колко време след ражднето ви помагаха роднините?

За хрониката : и двете ми дъЩери се родиха през март и първия път майка ми остана за 3 седмици а втория за 4ри.
Определено е много удобно да има някой, който да може да те отмени за малко, но това при положение,4е с бабите отноШенията са ОК. Ина4е наистина е доста изнервяЩо. Аз ако трябваШе да съжителствам 3 или 4 седмици със свеки и с малко бебе директно бих се отказала от помоЩта.

Моята майка дойде когато детето беше на 2 седмици. Остана 5 и си замина. Беше ми голяма помощ.
Стига да имате място у вас не е проблем и 3 месеца да останат  .
Моят мъж трябваше да замине в командировка за месец, така че мама беше повече от необходима и полезна. Първото бебе е голям стрес. Мислиш че си подготвен, ама реалността е съвсем друга. Онзи мохабет, че бебетата само ядат и спят (в началото) е казан от някой, който не е имал деца  .

Честито за бебчето!
Момиче, не знаеш какъв таралеж си слагаш в гащите! И двете баби на посещение, че и с месеци  Наистина се надявам да сте в много добри отношения, а и те да са в добри отношения помежду си. Честно казано, точно в началото май не са много необходими, по-добре ще ви е вие с таткото да се нарадвате на рожбичката си. Ако бабите са съгласни да помагат повече с домакинството и по-малко с бебето и не дават много акъли, тогава може и да се получи добра ситуация. При всички положения, успех и леко раждане! 

Опс, забравих да кажа как беше при нас: свекървата дойде за 1 месец, когато мъника беше на 1 месец, не ми се месеше, помагаше с готвенето и т.н. После дойде майка ми за 1 месец, когато мъника беше около 3-месечен, и тя също помагаше с готвене и къщата, за което съм много благодарна и на двете.

много ви благодаря на всички за отговорите! доколкото разбирам 2 мес ще са предостатъчно.
gioia значи смяташ че в началото сама ще се оправя? аз доколкото знам бебето се кърми на 2 часа, и след това оригване, приспиване....ами кой ще готви, чисти пере и т.н.? ти съвсем сама ли се оправи в началото? мисля да си го гледам 6 мес, после ще почна работа а малкия- на daycare, така сме решили с мъжа ми
иначе с отношенията с бабите нямаме проблем, ама ако не е дълъг престоя , първо едната ще дойде за 1 месец, после другата, двете заедно-абсурд!

Никой, никога не ми е помагал за бебето (вече детето) от ден едно. От житейски истории наоколо се радвам, че е било така. Никой не ми се меси за нищо, няма нужда да балансирам по средата, етс.
Зависи си и от хората, разбира се, но все ми се струва, че "сблъсъци" в подобни ситуации не могат да не се случат.

мерси за пожеланията!
ами да, точно това мисля да направим-само ще помагат с домакинската работа, а бебето аз ще си го гледам. а те си ме знаят че акъл някой да ми дава не търпя въобще, мисля че няма да има проблем в това отношение. ако можеше таткото да си вземе поне 1 мес отпуска щеше да е супер да си го гледаме двамата, обаче той има само family leave което е неплатено, аз майчинство нямам защото не работя, така че няма как-трябват някакви доходи все пак!

Нямах никакви роднини да ми помагат, а пък преди това не бях държала бебе в ръце, и мисълта да го къпя ме изпълваше с ужас, ще си призная. Можеш да наемеш дула (освен, че помагат при раждане, помагат и след раждане). Дулата ме учеше как да кърмя, как да къпя, и переше, и други дреболии! Преди да се роди детето бяхме напълнили фризера с готвени храни за около 2 седмици.

Ако роднина ще ти е наистина от полза, вместо да пречи, не виждам защо да не дойде за 2-3 седмици... (мм, не знам за повече).  Моята майка беше много болна тогава, иначе с удоволствие би помагала.

actress, гледането на бебе не е чак такъв хорор, какъвто си го представяш Една майка, в задоволително здраве, може съвсем спокойно да си гледа детето сама, че даже и домакинството да си върти покрай него.
Имам чувството, че тези страховити истории, как не можеш да си вдигнеш главата от непосилна работа, когато се роди бебето, ги разпространяват бабите, за да могат да си осигурят "работно място" при младото семейство
Аз отказах всякакви помощи, всъщност само майка ми се натисна, защото секърва ми е германка и е далеч от тези мераци да ми се натресе за повече от 2 преспивания , така че с майка се оправих бързо. Обаче леко се притеснявах, защото нали то е много страшно да се грижиш за едно 3-килограмово човече. Каква беше изненадата ми, когато първите седмици спеше с часове, по 5-6 часа на едно спане, събуди се, хапне и хайде пак сън, чак ми се видя скучно, след като се бях мобилизирала за голямата работа Имах време и за готвене и за пране и за форума даже. Да допълня, че по цяла седмица нямах и мъж, само през уикенда се връщаше тогава. Представям си да обикалях баби през това време
Така че хич не се шашкай. А защо и двете едновременно? Не може ли да ги разделиш да дойдат поотделно, все пак нали няма да раждаш тризнаци ? Имай предвид, че новата ситуация може да ти подейства изнервящо, като прибавим и хормоните, така че 2 баби в продължение да два месеца едва ли са добра идея

Майка остана 4 седмици - много добре се чувствах, беше ми голяма помощ - не толкова с опит, колкото като компания и ...а бе мама си е мама , активната от страна на свеки "помощ" в същност започна след 2 г. - спане при баба, някой и друг откраднат час и т.н.

на мен през първите 2 месеца ми помага майка-те когато се раждаха големите си живеехме в БГ ,но за 3тата специално се прибрах в БГ,от свеки помощ мога да о4аквам само в изклю4ителни ситации
Според мен е по добре някой да помогне поне в на4алото,след това ве4е е по лесно,но 2 баби едновременно ще ти е в пове4е

пред 2 баби едновременно..бих предпочела да съм сама

майка ми помагше първия месец -  има си плюсове и минуси .. дали бих повторила ситуацията не знам, -  вероятно, но нещата биха стоили по много по различен начин

Аз също повиках майка, да ми помага в началото с къпане и с преобличане. После майка била забравила, не смеела да ми се бърка и т.н. и в крайна сметка баща й я къпеше първите 2-3 седмици.
Ако сега имах второ, не бих искала помощ от никого. Това са много важни и хубави моменти, които не бих искала да ми се взимат. Голяма работа, че ще седи камарата с негладени дрехи...
Biba Sparrow го е описала много хубаво.

Не се притеснявай, ако ще имаш помощ и се радвай, ако не пак ще се оправиш.

