от 70 тона събрани дрехи само 1 тон са годни

Не съм учудена ако някои хора са възприели призивите да облекат дете твърде буквално.След всички кампании и статии, набиващи в главата представи за полуголи окъсани зъзнещи гаврошовци с жални очички.. А то дрехите трябвало да са модерни,а не само здрави и топли, за да не ги било срам децата да ги носят.Да бяха уточнили това.
Лошо впечатление ми направи госпожата, не бих участвала в кампания на тази фондация занапред. Поне едно благодаря да беше казала за този един тон, поне на нещо положително да беше наблегнала вместо безвкусните шегички за яденето на обувки.
И моята баба пази детските ми дрехи за моите деца, но не бих й казала в лицето, че са боклуци. Идват от друг свят тези хора и не заслужават такова отношение.

моми4ета,про4етох темата-излишно е да спорите-има всякакви хора-без да се обиждат тези,които са у4аствали в тая акция...но аз за 4 години такива акции се нагледах на всякакви буклуци-извинявайте ама и насрани гащи е имало в торбите с дарения

ОООо не се притеснявайте за това ГОДНИТЕ дрехи ше идат по 2 рите употреби а негодните в домовете за децата.а какво значи НЕГОДНИ нали не са очаквали да купя чисто нови и да ги занеса.Вместо да се радват че хората са помогнали след подобно изказване надали някой ще се трогне да даде дрехи  от добрина

Имам позната,чиято майка работи в Червения кръст дъъъълги години.
Та майката, не беше похарчила нито лев за детски дрехи,обувки,играчки...
Всичко и беше от дарения!
Дарения,които не бяха стигнали по предназначение.
Храни,консерви,шоколади...
Дарени в чужбина,от хора,които мислят,че са помогнали на дете в нужда...

Едва ли е по-голяма от злостните коментари и нападки спрямо организаторите на тази благородна кауза тук, в тази тема. Грозните намеци и уж случаините подмятания за откраднати дарения...
Бих се радвала на разяснение с какво комантарите ми за дарените дрехи са по-обидни от коментарите на болшинството тук по отношение цялата акция като такава?
Вие организирала ли сте подобна акция някога през живота си? И колко от писалите тук / наясно съм кои са изключенията/ знаят колко трудоемка, граничеща с непосилието е подобна мащабна акция? Колко мотивираност трябва да притежава един човек, за да се нагърби без очакване за каквато и да е възвращаемост, под какавто и да е форма, с подобно мероприятие? И колко болезнено до сълзи е, след целият този труд,  да седнеш и да си направиш тъжната равносметка, че почти всичко е отишло на халост и че много деца ще преживеят поредната си зима голи и боси...в крайна сметка.....
Приветствам всеки един човек, ангажиран със съдбата на което и да е от тези деца. Но това означава ли, че трябва очите ни да бъдат затворени за истината?
Помоща само защото е помощ, не бива да бъде самоцелна и на всяка цена. Нима е обидно да се каже на глас, че сред дарените дрехи има такива, които са изпокъсани, парцаливи, неизпрани, наповръщани, да NinoTino, може би и заразни. Защото мърсотията носи зарази. Това кого трябва да обиди, според вас? И кого трябва да посрами?
Страх ни е да изречем на глас тази равносметка, защото благотворителността, както някой тук правилно отбеляза, прави първи стъпки. Плахи и неуверени. Страхуваме се, че ако не я поощрим, във всяка нейна форма, дори уродлива, тя ще се уплаши и ще се оттегли?
Да, наистина е така. И отговорите по темата на онези от вас, които се обидиха и нацупено се фръцнаха, че повече няма да повтарят, го доказва.
Но, за да си благотворителен не е достатъчно само да притежаваш желание да дадеш.
Благотворителността се възпитава и отглежда, учи се на благотворителност.
Защото, колкото и да е странно, тя може и да обиди, ако не е поднесена в подходящ момент. Може да огорчи, ако е очаквано нещо, а е дадено съвсем различно. Може да докара истинска болка, ако някой, горд от себе си, че дава и заслепен от инициативата на своята щедрост, не види, че дареното е по-скъсано и от дрипите на гърба на нуждаещия се....
Само защото нещо е дарено, трябва да затваряме очи и да бъдем благодарни, въпреки всичко, благодарни? Странна логика. Моята логика е различна -  без да имам предвид нови дрехи или дарението, като привилегия само на виповете и т.н. вменени ми слова.
Е, може би е цинична...истината понякога притежава това неприятно свойство, грозна също умее да бъде, когато си реши.

Благодаря за вниманието. Едва ли ще имам повече какво да кажа по тази тема.

Не, не съм имала това предвид.
Коментарите ми са в контекста на темата. А тя е , че от 70 тона, само един е годен / без това да са нови дрешки/. Тоест останалите по една или друга причина не могат да изпълнят предназначението си.
Подкрепям даряването на носени, но запазени дрешки, т.е. да не са скъсани, безкрайно развлечени, разплетени. Чисти, т.е. да са изпрани. Ако са сортирани, това говори за уважение към организаторите и желание на дарителя да им бъде от помощ, лично на тях, в труда им.

Оффф додо_додо, като те слушам направо се смаях каква саможертва е да организираш събиране на дрехи. Ша ма прощаваш, възможно е повече от мен да си събрала и разнесла по домовете, но за мен винаги е било удоволствие и празник да го правя. Каквото дадат хората - такова.

Аз разсъждавам така - съседката ми /младо момиче, отглеждаща сама детето си/ често ми носи дрехи от нейното детенце. За мен това е ОГРОМЕН жест. По една или друга причина 90% от донесеното не го ползвам, но винаги и благодаря от сърце и гледам да върна жеста по мой си начин. Конкретния случай е същия - само от двете страни има повече участници. Та перефразиран изглежда така: идва съседката и носи чантичка дрехи, аз ги вземам оглеждам и викам. "Ама моля ти се - моето дете такива дрехи не носи! Парцали! Що само ми пълниш гардероба и ми правиш работа да ги вадя и разглеждам, че и ароматизатора ти за дрехи ми мирише кофти ..." 
Какво да очаквам:
1. Съседката да стане нацупена фръцла и да не донесе  нивгаш нищо повече - какво ми пука, че съм я обидила.
2. Съседката следващия път да избере само изключително прекрасните дрехи, да ме попита с какво да ми ги изпере, как да ми ги сгъне и да ми ги донесе плахо с надеждата тоя път да не я нахуля.
3. Съседката да ми мацне една плесница още на врата и да се правим на непознати по коридора за в бъдеще.

Така като чета изявления на организатори на такива мероприятия от нас дарителите се очаква следното:
1. Да сме примирени.
2. Да не си позволяваме никакви приказки, само мълчание и сведена глава.
3. Да целунем ръка на организаторите, да им благодарим и вечно да сме им признателни.
4. Да знаем, че когато ни плюват, обиждат и наричат боклюци прочистващи си къщите, ние трябва да се извиним
.....

Аз за себе си си направих изводите.
Темате според мен се изчерпа, но колкото повече съществува, толкова повече ще помогне на хората да си направят и те изводите за следващия път, когато и ако решат да дарят.

Мисля, че всички имаха възможност да кажат достатъчно по темата.