от 70 тона събрани дрехи само 1 тон са годни

Защо го пишеш с малък щрифт? Напиши го с голям, за да видят всички за какво става дума.
Много им беше смешно и на двамата. И една такава коледно-християнска благост лъхаше от тях, да се задавиш.

Със същите чувства и изводи останах и аз. Съжалявам, че се включих, повече няма да го правя. Ще продължавам да оставям до казана и който иска да ги носи, който иска да ги хвърля.

Уважаеми дарители,

Аз немога да се извиня от името на г-жа Де Мео и не възнамерявам да го правя. Излизам от конкретния случай!

Всяка благотворителна организация има свои инициативи и върху това гради имидж. Освен това е изключително важно да предоставя точна информация за кампаниите, които провежда. Вярвам, че освен със събиране на дарения сме длъжни и да образоваме българина кога, как и какво се дарява. От вас се очаква добро сърце и чисти намерения, а от нас да си свършим работата като посредник между дарители и нуждаещи се. В България има достатъчно кампании и организации, ваше право е да имате предпочитания. Колкото по-активно участвате и имате предпочитания, толкова по-вероятно е да отпаднат неправителствени организации, които не успяват да бъдат добър посредник. Надявам се по-скоро учредители и членове на УС на НПО в България да разберат, че благотворителността може да съществува единствено чрез дарители, тъй като нуждаещите се няма скоро да намалеят.


Уважаеми учредители, членове на УС, доброволци,

Ако сте загубили ентусиазма в хода на ежедневните трудности, ако сте натрупали горчилка от нашата действителност, ако по някаква причина ви е непосилно да се занимавате с благотворителност в България...моля, оттеглете се! Вашата негативност пречи на нашата позитивност! 

това също е  идея със съмнителна стойност. Какво да обясниш на детето - избери, маме, най-хубавата си дрешка, да я дадем на друго детенце, а защо? Защото това е хуманно. Напомня ми като бях в 3 клас и отделих с нежелание най-хубавите си играчки, за да ги пратя на непознато другарче в Никарагуа  не се вдъхнових за благотворителност, ама хич.

Най малкото тази цел- да я приемат децата като лична- предполага друг тип реклама, не такава по БТВ в осем и полвина , а примерно флаери из детските градини и училищата, плакати някакви или нещо от сорта.
Мислех да не пиша повече, но наистина, добрата организация е важна. С най добри чувства.

Тази тема с всяка страница не спира да ме шокира. Трудно ми е да се въздържа от мнение, преди да съм достигнала нейния край.
Четейки изказвания като цитираното ми става ясно по нагледен начин защо в домовете за деца лишени от родителски грижи се вихри неглижиране на деца, насилие от и върху тях / те усвояват порядките на които са свидетели и на които са подложени/, нищета и мизеря. Защото персоналът, който трябва да обгрижва тези деца е гневен, възмутен и раздразнителен. А това е така защото тези деца наказани още от самото си раждане, веднъж в годината /както добре знаем/ получават даром - подаръци и внимание. Срамота, как е възможно това, тези деца не бива да получават нищо, а да получат нещо, което не притежава средностатистическо дете с родител или двама, та това е недопустимо!
Четейки мненията и на възмущаващите се на претенциите на организаторите, си давам отговор на въпроса, защо тези деца се отглеждат при условията за които всички знаем и от възпитатели като горецитираната госпожа.
Защото критерият на всички нас е занижен. Защото нагласите ни са изначално деформирани, възпримайки тези деца като второ качество, които следва да бъдат благодарни за всеки БОКЛУК, който получават даром /защото може и да не го получат/ и за всяко внимание, дори и облечено в грубост и насилие / щото могат и това да не получат/.
Потресена съм от цялата тази тема, от липсата на адекватна оценка към усилията и добрата воля на хора да положат доброволно усилие. От това, че те имат претенции! Та нима те претендират нещо за себе си ?
Претенциите им са заради всички онези деца. Да бъдат добре облечени, а не дрипави, да бъдат добре обгрижени, а не просто обгрижени от немай къде.
От какво сте обидени, вие възмутените? От позицията зад компютъра е много топло и удобно да се изразява възмущение, но нещо по-различно от това дали можете да направите или дори да организирате?

