прави каквото си иска 
Като чета за твоето семейство виждам мойте родители и чичо ми. Щте се вьздзржа от сьвет ,Щте ти кажа как се развиха неЩтата при нас,а ти сама си прави изводи. Та през целия си брак,който е вече 30год. единствените кавги ,който са имали мойте родители са били заради брата на татко. Майка ми как ли не му обясняваШе ,че само го използва и ,че лиШава нас заради него,но не и не. Почти до развод стигнаха,слава богу размина им се.Едва това лято баЩта ми разбра Щто за стока е брат му,но трябваШе той сам да го види и се увери,през целите тези години не вярваШеа на майка ми или неискаШе да повярва незнам. Надявам се при вас неЩтата да се разреШат по=рано и без последици за семейството ти. Успех.
не забравяйте че кръвта си е кръв и колкото и да им говорим на мъжете - за "нашето" семейство - за повечето това понятие включва братчето, че и жена му барабар, мама, тати, че и бабите ако щете. при нас доста голяма част от приходите са дело на съпруга ми - не че аз не работя от 9-18 /и след това като перачка, миячка, чистачка и т.н но това е друга тема/ та парите с главно П изкарва предимно той - и на този етап не смея да се обаждам много, много относно социалните помощи за роднини. не се оплаквам и от моя си живот, макар, че що пък да не карам нова кола, вместо 10 годишна и що пък да не си взема чистачка примерно... но.. предполагам, че моето са бели кахъри. живи сме , здрави сме, има какво да ядем, но някак си винаги остава едно такова горчиво в устата... на мен лично най-ми е болно, че на майка ми и баща ми не сме помогнали и с 1 лев- а хората са пенсионери -и като пращам малката при тях ми връщат парите с които съм я изпратила /щото тя си е солиден консуматор на простотийки/, докато неговите и двамата работят, няма да ви казвам на колко квадрата живеят, и все нещо икат да сменят и подновяват, а бе да сме живи и здрави -и най-важното да се обичаме на мен и това ми стига вече.
Тука ще изокам и аз.
Ние също спонсорираме често семейството на брата на мъж ми. Той така е свикнал, мъжът ми като влизал в казармата, имал някой лев спестен / работи от малък/ и ги дал на брат си, после му дал пари за кола- пак дарение, мине се не мине по 100-200 лв, само веднъж върна, защото така се бяха разбрали. Те горките все нямат- все са бедни, а мъжът ми ги съжалява, а те винаги го натоварват с личните си проблеми - дори как им се скарал шефът и те как иначе са много горди и не могат да търпят и напускат работа.
Свекърът и той иска пари и на него даваме, хайде, там си викам - баща му е, не може да го оставим! Последно вика- не мога да се бръсна хубаво- треперят ми ръцете - и мъжът ми даде пак пари, за да може да ходи на бръснар. А парите къде заминават, е отделен въпрос - по жени и ресторанти. Един път в градската градина седи на една пейка с някаква съмнителна особа, а аз минавам с детето и приятели, а онзи ме гледа и все едно не ме познава, дори и детето. По същия начин са го засичали много пъти. Въобще не се интересуват мъжът ми как ги вади тези пари, той е длъжен да има и да дава. Дето се казва позициите и ролите в семейството се разпределят отрано.
Мъжът ми вече дори леко се е психирал- онзи ден си говорим, че ще пратя студийни снимки на децата, а мъжът ми вика: какво ли си викат, какво ми пращат снимки, ние снимки не ядем
Той сам разбира ситуацията, не е прост, но ...
Те също живеят в жилището на свекърите повече от 10 години и досега една лъжица не са купили. Докато е била жива свекърва ми- тя е въртяла цялото домакинство с нейната заплата.
Миналата година се карахме с мъжа ми всеки път като видех да са теглили пари- да, имат си карта хората, направо се самообслужват от нашата сметка, после това не се коментира дори с мъжа ми,все едно нищо не е станало, защото нали казвам, че иначе са много честолюбиви. Говорих му тогава, че те ощетяват нашите деца, че и ние имаме задължения и само дето гащите ми не са на кредит, но отстрани те виждат само, че имаме и разполагаме...
И тогава говорих с една приятелка и тя ми вика- вие лишени ли сте от нещо, ти и децата ти- остави ги и не се занимавай - така и правя, вече мисля, че му дава на ръка, да не виждам от банковите извлечения и да не се дразня.
Сега малко са се кротнали, да чукам на дърво, само на баща му даваме чат-пат.
Не ти помогнах много, но има нужда да споделя и аз.
Ние също спонсорираме често семейството на брата на мъж ми. Той така е свикнал, мъжът ми като влизал в казармата, имал някой лев спестен / работи от малък/ и ги дал на брат си, после му дал пари за кола- пак дарение, мине се не мине по 100-200 лв, само веднъж върна, защото така се бяха разбрали. Те горките все нямат- все са бедни, а мъжът ми ги съжалява, а те винаги го натоварват с личните си проблеми - дори как им се скарал шефът и те как иначе са много горди и не могат да търпят и напускат работа.