Помощ не съм искала, но и имах много леко раждане. Още на следващият ден бях на крака и бях в състояние да се грижа за всичко сама. Макар, че в Холандия идва акушерка за първите 4- 5 дена за по 4 часа (или там колкото покрива медицинската застраховка).
Нашите са помагали по- късно, когато малкия беше вече на една година и аз все още следвах

Свеки ми помага около 2 седмици и после майка пое за около още 3-4 седмици.

Според мен си е хубаво да имаш някой да ти помага поне първия месец. А също така много си зависи и от бебето. Моите и двете бяха ужасно ревливи, това за спането по 5-6 часа и краткотрайното пробуждане за хранене, само съм го чувала, но не съм го виждала наживо  С голямата ми дъщеря, майка ми стоя ок. 2 месеца и беше поела изцяло домакинската работа, за което съм и безкрайно благодарна. С малката се оправяхме сами с мъжа ми, но той имаше ок. 45 дена отпуск по бащинство, за което време аз успях да стъпя на крака и да поема нещата в свои ръце.
Не отказвай помощ, по-леко ще ти е, поне в началото! Това, разбира се, при условие, че нямаш проблем с бабите.
Успех  

Ние сме се оправяли напълно сами, но само с едно бебе. Таткото имаше 3 седмици отпуска. Толкова чак домакинска работа не е имало. Той готвеше за нас, а аз само гледах бебето първите 3-4 месеца. Баби са нужни ако има и голямо дете, което да иска повече грижи.

Майка ми ми помагаше първия месец,после сами се оправяхме.Добре ,че беше тя,иначе едва ли щях да се оправя сама.Майка ми вършеше цялата домакинска работаа-готвеше,чистеше,переше ни дрехите и бебето гледаше,за да мога аз да поспя.Аз само го кърмих и после пак тя се занимаваше с него.Естествено като си тръгна,всичко ми дойде доста на нагорно,защото нямаше кой да ми помага,а мъжа ми беше по цял ден на работа.Хубаво е да има някой поне първия месец да ти помага.

Майка ми беше тук 20 дена. Честно казано, имах нужда от тази помощ защото родих със секцио, Че полуЧих и усложнения в последствия... Освен Че ме отменяше за много неща, вклюЧително и за нощното будуване, имаше на кого да оставя бебето за да ходя по болници и прегледи. След като си тръгна се наложи да продължа ходенето с бебе. И не Че не е възможно, но беше по-лесно без бебе.

В твоя слуЧай обаЧе след като ще се връщаш толкова рано на работа, бих извикала помощниците когато тръгна на работа. И ако има наЧин и по-дълго да останат, бих се радвала. Изобщо не е все тая дали ще дадеш едно бебе на 6 или 8 месеца да ти го гледат навън Чужди хора.

Ха, помощ ли? 
Що е то? 
Сами се оправяхме. Трудно беше, но това са едни от най-прекрасните ни спомени сега 
Роднините се запознаха с бебчо едва 7 месеца след раждането, като им го заведох на гости в родината.

Не zнам кое е по трудно, мила... да гледаш малко бебе или да имаш посещение от родителското тяло, докато си с малко бебе.

Да, каzали са ти вече, ама и аz да ти повторя... таралеж в гащите си е това. Много е важно от самото начало да си раzпределите правилно zадълженията... Гостите перат, чистят, готвят, ти се zанимаваш с бебето. Имай предвид, че поне 50% от майките и свекървите идват с намерението да гледат бебето, докато ти се zанимаваш с домакинската работа и като им стане ясно, че са ги повикали да се правят на "чистачка", zапочват сълzи и обиди. Най добре е да ги подготвиш с това още преди да са пристигнали, че иначи ще ти се раzкаже играта.
Още по добре ще е поне една седмица мъжът ти да си остане в къщи zа да привикне и той с бебето и раzбира се тогава да няма баби покрай вас. В самото начало ще ви трябва време и да се преоткриете като родители, zащото вие вече не сте само "двойка", а има и едно малко човече с вас.

Как беше при мен... Като се роди малката мъжът ми си вzе 3 седмици отпуска, докато аz си върна силите от раждането. Моето бебе съвсем не спеше и ядеше както каzват(а има и такива, това е истина), а почти постоянно мрънкаше, че я болеше коремчето от 5я ден (zа сметка на това само до 4та седмица). Не съм домакинствла в къщи докато съм била сама с нея, честно каzано не го правя и сега. Като се прибере мъжът ми от работа му връчвам малката, а аz готвя. Чистим и перем в събота и неделя. Така че на мен помощ в домакинската работа не ми трябва.
Майка ми и баща ми идваха когато малката беше на 6 седмици и много нанагорно ми се видя  . Те дойдоха да я "видят" и реzултатът беше, че аz прекарах 2 седмици в кухнята или бягаща по магаzини, беz да мога да си видя детето. И всеки път аz като почвах да се zанимавам сама с нея имаше сълzи. Свекърите ми дойдоха 2 седмици по късно и там същата история. Слава богу от тук нататък сме си сами, само тримата и то поне в следващите 5 месеца 

Помощ???
Не, благодаря. Колкото пъти са идвали роднини "да помагат", на първата седмица всички крещят "помоооощ, искаме да сме сами".
Реално погледнато, помощ би се наложила когато бебока реши да опознава света и трябва да бъде пазен от .....себе си (възраст между година и две).
Майка ми ни гостува за кратко-този път в МОЕ отсъствие оправяше и чистеше. Повода за гостуването и беше завършване на гимназия на голямата щерка. За две седмици не успяхме да се скараме. 
Свекърва ми ни беше на гости миналата година-да помага. Ужас. След около седмица ВСИЧКИ деца забравиха какви са им задълженията, "беля с крака" взе да вилнее из къщата (бабата махна решетките из къщата-не можела да ги прескача  ), абе не искам да си пропомням. То не може с четири деца къщата да е подредена като аптека. Не ми стига бабата, ами и внучка и дойде... за месец. След 4-месечен престой (трябваше да е 6 месеца  ) си замина (внучка и я прибра с нея). Помощ ли???? Аз си трансферирах децата до и от у-ще, аз пазарувах, за готвене  - голям враг и беше печката (не можела да се оправи с градусите  ), миялната и беше враг #1; предпочиташе да си пере дрехите на ръка (бабата е от София, ама живее сама и така си била свикнала  ). Като сготвеше нещо, не си правеше простата аритметика, че децата са 4 (четири)+ двама работещи родители+ нея самата. Котки не обичала-аз какво да направя-да махна заради нея котарака ли??? Решила да бели картофи (добре, няма проблем), ама защо за бога обелките на около 2 кг картофи е решила да пусне в мелни4ката на мивката  Успя да да задръсти тръбите, изгори мелачката на мивката, задръсти миялната (която в последствие блокира). Зарекох се в близките 100 години, "помощници" да не видя.

