никой не е идвал до този момент за девет месеца. раждах секцио, живеех в голяма къща и сами сме си гледали бебето от първия ден, а не е било от поспаливите хич. мъжът ми имаше две седмици отпуска и това беше. не е било само цветя и гълуби, имаше и много умора, но... и аз съм на принципа "който има деца, да си ги гледа". за мен това беше начин да влезем всички в релси много бързо, да свикнем един с друг и новите си роли, както и да си изградим здрави връзки помежду си. сега не съжалявам и продължаваме да се гледаме сами. домакинстването го бях свела до чистене, и сега е така. ако е чисто, аз грижи нямам 
п.с. за мен безценна беше помощта на сестрите, които идваха да ни проверяват - и мен, и бебето как сме. научиха ме почти на всичко, вдъхнаха ни увереност, че се справяме и нещата си дойдоха по местата. също педиатърът и семейният ни лекар - не знам как мога да им се отблагодаря, прекрасни хора и специалисти
така че, ако имаш възможност, избери добри лекари около себе си, такива, на които да можеш наистина да разчиташ при нужда, и то бързо.
п.с. за мен безценна беше помощта на сестрите, които идваха да ни проверяват - и мен, и бебето как сме. научиха ме почти на всичко, вдъхнаха ни увереност, че се справяме и нещата си дойдоха по местата. също педиатърът и семейният ни лекар - не знам как мога да им се отблагодаря, прекрасни хора и специалисти
така че, ако имаш възможност, избери добри лекари около себе си, такива, на които да можеш наистина да разчиташ при нужда, и то бързо. 
. Е там нещо не успяхме да се разберем кой какви задължения има. Аз винаги съм казвала, че който идва д ани помага ще е за домакинска работа, а аз ще си гледам бебето. Ама тя не беше на такова мнение. И докато на майка ми мога да я помоля примерно да мине с прахосмукачката, на свекървата ме е неудобно. Та беше тук 4ри седмици. Едва издържах. И аз си мислех преди това, че с нея се разбирам, но само кат осме на 1500 лм една от друга. Обшо 2 месеца бяха баботе при нас. Ама ми беше прекалено много. Но ако беше само майка ми щях да съм по-доволна, ама за съжаление не може 
Това са моменти, които не се забравят и смятам, че родителите ни заслужават този подарък. И друго ми направи впечатление, непрекъснато се споменава "възрастните хора, затворени по цял ден" и т.н. Майка ми беше на 51 год., когато стана баба за първи път, не я смятам въобще за възрастна, а още по-малко за беззащитна. И, да, липсваше й баща ми, който поради служебните си ангажименти не можеше да е с нас, липсваше й социалният и живот в БГ, но за сметка на това тук имаше възмпжността да срещне и да се запознае с много нови и интересни хора и най-вече да сподели нашето щастие. 
, и тогава ще трябва да обикаляме цялата страна с това малко бебе 
, после за 5 минути/ Домакинската работа беше прегвърлена на таткото когато се прибере от работа