Свекърът и той иска пари и на него даваме, хайде, там си викам - баща му е, не може да го оставим! Последно вика- не мога да се бръсна хубаво- треперят ми ръцете - и мъжът ми даде пак пари, за да може да ходи на бръснар. А парите къде заминават, е отделен въпрос - по жени и ресторанти. Един път в градската градина седи на една пейка с някаква съмнителна особа, а аз минавам с детето и приятели, а онзи ме гледа и все едно не ме познава, дори и детето. По същия начин са го засичали много пъти. Въобще не се интересуват мъжът ми как ги вади тези пари, той е длъжен да има и да дава. Дето се казва позициите и ролите в семейството се разпределят отрано.
Мъжът ми вече дори леко се е психирал- онзи ден си говорим, че ще пратя студийни снимки на децата, а мъжът ми вика: какво ли си викат, какво ми пращат снимки, ние снимки не ядем
Той сам разбира ситуацията, не е прост, но ...Те също живеят в жилището на свекърите повече от 10 години и досега една лъжица не са купили. Докато е била жива свекърва ми- тя е въртяла цялото домакинство с нейната заплата.
Миналата година се карахме с мъжа ми всеки път като видех да са теглили пари- да, имат си карта хората, направо се самообслужват от нашата сметка, после това не се коментира дори с мъжа ми,все едно нищо не е станало, защото нали казвам, че иначе са много честолюбиви. Говорих му тогава, че те ощетяват нашите деца, че и ние имаме задължения и само дето гащите ми не са на кредит, но отстрани те виждат само, че имаме и разполагаме...
И тогава говорих с една приятелка и тя ми вика- вие лишени ли сте от нещо, ти и децата ти- остави ги и не се занимавай - така и правя, вече мисля, че му дава на ръка, да не виждам от банковите извлечения и да не се дразня.
Сега малко са се кротнали, да чукам на дърво, само на баща му даваме чат-пат.
Не ти помогнах много, но има нужда да споделя и аз.
Wild_rabbit, много си права, че колкото и да говорим за семейството, но наистина включва цялата рода. 
Кръвта си е кръв.
Грета ето от това се притеснявам, че ако му кажа да ограничи спонсорството, той ще крие от мен пари и ще им дава. Не искам да се стига до това.
Ааа, и другата наглост, вчера свеки се обажда да се оплаче как пенсията и е 350 лв. и как ще карат / скоро се пенсионира /, т.е. разбирай подготовка на почвата за спонсорството. Направо побеснях!!!
Замислям се дали да не започна да се глезя с покупки за да не остава за тях, защото сега се ограничавам за да имаме някой лев, тамън събереме и хоп тия кръвопиици ни отупат кожухчето?
Кръвта си е кръв.Грета ето от това се притеснявам, че ако му кажа да ограничи спонсорството, той ще крие от мен пари и ще им дава. Не искам да се стига до това.
Ааа, и другата наглост, вчера свеки се обажда да се оплаче как пенсията и е 350 лв. и как ще карат / скоро се пенсионира /, т.е. разбирай подготовка на почвата за спонсорството. Направо побеснях!!!
Замислям се дали да не започна да се глезя с покупки за да не остава за тях, защото сега се ограничавам за да имаме някой лев, тамън събереме и хоп тия кръвопиици ни отупат кожухчето?
Казваш "не може" и на двамата, без да се обясняваш защо и не се разправяш повече.
И плясваш с камшика по теракота
А мъжът ти да разбирам ли, че безропотно откликва на всяка финансова нужда на бпат си? В смисъл,прежалил е вече първата сума и е готов да му осигури и следваща? Защото ако той няма нищо против и смята че помоща към роднина е нещо нормално, тогава не виждам благоприятен изход от ситуацията 
И ние сме в подобна ситуация. С тази разлика, че брат му живее при майка му ( баща нямат), която не разполага с кой знае колко пари, живее доста скромно. Той не си прави труда да плаща никакви сметки, ядене и т.н. Сам е и цялата му заплата отива за развлечения и "изгъзици". По едно време беше свикнал преди заплата винаги да остава без пари и да " дрънчи" от нас. Няколко пъти мина номера, но вече не. Разговаряхме с мъжа ми и успях да го убедя, че няма логика той ( мъжът ми), който има дете и семейство да издържа и брат си ( който е сам) защото не може да си направи сметка на парите за месеца. Включих в убеждаването и това, че брат му би трябвало и да плаща някакви сметки при майка му и той се съгласи. Оттогава го е отрязал и брат му не е искал повече пари. Дори го убеди да плаща някои от сметките в къщата на майка му.
Мисля, че най много ми помогна в убеждаването това, че защитих майка му, в правото й да получава малко финансова помощ от другия си син.
Мисля, че най много ми помогна в убеждаването това, че защитих майка му, в правото й да получава малко финансова помощ от другия си син.
Казваш "не може" и на двамата, без да се обясняваш защо и не се разправяш повече.
И плясваш с камшика по теракота
Ми като не разбират от добра дума ...
Казваш "не може" и на двамата, без да се обясняваш защо и не се разправяш повече.
И плясваш с камшика по теракота
Ми като не разбират от добра дума ...
Но честно да ви кажа във всяко семеиство има някакви такива дразги.Защо все така се получава
.Например сега не може ли брата на мъжа ти да се усети,че не е редно да иска постоянно пари на заем 
Съчуствам ти и аз бих била бясна на подобна случка