 
 
 

И мен майка ми и свекърва ми още откак разбраха, че съм бременна, постоянно се чудят горките, кой щял да ми помага като родя... А аз от своя страна, още преди да имам намерение да забременявам, наблюдавайки през годините близки и приятелки, твърдо бях решила, че децата трябва да си ги гледат майка им и баща им.  Така че бабите са поканени на гости (от сума ти време, незнайно защо и двата чифта родители склониха да дойдат чак сега, като се роди бебто  ) но аз съм им казала в прав текст - каня ви да ни дойдете на гости, да разгледате страната и да си почивате. Бебето аз ще го гледам, къщата - също. Те си ме знаят, че съм си малко (доста) дива, и свекърва ми все пак попита - ами кой ще ти помага? Ами затова си имам мъж, викам аз 

Никой с нищо не ми е помагал. Гледаме си детето със съпругът ми. Той се занимава с Изабела много - къпи в повечето случаи, слага я в леглото вечер, излизат заедно на разходка, играят, храни я често вечер. Естествено всичко това е вечер и в почивните дни. През деня сме двете заедно от деня в който се прибрахме от болницата. На всичкото отгоре когато си между 2 култури, които си противоречат в абсолютно всичко е мнооого сложно. Всичко което четеш, чуеш и видиш си противоречи и всичко винаги ще е грешно. Така че късмет. Хората са различни, аз определено не търпя да ми се бъркат и месят между ръцете.

Абсолютно това е и моето мнение. 
Никой не ни е помагал, нито сме искали, нито ни е трябвало. Мъжът ми си взе 5 дни отпуска, но можеше да се върне още на втория ( това при положение, че имахме и 3 годишен батко).
И трети път да забременея, не бих си и помислила да викам който и да е, особено пък след като няма да тръгна от първия ден на работа, а чак след 6 месеца. Нещо са те наплашили ми се струва. 
За справка, първото бебе дори татко му не беше при нас, а той беше адски ревлив. Оцеляла съм, така че нищо не може да ме уплаши. 
За мен принципът " който си има деца да си ги гледа" е абсолютно правилен! Бабите и дядовците са си изгледали техните и сега им е време за заслужена почивка. На гости при баба или тя самата да дойде на гости е ОК! Обаче да извикам една баба незнаеща език и да я затворя 6 месеца в къщи да ми гледа детето и да ми чисти( виждала съм достатъчно такива примери около себе си и съм говорила с такива баби и дядовци )...ами не го разбирам, съжалявам. 

И аз съм така. За баткото - сестра ми помагаше, защото мъжа ми работеше много до късно.

За бебето в комбинация с 3 годишен батко - двамата с мъжа ми сами. Мъжа ми имаше 2 седмици отпуск и после сама. Трудно беше в началото защото водех баткото на детска за по 3 часа на ден да си играе с приятелчета и си беше хамалогия докато отида да го заведа и трябва пак да го взимам. Но се справя човек (стига да е здрав и раждането да е било леко). Но за първо бебе би трябвало да се справиш и сама.
Аз така съм свикнала да се оправям сама че някои да ми дойде на гости ОК но да ми помага - не искам

Я едно по-различно мнение да внеса в темата на самостоятелност и независимост от бабите и дядовците. Ако не беше дошла майка ми за известно време в началото, не знам, как щях да издържа - след една изтощителна и ужасна бременност, работейки до последния ден се започна с то не беше рев, то не бяха писъци, кърмене през 2 часа, бушуващи хормони, от които ревях нонстоп и съпруг, който дори в 5 дневната си отпуска трябваше да работи от в къщи и не беше много от помощ. И аз отначало не исках помощ и малко насила дойде майка ми, но съм ѝ много благодарна, че го направи. Който казва, че е лесно в началото просто е бил късметлия, първите три месеца обикновено са доста трудни, особено при първо бебе. Осъзнах се може би, точно преди да се върна на работа, а вече бях напълно на себе си, след около 9 месеца. Но колкото бебета, толкова и мнения. 
После бяхме сами за 2 месеца и на 3 месец се върнах на работа, когато дойде свекърва ми, после пак майка ми и накрая пак свекърва ми. Така до 17 месец, когато тръгна на градина. Имаше много трудни моменти, не беше лесно, но с чисто сърце казвам, че си заслужаваше. Ставам все по-голям привърженик на идеята детето да има връзка с бабите и дядовците си и да си познава добре цялото семейство, времето прекарано с тях беше чудесно за поставяне на основите на двата езика без да се намесва местния все още, двамата с баща му се чувствахме спокойни, че е в добри ръце, аз тръгнах на работа спокойна, а не преуморена, и кърмих 13 месеца. Естествено, не за всичко бяхме съгласни едни с други, имахме много караници, но в момента, в който родителите осъзнаят, че бабите не могат да не дават ум, защото все пак и те са гледали деца и не е като да няма, какво да кажат, става много по-лесно. Любовта, която дават на детето ни е незаменима. Като видя, как му се радват и ми се пълни сърцето.
Разбирам, че подобна ситуация не е за всеки, само предлагам моето мнение и опит. Все пак, ние имахме място за тях, те имаха желание, че дори и дядовците също ни гостуваха. Аз нямах избор и трябваше да се върна на работа, така че, все щяхме да плащаме, но финансово беше същото, като да го даваме на градина, пари от тази ситуация не се спестяват. Недостатъците са, че трябва да съжителстващ с родителите си отново, след период на пълна независимост (както е за повечето от нас в чужбина) и това предполага период на нагласа и неразбирателства; известно отстъпване на контрол върху решенията за детето, но това става така или иначе в градините; ако не говорят езика, трябва да им превеждаш често; трябва да им търсиш забавления и запознанства; в САЩ е трудно без кола, освен ако не си в голям град с добър транспорт.
Тези 17 месеца ни сближиха много със семействата ни и смятам, че това е положителен резултат. Така че, ако към ситуацията се подходи с добри намерения и открито сърце, нещата могат и да са много лесни. Актрес, ако се разбирате не виждам защо да не опиташ. А пък ако и се връщаш на работа, базирайки се на моя опит, го препоръчвам. Децата променят живота ни по много начини, въпросът е да се търси положителното във всяка промяна. 