Защо бе Рокси? Защо по училища и градини? Това да не е културно мероприятие някакво?
Разбира се, че подобна кампания трябва да бъде ширко рекламирана и то в най-гледаното тв време.
Защото по този начин шанса от 70 тона дрехи, поне 1 да има с качествени такива, се увеличава,тъй като повече хора ще са чули за акцията и от там процента на дарителите на недрипи също ще нарастне.

Все повече се обърквам- ако целта беше да се съберат колкото се може повече дрехи - ок. Ама нали целта било всяко дете да даде по нещо, за да усети как помага на друго детенце в нужда?
Иначе по напред и аз казах това.

     Не измествайте темата. Всички уважаваме идеята на всяка благотворителна кампания. И всички сме участвали в такива мероприятия,всеки е дарявал по нещо. Нямаше да се стигне до тази тема,ако госпожата от телевизията беше просто по-умна и по-мъдра. Говори се с усмивка и чувство за хумор,винаги. Приказките пред такава широка аудитория трябва да са добре премерени,да можеш да се изразиш най-точно,без да изпростяваш. Госпожа Де Мео не го умее това,видяхме го всички.
   

Ами да, Рокси. Но очевидно българската действителност формира манталитета за който стана въпрос по-горе. Така, че за да има и качество, очевидно единственото решение за това е в количеството.

Какво значение имат уменията по реторика на госпожа Де Мео, ако тя има голямо сърце, добра воля, здрави нерви, време и желание да направи нещо реално? А да - и достатъчно голяма доза непукизъм е нужна, виждам, за да не и пука след като направи реалното, да понесе всички плюфки, възмущения и упреци на такива като писалите в темата.
Тук наблюдаваме много примери за точно обратното - добра реторика за сметка на нищо друго.

  Не става въпрос за умения по реторика,а за умение да общуваш с хората,без да ги засегнеш. И за това е нужно голямо сърце,права си. 
  Познавам много хора,които даряват средства за болни деца,за детски домове. Правят го тихо и кротко,не крещят пред цяла България-"вижте ме,видите ли,събрах много боклуци,вместо дрехи."

Госпожо Додо додо,
А дали поне до началото на тази тема достигнахте - да мернете от какво точно са обидени хората.
То е записано в отпратката за предаването на Милен Цветков с Де Мео и големия им майтап,   подигравките на тези хора, отвращението им и цинизма с който говориха за 69 тона "боклуци", "дрипи" и "парцали", за "цялото това бунище", довлечено в резултат на собствения й зов към "сърцата на хората".

В т.нар. "репортаж за кампанията" не беше показан нито едно пакетче с дрехи, които отговарят на критериите на дамата и на нейната фондация.
Беше показана една мръсна кърпичка, една обувка и как някакви хора прескачат торби, изсипват ги с отвращение и ровят с погнуса в тях, за да са по-изразителни.
Говореше се за чистите, запазени, съхранявани прилежно, но негодни дрехи на хората, понеже са "от миналия век".

Къде е онзи 1 тон "годни" дрехи?
Нямаше ли поне една кърпичка, една обувка и сред тях, която да покажат за образец, какво се иска от хората?

Дайте ми, госпожо Додо, поне едно ваше определение за човек, когото ще попитат:
Може би хората нямат повече? Те самите няма какво да ядат, няма какво да облекат и също това носят..."...
... А възпитаващата в благотворителност да отговори: Е?!
И после дълго да се весели на идеята да се нахранят гладните с тези "дрипи" като хлапето на Чаплин с варената обувка.

Когато си вдигнал цяла столица на крак и хората са се отзовали, започва се с "Благодаря..."

Тази кампания може би беше фатална за имиджа на конкретната фондация, но за имиджа на нашето общество - напротив.
Тя доказа, че дори в мизерията, в която са набутани хората, огромната част от тях все още имат сърца и са готови да си помагат.

Останалото е въпрос на организация от тези, "развяли знамето" на благотворителността като "своя мисия" по телевизии, форуми и по площади.

В детската градина на сина ми организират благотворителна разпродажба на неща изработени от децата. В понеделник трябва да занесем картичка, рисунка или друго направено от децата ни. Мислех да занеса един гипсов изрисуван с голямо старание от сина ми охлюв. След тази тема имам подозрения, че ще отиде в кофата, определен за боклук.

Каквото имаме това даваме. Каквото обличаме на децата си, това пращаме и на децата от домовете. И след като някой го разравя с погнуса и го обявява за боклук и парцал то той обявява нашия начин на живот за боклучав.

Холограма, страхотен пост