Биз, едното не изключва другото, поне за мен. Нищо не пречи детето да си има връзка с бабите и дядовците без да бъде оставено на тяхно отглеждане и не мисля, че отказа от помощ когато детето се появи на бял свят или на принципа " баба за вкъщи" лишава детето от връзка с дядовците и бабите. Напротив, дори смятам, че е по-добре за самите възрастни родители, защото доста от тях са вече достатъчно уморени и със свои отговорности, ангажименти, болести, не е най-малкото честно към тях и годините им да се ангажират с нещо, което е задължение на родителите създали детето.
Не коментирам вашия случай, който е по-различен и за вашата ситуация това е оптимален вариант, така че не ме разбирай погрешно!
Просто съм се нагледала на затворени в къщи, необщуващи с никой и откъснати от средата си( и половинката си понякога) възрастни хора, за които стоенето в къщи с детето се превръща в затвор, не в радост. Това не мога да го разбера. Тежко е и е трудно да откъснеш някой на тази възраст от средата му и да го поставиш в непозната такава, където да живее в постоянен страх, че ако нещо се случи не дай си Боже дори не може да се оправи с езика, за да обясни какво е станало. Примерите за доведени възрастни родители на такива начала са ми много, не мога да ги събера на пръстите на двете си ръце и това са само хората, които познавам. Още колко такива има...не е ясно.
Също отношението към възрастните хора като към "длъжни" да участват в отглеждането на децата аз лично съм го виждала само в БГ.

За мен възрастните родители са тези, които са си заслужили почивката и трябва да се радват на децата, не да ги обслужват или гледат защото "трябва".

Това, което ти описваш като ревящо бебе го изживях с Калин съвсем сама ( по принуда, тогава нямаше кой да ми помогне), но нито за минута не съжалявам, защото това ме научи много как да се справям с всичко и да разчитам на себе си в такива ситуации, защото след това ми се е случвала такава повече от веднъж. Дори още по-важно- връзката, която имам с Калин сега е на съвсем различна от това, което щеше да бъде ако имахме помощ. В този смисъл на думата единственото нещо, за което съжалявам е, че го нямаше баща му, защото и сега се усеща, че им липсва и на двамата това време. НО...с ръка на сърцето си признавам, че имах неоценимата му помощ с Елена, когато вършеше повече от 50% от работата, въпреки че работеше.
Всяка ситуация е различна и всеки се старае да извлече максимума от обстоятелствата, затова няма общовалиден правилен и грешен вариант, както и ти казваш. 
Моят съвет към авторката е да следва сърцето си- ако ще се чувства по-спокойна с помощ, няма нищо срамно, нито грешно да послуша инстинкта си. Ако смята, че има вариант това да стресира допълнително срещата и с бебето, по-добре да остави посещенията за момента, в който вече си имат установен режим и да поканят дядовците и бабите на гости. 

Междувременно препоръчвам МНОГО много много четене за отглеждането на деца, за да се подготви максимално за пристигането на малкото човече. Никоя баба и никой дядо не знаят по-добре от майката и бащата кое е най-добре за детето, само че това " знаене" не се получава за една нощ с раждането на детето. Винаги съм го казвала, човек като си купува кола прочита поне една книга за това как оперира колата, но като си взема куче или си ражда бебе, голяма част го прави на импулс, от там идват много от "стресиращите" моменти.   

mайка ми ми помагаше в началото.
не съм си и помисляла да я викам за помощ, тя пожела, а аз прегърнах идеята с голямо удоволствие.
щяхме да се справим и сами разбира се, но жената беше голяма мераклийка  и си се гледахме близо 2 месеца (дойде 20тина  дни преди раждането)


бих повикала майка си на гости, не да ми помага.
2 месеца са много за уроци по гледане на бебе

никой не е идвал до този момент за девет месеца. раждах секцио, живеех в голяма къща и сами сме си гледали бебето от първия ден, а не е било от поспаливите хич. мъжът ми имаше две седмици отпуска и това беше. не е било само цветя и гълуби, имаше и много умора, но... и аз съм на принципа "който има деца, да си ги гледа". за мен това беше начин да влезем всички в релси много бързо, да свикнем един с друг и новите си роли, както и да си изградим здрави връзки помежду си. сега не съжалявам и продължаваме да се гледаме сами. домакинстването го бях свела до чистене, и сега е така. ако е чисто, аз грижи нямам  

п.с. за мен безценна беше помощта на сестрите, които идваха да ни проверяват - и мен, и бебето как сме. научиха ме почти на всичко, вдъхнаха ни увереност, че се справяме и нещата си дойдоха по местата. също педиатърът и семейният ни лекар - не знам как мога да им се отблагодаря, прекрасни хора и специалисти    така че, ако имаш възможност, избери добри лекари около себе си, такива, на които да можеш наистина да разчиташ при нужда, и то бързо.

Идването на бабите е нож с две устриета.
При мен майка ми беше 20 дена. Много ми помагаше. Вършеше всичката домакинска работа и нощно време се грижеше за Яна, а аз си спях и само ме будеше за кърменето. Много съм и благодарна. Тогава за съжаление половинката не можеше да си е в къщи.
ПОсле дойде свекървата  . Е там нещо не успяхме да се разберем кой какви задължения има. Аз винаги съм казвала, че който идва д ани помага ще е за домакинска работа, а аз ще си гледам бебето. Ама тя не беше на такова мнение. И докато на майка ми мога да я помоля примерно да мине с прахосмукачката, на свекървата ме е неудобно. Та беше тук 4ри седмици. Едва издържах. И аз си мислех преди това, че с нея се разбирам, но само кат осме на 1500 лм една от друга. Обшо 2 месеца бяха баботе при нас. Ама ми беше прекалено много. Но ако беше само майка ми щях да съм по-доволна, ама за съжаление не може

Явно е, че всеки дава мнение, базирано на собствен опит и усещане. Така като гледам, повечето момичета с тежки бременности и раждания, са благодарни за помощта, която им е била оказвана от бабите. Аз също смятам, че сама (мъжът ми току-що беше започнал нова работа) нямаше да се справя, след изкарана пре-еклампсия, ужасно тежко раждане и плачливо бебе. От друга страна, майка ми и до ден днешен грейва като разказва как се е почувствала, когато е поела новородената си внучка за първи път в ръцете си  Това са моменти, които не се забравят и смятам, че родителите ни заслужават този подарък. И друго ми направи впечатление, непрекъснато се споменава "възрастните хора, затворени по цял ден" и т.н. Майка ми беше на 51 год., когато стана баба за първи път, не я смятам въобще за възрастна, а още по-малко за беззащитна. И, да, липсваше й баща ми, който поради служебните си ангажименти не можеше да е с нас, липсваше й социалният и живот в БГ, но за сметка на това тук имаше възмпжността да срещне и да се запознае с много нови и интересни хора и най-вече да сподели нашето щастие.
Иначе и аз съм на принципа - "който има деца, да си ги гледа", и си гледам самичка, но мисля, че помощта в първите дни след разждането не влиза в категория "детегледане" 

Моята майка дойде на следващия ден от изписването ни от болницата , стоя един месец и добре че дойде , аз бях в шок , в чужда държава , това бебе не знаех как да го хвана.Всички казваха "а ама то бебето в началото само спи , по-добре да дойде като стане на 3-4 месеца ........."
Не е така , поне при мен не беше.Ако не беше тя нямаше да се съвзема и сигурно щях да потъна в някаква депресия.В чужбина не е като в България - звъннеш на този и онзи да поразпиташ кое как се прави.Благодарна съм и много .
А най-милото и нещото което никога няма да забравя беше че ми донесе букет кокичета набрани от нашата градина сутринта преди да излети .

Хе-хе и моята майка ми донесе кокиЧета, наистина много мило. 

Имах помощ само 1-та седмица от свекърва ми.Майка ми нямаше възможност да дойде,защото баща ми беше болен и се нуждаеше от нейната помощ.Е,оправих се!Но сега за 2-ро и дума да не става!

Никой не ми е помагал след раждането.Колкото и да ми е било трудно понякога, изобщо не съжалявам,че си гледах детето сама.Плюсовете бяха,че мъжа ми много активно се влючваше в къпането и понякога рано сутрин и късно вечер го хранеше,за да поспя аз.Минусите-родих със секцио и първите няколко седмици ми беше трудно да вдигам тежко,нямаше как да пазарувам и ако мъже ми не успее да напазарува през уикенда сме нямали нищо за ядене,докато той се прибере.Ама ако имам второ дете ще се запася преди раждането и все някак ще се справя.
Крамзорга,дето дойде идваше само три дни, обаче едвам я изтърпях-много нахална жена,стоеше по 8 часа и докато си пртавеше да яде ( тя или пиеше кафе или ядеше,докато е у дома) пееше фалшиво и бебето почваше да плаче.Тогава не знаех,че не е задължително да я поръчвам,сега изобщо не искам да имам такава "помощ".
Признавам си-липсват ми безсънните нощи с бебето,невероятно е да гледаш бебе.


Според мен двамата с мъжа ти ще се справите и без баби, а и това е времето,когато и вашите отношения ще преминат на по-различен етап и ще имате нужда да сте сами с бебето.

Майка ми пристигна веднага след като родих..Вършеше абсолютно всичко ,много ми помогна,но за жалост остана само месец,защото толкова й беше отпуската...Свекито не сме ползвали в домакинска работа,защото тя си има жена ,която й чисти и помага в домакинството
но пък всичко уреждаше и организираше с лекота,пазаруваше и винаги беше готова за помощ.Тя и сега си е такава.Много я уважавам.В друга тема казах,че случих на свекърва.Да ми е жива и здрава!

И аз да си изкажа мнението по въпроса. Аз нямам свекърва, но тази роля играе голямата сестра на мъжа ми, дойде на 20 ден че не можеше по рано да дойде, няма да разправям какво и що било, но мъжа ми реши първо да дойде сестра му, а после майка ми, а аз имах нужда от майка ми от самото раждане на детето ми. Да кажа че родих със секцио и в последствие получих малки усложнения, понеже от първия ден трябваше да си гледам детето и да пера и да чистя и така докато не дойде майка ми за което съм и страшно благодарна, тя ме отменяше в тези дейности, а аз си гледах детето, не отричам и помоща на сестрата, но майкаа  си е друго нещо. Щом ще идват една след друга е добре заедно не ги събирай ще стане война, със сигурност ще са със различни мнения за отглеждането на детето, важното е да се водиш по твоите собствени възгледи, не прави грешката която аз направих да слушам тоя и ония как да си гледам детето, да помоща им е нужна особено в началото, а и после като трябва да тръгнеш на работа. Много е важно особено с първо дете да ти помогне някой, то и аз бях чела, чела каква ли не литература по въпроса, и ходих и на курсове за бременни но действителността е друга. Пожелавам ти едно спокойно бебе, както казват хората да спи и да яде само, моето не беше от тия бебета, и още не е. Леко раждане!

Да , двете ще са ти в повечко , нека дойде мама в самото начало а свекито после , на готово 

Много благодаря на всички за съветите!  На тези, които са се справили сами-  , сигурно и аз ще успея ако се наложи, но не ми се рискува. Мисля че ако някой друг върши дом работа,  ние с мъжа ми ще имаме повече време да се нарадваме на детето . Освен това моите родители и тези на мъжа ми са на около 50 г., съвсем не са стари, оправят се с  английския, и преди са идвали да помагат с дом работа, когато имах излити и се получи много добре-хем те се чувстват полезни, хем ние двамата бяхме спокойни. Все пак 1-2 мес не са чак толкова дълго време, и да е толкова зле все ще издържим някакси и след това ще ми е за урок . Пък и ако не дойдат сега да видят бебето, ще ми умрънкат душата да се прибера в България , и тогава ще трябва да обикаляме цялата страна с това малко бебе , за да може да го покажем на всички роднини (а ние имаме много)-това ми се вижда много по неприемливо!

Относно новата тема-не мога да споделя от опит, но мисля че неразбирателството между баби/дядовци и внуци би дошло по-скоро от културните различия и начина на живот, а не от проблеми с езика. Съжалявам че не мога да помогна!

Съвсем сами сме си го гледали още от раждането. От страх да не настине не го бяхме къпали 3 дена, ама после се престрашихме / документирано е с камера как 1 час къпем бебе , после за 5 минути/ Домакинската работа беше прегвърлена на таткото когато се прибере от работа
В нашия случай се радвам че нямахме баби, още ми кънти в главата " вода му давай на това дете, как така само късма, вода, вода". Отначало само се ядосвахме, после викахме добре и си правехме каквото ние преценим че е добре

2 дни. Сама се научих да бъда майка.

И аз сама се научих да съм майка. Майка ми помогна една седмица с големия син, но аз бях ужасно млада - на 20, а и нямаше форуми и Интернет тогава 
А малкият за 10 години не е гледан и един ден от баби. Детето си има майка

Ако мислиш, че са разбрани нека дойдат за месец-два, но не повече, защото колкото и перфектно да се разбирате, след един определен период от време необходимостта от лично пространство става нетърпимо силна и започват и дрязгите, особено ако с мъжът ти сте свикнали да си живеете сами. Казвам го от опит. А ако бабите се мешат със съвети, става още по-зле. Аз ще имам помощ за около две седмици с бебето, докато се възстановя и след това мисля сама да се оправям. За мен лично, живеенето с друг човек е по-трудно от гледането на две бебета.

майка ми дойде 2-3 дни преди да родя и остана около месец. накрая си тръгна с недобри чувства към мен. мисля, че тя очакваше да се занимава с внука си, но основно се грижеше за къщата. аз родих секцио, имаме и куче, и голяма къща и нелекото поддържане на хигиената се падна на нея. отделно детето имаше силна жълтеница, влизахме и в болница и кърмех почти постоянно, за да го изчистим. денем и нощем
тя ми помогна много, защото моята грижа си беше само детето, почти нищо друго не правех и беше голямо удоволствие. мъжът ми помагаше за банята и преобуваше понякога. то първите дни това си е основно де но не беше на майка ми очакването
след 7 месеца преди да почна работа дойде пак за 10 дни и тогава беше различно и тя беше доволна, макар че трябваха 5 дни да разбере какви са нуждите и навиците на детето
принципно за отглеждането на детето не е необходим друг човек, особено ако таткото помага по домашните задължения или поне за себе си се грижи

максимум 2 мес - стига толково, сега и с второто ще е така
Пък и моите баби си работят в бг-не ми се иска да ги откъсвам от средата им толкова време...

най-добре, първо едната баба, после другата, а не и двете едновременно! Няма смисъл - 3 жени в една къща....
И остави домакинската работа на бабата, а ти гледай детето!
с майка така съм са разбрала-аз гледам бебето, тя се занимава със Стела и къщата!

И свеки сега е тука, че стоях в болница 1 седмица и дори не можех да се движа-тя гледа стела и къщата, аз лежа!

Абсолютно съм съгласна! Когато се роди малката, ние живеехме със свекитата, та свекърва ми вършеше всичко в къщи, а аз си гледах детето. После майка ми дойде за около когато малката беше на 2 месеца, тъй като имах изпити в университета. След това заминах с мама за България, където прекарахме лятото - 3 месеца. Сле като се върнахме и аз тръгнах на работа, мъжът ми се грижеше за малката. Според мен е много важно да имаш някаква помощ в началото, особено след самото раждане!

Успех! 

е казала авторката
За протокола- с първата дъщеря родителите ми бяха от огромна помощ, трудно се възстанових след секциото, останаха близо 2 месеца. С втората- месец, после сама се оправях с бебе и малко дете. Не е страшно, добре са ти казали другите.

Ние веднага след раждането си бяхме сами тримата и смятам че това беше добро решение. Както се казва имахме време да се осъзнаем и опознаем с бебето без външна намеса. Таткото веднага се включи да помага и разбра че е баща, а не просто наблюдател. Майка ми дойде месец по късно и стоя 4 месеца, но най вече с цел да гледа бебето понеже аз трябваще да се върна на работа. След това дойде и свеки, която стоя 4 месеца. После си ходихме до БГ и като се прибрахме мъника тръгна на градина. Беше на 10 месеца. Хич не ми беше весело, но това беше единствения вариант.
Честно казано ако можех да стоя и да си гледам детето до годинка и да ми се пази работното място бих го направила и не бих викала никакви помощници. Много съм им благодарна и на двете баби, но сами се справяме и ми е най хубаво.

Никой, с нищо, нищо, нито ден  И ние не сме гледали бебе, оправихме се. Благодаря от помощ тук, щяхме да се изпокараме сигурно, категорично отклоних всякакви предложения и не съжалявам. Ще се справите 

Майка ми дойде за първото дете няколко дена след раждането му/роди се по-рано от термина/. Беше планирала да остане 1 месец, но остана 2, понеже с детето се задържахме доста дълго по болници и ни изписаха чак 1 месец след раджането. Беше ни голяма помощ и добре че беше до нас.
За второто дете майка ми дойде този път 3 седмици преди термина и имах възможност да събера сили преди раждането. Остана общо 2 месеца, след това дойде племенника ми, след това пак майка ми. Гледахме да имаме поне 4 месеца неотлъчно някой да ни помага, понеже 2те деца имат малка разлика и първото още не беше тръгнало на детска градина. Особено много ни мъчеше недоспиването, което продължава вече повече от 2 години и сигурно поне още 2 години няма да знаем какво е да се наспиш както трябва  .

Ох, познато. И наще баби напират да дойдат. За сега няма никой, на свекърва ми, понеже е пенсионерка и казахме, че ще дойде когато аз почна работа да гледа малкия. Сега се разправям с майка ми, и тя се е запътила да идва. Според мен лично бабите само ще ми пречат докато съм в къщи, а и нямаме стая за гости, трябва да спят в хола, който е  преходен и ще е много неудобно за всички. Ама как да им го обесня, първо внуче и това е. То аз едвам ги спрях да не дойдат за раждането. Като цяло от теб си зависи, ако се разбирате и ги искаш, викай ги, ако не разкарай ги. Няма да повярваш колко съвети ще ти дадът  а на всичкото отгоре и се засягат като им кажеш, че на теб са ти казали друго 

До навършване на пълнолетие, за да ни поемат децата после. Шегувам се, майка ми живее с нас и присъствието й е неоценимо във всякакъв аспект.

И при мен има напор, но не се давам! Още ми е пресен спомена от лятото. Аз- с глава в тоалетната чиния, малкия ревящ с пълно гърло на пода, а майка ми- седи си чинно на дивана, чака да се върна и не се се сеща да му подаде бибата!
Вие ми се свят, та две не виждам, правя обяд на децата и за нас, мъжа ми на работа. Моята голяма помощ остърга един морков и се измори!
Сега съм и казала, само да се възстановя и да свикнем в къщи с новия брой деца е добре дошла. Ще се погрижа за нея като за гостенка както си му е реда. Но сега не.
Внимавай, не всеки е способен да помага. Повечето само правят фасони и дават безполезни съвети.
Но всеки си знае стоката.
И много ме е яд, че чеха те разбира и без думи дет' се вика, а БГ роднините са тези които от блага дума и благ отказ не разбират. Защото май учтивостта в БГ се възприема като проява на слабост, а не за добри маниери.

Освен това ще те разнесат из всяко кюше на България каква домакиня си, как се грижиш за детето, и как се държиш с мъжа си.
Затова си намери жена на която ще плащаш и ще прави точно това което и кажеш, а бабите само на гости.
  

силно се съмнявам че ще искам помощ с второ (живот и здраве). Само за жалост евентуално бих била с извънредно кратко майчинство, та евентуално след изтичане на майчинството ми бих довела 'родата' да се редува в гледането.

След като родих Мартин първо дойде свекърва ми - изпокарахме се жестоко, след което тя вдяна, че нейна е честта да хигиенизира, да готви и да не си вре носа в това как гледаме новородено. След това дойде майка ми - подобен сценарий. Накрая дойде баща ми - е, той поне не претендира, че знае нещо за бебетата и в страшен рахат се видях: баща ми изпълняваше инструкции дословно, без интерпретации, подобрения и подмятания "ама чакай аз да ти кажа...". Абе, кошмар беше в моя случай, ама зависи от бабите/дядовците. Ако слушат и изпълняват, без да се гневят че на тях се падат неблагодарните задачи, а бебето е вързано за теб - може и да проработи. Но съм на мнение, че по-късно биха били от по-голяма полза, ако ще се връщаш на работа.

чета и ви се чудя ( на някои само де) ! Какво е това отношение към собствените ви майки, за свекървите да не говорим?! Майка може да дойде за да бъде безплатна прислужница, готвачка, бавачка на по-голямото дете, но не и да дойде да види внучето, да му се порадва и да ви помогне. Щото под помощ аз разбирам да ми помага не само в готвенето и чистенето, а и да седи до бебо, да го преоблича, песнички да му пее вместо мен, да му говори. Ами като искате прислужница наемете си и и плащайте. Така няма да ви разнася никой из града. 
И вие ще станете баби и ще се опитвате да направите какво ли не за внучетата си и децата ви. И ще разберете какво е децата ви да не ви искат. Ами поставете се само за миг на тяхното място!
Нямам думи за някои изказвания.
За протокола, не съм баба, имала съм пререкания с моята майка, но едва когато се появи дъщеря ми започнах много повече да я разбирам. И никога не отказвам нейната помощ, макар, че след тежка сърдечна операция майка ми може само да чете приказки на внучка си. Преди това, когато е искала да помага винаги е занимавала детето,хранила го е, разхождала го е, но до там, с домакинството в моята къща само аз се занимавам.
Та на въпроса, не отказвай помощ, не помоща е важна, а общуването на три поколения, всеки със своя опит.

и на мен ми дотегна от постоянното "не, благодаря". Както писах по-рано - прекрасно нещо са бабите и дядовците, като с всичко си има кусури ситуацията, но предимствата са мноооого повече. Ако има уважение от двете страни, резултатът е само едно (или повече) щастливо и обично дете. 

Свекито дойде за 2 седмици и половина веднага след раждането, едвам я изтраях накрая, нямах търпение да си тръгва и да си гледам детето сама!
Майка ми и баща ми дойдоха за 1 седмица след около месец.

Doret, Biz е абсолютно права. Най-вече, че трябва да има уважение от двете страни. Мисля, че повечето хора от поколението на майките ни по-скоро не са готови да отдадат нужното ни уважение като родители и не се съобразяват особено с нашите изисквания. Ситуацията на повечето от нас е, че сме живели далеч от родния дом за известно време и сме се научили сами да се оправяме със всичко, така че е доста трудничко мама да дойде и да започне да се разпорежда и да очаква да бъде на нейното - еми не става в тази ситуация.

Ама аз съм съгласна с Дорет  . Изводът е, че една истина няма за всички, това е. Явно Дорет и аз сме късметлийки с уважението им . И ние се кара(х)ме, но идеални отношения няма и пак се уважаваме.
Аз само пледирам да им се даде малко възможност, а не да им се отказва още щом споменат за помощ.
Момичето дето пусна темата сигурно ще ражда скоро, ама ние тук пишем, че пишем  .

TarikMom, aми аз точно това казвам, уважение от двете страни. Ама мама да дойде да помага и от вратата да я третираме като домашна прислужница, за мен това не е уважение, а унижение на собствената ни майка. Все пак тя е дошла и да се порадва на внучето, знаете приказката, че внучето е по-мило и от детето. Та излиза каквото повикало, това се обадило.
Нека не цитирам постове, но в доста се споменава за готвене, чистене и чинно подчиняване на нарежданията ни. Унизително е това. Първо ние трябва да уважаваме родителите си, а след това и те ще ни уважават. А и малко дипломация от наша страна няма да ни навреди.

Разбира се, права си.  За съжаление обаче в доста случаи бабата пристига точно с идеята, че тя ще е "майка" на бебето и от там се получават кофти ситуации. Но както казваш, проблемите възникват и от двете страни.

точно, моите и двете баби някак си очакваха да изживеят второ/респ. трето майчинство.

Дорет, моля за малко толерантност за инакомислещите  Аз смятам, че в дефиницията  на думата помощ някак си се вмества това да е 1. поискана от подпомагания (напр. 'ела да ми помагаш, моля'), 2. относително формулирана като съдържание (напр. 'моля, помагай ми с чистенето и/или с примерно храненето на бебето). Другото е неуместно натрапване - идва някой за да ми разкаже точно как да си подредя живота и как да си гледам детето....щото тя така била правила преди 30 години   

Не разбирам как излезе, че след като макс. помощ може да се очаква в някой домакински задължения, то това автоматично означава непускане на бабите до бебето и не-уважение  ....Да му се радват, моля, ама все пак да знаят в какво са евентуално най-полезни (не в кърменето, очевидно  ).

като стана баба (дай Боже) се надявам да мога да приложа горенаписаното на практика с възможно най-минимални сътресения.

в крайна сметка съм съгласна, че тези отношения строго си зависят от всички страни в уравнението  По темата деца/бебета с някой баби просот трудно се общува разумно, както и с някои майки на тема деца.

да, но има и майки, които искат постоянно да си гушкат бебето и да не се разделят с него, дори и заради бабата... и какво да оставят бабата да се радва, понеже е временно.. и да потъпкват собсвените си чувства ли? -  това е размисъл, разбира се



но все си мсиля, че ако си се разбирал с Човека.. винаги, ще се намери разрешение на "проблема"

майка е сега тука да ми помогне-определено не бих се справила и с бебе и с първото дете накуп

Никой не ми е идвал да помага .
Майка почина малко след второто ми раждане и дори не се и запозна с рожбите ми . Съдба какво да кажа ...
Свекърва ми работи , пък и тук закони няма  за да мога да я докарам при нас за да ми помага .
Единствено съпруга ми ми е бил упора в тези трудни моменти .
След първото ми раждане изпадах често в кризи и плачех с часове , но Аллах - Господ , ме е пазил да не направя някоя глупост .
При второто раждане се прибрах у дома и веднага започнах да чистя .
А когато родих третата се прибрах и в къщи беше оправено , зълва ми беше минала къщата предния ден и имах малко работа за вършене .

Loreley, доста толерантна съм.
Какви са тези дефиниции за помощ? Ти за собствената си майка ли говориш или за съседката? Та тя ти е майка, както ти си майка на твоето дете. Значи тя няма нужда да покаже любовта си към собственото си дете и неговото продължение, само ти.
Забелязвам, че желанието на някои да бъдат напълно самостоятелни, може би накърняват чувствата на собствените си родители.
 

...а може би хората са различни. някои са по-практически ориентирани, други по-емоционално.  Премрежените погледи съзерцаващи отрочето едва ли щяха да са ми от полза да си заредя миялната, когато се влачех след секциото си. но, моля, не заклеймявай с лека ръка хората, които имат нужда от някаква практическа структура в гледането на новородено и поддържането на домакинство. Мир и успешна седмица 

не те разбрах, ама карай лека нощ

момичета, благодаря ви за интересните отговори!  С нетърпение чакаме малкия наследник и както вече споменах, сме решили да получим 2 месеца помощ. Малко се притеснявам как ще ни се отрази тази навалица вкъщи, но познавам себе си и мъжа ми много добре и знам че няма да се оправим сами от самото начало.
Вярно е че има много нетолерантни родители и това винаги ме е вбесявало.  Знам че няма да се мине без караници, но все си мисля че ще намерим общ език.  Аз също съм от тези супер независими хора, с мъжа ми винаги за всичко сами се оправяме. Определено ми е много гадно че ще бъда в ситуация, в която ще трябва да разчитам на други хора, а не само на себе си. Не ме разбирайте погрешно, много обичам родителите си и уважавам родителите на мъжа ми, просто ми се иска отношенията ни да са по-скоро приятелски, отколкото родител-дете. Така или иначе отношенията между родители и деца, особено когато децата пораснат и родителите поостареят, са сложни. Поне за мен, защото не можеш да си напълно откровен-все се старая да не ги нараня, но пък и моето семейство да е добре и това е много трудно. Надявам се, че като стана и аз родител, ще ги разбирам по-добре.
След толкова обсъждане по темата може пък да не се окаже толкова страшно, колкото си мисля. 

С щерката беше дошла свекърва ми ,но не мие помагала.Аз си вършех вси4ко в къщи веднага след като излязох от болницата и си оправях детето ,4увствах се добре и нямах нужда от помощ.Сега ще раждам май и не искам никой да идва.

Арвен честито бебче!
Абе на човек ако му дойде до д...о се оправя . Няма не можеш но ако има помощ е добре

Само мъжа ми ми е помагал. Беше си взел един месец отпуска.

Моята майка е тук опреди да родя, вече са над 7 месеца. Без нея не бих могла да се оправям с децата, къщата и да работя. Не е лесно съжителството, естествено, има и търкания, но в края на краищата сме едно семейство, оправяме се. Определено бих предпочела да живеехме наблизо, та да ми помага през деня, а вечер - всеки в къщата си, сигурно и тя би предпочела така, че да си почине по-пълноценно, но няма начин. Да ми е жива и здрава!

АЗ СЪМ В АНТАЛИА ТУРЦИЯ
НОСЯ АВГУСТОВСКО БЕБчЕ
ОТ СЕГА МЕЕ ЗАТРЕСЛА ТРЕСКАТА КАК ЩЕ СЕ ОПРАВЯМ С БАБИТЕ
И НА ДВЕТЕ ИМ Е ЗА ПАРВЖИ ПЪТ И СА МЕРАКЛИЙКИ

В ДОБРИ ОТНОшЕНИЯ СМЕ СЪС СВЕКИТО НО ТЕ МО МЕЖДУ СИ ТРУДНО КОНТАКТЪВАТ ЗАРАДИ ЕЗИКА
 :lolДАИТЕ КАКВО ДА ПРАВЯ
И НАМЕН МИ ЕЗА ПАРВИ ПЪТ НО ЩЕ СЕ СПРАВЯ
ТУК Е ПРИЕТО МАЙКИТЕ ДА ПОМАГАТ НО ЗА ТЯХ ПОМОЩ ОЗНАİАЖА ДА ЖИВЕЯТ ЗАЕДНО
ЗА МЕН ТОВА КАТАСТРОФА

ИЗВИНЕТЕ ЗА НЕГРАМОТНОТО ПИСАНЕ
ТРУДНО МИ Е С КИРИЛИЦАТА
ЩЕ СВИКНА
КАТО МУ ДОИДЕ ВРЕМЕТО ПРЕЗ АВГУСТ ЩЕ МУ МИСЛЯ НО САС СИГУРНОСТ МАЙКА МИ ЩЕ ДОЙДЕ ОТ БГ ЗА МЕСЕЦ
А ПОСЛЕ НЕЗНАМ МИСЛЯ чЕ НЯМА ДА ИМА НУЖДА
ПЛАшИ МЕ МИСЪЛТА ЗА САВНЕСТНО СЪЖИТЕЛСТВО
ОСОБЕНО ТУК В ТУРЦИА

МН МН СЪЖЕ ЛЯВАМ ЗА ГЛАВНИТЕ БУКВИ
ВЛИЗАМ час
просто не бях на моя комп ок

Моята единствена грижа е кой да гледа децата докато съм в болницата. Оказа се, че свекър ми има право на болничен за грижа на член от семейството. Не мисля че ще се нуждая от помощ като се прибера в къщи.
 

Никой не ми е помагал.Само мъжът ми,до колкото бе възможно,защото ходеше и на работа.

Моите родители пристигат утре да видят второто внуче.
Поне се надявам да дойдат, защото в БГ пак е бедствено положението със снега .
Ще останат 3 седмици.

И за двете деца ми помага свекарвата, за първото дете остана 3 месеца, сега за второто ще остане 2 месеца, което е напълно достатъчно.

Не. че ми се налага в момента, но живот и здраве като му дойде времето, ще помагат поне по месец и едните, и другите.

Ами на мен ми помагаха 3 дни.Изписаха ни от родилното в сряда,а майка ми и свекърва ми трябваше да си тръгнат в събота.В неделя съпругът ми трябваше да замине командировка за една седмица.Останах само с баткото и бебето.

 И на мен никой не ми е помагал,само мъжлето.Милият ми,прибираше се капнал и се започваше:пране,готвене,тъй като имах много тежко раждане беше до бебето почти през цялото време.Майка ми дойде за малко когото всичко беше свършило.Трудно е да си сам,но от друга страна човек става по - силен и се научава да разчита само на собствените си сили.